О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260974 Година
23.11.2020
Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и трети
ноември Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 5825 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който назначеният особен
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответницата е подал писмен отговор,
съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е
редовна, а предявените с нея искове допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените
с исковата молба писмени документи, каквито с отговора не са представяни.
Следва
да се даде възможност на особения представител на ответницата, най-късно в
насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да уточни както неясното
си оспорване на всички представени от ищеца с исковата молба документи, които
не носели подписа на ответника, като посочи точно всеки от тях и какво му
оспорва - верността и/или автентичността, а ако оспорва и последната – да
посочи и автентичността на кой точно от подписите под тях оспорва, така и
искането си по чл. 183 ГПК за задължаването на ищеца да приложи всички
документи по делото в оригиналните им екземпляри, а в случай, че направел
изявление, че били представени електронни документи, да го задължал да ги при
представи при условията на чл. 184, ал. 1 ГПК, като посочи точно кои оригинали
на документи се иска от съда да задължи ищецът да представи, едва след което
съдът ще се произнесе по тези му искания.
Следва
служебно да се назначи съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на
следните възникнали по делото въпроси от обстоятелствата му, а именно: 1/.
какъв е размера на предоставения от 4 кредит на ответницата по процесния договор, на коя дата/и е бил предоставен и
усвоен, по кой начин (по банков път или в брой) и в какъв точно размер; 2/.
извършвани ли са от ответницата и/или от други лица някакви плащания за
погасяването на този кредит, на 4 и/или на ищеца, на кои точно дати и в какви
точно размери, поотделно и общо, както и какви точно по съдържание и размер
задължения на ответницата по договора и/или погасителния план, за главница, възнаградителни лихви, неустойки, обезщетения за забава,
такси, комисиони и прочие, са били погасени с всяко от тези плащания, като вещото
лице посочи в заключението си и какви задължения (за главница, лихви,
неустойки, обезщетения, такси, комисиони и прочие) е посочено, че се погасяват
от/за ответницата с всяко плащане във всяко от платежните нареждания/РКО, с
които е извършено, и какви задължения след това е погасил с всяко от тези
плащания 4 и/или ищеца в счетоводството си; 3/. какви точно по съдържание и
размери вземания по този кредит, за главница, възнаградителни
лихви, неустойки, обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие, са били цедирани на ищеца от 4 с цесията от 23.11.2018 г.; 4/.
обявяван ли е от ищеца и/или от 4 процесния кредит за
предсрочно изискуем, на коя дата, на какво точно фактическо основание (поради
неплащане на кои точно задължения по него, с какво съдържание, размери, падежи
и неплатена част от същите, или на друго основание) и с какво точно негово
и/или на 4 волеизявление, и уведомявана ли е ответницата за тази предсрочна
изискуемост, от ищеца и/или от 4, на коя дата и по кой точно начин (по пощата,
с нотариална покана, с телеграма или по друг начин); и 5/. спирани ли са
плащанията за погасяването на този кредит и на коя точно дата, както и останали
ли са след това непогасени от ответницата по него суми и с какви точно размери
поотделно за главница, възнаградителни лихви,
неустойки, обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие, както към датата
на спиране на плащанията, така и към всяка една от следните дати – на обявяване
на кредита за предсрочно изискуем/настъпване на уговорения в договора падеж за
връщането му, на подписване на договора за цесия, на предявяване на исковата
молба в съда по делото и на представяне на заключението на вещото лице по
делото, като вещото лице отговори и на въпроса в какъв размер (на
законната лихва или по-голям и за забава в плащането на кои точно по вид и
размер вземания) е начислена претендираната с
иска наказателна лихва за периода от 07.07.2017 г. до
22.11.2018 г.; за отговор на които въпроси съдът не разполага със специални
знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването на
същата експертиза за отговор на същите (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й
следва да се определи депозит и задължи предявилият исковете ищец да ги внесе
по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото
страните нямат други искания, делото следва да се внесе и насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което същите да се призоват с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особения
представител на ответницата. За насроченото съдебно заседание следва да се
призове и вещото лице, след внасяне от ищеца на определения от съда депозит.
Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по делото, като им
се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно
разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни
отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по
собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата
се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността
да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца права, са посочени
в исковата му молба и се изразяват по същество в това, че на 13.10.2016 г. между
4., опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка В., и ответницата
бил сключен договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 ЗПФУР. Съгласно
същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използвали изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора
за кредит била подробно описана в Общите условия на 4. и била в съответствие с
ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подавал заявка за
отпускане на кредит, след регистрация в системата на В. на интернет страницата
на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница В.
предоставял Общите си условия, които кредитополучателят трябвало да приеме,
както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8
ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставял
на кредитополучателя на интернет страницата на В.. Кредитополучателят трябвало
да подпише договора, ако го приемел, като това се извършвало чрез натискане на
бутона „Подпиши". С натискането на бутона „Подпиши" от кредитополучателя
се считало, че се подписвали всяка страница от договора и приложимите Общи
условия, доколкото те били предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF
формат. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал,
че е прочел и приемал условията на договора за кредит и бланката на Стандартния
европейски формуляр, че желаел да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласявал последният да преведе сумата
по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. Кредитодателят давал право на кредитополучателя да поиска
допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за
отпускане на кредит, като същата гарантирала получаването на отговор до 20
минути от изпращането й. За използването на услугата за експресно разглеждане
на заявката се начислявала такса за експресно разглеждане, която се определяла
спрямо сумата и периода на договора за кредит. Съгласно т.3.1 от Общите условия
на В., договорът за кредит се считал за сключен и влизал в сила на датата на
потвърждаването му по електронна поща от кредитодателя
и извършването на паричния превод. В процесния
случай, на 13.10.2016 г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в
системата на В. под № ********** и явяващ се втори по ред договор за кредит
между тях. В заявката си ответницата заявила желание да й бъде отпусната сума в
размер 200 лева, като била заявена и незадължителната услуга за експресно
разглеждане на кандидатурата. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с
падежна дата - 12.11.2016 г. Съгласно заявката на ответницата и условията по
договора, сумата била отпусната чрез Изипей на
13.10.2016 г. Към датата на падежа - 12.11.2016 г., ответницата следвало да
плати сума в общ размер 257.99 лева, от които: 200 лева - представляващи
главница, 51.26 лева - такса за експресно разглеждане и 6.73 лева - лихва за
периода на отпускане на кредита. На 24.10.2016 г. и във връзка с т.8.1. и 8.2.
от Общите условия ответницата подала заявка за отпускане на допълнителен кредит
в размер 400 лева. Съгласно т.8.2. „Страните се съгласяват, че получаването на
Допълнителен кредит представлява промяна в съществуващия Договор за кредит,
посредством сключване на нов Договор за кредит по реда на чл.3.1 по-горе, като
всички параметри по съществуващия Договор за кредит, с изключение на Общата
дължима сума по Кредита, остават непроменени". На 24.10.2016 г. сумата била
отпусната чрез Изипей. С настъпване на падежа на
договора, ответницата се възползвала от правата си съгласно т.11 от Общите
условия към договора за кредит, според които кредитополучателят имал право да
поиска да бъде удължен срокът за връщане на кредита. Удължаването на срока за
връщане било допълнителна услуга, която се предоставяла по искане на кредитополучателя,
при съгласие на кредитора, съобразно Тарифата на кредитора. Съгласно
упражненото право, срокът за връщане на кредита бил удължен до нова падежна
дата - 26.12.2016 г. С настъпване на падежа по договора - 26.12.2016 г.,
кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпадал в забава. Съгласно
клаузите на договора и т.13.2 (а) от Общите условия, от 27.12.2016 г. 4. (Вивус) започнало да начислява наказателна лихва, формирана
чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен
от БНБ - 10,00 % към договорния лихвен процент, върху неизплатената сума за
периода на просрочието. От В. изпращали напомнителни писма до ответницата на адреса й, посочен в договора
за кредит. В тези писма се съдържала информация за просрочения кредит -
актуален размер на задължението, дни просрочие,
начислена наказателна лихва. В период 20.12.2016 г. - 06.07.2017 г. г-н К.
извършил плащане в размер 155.20 лева, с което била погасена натрупаната до
този момент наказателна лихва до размер 455.48 лева. На 23.11.2018 г. 4., в
качеството си на цедент, сключило с ищеца, в
качеството му на цесионер, договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., по силата на който цедентът
прехвърлил на цесионера вземанията си по договор №
**********, в общ размер 1250.04 лева, от които: главница – 600 лева, 15.25 лева
- договорна лихва, 129.31 лева - такса експресно разглеждане, 455.48 лева -
наказателна лихва и 50 лева - отписани такси за събиране. Посочените вземания били
подробно описани в приложение № 1, което било неразделна част от договора за
прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и приложенията
към него, цесионерът бил изрично упълномощен да
уведомява длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в
изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, ищецът изпратил уведомление за
цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством Б.,
което се върнало с отметка „Непотърсено". В изпълнение на договора за
прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 ЗЗД, 4. предоставило на ищеца потвърждение
за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г. От сключването на договора за цесия
до настоящия момент забавата на ответницата продължавала.
Искането
е да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 600 лева за главница от
невърнат кредит по договора за кредит № **********, със 129.31 лева такса
експресно разглеждане, с 455.48 лева наказателна лихва от 07.07.2017 г. до 22.11.2018 г. и законна лихва върху
главницата от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, както и разноските
по делото.
Правната
квалификация на предявените искове е нормата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С
подадения в срок отговор назначеният особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на
ответницата заема становище, че исковете били принципно допустими, но неоснователни.
От исковата молба, по която било образувано делото, били видни: основанието, на
което се претендирало установяване дължимостта на
сумите от страна на ответницата към ищеца и размера на исковата претенция от
1184.79 лева. От обстоятелствената част на исковата молба обаче липсвала
конкретна аргументация от страна на ищеца, как бил формиран този размер от
1184.79 лева, на исковата претенция. Абсолютно неясна оставала методиката на
изчисление на този размер. Посочването на такава методика било задължително с
оглед защитата на ответницата против иска. В този смисъл исковата молба била
нередовна и се нуждаела от уточняване в тази й част от страна на ищеца. В
случай че съдът не счетял това за необходимо, становището му по исковата молба
в настоящия й вид било следното: Договорът, сключен между праводателя
на ищеца (4) и ответницата, имал характера на потребителски кредит по смисъла
на ЗПК. Поради това, основният приложим нормативен акт, регулиращ гражданскоправните отношения, породени от договора (договор
за кредит № **********/13.10.2016 г. и по-късно изменен през 24.10.2016 г.) в настоящия
спор, бил Закон за потребителския кредит, както и Закон за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. От обстоятелствената част на исковата молба били
ясни няколко твърдения на ищеца досежно параметрите
на процесния договор за кредит - най-общо, че
отпуснатият на ответницата кредит бил в размер на общо 600 лева, срокът на
договора бил 1 месец, продължен впоследствие с още един месец. Дотук нещата
общо взето били ясни и приемливи, с няколко изключения. В приложения към
исковата молба договор за кредит, годишният процент на разходите по кредита -
(ГПР), не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посоченият
текст въвеждал изискването де бъде посочен ГПР, както и да се посочи подробна
обосновка за формирането му - договорът за потребителски кредит се изготвял на
разбираем език и съдържал: „условията за прилагането му (на ГПР-бел.) и индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан е първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент“. В
договора обаче липсвали конкретен механизъм и обосновка за формиране на ГПР,
поради което на основание чл.21 ЗПК счита клаузата за недействителна. Правило
впечатление, че в договора за кредит бил упоменат годишен процент на разходите
(ГПР), който бил в размер на 49.6 %, но не била посочена формулата, по която
бил изчислен. Не били посочени и факторите, които го формирали. Това отново било
законово задължение за кредитора, по смисъла на чл. 19 ЗПК, което в случая не било
спазено. В чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние се
съдържала задължителната информация, която заемодателят трябвало да предостави
на потребителя, преди последният да бъде обвързан от договора. Заемодателят не бил
изпълнил императивното предписание на чл. 8, ал. 1, б. „д“ ЗПФУР - да
предостави адрес на административния или надзорния орган - когато дейността на
доставчика била обект на издаване на предварително разрешение от съответния
орган. В случая заемодателят бил финансова институция и подлежал на регистрация
по съответния законов ред, съгласно чл. 8 от Закона за кредитните институции.
Регистър на финансовите институции се поддържал от Българската народна банка. В
този регистър (актуален към 30.09.2020 г.), под пореден номер 108, в действителност
фигурирало 4.. Същото обаче не било изпълнило задължението си, упоменато
по-горе (чл. 8, ал. 1, б. „д“ ЗПФУР), с което нарушило правото на защита на
потребителя - ответницата в настоящия процес. Единствено основателна би била
претенцията на ищеца в частта й досежно реално
предоставената на ответницата и невърната от нея сума по кредита. И то само,
ако по делото се установяло реалното предоставяне на кредита на ответницата. Тя
не би следвало дори да дължи договорената лихва, тъй като същата не била
коректно упомената в договора, съгласно правилата па ЗПК. Доказателствената
тежест обаче за установяване на тези изгодни за ищеца обстоятелства ще следвало
да е негова в процеса, поради което той ще следвало да установи същите. В
допълнение, приложеният към ИМ договор за кредит № ********** от 13.10.2016 г.
не изпълнявал императивното предписание на чл. 11, ал. 1, т. 27 ЗПК - не били
положени подписите на страните. А в случай че договорът бил сключен при
условията на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, следвало
да бъде доказано, че документът бил надлежно подписан от страните при спазване
на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги,
включително за предоставената на потребителя задължителна преддоговорна
информация. Следвало включително да се докаже, че било изпълнено условието,
което чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ въвеждал за обвързващата правна сила на електронния
подпис и усъвършенствания електронен подпис - те имали силата на саморъчен
подпис, когато това било уговорено между страните. От данните по делото не
ставало ясно да било заявено съгласие в този смисъл на която и да било от двете
страни. Доказателствената тежест за доказване на
горните обстоятелства била на ищеца. На следващо място, задължение за заемодателя
било да предостави на заемателя цялата необходима
информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит на потребителя и то във формата на Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Само тогава
отправено предложение от заемодателя към заемателя
или договор за кредит между същите би имал обвързващ характер за потребителя.
Това задължение за заемодателя произтичало от чл. 5, ал. 2 ЗПК. В случая, също
така било налице нарушение на нормата на чл. 22 ЗПК - не били спазени
изискванията на чл. 11, ал. 2 ЗПК, което влечало недействителността на договора
за потребителски кредит. Липсата на посоченото императивно изискване водило до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите били изискуеми при самото му
сключване. Ищецът само излагал голото твърдение за това, че бил осигурил на
кредитополучателя възможността за запознаване с необходимите документи за сключване
на договора, но не излагал никакви доказателства в тази насока. Ищецът бил цесионер по сключен договор за цесия със заемодателя на
ответницата - 4, в качеството на цедент по същия
договор. С него ищецът купувал вземането на 4 срещу ответницата. За да породи
обаче цесията действие, за последния било необходимо да се изпълни разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Задължението в случая било на стария кредитор - 4, който
трябвало да уведоми ответницата по надлежния ред. Макар и да имало пълномощно
за уведомяването, не следвало в настоящия случай да се счита, че длъжницата
била надлежно уведомена, защото същата не била информирана за текущия процес.
Това потвърждение не било валидно да изпълни законовата разпоредба на чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 ЗЗД за надлежно съобщаване на длъжника от предишния кредитор - цедент, поради което не можел да има обвързваща сила спрямо
ответницата (по арг. от чл. 99, ал. 4 ЗЗД). Моли съда
да има предвид, че съобщаване за извършената цесия, адресирано до него, като
особен представител на ответницата, било иенадлежно,
тъй като не бил неин законен представител, нито представител по пълномощие, а
особен такъв, и поради тази причина нямал връзка с нея и не можел да я уведоми
за горното. Вземането било погасено по давност. По изложените съображения, моли
съда да се произнесе решение по същество, с което да отхвърли предявения иск,
като неоснователен. Оспорва всички фактически твърдения на ищеца, направени в
исковата молба, и счита, че всяко едно от тях подлежало на доказване от страна
на ищеца, който носил доказателствената тежест. Оспорва
и всички представени от ищеца с исковата молба документи, които не носели
подписа на ответницата.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по
делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй
като на тях е основал предявените искове, а ответницата носи тежестта да докаже
по делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора на особеният й
представител, тъй като на тях са основани възраженията за неоснователност на
тези искове.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните
заверени преписи от: договор за прехвърляне на вземания №
BGF-2018-033/23.11.2018 г., приложение № 1 към него, потвърждение за
прехвърляне на вземания, договор за кредит № **********/13.10.2016 г., общи условия
към него, договор за кредит № **********/24.10.2016 г., разписка за извършено
плащане от 13.10.2016 г., разписка за извършено плащане от 24.10.2016 г., приложение
№ 4 - пълномощно за уведомяване за цесия, уведомление за прехвърляне на
вземания и известие за доставяне.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на особения представител на ответницата,
най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да уточни,
както неясното си оспорване на всички представени от ищеца с исковата му молба
документи, които не носели подписа на ответницата, като посочи точно всеки от
тях и какво му оспорва - верността и/или автентичността, а ако оспорва и
последната – да посочи и автентичността на кой точно от подписите под тях
оспорва, както и искането си по чл. 183 ГПК за задължаването на ищеца да
приложи всички документи по делото в оригиналните им екземпляри, а в случай, че
направел изявление, че били представени електронни документи, да го задължал да
ги при представи при условията на чл. 184, ал. 1 ГПК, като посочи точно
оригиналите на кои документи се иска от съда да задължи ищецът да представи,
едва след което съдът ще се произнесе по тези му искания.
НАЗНАЧАВА
служебно по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при
страните, цедента и там, където това стане
необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички
въпроси към тази експертиза, посочени в обстоятелствената част на настоящото
определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим
от ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване
на призовката с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по
делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че
ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде
изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава
по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 27.01.2021 г. от 9.30 часа,
за която дата и час да се призоват страните, с препис от настоящото определение,
а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на особения представител на
ответницата. За тази дата да се призове и вещото лице след внасяне от ищеца на
определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: