№ 171
гр. Стара Загора, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20215500501575 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Ц. К. Д. и Р. К. Г.,
чрез адв.М.Д. против решение № 260279 от 03.06.2021г., постановено по
гр.дело № 899/2020г. по описа на Казанлъшкия районен съд, в частта му, в
която се отхвърля искането на Ц. К. Д. и Р. К. Г., за допускане до делба на
следните недвижими имоти: сгради с идентификатори 35167.506.4082.2 -
застроена площ 50 кв.м, на един етаж, предназначение - постройка на
допълващо застрояване, 35167.506.4082.3 - застроена площ 9 кв.м. на един
етаж, с предназначение - постройка на допълващо застрояване,
35167.506.4082.4 - застроена площ 25 кв.м., на един етаж с предназначение
гараж, 35167.506.4082.5. - застроена площ 18 кв.м. на един етаж, с
предназначение - постройка на допълващо застрояване, находящи се в
поземлен имот с идентификатор 35167.506.4082 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-88/26.11.2015 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. К., ***, с
площ 238 кв. м, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин
на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план:
квартал 52, парцел VII, при съседи на поземления имот: 35167.506.4083;
35167.506.9628; 35167.506.9601; 35167.506.4081
Въззивниците обжалват постановеното решение на
първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлено искането им за
допускане до делба на процесните посочени по – горе имоти, при квоти
посочени в исковата молба. Считат обжалваното решение за неправилно,
1
необосновано и незаконосъобразно и като такова считат, че следва да бъде
отменено като излагат подробни съображения.
Молят да се отмени решението в обжалваната му част и да се постанови
друго, с което да се допусне делба и на следните имоти: Поземлен имот с
идентификатор 35167.506.4082.2 - застроена площ 50 кв.м, на един етаж,
предназначение - постройка на допълващо застрояване, Поземлен имот с
идентификатор 35167.506.4082.3 - застроена площ 9 кв.м. на един етаж, с
предназначение - постройка на допълващо застрояване, Поземлен имот с
идентификатор 35167.506.4082.4 - застроена площ 25 кв.м., на един етаж с
предназначение гараж, Поземлен имот с идентификатор 35167.506.4082.5 -
застроена площ 18 кв.м. на един етаж, с предназначение - постройка на
допълващо застрояване, всички находящи се в поземлен имот с
идентификатор 35167.506.4082, при квоти посочени в исковата молба.
Претендират разноски за настоящото производство.
Въззиваемите Р.И.Н. и К. Н. К., чрез адв. К.Г. считат за неоснователна
въззивната жалба и молят да бъде оставена без уважение. Излагат подробни
съображения по оплакванията в жалбата.
Молят съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди
решението на първоинстанционния съд. Претендират присъждане на
разноските пред въззивната инстанция.
Съдът, след като провери събраните пред първата и настоящата
инстанция доказателства и обсъди становищата на страните, намира за
установена следната фактическа и правна обстановка по делото:
Предявен е иск за делба на недвижим имот по реда на чл.341 и сл. от
ГПК.
Ищците правят искане да се допусне делба върху съсобствените с
ответниците недвижими имоти, представляващи: Поземлен имот с
идентификатор 35167.506.4082 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-88/26.11.2015 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. К., ***, с площ 238 кв. м,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: квартал 52,
парцел VII, при съседи на поземления имот: 35167.506.4083; 35167.506.9628;
35167.506.9601; 35167.506.4081, ведно с построените в този поземлен имот
сгради, а именно: сграда с идентификатор 35167.506.4082.1, със застроена
площ от 62 кв. м (шестдесет и два кв. м), брой етажи 2 , предназначение -
жилищна сграда - еднофамилна, сграда с идентификатор 35167.506.4082.2,
със застроена площ от 50 кв. м (петдесет кв. м), брой етажи 1 (един),
предназначение - постройка за допълващо застрояване; сграда с
идентификатор 35167.506.4082.3, със застроена площ от 9 кв. м , брой етажи
1, предназначение - постройка на допълващо застрояване; сграда с
2
идентификатор 35167.506.4082.4, със застроена площ от 25 кв. м, брой етажи
1, предназначение - хангар, депо гараж; сграда с идентификатор
35167.506.4082.5, със застроена площ от 18, брой етажи 1, предназначение -
постройка на допълващо застрояване, идентични с недвижимите имоти,
описани в нотариален акт № 76, т. 2, дело 856 от 06.10.1968 г. на КРС и в нот.
акт № 43, т. 3 д. 787 от 14.07.1982 г. на КРС, при квоти по 4/16 ид. ч. от
имотите за всяка една от ищците и по 4/16 ид. ч. от имотите за всеки един от
ответниците.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците.
С писмена молба от 09.11.2020г. ответницата Р.Н. прави възражение, че
заедно със съпруга си построили гараж и две сгради до него, както и
пристройка – стая, баня, тоалетна със стълбище, а под тях избено помещение.
Счита, че всички постройки и дострояването на къщата следва да се изключат
от делбата, като придобити от нея и съпруга и по давност. Евентуално прави
искане същите да бъдат признати като подобрения в имота, извършени от нея
и покойния и съпруг на обща стойност 45 000 лв. В съдебно заседание на
09.11.2020г. ответниците заявяват, че са съсобственици с ищците на
процесния имот при посочените в исковата молба квоти.
Видно от представения Нотариален акт № 76, том 2, дело 856 от
06.20.1968 г. на КРС, К.Н.К. и К.С.К. са придобили собствеността върху ½
ид.ч. от дворното място от 440 кв.м. предмет на делото. С Нотариален акт №
43, том 3, дело 787 от 14.07.1982 г. на КРС, К.С.К. е продала своя дял - 1/4
идеална част от процесното дворно място на Н.К.Н. и Р.И.Н..
От Препис-извлечение от Акт за смърт, издаден въз основа на Акт за
смърт № 263/19.10.1963г. се установява, че К.Н.К. е починал на 18.10.1963.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 724/13.05.2020г., издадено от
Община Казанлък, наследници на починалия К.Н.К. по закон са Ц. К. Д. -
дъщеря, Р. К. Г. дъщеря, Н.К.Н. -син, починал на 28.09.2019г. и оставил за
свой наследници по закон Р.И.Н. -съпруга и К. Н. К. –син.
По делото са представени копие на строително разрешение № 187/1979
г. и Протокол № 50/1979 г. за издадена строителна линия и определено ниво
от Община Казанлък, заедно с 3 броя приходна квитанция от 03.07.1979 г.,
10.06.1979 г. и 19.06.1979 г., издадени на името на Н.К.Н. за построяването на
масивен гараж и пристройка. Представени са заверени копия от архитектурни
проекти, строително разрешение и протокол за строителството на гараж със
склад, от които е видно, че строителните книжа са издадени в полза на Н.К.Н.
през 1979 г.
От представената декларация от 10.05.1979 г., с нотариална заверка на
подписа е видно, че на 10.05.1979 г. Н.Х.З. е дал съгласието си в полза на
Н.К.Н. за построяване на гараж по одобрен от Общината архитектурен план.
Свидетелят В. К. - син на ищцата Р.Г. твърди, че баба му К.С.К. е
възложила строителството на къщата и гаража и е заплащала разходите по
3
строежа. Заявява, че на улица ***, горното място, има един гараж и две малки
пристройки към него. Строителите са строили гаража, баба му го е
възложила, вуйчо му е работил с всички. Само вуйчо му е гледал свине и е
използвал гаража на процесния имот. Той е живял в къщата до 1994г.
От показанията на С.Т. установява, че от Н.К.Н. знае, че той е построил
гараж и свинарник със собствен труд и средства. Само той е използвал
гаража. Към процесната къща има пристройка, която представлява кухня.
Свидетелят не е виждал ищците да идват в имота и да го ползват.
При така установената фактическа обстановка, районният съд е
допуснал съдебна делба между Ц. К. Д., Р. К. Г., Р.И.Н. и К. Н. К., по
отношение на поземлен имот с идентификатор 35167.506.4082 по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-
18-88/26.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. К., ***, с площ 238 кв. м, трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до
10 м./, номер по предходен план: квартал 52, парцел VII, при съседи на
поземления имот: 35167.506.4083; 35167.506.9628; 35167.506.9601;
35167.506.4081, ведно с построената в този поземлен имот сграда с
идентификатор 35167.506.4082.1, със застроена площ от 62 кв. м, брой етажи
2 , предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, при квоти: 4 /16 ид. ч. за
Ц. К. Д., 4/16 ид. ч. за Р. К. Г., 5/16 ид.ч. за Р.И.Н. и 3 /16 ид. ч. за К. Н. К. и е
отхвърлил искането за допускане до делба на следните недвижими имоти :
сгради с идентификатори 35167.506.4082.2 - застроена площ 50 кв.м, на един
етаж, предназначение - постройка на допълващо застрояване,
35167.506.4082.3 - застроена площ 9 кв.м. на един етаж, с предназначение -
постройка на допълващо застрояване, 35167.506.4082.4 - застроена площ 25
кв.м., на един етаж с предназначение гараж, 35167.506.4082.5. - застроена
площ 18 кв.м. на един етаж, с предназначение - постройка на допълващо
застрояване, находящи се в поземлен имот с идентификатор 35167.506.4082
по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед №
РД-18-88/26.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. К., ***, с площ 238 кв. м, трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до
10 м./, номер по предходен план: квартал 52, парцел VII, при съседи на
поземления имот: 35167.506.4083; 35167.506.9628; 35167.506.9601;
35167.506.4081
За да постанови решението си в този смисъл районният съд е приел, че
по силата на договор за покупко – продажба, съпругата на общия
наследодател К.Н.К., К.С.К. прехвърля своя дял от собствеността – ¼ ид.ч. от
половината дворно място на Н.К.Н. и Р.И.Н.. След смъртта на Н.К.Н.,
неговият дял е разпределен при равни квоти - по 1/8, по наследство между
съпругата му Р.И.Н. и сина му К. Н. К.. Към момента на прехвърляне на
4
собствеността в поземления имот е била изградена само сграда с
идентификатор 35167.506.4082.1 След смъртта на общия наследодател К.Н.К.
по силата на наследствено правоприемство, квотите на страните са станали по
¼ идеални части за ищците Ц. К. Д. и Р. К. Г.; 5/16 идеални части за Р.И.Н. и
3/16идеални части за К. Н. К..
В частта на приетите от съда квоти страните не спорят.
По делото се оспорва наличието на съсобственост, респ. наследствено
правоприемство, между страните по отношение на намиращите се в
процесния поземлен имот сгради: с идентификатори 35167.506.4082.2 -
застроена площ 50 кв.м, на един етаж, предназначение - постройка на
допълващо застрояване, 35167.506.4082.3 - застроена площ 9 кв.м. на един
етаж, с предназначение - постройка на допълващо застрояване,
35167.506.4082.4 - застроена площ 25 кв.м., на един етаж с предназначение
гараж, 35167.506.4082.5. - застроена площ 18 кв.м. на един етаж, с
предназначение - постройка на допълващо застрояване.
Районният съд е приел от събраните по делото гласни доказателства, че
Н.К.Н. - съпруг и баща на ответниците, е участвал дейно в изграждането им
със собствени средства и труд, като е помагал и на майка си К.С.К..
Последната е изпълнила всички необходими административни процедури във
връзка със строителството. Намерил е, че в подкрепа на това твърдение са
представени писмени доказателства, удостоверяващи последващото
строителство на пристройката, гаража и склада, издадени на името на Н.К.Н..
Приел е, че имотът е посещаван само от Н.К.Н. и ответниците. Ответниците
не отричат това твърдение и не ангажират доказателства в противна насока.
Посочените четири сгради, построени със средства и труд на Н.К.Н. и Р.И.Н.
за задоволяване на жилищните и нежилищните им нужди, са владени от
същите непрекъснато, явно и необезпокоявано в продължение над 10 години.
Според съда, в подкрепа на събраните по делото гласни доказателства са и
представените строителни книжа за строителството на гаража, склад и
отделна пристройка към процесната жилищна сграда на името на Н.К.Н..
Книжата удостоверяват изграждането им в периода 1979 г. - 1982 г., от която
година започва да тече давностно владение по отношение на построените
сгради в полза на Н.К.Н. и Р.И.Н..
Въззивната инстанция не споделя съображенията на
първоинстанционния съд. Наистина строителните книжа на допълнителните
постройки, построени в периода 1979 – 1982 г. в съсобствения на страните
недвижим имот са издадени на името на наследодателя на ответниците
Н.К.Н.. Същите обаче са построени в съсобственото на страните по делото
дворно място. По силата на приращение собственикът на земята е собственик
на постройките в нея, освен ако не е установено друго. По отношение на
сградите, построени в съсобственото дворно място, приложение намира чл. 92
ЗС, освен ако не е установено, че в полза на един от съсобствениците по
5
предвидения в закона ред е учредено право на строеж на тези сгради.
Издаденото на името на съсобствениците строително разрешение и протокол
за строителна линия установяват единствено, че е спазена административната
процедура по разрешаване на строителството, но не и надлежно учредяване
на право на строеж в негова полза. Правото на строеж в полза на един от
съсобствениците може да бъде учредено само чрез волеизявленията на
останалите съсобственици, извършени в предвидената законна форма.
Наличието на такива волеизявления, както и спазването на формата за
действителност, в която следва да бъдат извършени не може да бъде
презюмирано въз основа на издаденото на името само на един от
съсобствениците разрешение за строеж при наличие на оспорване на това
обстоятелство. Строителното разрешение има правно значение само за
законността на извършеното строителство с оглед спазването на установените
към момента на построяването строителни правила и норми, но не и за
принадлежността на правото на собственост върху построеното.В този смисъл
е налице трайна съдебна практика на ВКС – Решение № 270 от 18.10.20211г.
по гр.д.№ 1232/2010г., ІІ ГО, Решение № 43 от 11.06.2021г. по гр.д.№
1772/2020г., І ГО, Решение № 96 от 07.03.2012г. по гр.д.№ 1148/2010гг. І ГО.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че следва да допусне
до делба процесните сгради, находящи се в съсобствения на страните
недвижим имот при същите квоти.
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че
решението на Казанлъшкия районен съд е незаконосъобразно, поради което
следва да бъде отменено.
В полза на въззивниците следва да се присъдят направените по делото
разноски за един адвокат, по 360 лв. за всяка от тях.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260279 от 03.06.2021г., постановено по гр.дело №
899/2020г. по описа на Казанлъшкия районен съд в обжалваната му част, като
вместо него ПОСТАНОВИ:
ДОПУСКА съдебна делба между Ц. К. Д., ЕГН **********, с адрес град
К., ***, Р. К. Г., ЕГН ********** , с адрес: село О., ***, Р.И.Н., ЕГН
**********, с адрес: град К., *** и К. Н. К., ЕГН ********** , с адрес: град
К., ***, по отношение на следните недвижими имоти: сгради с
идентификатори 35167.506.4082.2 - застроена площ 50 кв.м, на един етаж,
предназначение - постройка на допълващо застрояване, 35167.506.4082.3 -
застроена площ 9 кв.м. на един етаж, с предназначение - постройка на
6
допълващо застрояване, 35167.506.4082.4 - застроена площ 25 кв.м., на един
етаж с предназначение гараж, 35167.506.4082.5. - застроена площ 18 кв.м. на
един етаж, с предназначение - постройка на допълващо застрояване,
находящи се в поземлен имот с идентификатор 35167.506.4082 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-88/26.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. К., ***, с площ 238 кв. м, трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до
10 м./, номер по предходен план: квартал 52, парцел VII, при съседи на
поземления имот: 35167.506.4083; 35167.506.9628; 35167.506.9601;
35167.506.4081, при квоти : 4 /16 ид. ч. за Ц. К. Д., 4/16 ид. ч. за Р. К. Г., 5/16
ид.ч. за Р.И.Н. и 3 /16 ид. ч. за К. Н. К..
ОСЪЖДА Р.И.Н., ЕГН **********, с адрес: град К., *** и К. Н. К., ЕГН
********** , с адрес: град К., *** да заплатят на Ц. К. Д., ЕГН **********, с
адрес град К., *** сумата от 360 /триста и шестдесет/ лв., представляващи
разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Р.И.Н., ЕГН **********, с адрес: град К., *** и К. Н. К., ЕГН
********** , с адрес: град К., *** да заплатят на Р. К. Г., ЕГН **********, с
адрес: село О., *** сумата от 360 /триста и шестдесет/ лв., представляващи
разноски за настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7