Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

                                                           

                                                                        №.......

                                                       

                                                        гр.ЛОВЕЧ, ………….г.

                                               

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД        граждански състав   в     публично съдебно  заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:   

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА

                                                                                   ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

секретар ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия  Константинова в.гр. дело № 457 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.

           

С Решение № 150 от 20.08.2018 година, постановено по гр.дело № 402 по описа за 2018 година, Тетевенския районен съд е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявения  от Р.С.Е. ***, иск с основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.240 от ЗЗД, против М.П.И. ***, за заплащане на сумата от 3 600 лева,представляващи предоставени в заем парични средства през месец април 2015 година,заедно със законната лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното и изплащане.

Против решението е подадена въззивна жалба от Р.С.Е., с която решението е обжалвано като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Въззивникът счита, че делото е изяснено от фактическа страна и са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, установяващи факта на предоставяне от негова страна на ответницата на исковата сума от 3600 лева, както и несъстоятелността на твърденията на ответната страна. Твърди, че въпреки това, поради погрешна преценка на тези доказателства, районният съд е направил  неправилни изводи досежно действителните отношения между страните във връзка с предоставянето на исковата сума в края на м.април 2015 г. в дома на ищеца в с.Български извор. Подчертава, че представените от ответницата счетоводни документи, се оказали с невярно съдържание и некоректно съставени, съобразно правилата за водене на редовно счетоводство. С оглед на това съдът е следвало да уважи претенцията.

Моли да бъде отменено обжалваното решение е вместо него- постановено друго, с което да се уважи иска и ответницата бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 3600 лева, предоставен от него заем, ведно със законната лихва.

В отговор на въззивната жалба М.П.И. излага доводи за неоснователност на жалбата.Поддържа че по делото не са събрани достатъчно доказателства за наличие на неформален договор между нея и ищеца. Анализира показанията на свидетелите, които счита за заинтересовани и изтъква противоречията в тях. Оборва и твърдението в жалбата, че счетоводните документи са некоректно водени, а счита, че носят вярна информация, декларирана пред данъчни власти.

Моли да бъде потвърдено решението на съда.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и поддържа жалбата.

Въззиваемата страна се явява лично и се представлява от адвокат Б.Ц. ***, който моли да бъде потвърдено решението на Тетевенския районен съд.

От представените доказателства по гр.дело № 402/2018 година на Тетевенския районен съд, като съобрази и становището на страните, в изпълнение на задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като решението на Тетевенския районен съд е връчено лично на въззивника на 04.09.2018 г., а въззивната жалба с вх.№ 4625 е подадена на 12.09.2018 г., поради което срокът по чл. 259, ал.1 ГПК е спазен.

Решението на Тетевенския районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, че е и правилно.

Ищецът Р.С.Е. е предявил срещу М.П.И. осъдителен иск с правно основание чл.240 от ЗЗД за сумата от 3600 лева, дадена и в заем, който тя не върнала, както и за разноските по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва твърденията на ищеца.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Страните живеят в с.Български извор и по твърдения на ищеца са били в близки отношения. Ответницата М.П.И. е избрана като председател на потребителната кооперация в селото, видно от протокол на  извънредно общо събрание, проведено на 15.ХІ.2004 г.

Според приложения договор за наем на помещение от 08.08.2005 г., ответницата, като представляващ ПК”Извор” –с.Български извор и „Симдекс шугър”ЕООД – гр.Тетевен, представлявано от С. Д. С., са подписали договор за наем на търговски обект, собственост на кооперацията, за срок от 10 години. Размерът на наема е 600 лева. На 01.10.2014 г. дружеството е променило наименованието си на „Симдекс строй”ЕООД (справка по реда на чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ).

На 21.08.2014 г. ответницата М.И., като председател на ПК”Изгрев” с.Български извор, е изготвила приходен касов ордер за внесени в касата на кооперацията парични средства в размер на 3600 лева от „Симдекс строй”ЕООД, като е отбелязала, че сумата е дадена от Р.Е..

Според показанията на свидетеля П. И. К. сумата е дадена от ищеца по нареждане на управителя на „Симдекс строй”- С. Д.и представлява наем за обекта на кооперацията за периода януари- юни 2014 г. 

Писмените доказателства потвърждават това твърдение, тъй като процесната сума е заприходена според счетоводните документи на кооперацията и включена и в годишната данъчна декларация за 2014 г. В този смисъл са и показанията на свидетеля Л. Ф. Л., който е извършил осчетоводяването на сумата през 2014 г. и изготвил годишната данъчна декларация.

В друга насока са показанията на свидетелката Т.Х. Т., с която ищецът живее на съпружески начала в нейния дом в с.Български извор. Тя твърди, че през м.март 2015 година по негово нареждане е дала лично на ответницата сумата от 3600 лева, която взела от касата в стаята им. Според нея парите са дадени в заем и е трябвало да бъдат върнати до месец.

Свидетелката Р. И. С. е присъствала на даването на парите, което според нея е станало през месец април 2015 г., но заявява, че не знае дали парите са дадени в заем или са подарени.

Свидетелят С.Д. потвърждава, че с кооперацията, на която е председател ответницата, са имали наемни отношения от 2005-2006 г., но твърди, че не е нареждал на Р.Е. да дава от негово име сумата от 3600 лева за плащане на наема. Според този свидетел кооперацията му е длъжник, а не той на нея. 

При така изложените факти, следва да се направят следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.240, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

Съгласно чл.240 ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Тъй като договорът за заем за потребление е реален, той се  счита за сключен от момента, в който заемната сума е предадена от заемодателя на заемателя.

Според чл.154 ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, от което следва, че тежестта на доказване наличието на сключен договор за заем за потребление между страните, е на ищеца по делото.

От показанията на разпитаните свидетели не може да се установи по категоричен начин, че ответницата е получила от ищеца сумата от 3600 лева със задължението да я върне. Действително договорът за заем е неформален, тъй като законът не изисква писмена форма за неговата валидност, а писмената форма е необходима само за доказване сключването на такъв договор, когато е на стойност над 5000 лева. В настоящия случай е допустимо доказването на заемни правоотношения да се извършва и със свидетели, но съдът не кредитира показанията на свидетелката Т. Т., на основание чл.172 ГПК, поради заинтересоваността и от делото в полза на ищеца, с когото  живее на семейни начала. А нейните показания, макар и непълни, са единствените, които подкрепят тезата на ищеца.

Следва да се отбележи, че според тази свидетелка, заемната сума е следвало да бъде върната от ответницата до месец, докато ищецът твърди в исковата молба, че връщането е трябвало да стане в тримесечен срок, което също е противоречие.

По делото е приета като доказателство и преписка № 1324/2017 г. на Районна прокуратура- Тетевен, образувана по повод жалба на Р.Е. против М.И. във връзка с неуредените им финансови отношения, но с постановление от 06.12.2017 г. районният прокурор е отказал да образува досъдебно производство, тъй като е приел, че се касае за гражданско правен спор. По преписката са разпитани същите свидетели. Св.П. К. е поддържал същите твърдения, а св. Т. Т. не е уточнила времето, когато са дадени парите и е заявила, че не е присъствала на уговорките между Р. и М..

С оглед изложеното въззивната инстанция споделя изцяло изводите на Тетевенския районен съд, че ищецът не е доказал съществените елементи на договора за паричен заем, регламентиран в чл.240, ал.1 от ЗЗД. По този начин не може да се ангажира и отговорността на ответницата за връщане на исковата сума, като получена в заем, поради което предявеният иск се явява изцяло неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

При това положение поради съвпадане на мотивите на настоящата инстанция с тези на Тетевенския районен съд в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено.

Пълномощникът на въззиваемата е поискал присъждане на разноските.С оглед изхода на делото разноски се дължат, на основание чл.78, ал.3  ГПК От приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 15.05.2018 г. се установява,че договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лева, но в частта на бланката за внесена сума не е отразено, че е заплатена. Платежен документ не е представен и в настоящата инстанция, поради което и с оглед разясненията ,дадени в т.1 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС,съдът не присъжда разноски на ответницата.

Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд

 

                                                   Р   Е   Ш   И : 

 

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 150 от 20.08.2018 година, постановено по гр.дело № 402 по описа за 2018 година на Тетевенския районен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.П.И. *** присъждане на разноски по делото.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3,т.1 от ГПК.                                                                                

           

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

 

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: