Решение по дело №1904/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по исковата молба на М.М.П. с ЕГН ********** *** чрез адв. Й.Д. *** за осъждането на ответника да заплати сумата от 6000 лева обезщетение за неимуществени вреди, които се изразяват в унижение на човешкото достойнство, срам, злепоставяне името на ищеца пред близка приятелска и съученическа среда в резултат на действията на служители на РУП – Раковски за периода от началото на 2022г. до 17.07.2022г. ведно със законната лихва за забава считано от 31.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се поддържа, че неимуществените вреди са възникнали, от една страна като резултат от отмяната на Заповед рег. № 329зз-129/17.07.2022г. за задържане на ищеца по реда на чл. 72, ал.1 ЗМВР за 24 часа на 17.07.2022г. заради това, че същият е заподозрян в извършването на престъпление – разпространение на наркотични вещества без надлежно разрешение – престъпление по чл. 354а НК за което е било образувано бързо досъдебно производство № 190/2022г. по описа на РУП – Раковски по което производство ищецът не бил обвинен. Заповедта била отменена с Решение № 2841/21.06.2023г. по адм.дело № 11520/2022г. по описа на РС – Пловдив.

От друга страна, неимуществените вреди, чието репариране се иска произтичали, според ищеца, от действия на полицейски служители от РУП – Раковски настъпили след осъждането му за деяние по чл. 270, ал.1 НК /противозаконно пречене на орган на властта да изпълни задълженията си/ в началото на м. март 2022г. от който момент нататък бил подложен на системен полицейски произвол, където и да бъде срещнат от полицейски патрул или полицейски служители от РУП – Раковски му бил извършван личен обиск, бил отвеждан в полицейското управление, за да бъде тестван за наркотици, там бил събличан чисто гол и бил задържан за 24 часа въпреки липсата на положителен резултат от теста и липсата на установени забранени за притежаване вещества. Твърди се ищецът да е бил спиран четири пъти от които три пъти тестван с Дръг Чек / два пъти с модел 5000 и един път с модел 3000/ като резултатите от пробите били отрицателни. Твърди се че ищецът бил спиран пред училището, където учи, задържан без основание и отведен в полицейското управление, където последвало събличане, обиск и унижения. Имало и други два случая в които се процедирало по същия начин. През м.май 2022г. за пореден път бил спрян в кв. Парчевич,гр. Раковски до бензиностанция „Петрол“ от полицейски служител, който като го видял казал: „Пак ли ти? Хайде в полицейското за тест за наркотици“. Ищецът попитал какво е направил, че да го водят в полицейското и дори се разплакал, при което полицаят се замисил, върнал документите и казал: „Хайде, хайде, давай, махай се“

Ищецът заявява, че изпитва срам, неудобство, унижение от действията на полицията, всичките му приятели и съученици знаели, че го прибират в РПУ – Раковски, събличат го гол и се гаврят с него. Бил подложен на подигравки от страна на съучениците си, което го принудило да подаде жалба лично до Министъра на вътрешните работи, като бил уведомен, че жалбата се изпраща на ОДМВР – Пловдив за проверка, откъдето и до сега нямало отговор.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник ОДМВР – Пловдив чрез юрк. Ив.П. оспорва иска по основание и размер, алтернативно неговия размер, като възразява и за наличие на основания по чл. 5, ал. 1 и 2 от ЗОДОВ. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за частична основателност на предявената искова молба.

Административен съд Пловдив, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното.

Видно от приобщеното към настоящето дело адм. дело № 11520/2022г. на РС – Пловдив с Решение № 2841/21.06.2023г. е отменена Заповед рег. № 329зз-129/17.07.2022г. за задържане на ищеца издадена от полицейски инспектор А.Д.по реда на чл. 72, ал.1 ЗМВР за 24 часа на 17.07.2022г. заради това, че същият е заподозрян в извършването на престъпление – разпространение на наркотични вещества без надлежно разрешение – престъпление по чл. 354а НК. Решението е влязло в законна сила на 13.07.2023г. като необжалвано като е прието нарушение на чл. 146, т.5 АПК тъй като при липса на данни за извършено престъпление от ищеца целта на закона не е спазена досежно задържането му за 24 часа, респ. прието е че при извършения личен обиск и извършеното претърсване и изземване не са намерени забранени субстанции или други предмети, няма образувано досъдебно производство срещу ищеца, нито пък последният е бил привлечен като обвиняем. Според изложеното в писмо вх. № 74552/21.09.2022г. по описа на РС – Пловдив находящо се по адм.дело № 11520/2022г. по описа на РС – Пловдив подадено от Началник РУ – Раковски, ищецът е пътувал в автомобил с рег. № ****на 17.07.2022г., който е бил спрян за проверка, в хода на която е установено след обиск на лицето Н.И.М., който също е бил пътник в автмобила, че държи малко черно полиетиленово топче със съдържание на бяло прахообразно вещество, за което лицето е заявило, че е амфетамин и е за лична употреба и което топче било закупено от ищеца М.П.. Това дало основание на полицейския орган да издаде заповед за задържането на ищеца за 24 часа по реда на ЗМВР и да извърши личен обиск и претърсване и изземване в дома му.

По делото е изискана справка съгласно книгата за записване на лицата, посетили РУП-Раковски и книгата за водене на задържаните лица колко пъти за периода от 01.03.2022г. до 18.07.2022г. ищецът е вписан като лице, доведено в РУП – Раковски, колко пъти е бил задържан, както и за колко време и на какво основание. С писмо вх. № 24065/01.12.2023г. РУ – Раковски предоставя информация че ищецът в периода от 01.03.2022г. до 18.07.2022г. е вписан 2 пъти като лице доведено в РУ – Раковски, единия път на дата 22.03.2022г., а другият път на 25.03.2022г. както и е отразено, че П. е бил задържан със заповед за задържане за 24 часа по реда на чл. 72, ал.1 ЗМВР. От приложеното извлечение от книга за пропускателния режим на пост № 1, участък 1 в сградата на РУ – Раковски се установява, че на 22.03.2022г. П. е пропуснат в 13:50 часа, час на влизане: 14:00 часа, час на излизане 14:10 часа като това посещение е било свързано с подаването на молба за отчисление на глоба по НП 21-0329-000908, която е била заплатена в каса на Изи Пей – л. 62 от делото. Молбата е подписана от П., с отбелязана дата на съставянето й – 22.03.2022г. и регистрирана с вх.номер 329000-1814 на 23.03.2022г. видно от извлечението на ЦАИС за документооборот /л.64 от делото/, респ. поставена е резолюция върху молбата на 23.03.2023г. Второто документирано посещение на ищеца в РУ – Раковски е на дата 25.03.2022г. с час на влизане: 14:50 часа и час на излизане в 14;55 часа с отбелязване в графа „Забележка“ – „НП ЗДвП“ и отбелязване в графа „Основание“ – „Справка“

По делото е разпитан свидетеля м.с., дядо на ищеца, който си спомня, че ищецът бил осъден на 6 месеца условно, защото баща му дал колата, М. се качил без свидетелство за правоуправление, вдигнали му стоп-палка, не спрял и се прибрал. От този момент започнал системен тормоз от страна на полицията, карали го в полицията, където го задържали за проверка за алкохол и наркотици, събличали го гол, П. се оплакван на дядо си: „Дядо, бият ме в корема цяла нощ като задремя“. Свидетелят си спомня и друг случай, когато е воден в полицейското управление, три пъти го събличали чисто гол, карали го да кляка и да става. Това бил тормоз за цялото семейство. Свидетелят П.С., брат на дядото на ищеца, който живее през къща знае за проблемите на П. с полицията, тъй като бил спиран няколко пъти, бил събличан, полицаите търсели нещо, но може да са го били направили с цел да го унижат, ищецът се затворил в себе си, плачел, бил свит.

Въз основа на така събраните доказателства и установената фактология, съдът намира иска за допустим, а разгледан по същество за частично основателен.

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. Присъждането на обезщетение намира своето основание и в разпоредбата на чл. 5 от ЕКЗПЧ, приложим пряко по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България и предписващ, че всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, се ползва с осигурено от националната ни правна система право на обезщетение. В горния смисъл е и Решение № 3280 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11732/2018 г., III отд.

В конкретния случай е отменена Заповед рег. № 329зз-129/17.07.2022г. за задържане на ищеца издадена от полицейски инспектор А.Д.по реда на чл. 72, ал.1 ЗМВР за 24 часа на 17.07.2022г., следователно и първата предпоставка на закона е налице По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие.

По делото е доказано, че в резултат на незаконосъобразната заповед за задържане за 24 часа са възникнали неимуществени вреди за ищеца, които се изразяват в срам и унижение, които П. е изпитал. Размерът на обезщетението следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди, като следва да отговаря на периода на търпенето на вредите, така и на техния интензитет. Присъденото обезщетение следва да съответства на критериите за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

По отношение размера на дължимото обезщетението настоящият съдебен състав намира, че преживените от ищеца срам и унижение не са в степен, която обективно да е довела до кардинална промяна на психическото му състояние, до промяна на стереотипа на поведение и/или до нужда от специализирано лечение. Съдът взема предвид и факта, че според събраните по делото писмени доказателства задържането е с времетраене от 12 часа и 35 минути – от 01:25 часа до 14:00 часа на 17.07.2022г. Същевременно отчитат се обстоятелствата, че задържането за 24 часа е съпътствано с извършването на личен обиск на лицето и претърсване и изземване по реда на ЗМВР в жилището обитавано от ищеца, които действия също се явяват незаконосъобразни предвид отмяната на Заповедта за задържане и които са допринесли за пораждането на чувството за унижение и срам, до колкото тези действия неминуемо са станали достояние на неговите близки. В тази връзка обаче нито св. м.с., нито св. П.С. излагат конкретни обстоятелства от емоционалното състояние на ищеца при осъществяването действията по личния обиск и претърсването и изземването по реда на ЗМВР как същите са се отразили на П., респ. станали ли са достояние на приятели и съученици на ищеца и бил ли е ищецът злепоставен, така както твърди, в резултат на незаконосъобразния акт.

Показанията на тези свидетели са общи и неконкретизирани, като не могат логически да се свържат с настъпването на точно определени отрицателни негативни емоционални изживявания на ищеца по оценка на съученици и приятели за личността му именно в резултат на задържането за 24 часа и съпътстващите го действия от страна на полицейските служители. Показанията на свидетелите са оценъчни дейността на органите на полицията, съдържат предположения / св. П.С. предполага, че събличането е с цел унижение/ и в тях липсва прецизност на възприятията относно преживяната от ищеца негативна промяна и по какъв начин тази промяна се е отразила на качеството му на живот. Свидетелите свързват унижението на ищеца с подлагането му на системен тормоз поради воденето му в полицейското управление, спирането му за проверки за наркотици, обискирането му, но не и конкретно със задържането му за 24 часа на 17.07.2022г.,

Ето и защо справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществените вреди от незаконосъобразното му задържане за 24 часа възлиза на сума в размер на 500 лева, която сума представлява адекватен паричен еквивалент, пропорционален на негативните преживявания на П. свързани с необоснованото и немотивираното му лишаване от основно човешко право - свобода на придвижване, като посоченият по-горе размер е съобразен с периода на задържането, с условията, при които е протекло то и с отражението им върху емоционалното състоянието на ищеца.

По отношение на твърденията на П. за системен полицейски произвол, за отвеждането му в полицейското управление, за да бъде тестван за наркотици, за събличане чисто гол и за задържането му за 24 часа въпреки липсата на положителен резултат от теста и липсата на установени забранени за притежаване вещества съдът намира следното.

Показанията на разпитаните свидетели относно тези обстоятелства не могат да бъдат кредитирани тъй като са в противоречие с установените и документирани посещения на ищеца в РПУ – Раковски на 22.03.2022г. и на 25.03.2022г. По делото няма данни нито за извършен обиск извън деня на задържането на 17.07.2022г., нито за принудително водене в полицейското управление, още по-малко за извършването на каквито и да било действия по реда на ЗМВР за периодите на престои на ищеца в сградата на полицията, тъй като в единия случай на 22.03.2022г. ищецът е престоял общо 20мин като посещението му е по негова инициатива и е свързано с депозирането на молба, а в другия случай на 25.03.2022г. посещението е с продължителност 5 мин. за справка за НП по реда на ЗДвП поради което и обективно няма как ищецът да бъде подложен на какъвто и да е полицейски произвол или тормоз, вкл. да бъде каран да кляка и да става или да му бъде правен обиск. Както книгата за записване на лицата, посетили РУП-Раковски, така и книгата за водене на задържаните лица отразяват в хронологичен порядък всички записи, оформени са редовно и представляват официални удостоверителни документи като няма основание тези писмени доказателствени източници да не бъдат кредитирани. И двамата свидетели в показанията си не посочват нито конкретни дати, нито конкретни места на които ищецът да е бил спиран за полицейска проверка, нито пък посочват конкретни дати на които ищецът да е бил отвеждан в полицейското управление, за да бъде задържан или обискиран поради което и твърденият брой в исковата молба за четири спирания, за тествания с Дръг Чек модел 5000 и модел 300, за задържане пред училището на ищеца, за осъществени гаври се явяват изцяло недоказани поради което и за тези действия на полицейските органи ищецът няма право на обезщетение за неимуществени вреди. Показанията на свидетелите не могат да бъдат приети като преки впечатления, а възпроизвеждат споделени факти от ищеца, но тези факти се явяват неподкрепени от обективни доказателствени източници поради което и не могат да бъдат приети за осъществени.

Обстоятелството, че молбата от 22.03.2022г. е регистрирана на 23.03.2022г. не компрометира доказателствената стойност книгата за записване на лицата, посетили РУП-Раковски до колкото по делото не се установява РУ-Раковски да има задължение да регистрира всички постъпили книжа в деня на постъпването им.

Вън от горното следва да се посочи, че дори и да е имало проверки от страна на полицейските служители по отношение на ищеца, то по делото не се установява да е налице превишение на правомощията им и нарушение на служебните им задължения във връзка с тези проверки за исковия период.

Предвид на гореизложеното предявения иск следва да се уважи до размера на сумата от 500 лева, а над този размер до пълния претендиран от 6000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По делото останаха недоказани възраженията на ответника за наличието на обстоятелствата по чл.5, ал.1 и ал.2 ЗОДОВ – задържането на ищеца не е резултат от негово виновно противоправно поведение, нито пък ищецът е допринесъл с поведението си затова. Писмо вх. № 74552/21.09.2022г. по описа на РС – Пловдив находящо се по адм.дело № 11520/2022г. по описа на РС – Пловдив има характер на твърдение от страна на ответника, което твърдение подлежи на доказване съгласно общите правила на чл. 154 ГПК и се явява недоказано, тъй като нито в рамките на настоящето производство, нито пък в производството по оспорване на заповедта за задържане са били ангажирани каквито и да било доказателства за съпричастността на ищеца към закупуването на установеното бяло прахообразно вещество.

Частичната основателност на главния иск обуславя и основателност искането за присъждането на законната лихва върху сумата от 500 лева, но считано от датата на влизане в сила на Решението за отмяна на заповедта за задържане, а именно 13.07.2023г. - аргумент от т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по т. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС. Претенцията на ищеца за заплащане на законната лихва за периода от 31.03.2022г. до 13.07.2023г. се явява неоснователна поради което в тази част следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 50,83 лева съразмерно на уважената част на иска, а в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 91,66 лева съразмерно на отхвърлената част на иска за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 37 от Закона за правната помощ вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ или след компенсация до размера на по-малката сума, разноски в полза на ответника в размер на 40,83 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Пловдив, представлявана от своя Директор, да заплати на М.М.П. с ЕГН ********** ***, сума в размер на 500 /петстотин/ лева, която представлява обезщетение за претърпените неимуществени вреди възникнали в резултат на отменената с Решение № 2841/21.06.2023г. адм. дело № 11520/2022г. на РС – Пловдив Заповед рег. № 329зз-129/17.07.2022г. издадена от А.Д.– полицейски инспектор при РУ – Раковски за задържане на ищеца по реда на чл. 72, ал.1 ЗМВР за 24 часа на 17.07.2022г. ведно със законната лихва върху сумата считано от 13.07.2023г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 500 лева до пълния претендиран размер от 6000 лева ведно със законната лихва считано от 31.03.2022г. до 13.07.2023г. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА М.М.П. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Пловдив, представлявана от своя Директор сумата от 40,83 лева разноски по делото съразмерно на отхвърлената част на иска и след компенсация;

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия: