№ 291
гр. Пазарджик, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело №
20215200100786 по описа за 2021 година
Предявени са искове от М. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***,
чрез адв. Д. от АК - Варна, със съдебен адрес: гр. П., бул. ***, срещу К. И. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., област П., ул. ***, за връщане на сумата в
размер на 120 000 лева, представляваща заемни средства по сключени между
страните в периода 2015 - 2016 г. безвъзмездни договори за заем, на
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, както и мораторна лихва върху главницата за
периода от 08.06.2020 г. до предявяване на исковата молба - 16.11.2021 г. в
размер на 5 433.77 лева, на основание чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът основава исковете на следните фактически твърдения:
В исковата молба и двете уточнителни молби се твърди, че
ответницата е майка на бившата партньорка на ищеца Н. Л. М., с която
двамата имали дългогодишна връзка и дете. Твърди се, че страните сключили
няколко устни договора за парични заеми, по силата на които ищецът
предоставил на ответницата: през януари 2015 г. 40 000 лева в брой, със срок
за връщане до края на 2015 г., с предназначение - първоначална вноска по
договор за покупка и нотариални такси за закупуване на ателие, находящо се
в гр. П., бул. ***, през февруари 2015 г. 15 000 лева в брой, със срок за
връщане до края на 2015 г. (като април 2016 г. срокът за връщане бил
променен до края на 2016 г.), с предназначение - ремонт на ателието и в
1
периода от март до декември 2015 г. ежемесечно по 500 лева, или за 10
месеца общо 5 000 лева в брой, със срок за връщане до края на 2016 г.
Ищецът сключил с ответницата и договор за заем в край на януари 2016 г.,
като февруари 2016 г. предоставя в брой 40 000 лева, със срок за връщане до
края на 2016 г., с предназначение - първоначална вноска по договор за
покупка и нотариални такси за закупуване на апартамент № *** в гр. П., ул.
***, а през април 2016 г. предоставя още 20 000 лева, със срок за връщане до
края на 2016 г., с предназначение - ремонт на апартамента. Понеже
ответницата не връщала парите в уговорените срокове, било сключено
писмено споразумение между тях на 08.06.2017 г., в което е договорено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 120 000 лева с падеж на плащане
07.06.2020 г. Твърди се, че Н. М. е работила в дружеството на ищеца
„Максима - Брокерс Груп“ ЕООД, като през 2019 г. тя и Г. Х. П. открадват от
офиса техника и документи, сред които и споразумението, за което била
образувана пр. преписка № 11258/2020 г. на РП - Пловдив. В края на 2021 г.
ищецът открива свое старо мобилно устройство, което съдържало снимка на
подписаното споразумение. Претендира се и мораторна лихва върху
главницата от 120 000 лева на основание чл. 86 от ЗЗД за периода от
08.06.2020 г. до 16.11.2021 г. в размер на 5 433.77 лева (последна уточнителна
молба вх. № 4402 от 29.11.2021 г.). Моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата К. И. М., чрез адв. М. К.
от АК - Пловдив е подала отговор на исковата молба, с който излага
становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че не отговаря на
истината, че ищецът е давал заеми на ответницата. Напротив - ответницата е
давала различни суми на младото семейство. Излага се, че настоящото дело е
продължение на войната, която ищецът предприема срещу дъщерята на
ответницата, след раздялата им през 2019 г. Свидетелят С. В. е служител в
дружеството на ищеца и негов постоянен свидетел по делата. Срещу него се
води наказателно производство за лъжесвидетелстване - пр. пр. № 10891/2021
г. на РП - Пловдив. Другият свидетел И. Р. е дългогодишен близък приятел на
ищеца. Описаните в исковата молба недвижими имоти са закупени от
ответницата чрез потребителски кредит от „УниКредит Булбанк“ АД в размер
на 19 000 евро - за закупуване на ателие № Д „а“, находящо се в гр. П., бул.
***, съгласно нотариален акт ***. на нотариус Запрянова, и ипотечен кредит
в размер на 78 800 лева също от „УниКредит Булбанк“ АД - за закупуване на
2
апартамент № ***, находящ се в гр. П., ул. ***, съгласно нотариален акт ***
на нотариус Добчева. Твърди се, че ищецът не разполага с процесните
парични средства, за да ги дава в заем. През 2015 г. е на 26 години, а фирмата
му е регистрирана в края на 2013 г. и същата няма такива доходи. Излага се,
че е налице противоречие в твърденията на ищеца по искова молба и
уточнителните молби. Подържа се, че представеното споразумение не е
подписвано от ответницата, съставено е за целите на настоящото
производство, подписът на ответницата е копиран от нотариален акт ***. на
нотариус Запрянова. Оспорват се датите, на които се твърди да са давани
заеми. Оспорва се страните да са се срещали на 08.06.2017 г. за подписване на
споразумението. Оспорва се и твърдението, че процесното споразумение било
предмет на кражба. Образуваната пр. преписка № 11258/20 г. на РП - Пловдив
е по жалба на ищеца за откраднати служебни, а не лични, документи и цели
да навреди на Н. М.. Жалбата е подадена една година, след като тя напуснала
фирмата му и се разделят. Навежда се възражение за изтекла погасителна
давност по исковете за дадените суми в периода януари 2015 - април 2016 г.
Моли за отхвърляне на исковете.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за
предоставени парични заеми, невърнати в уговорения срок от длъжника.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
По делото е прието като писмено доказателство фотокопие на
сключено между страните споразумение от 08.06.2017 г., с което ответницата
признава дължимостта на сумата от 120 000 лева, представляваща множество
заеми, предоставяни ѝ от ищеца, като страните по правоотношението са
уговорили и дата на връщане на сумата, а именно на 07.06.2020 г.
Ответницата е оспорила в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК с отговора на
исковата молба автентичността на представеното споразумение.
В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че през 2019 г. поради
кражба на споразумението от офиса на дружеството му „Максима Брокерс
груп“ ЕООД заедно с други документи и техника не е в състояние да го
представи в оригинал, а с фотокопието се снабдил в края на април 2021 г.,
когато при преместване в друго жилище той случайно открил свое старо
3
мобилно устройство, което се оказало, че съдържа снимка на подписаното
споразумение, и което му дало надежда, че ще може да докаже твърденията
си пред съда.
Във връзка с направените оспорвания, съдът още с доклада на делото
по чл. 146 от ГПК е указал на страните, че доколкото това споразумението е с
характер на установителен договор между страните, посочващ обема на
правата и задълженията им, респ. същият е на стойност над 5 000 лева, то за
сключването (подписването) му е недопустимо да бъдат допуснати
свидетелски показания, на основание чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ГПК. В
случаите, в които законът не допуска да се доказва едно обстоятелство със
свидетелски показания, поначало е изключена и възможността да се доказва
със свидетелски показания, че за това обстоятелство е бил съставен документ.
Щом прякото доказателство не е допустимо, не е допустимо и косвеното.
Това правило търпи изключения - чл. 165, ал. 1 от ГПК.
При отсъствие на оригиналния документ, оспорващата го страна (в
случая ответницата) е в обективна невъзможност да докаже, че не е негов
автор, тъй като копието като обект на изследване не позволява на
графологическата експертиза да изключи евентуално извършената техническа
подправка на подписа върху първообраза, чрез откопирване на истинския
подпис през индиго, чрез прекопирване, както и чрез многобройни
съвременни способи. Ето защо в случая съдебната практика приема, че
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ГПК, която
допуска свидетелски показания за доказване на фактите, посочени в
документа, ако бъде установено, че последният е изгубен или унищожен не
по вина на страната, която се ползва от него (така Решение №
28/04.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2063/2017 г. на ІІІ ГО, Решение №
148/18.11.2016 г. на ВКС по гр. Д. № 1995/2016 г., ІІ ГО). На това основание,
съдът е указал на ищеца, като ползваща се от документа страна, че носи
доказателствената тежест да докаже обективните причини, поради които не е
в състояние да представи оригинала на споразумението, като при доказване
на същите, съдът е указал, че ще предостави и на двете страни възможност да
ангажират свидетелски показания за установяване на фактите, посочени в
документа.
Наред с това, съдът е допуснал СТЕ за установяване на датата на
4
създаване на снимката (файла), съществуват ли данни за редактиране на
файла на снимката и т. н., но същата не е била извършена, тъй като с
уточнителна молба ищецът твърди, че не може да представи мобилното
устройство за изследване от вещото лице по СТЕ, тъй като е сменил две
жилища и изхвърлил доста ненужни вещи, а друга част е съхранявал в гараж,
който бил наел и който при едно от посещенията намерил с отключена врата,
респ. не помни дали е изхвърлил същото или го е изгубил при преместванията
си.
От постъпилата прокурорска преписка № 11258/2020 г. по описа на РП
- Пловдив, е видно, че с постановление от 02.03.2021 г. е образувано
досъдебно производство за това, че на 19.02.2020 г. в гр. Пловдив,
противозаконно са присвоени чужди движими вещи - 5 броя мобилни
телефони, фотоапарат и 2 броя лаптопи, собственост на „Максима Брокерс
Груп“ ЕООД с управител М. И. Г., които са били във владение на
извършителя. Към преписката е приложена и самата жалба от 10.12.2020 г. от
ищеца по делото до РП - Пловдив, в която същият излага, че са налице данни
за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК досежно вещи,
собственост на „Максима Брокерс Груп“ ЕООД и „Максима - недвижими
имоти“ ЕООД, като позоваването е за противозаконни присвоени два
лаптопа, цялата служебна („фирмена“) документация на хартиен носител,
мобилни телефони, фотоапарат Canon с аксесоари за него. От приложената
преписка е видно, че в разпита на ищеца като свидетел по делото, същият
отново сочи отнети единствено фирмени вещи и документация, а не и лични
документи.
За доказване на обективните пречки за представяне на оригинала на
процесното споразумение съдът е изслушал показанията на св. И. Г. П. (брат
на ищеца), които преценявайки ги съгласно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, е
приел, че не доказват такива, наред с факта, че в сезиралата прокуратурата
жалба от ищеца се съдържат твърдения за отнети само служебни документи и
вещи, а не и лични документи (каквото е процесното споразумение, сключено
между две физически лица).
Изслушаните по делото показания на св. И. Е. Р. не установяват
признание от ответницата на дълг по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, което
да прекъсва погасителната давност. Показанията на свидетеля по същество
5
целяха заобикаляне на забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ГПК, поради
което в тази част съдът ги игнорира.
Изисканата прокурорска преписка № 4483/2021 г. на ТО - Велинград
към РП - Пазарджик е ирелевантна за казуса (други страни и предмет), поради
което съдът не следва да я обсъжда.
По реда на чл. 192 от ГПК „УниКредит Булбанк“ АД сочи, че липсват
данни за внесени на каса в брой или преведени безкасово суми по сметка на
ответницата от ищеца в процесния период 01.03.2015 г. до 31.12.2015 г.
По делото е приет нотариален акт ***. на нотариус Запрянова, рег. №
179 НК, за закупуване от ответницата на недвижим имот: Ателие за творческа
дейност № Д „а“, находящо се в гр. П., бул. ***, в който е отразено, че
продажната цена от 40 500 лева е заплатена по банков път на продавача от
купувача. Приет е и договор от 03.10.2014 г. за потребителски кредит от
„УниКредит Булбанк“ АД в размер на 19 000 евро с цел за доплащане и
доустрояване на недвижим имот. Представя се фактура от 22.01.2015 г. за
извършени СМР на ателието от продавача на имота.
По делото е приет и нотариален акт *** на нотариус Добчева, рег. №
036 от НК, за закупуване от ответницата и съпруга й на недвижим имот:
Апартамент № ***, находящ се в гр. П., ул. ***, в който е отразено, че
продажната цена от 78 800 лева ще бъде изплатена чрез банков ипотечен
кредит, предоставен от „УниКредит Булбанк“ АД по договор №
361/0039/39706733/08.02.2016 г. Приет е и самият договор за ипотечен кредит
№ 361/0039/39706733/08.02.2016 г. с описание на апартамента (л. 280).
Правни изводи:
Предявени са искове по чл. 240, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Заемът за потребление е неформален и реален договор, който се счита
сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или
други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото
единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а
другият елемент – съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва
налице е само обещание за даване на заем, а ако липсва вторият, не е
завършен фактическият състав и de jure договор няма.
6
Съществуването на договора за заем следва да се установи по пътя на
пълно и главно доказване от страната, която търси изпълнение по него, в
случая от ищеца – Решение № 150 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №
574/2011 г., IV г. о.
Доказването е пълно, когато се цели създаването на сигурно
убеждение у съда за истинността или неистинността на съответно фактическо
твърдение, да се създаде абсолютна достоверност за дадения факт. Непълното
доказване цели да се създаде вероятно, не напълно сигурно убеждение на
съда, че даден факт е настъпил. Доказването е главно, когато тежестта на
доказване е на доказващия, т. е. на този, който твърди изгодния за него факт.
В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД
върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи кумулативно
дадените предпоставки от цитираната норма, а именно: че е предал сумата на
ответницата и че последната е поела насрещно задължение за връщането й.
В случая съдът приема, че първият елемент от фактическия състав на
договора за заем – предаването на паричната сума не е доказан. Това е така,
тъй като липсват както преки (липсващия оригинал на споразумението,
банкови преводи, разписки и т. н.), така и косвени доказателства за предаване
на паричната сума (свидетелски показания, допустими в хипотезата на чл.
165, ал. 1 от ГПК). Не се доказа и изгубването на споразумението не по вина
на ищеца, който се ползва от него. Напротив, намереното от ищеца мобилно
устройство, съдържащо и снимка на споразумението, по твърдения на ищеца е
било изхвърлено като ненужна вещ или загубено при преместването му в
друго жилище. Наред с това при подаване на жалбата срещу отнетите
документи и вещи от офиса на търговското дружество, ищецът не е описал
така важния за него документ, който е открил по случайно стечение на
обстоятелствата, което също внася съмнение в достоверността на така
изнесените събития.
Други доказателства за предаване на парите на ответницата не се
събраха.
В откритото съдебно заседание от 01.04.2022 г. (л. 218) процесуалният
представител на ищеца изложи твърдения, че М. Г. е внасял пари на каса по
банковата сметка на ответницата М., като направеното доказателствено
искане по реда на чл. 192 от ГПК и противоречието с твърденията в исковата
7
молба бяха обосновани с това, че ищецът не правел разлика между предаване
на пари в брой и предаване на пари в брой на каса в банката, поради което
бяха изискани данни от обслужващата банка за постъпили по сметка на
ответницата суми от ищеца (след като самият вносител не можеше да
представи вносните бележки). От банката постъпи информация, че няма
данни ищецът да е внасял на каса и/или превеждал безкасово пари по
сметката на ответницата.
Досежно изложената от ищеца причина, поради която ответницата е
поискала заем от него, същата не кореспондира с представените по делото
договори за потребителски, респ. ипотечен кредит, които косвено доказват, че
ответницата не е имала нужда от заемни средства в процесния размер и на
посоченото основание.
От всичко изложено съдът не може да направи извод за пълно и главно
доказване от страна на ищеца за сключен договор за заем, а и изобщо за
достоверност на изложената от него защитна версия за начина на
снабдяването му с процесното споразумение и конкретно за предаване на
суми в заем на ответницата.
Като обобщение, липсата на един елемент от фактическия състав на
нормата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД води до отхвърляне на иска като неоснователен.
Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на
акцесорния за мораторната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
По разноските:
Ответникът има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – чл. 78, ал. 3 ГПК.
Претендират се разноски в размер на 4 000 лева - адвокатско възнаграждение
за един адвокат, платено в брой. Ищецът е направил възражение по чл. 78, ал.
5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът
приема за неоснователно, доколкото минималното възнаграждение по
Наредба № 1/2004 г. надхвърля сумата от 4 000 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от М. И. Г., ЕГН **********, с
8
адрес: гр. П., ***, чрез адв. Д. от АК - Варна, със съдебен адрес: гр. П., бул.
***, срещу К. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В., област П., ул. ***, за
връщане на сумата в размер на 120 000 (сто и двайсет хиляди) лева,
представляваща заемни средства по сключени между страните в периода 2015
- 2016 г. безвъзмездни договори за заем, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, както
и за заплащане на мораторната лихва върху главницата за периода от
08.06.2020 г. до предявяване на исковата молба - 16.11.2021 г. в размер на
5 433.77 лева (пет хиляди четиристотин трийсет и три лева и 77 стотинки), на
основание чл. 86 от ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА М. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, да плати на
К. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В., област П., ул. ***, сумата от 4 000
(четири хиляди) лева - адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
9