Р Е Ш Е Н И Е
№..............31.03.2015., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
районен съд гражданска
колегия,
На дванадесети
февруари две
хиляди и петнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:З.Р.
като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр.д.№1307 по описа на съда за 2014г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по искова молба, подадена от Й.И.А., с ЕГН **********,*** против Д.Б.К.,*** и М.К.А., с ЕГН **********,***.
Твърди се по исковата молба, че ищецът е бил съдружник и управител на „А.” ООД, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.”Яне Сандански” №19, с ЕИК *********, заедно със съпругата си М.К.А..Били съдружници с равно участие в капитала на дружеството и го управлявали заедно и по отделно, като всеки от тях притежавал по 250 дружествени дяла, по 10 лв. всеки, на обща стойност по 2 500 лв.През м.март 2013г., на ищеца било предложено да стане главен специалист в община Кюстендил в отдел „Канцелария и управление на собствеността”.За да заеме тази длъжност не трябвало да бъде съдружник или управител в търговски дружества.Поради тази причина решили със съпругата си привидно да прехвърлят дружествените си дялове и съответно собственик на капитала да стане трето лице, а именно Д.Б.К.-братовчед на М.А..На 19.03.2013г. сключили привиден договор за покупко-продажба на дружествени дялове.Купувачът- Д.Б.К. знаел за привидността на този договор и не заплатил стойността му в размер на 5000 лв.На 27.03.2013г., ищецът сключил трудов договор с кмета на община Кюстендил, като напуснал и изборната длъжност, която заемал-общински съветник.
Въпреки, че собственик на дружеството „А.” ЕООД бил Д.Б.К., ищецът и съпругата му продължили да работят, като всички клиенти познавали и контактували с тях.Били се разбрали, след като напусне работата си, К. да прехвърли обратно дружествените дялове.Междувременно отношенията между съпрузите се влошили.След около 1 година, ищецът напуснал по взаимно съгласие.Преди да напусне работа, с договор за покупко-продажба на дружествени дялове, Д.Б.К. прехвърли на М.К.А. дружествените дялове на „А.” ЕООД и същата станала едноличен собственик и управител на това дружество.
При гореописаното се претендира признаване на нищожност на договора за покупко-продажба на дружествени дялове от 19.03.2013г. поради неговата привидност.
В срока по чл.131 ГПК са депозирани отговори от ответниците.Ответникът М.А. е оспорила изцяло предявения иск, като са изложени подробни съображения и възражения в тази насока.
Ответникът Д.Б.К. от своя страна е признал всички описани в исковата молба обстоятелства.Посочил е, че при подписването на договора за покупко-продажба на дружествени дялове, Й. и М. му обяснили, че само формално ще се води собственик и управител и това е необходимо защото Й. ще започва държавна работа.Не бил заплащал никакви пари по този договор, нито знаел каква собственост има дружеството.Й. и М. продължили да управляват дружеството .Подписал документ с Й.А., че сделката е привидна.
По делото са представени и приети като доказателства: копие от дружествен договор, счетоводен баланс на „А.” ООД и счетоводни кокументи, извадка от ТР по партидата на А. ЕООД, копие от договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 19.03.2013г., копие от НА за собственост на недвижим имот, копие от трудов договор от 27.03.2013г., копие от заявление на Й.А. до ОИК и протокол на тази комисия, копие от договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 03.02.2014г., заповед №28/14.03.2014г. на кмета на община Кюстендил, удостоверение за сключен граждански брак.Като доказателство по делото е прието и „обратно писмо” , подписано между Д.Б.К. и Й.И.А., в което са заявили, че цената, че цената от 5 000 лв. по договор за покупко-продажба на дрежуствени дялове на „А.” ООД не е заплатена от купувача на продавачите и тази сделка е привидна.В хода на производството са разпитани в качеството на свидетели Н. Николаева А. и О.Й.Г..
От описаните доказателства, по делото се налагат следните фактически изводи:
Ищецът и ответникът М.А. са били съпрузи, съдружници при равни права и управители на юричическото лице „А.” ООД.На 19.03.2013г. Й.А. и М.А. от една страна и от друга Д.Б.К. са сключили договор за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на „А.” ООД.По този договор ищецът и ответникат М.А. са прехвърлили на Д.К. дружествените си дялове-500 дяла от по 10 лв., за сумата от 5 000 лв.На 27.03.2013г. е сключен трудов договор между Й.А. ***, по който ищецът в производството е започнал работа в Община Кюстендил на длъжност „Главен специалист „Пълномощник кв.Изток”.НА 26.03.2013Г. Й.А. е подал заявление до ОИК гр.Кюстендил за предсрочно прекратяване на пълномощията му като общински съветник, поради наличие на обстоятелства по чл.30, ал.4 т.4 ЗМСМА.Това заявление е прието и с протокол №24 от 04.04.2013г. са прекратени пълномощията му като общински съветник.На 03.02.2014г. е сключен договор за покупко-продажба на дружествени дялове между Д.Б.К. и М.К.А., по който Д.К. е продал на М.А. 500 дяла по 10 лв., представляващи дяловото му участие в капитала на „А.” ЕООД за сумата от 5 000 лв.През лятото на 2014г., купувачът по първия договор-Д.Б.К. и ищецът в производството подписали документ, озаглавен „обратно писмо /контра летър/”, в който първият от тях, в качеството на купувач по договор за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на „А.” ООД, сключен на 19.03.2013г.декларирал, че не е заплатил стойността на дяловете в размер на 5 000 лв.на продавачите.Заявили са, че сделката е привидна.
