№ 1249
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20211100109182 по описа за 2021 година
Ищцата К.В.И. твърди в исковата молба, че е претърпяла подробно
индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 25.11.2020г. в гр. София, по вина на водача на
л.а. „Ауди А4“ с рег. №**** А.В.С., който поради управление на автомобила
със скорост, несъобразена с интензивността на движението, реализирал удар
със спредия пред него в същата пътна лента лек автомобил, управляван от
ищцата.
Поддържа, че водачът на увреждащото МПС е застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – ЗД
„Б.И.“ АД, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ за сумата 26 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените
вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва за забава от датата на
завеждане при ответника на извънсъдебната претенция.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен
отговор, в който оспорва изцяло предявения иск. Оспорва механизма на ПТП,
описан в исковата молба, вината на застрахования при него водач,
настъпването на вредите и причинната им връзка с ПТП. Оспорва
претенцията за неимуществени вреди по размер, като я счита за несъобразена
с принципа за справедливостта.
В постъпилата допълнителна искова молба ищцата поддържа
първоначалната и взема становище по направените от ответника оспорвания,
а в указания срок по делото не е постъпил допълнителен отговор.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
1
следното:
Процесното ПТП е настъпило на 25.11.2020г. в гр. София на Б..
„Климент Охридски“ преди кръстовището с ул. „Трайко Станоев“. Б.евардът
се състои от две платна, разделени с двойна непрекъсната линия и е
предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като във всяка
посока има по три пътни ленти. ПТП е настъпило в светлата част на
денонощието при добра видимост. Кръстовището е регулирано със
светофарна уредба. Лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №****, управляван от
А.С. се е движел по Б.. „Кл. Охридски“ в дясната пътна лента с посока от ул.
„8-ми декември“ към Б.. „ Г.М. Димитров“ със скорост на движение 40 км/ч.
Приближавайки към кръстовището, в същата пътна лента, пред автомобила
„Ауди“ се е движел лек автомобил „Мерцедес Ц220“ с рег. №****,
управляван от ищцата К.И.. Достигайки до кръстовището, л.а. „Мерцедес“ е
намалил скоростта си и е спрял пред него. Водачът на л.а. „Ауди“ не е
намалил скоростта си и между двата леки автомобила се е реализирал удар. Л.
а „Ауди“ с предната си част челно, по-силно изразен вдясно, е ударил л.а.
„Мерцедес“ в задната му част. Причина за настъпилото ПТП са едИ.твено
субективните действия на водача на л.а. „Ауди“ със системите за управление
на автомобила, който не е задействал спирачната система своевременно,
което е довело до настъпването на удара.
С влязло в сила наказателно постановление №20-4332-022608/
23.12.2020г. на водача А.С. е наложена глоба в размер на 200 лв. на осн. чл.53
от ЗАНН и по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.
Горното се установява от приетите и неоспорени по реда на чл.193 от
ГПК писмени доказателства, както и от заключението на приетата и
неоспорена от страните автотехническа експертиза на вещо лице Атанас Т.,
което съдът изцяло кредитира като компетентно, обосновано и
безпротиворечиво.
От така описаното ПТП ищцата получила следните травматични
увреждания: мозъчно сътресение и навяхване на връзковия апарат на
шийните прешлени. Механизмът на получената травма е настъпил при т.нар
„камшичен удар“, при който настъпва внезапно патологично преразтягане на
ставните връзки на шийните прешлени на нивото на 4-ти, 5-ти и между 5-ти и
6-ти шийни прешлени. По своя медико-биологичен характер мозъчното
сътресение е довело у ищцата до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, а навяхването на шийните прешлени – до разстройство
на здравето, неопасно за живота. Спешна медицИ.ка помощ ищцата е
получила в УМБАЛ „Св. Анна“ – София. При първоначалния преглед са
установени комоционен синдром и шиен вертебрален синдром. Поради данни
2
от самата ищца за претърпяна през 2019г. шийна травма, е проведено
консервативно лечение с временно обездвижване на прешлените с
имобилизационна яка за срок от 2-3 седмици. Пострадалата е била поставена
на строг постелен режим в неврохирургичната клиника на същата болница, от
където била изписана на 27.11.2020г.
Поради продължаващи болки в шийната област и световъртеж в
продължение на 3 месеца след злополуката, ищцата е провела нов медицИ.ки
преглед и изследване – магнитно-ядрена томография, при което са
установени остеохондроза, цервикоспондилоза и дискова болест на шийните
прешлени. Тези дегенеративни изменения не са в причинна връзка с травмата
от ПТП, т.к. са установени наскоро след него /изследването е проведено на
18.02.2021г./, а такива изменения /ошипяване, снижение на хрущялите на
прешлените/ обичайно настъпват през по-дълъг период от време – година, две
и повече. Те са по-скоро резултат на предишната шийна травма.
Обичайно, комоционният синдром и шийния вертебрален синдром,
вследствие на описаните травматични увреждания, отшумяват за срок от
около 2 до 3 месеца. При ищцата, болките и изтръпването на ръцете
продължават и към момента – около година и половина след ПТП – именно
поради двукратното настъпване на шийна травма. През посочения двумесечен
период ищцата е търпяла болки и страдания, които са били интензивни през
първите 30 дни, както и за около 2-3 седмици по време на проведената
рехабилитация. Спорадични болки в областта на шията ищцата ще търпи и в
бъдеще поради установени дегенеративни изменения на междупрешленните
пространства.
Горното се установява от заключението на приетата и неоспорена от
страните СМЕ на вещото лице д-р Б., както и от приетата по делото
медицИ.ка документация, подробно обсъдена от вещото лице в депозираното
заключение, поради което съдът не я обсъжда отделно.
От показанията на свидетеля В.К.В., с когото ищцата живее на
съпружески начала, ценени при условията на чл.172 от ГПК, се установява
следното: За ПТП свидетелят научил от ищцата по телефона. Веднага отишъл
на мястото. Ищцата била силно пребледняла, с доста силни болки във врата,
замъглено зрение и не можела да стане. Извикали бърза помощ, с линейка
била откарана в Окръжна болница, където престояла три дни. Свидетелят не
можел да я посещава, заради ограниченията поради Ковид-19. Но се
информирал по телефона от лекарите и всяка вечер й носел необходимите
неща – храна и др. След изписването изкарала целия първи месец вкъщи на
легло. Болките продължавали и това много я разстройвало. Носела шийна яка,
която била много твърда и неудобна. В началото се опитвала да я носи по 24
3
часа, но това не й позволявало да спи. Запонала да я маха за през нощта, но
тогава пък се будела от болки. Назначили и нови изследвания при невролог,
изписали й болкоуспокояващи. Правила ЯМР, при което се установили язви
на вратните прешлени. Болките не са стихнали и към момента. Ищцата не спи
добре, има болки в главата и врата. Инцидентът се отразил на психиката й.
Шест месеца след инцидента не шофирала и продължава да изпитва
притеснения, когато е в автомобил. Затворила се в себе си и комуникирала
само с най-близките.
Безспорно между страните в процеса е обстоятелството, че водачът на
увреждащия автомобил е застрахован при ответника по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност”, обхващаща временастъпването на
процесния деликт.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне
субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното
ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач, са налице
всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Налице е и валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и
ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което
застрахователят - ответник дължи на основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с
чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка
и непосредствена последица от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от
процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените
травматични увреждания от ПТП от ищцата, посочени по – горе при излагане
на фактическата страна по спора.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от
съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от
4
23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със: броя и вида на
претърпените травматични увреждания; силата, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на спора от фактическа страна; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период – обичайно около 2-3 месеца, през
първите 30 дни от които, както и по време на рехабилитацията ищцата е
търпяла интензивни болки; възрастта й – 25 г. към датата на ПТП;
продължаващите и към момента, макар и спорадични болки в областта на
главата и врата, но и фактът, че настъпилите дегенеративни изменения в
шийната област, причиняващи по-продължителен от обичайния
възстановителен период при ищцата, както и вероятни болки в бъдеще, не са
в причинна връзка с процесното ПТП, а със старата шийна травна на ищцата
от 2019г.; както и социално-икономическите условия към момента на
настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 18 000 лева. Според
съда тази сума е достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от
вредите, причинени от процесното ПТП.
Претенцията за законна лихва е основателна, както е поискана. В
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл.429
КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя. На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие
спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за
забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след
изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди за собствената си забава. В конкретния случай,
извънсъдебната претенция на ищцата е предявена пред застрахователя на
18.12.2020г., като по делото няма данни ответникът да е определил и
изплатил застрахователно обезщетение. Ето защо, законна лихва върху
присъденото обезщетение, се дължи от 18.12.2020г.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с
5
чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К.М. Д.
от САК, сумата от 906,92 лв. - адвокатски хонорар, съразмерно с уважената
част от иска, а на ищцата – сумата от 415,38 лв. -разноски по делото.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника направените от него разноски, съобразно представения
списък и отхвърлената част от иска. Възражението на ищеца за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно. Предвид липсата
на фактическа или правна сложност на делото, съдът намира, че
адвокатското възнаграждение на ответната страна следва да се редуцира до
минималното такова, а именно – 1 572 лв. с ДДС, при което, съразмерно с
отхвърлената част на иска, ищцовата страна следва да бъде осъдена да
заплати 483,69лв. за разноски на ответника за възнаграждението на един
адвокат, както и 61,54 лв. разноски за експертиза.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради частично освобождаване на
ищцата от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото
съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС, държавна такса в размер на 360 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Б. И.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Б.. „****” № 87, да заплати на К.В.И., ЕГН
********** със съдебен адрес гр. София, ул. „****“ №17 следните суми:
18 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на
причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 25.11.2020 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 18.12.2020г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 18 000 лв. до пълния му предявен размер от 26 000
лева;
415,38 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗК „Б. И.“ АД с ЕИК ****, на основание чл.38, ал.2 от ЗА
да заплати на адв. К.М. Д. от САК сумата 906,92 лв., съставляваща
адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА К.В.И., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. София, ул.
„****“ №17 да заплати на ЗК „Б. И.“ АД с ЕИК ****, сумата от 483,69лв. -
6
разноски на ответника за възнаграждението на един адвокат, както и 61,54 лв.
– разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА ЗК „Б. И.“ АД с ЕИК **** да заплати по сметка на СГС
държавна такса и разноски в размер на 360 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7