От представеното по делото удостоверение, издадено от нотариус Б А е видно, че на 19.03.2013г. Д.К. е упълномощил М.А. да извършва от името и за сметка на фирма „А.” ЕООД всички действия, свързани с обичайната търговска дейност ....на това лице.От показанията на свидетелите А. и Г. се установи по делото, че преди 19.03.2013г. и след това са работили с ищеца Й.А. и не са знаели, че фирмата е прехвърлена на друго лице.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за нищожност на процесния договор за покупко-продажба на дружествени дялове като привиден, сключен при условията на абсолютна симулация, доколкото страните не са искали настъпването на правните му последици - не са целели прехвърляне на собствеността и не е плащана цена.
След преценка и анализ на твърденията по исковата молба, събраните в хода на производството доказателства, съдът счита, че иска е частично основателен до размера на прехвърлените от ищеца права, като относно прехвърлените от ответника М.А. првава е недопустим за разглеждане, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Следва да се посочи, че с оспорвания акт, на практика са сключени два договора.По единия Й.И.А. прехвърлил на Д.Б.К. притежаваните от него 250 дружествени дяла, а по другия М.К.А. е прехвърлила на Д.К. притежаваните от нея 250 дружествени дяла.Независимо, че са сключени в един акт, то това представляват два договора, по които всеки един от прехвърлителите прехвърля на приобретателя притежаваните от него права.В този смисъл ищецът, предявил установителен иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на дружествени дялове, има правен интерес да предяви този иск, когато твърди и представя доказателства, че е собственик на всички прехвърлени права, макар и да не е страна по договора . В този случай ищецът брани правото си на собственост тъй като с предявения иск за нищожност се домогва до постановяването на положително за него съдебно решение, с което със силата на пресъдено нещо да бъдат отречени правните последици на атакувания договор - неговото облигационно действие между страните.Когато обаче самият ищец твърди и представя доказателства, че не е собственик на всички, а само на част от прехвърлените дялове, предмет на договора, предвид принципната процесуална забрана по чл.26, ал.2 ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от свое име /освен случаите на процесуална субституция/, този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска за нищожност само до размера на своето право на собственост, чиято защита търси и е процесуално легитимиран. В този смисъл, предявения иск като предявен в нарушение на императивната процесуална забрана по чл.26, ал.2 ГПК, а следователно и поради липса на признат от закона правен интерес, е недопустим в частта му, с която нищожността се претендира досежно прехвърлените от М.А. права.
При горепосочените изводи на съда, предявения иск по чл.26, ал.2 ЗЗД за признаване на нищожен на договора, с който М.А. е прехвърлила на Д. К притежаваните от нея 250 дружествени дяла от капитала на „А.” ООД е недопустим за разглеждане и следва да се прекрати производството по него.
Предявения иск срещу Д.К. за прогласяване на нищожност на договора относно прехвърлените от Й.А. 250 дружествени дяла от капитала на „А.” ООД е основателен и следва да се уважи, като съображенията на съда са следните:
Страните по този договор са подписали „обратно писмо”, което по несъмнен начин разкрива наличието на пълна симулация, а именно липса на съгласие договора да породи действие да създаде привидност по отношение собствеността на прехвърлените дружествени дялове.Независимо от датата на подписването му, обратното писмо, съпоставено с признанието на този ответник в отговора му по чл.131 ГПК, водят до извод, че по делото се разкри наличието на пълна симулация по отношение на този договор.Договорът е сключен привидно, страните не са имали воля да бъдат обвързани от него, а само да създадат привидни правни последици, които страните по договора не са желали.В този смисъл този иск е основателен и следва да се уважи от съда.
На горните изводи и на основание чл.78, ал.4 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника М.А. деловодни разноски в размер на 300 лв.-изплатено адвоктско възнаграждение, видно от приложеното адвокатско пълномощно на адв.Лазарова.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Д.К. дължи деловодни разноски на ищеца в размер на 300 лв.-половината от направените от ищеца разноски, с оглед частичното прекратяване на производството.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Обявава за нищожен договора за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на „А.” ООД от 19.03.2013г., с който Й.И.А., с ЕГН **********,*** е прехвърлил на купувача Д.Б.К., с ЕГН **********, с адрес *** 250 дружествени дяла от капитала на „А.” ООД, всеки на стойност по 10 лв., като привиден на основание чл.26, ал.2 ЗЗД.
Оставя без разглеждане предявения от Й.И.А., с ЕГН **********,*** против М.К.А., с ЕГН **********,*** и Д.Б.К., с ЕГН **********, с адрес *** за обявяване за нищожен на договора за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на „А.” ООД от 19.03.2013г., с който М.К.А. е прехвърлила на купувача Д.Б.К. 250 дружествени дяла от капитала на „А.” ООД, всеки на стойност по 10 лв., като привиден на основание чл.26, ал.2 ЗЗД и прекратява производството по делото в тази му част.
Осъжда Д.Б.К. да заплати на Й.И.А. деловодни разноски в размер на 300 лв.
Осъжда Й.И.А. да заплати на М.К.А. деловодни разноски по производството в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните, а в прекратителната му част, с характер на определение в 1 седмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба пред ОС гр.Кюстендил.
Районен съдия: