Определение по дело №241/2019 на Районен съд - Берковица

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 08.07.2019

 

РАЙОНЕН СЪД- Берковица……………………….гражданска колегия в закрито заседание на 08 юли…...……………………………………… през две хиляди и деветнадесета година……..………………………………в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА

 

при секретаря ……………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията ФИЛИПОВА……….….…………… гражданско дело 241 по описа за 2019 г…....………..…………….. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         При проверка на допустимостта и редовността на исковата молба и след изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК, съгласно чл.140 от ГПК, съдът намира за установено следното :

 

         Предявен е иск от О.В.М. ***, по който е конституирана като ответница С.П.И. ***.

 

Ищецът твърди, че с ответницата живели на съпружески начала около 14 години. От съвместното им съжителство се родили три деца- Моника Орлинова Валентинова, ЕГН **********, Десислава Орлинова Валентинова, ЕГН ********** и Борислава Славкова И., ЕГН **********. Третото дете не е припознал, защото когато се родило бил в чужбина, но към момента предприел действия за припознаването му. Първите години от съжителството живели заедно и се грижели съвместно за децата. Нуждите от средства нараствали, затова заминал първоначално за Чехия, после за Испания. Редовно изпращал средства за семейството си. През 2018 г., без да го уведоми, ищцата напуснала дома и оставила децата. По – късно разбрал, че е заминала за Германия с друг мъж.След известно време се обадила да й прати пари, за да се прибере и той изпратил. Приел я заради децата.В края на 2018 г. заминал отново за Испания и отново изпращал средства за издръжка. През м. април 2019 г. се прибрал, поради здравословни проблеми и разбрал, че ответницата отново е напуснала дома, без да уведоми никой. Заминала с друг мъж, с който се запознала в социалните мрежи. Голямата дъщеря оставила сама в дома, по – малката- при нейна позната в с. Сумер, а най – малката взела със себе си в с. Мадан, при мъжа с който се запознала и заживели заедно.  Най- голямото момиче живяло само и ходело на училище, подпомагано от неговите родители. За средното дете му се обадили от с. Сумер да отиде да си го прибере, а по- късно и самата ищца му се обадила да отиде в с. Мадан да вземе и най – малкото дете, защото тя няма средства да се грижи за него. Хора от селото му казали, че мъжът с който С. живее страда от тежко заболяване, често ходи на лечение, няма постоянна работа, а и С. не работи никъде. Не разполагала с никакви средства и не полагала грижи за децата. Децата в момента учат и посещават детска градина в град Вършец и са свикнали с изградените до сега навици и начин на живот, силно са привързани към него и неговите родители. Неговата майка основно полага грижи за децата, тъй като са момичета. Твърди, че живее в самостоятелно жилище в град Вършец, кв. Заножене и има необходимите условия за отглеждане на децата. Майката е напуснала работа, взела е кредит, който не обслужва и сметката й е запорирана, така че не получава дори и детските надбавки за децата. За грижите на децата е ангажиран основно ищеца, с помощта на родителите му, които живеят в същия квартал и всички заедно се стараят да осигурят потребностите на децата, да се чувстват добре и да са щастливи.

Моли съда да ги призове с ответницата и след като установи твърдените от него обстоятелства, да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Моника, Десислава и Борислава на него, като определи децата да живеят при него в град Вършец, кв. Заножене, ул. Калето № 10; да определи режим на лични отношения на децата с тяхната майка, както и месечна издръжка по 140,00 лева за всяко едно от децата, считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на законови основания за изменението и прекратяването на издръжката. Моли и за определяне на издръжка за минал период от м. март 2019 г. до завеждане на исковата молба. Моли за присъждане и на направените по делото разноски.

 

В срока по чл.131 от ГПК ответницата С.П.И.   взема становище по предявения иск. Подробно разказва за трудното съжителство с ищеца и за физическия и психически тормоз, на който  са били подлагани тя и децата, докато са живеели с О.. Макар и не конкретизирано, от съдържанието на изложението може да се направи извод, че  претендира упражняването на родителски права. Прави искане за определяне на привременни мерки.

 

При тези твърдения на ищеца съдът определя правното основание на иска по чл.127, ал.2 от СК.

         Съдът намира предявения иск за допустим, налице е редовна активна и пасивна легитимация, сезиран е местно и родово компетентен съд. Доколкото в производството се засягат пряко права и интереси на непълнолетни лица, то на основание чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето съответната служба, следва да бъде уведомена и да бъде изискано от нея изготвянето на подробен социален доклад.     

Особеност на производството е, че се касае до производство от спорна съдебна администрация. В това производство решението на съда няма сила на присъдено нещо и всякога, когато е налице промяна в обстоятелствата, страните могат да поискат пререшаване на въпроса. В това производство, независимо от процесуалното поведение и инициатива на страните, съдът е длъжен да установи всички онези факти и обстоятелства, които дават най – точна представа за качествата на двамата родители, за семейната среда при всеки един от тях, за социално – битовите условия, при които възнамеряват да отглеждат детето, за емоционалната привързаност на детето към всеки от родителите и т.н. Всички тези обстоятелства подлежат на доказване. Всички доказателствени средства, предвидени в ГПК са допустими. Тежестта на доказване в случая е на всяка от страните, доколкото всяка от тях е формулирала искане за предоставяне упражняването на родителските права.

Винаги в това производство съдът се произнася и по въпроса за дължимата издръжка. Искът е осъдителен и с него се защитава правото на ненавършилите пълнолетие да получават месечна издръжка от своя родител, ако последният не дава такава или ако предоставяната не е достатъчна да задоволява неговите потребности.  Съгласно чл. 142, ал.2 от СК минималният размер  на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца е равна на 1/4 от размера на МРЗ и се дължи независимо от обстоятелството дали родителят е работоспособен и може да се издържа от имуществото си. Размерът й във всеки конкретен случай се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи (чл.142, ал.1 от СК). Искането за издръжка се претендира за бъдеще време, но може да се претендира и за минал период (съгласно чл.149 от СК до една година назад преди датата на предявяване на иска). Доказателствената тежест  по предявения иск е на ищеца. В производството следва да бъде установено, че ищеца е правоимащо лице по смисъла на чл.141 от СК, респ. че ответникът е задължено за издръжка лице; размера на нуждите; възможностите на ответника да предоставя издръжка в претендирания размер. Последният следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които желае да се ползва, в т.ч. и наличието на задължение за заплащане на издръжка на други лица от същия ред.

        

         Представените писмени доказателства са относими към производството и следва да бъдат приети ( изключение на приложеното на л.7 писмено изявление, което явно погрешно е приложено към документите). Основателни са и доказателствените искания за събиране на гласни доказателства.

 

         С подаване на исковата молба не са представени доказателства за съществуването на лицата Десислава и Борислава, още по – малко за техния произход. Искането за заплащане на издръжка за минал период е крайно неясно формулирано. Ответницата не посочва каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията си. Последната ще е необходимо да заяви в тридневен срок пред съда, дали посочения в исковата молба адрес в с.Мадан е адреса, на който възнамерява да отглежда децата, за да имат възможност съответните социални служби да направят проучване.

 

         С оглед гореизложеното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРИЕМА представените писмени доказателства: удостоверение за раждане, служебна бележка – 2бр, приходна квитанция към Община Монтана, формуляр за получаване на пари.

 

ДА СЕ ИЗИСКА от Д “СП” – град Берковица, отдел “ЗД” изготвянето на социален доклад, касаещ социално – битовите условия, в които се отглеждат децата; социално – битовите условия при другия родител; емоционалната привързаност на децата към всеки от родителите; родителския им капацитет; както и всяка информация, необходима при преценката кому да бъдат предоставени родителските права и какъв режим на лични контакти да бъде определен с другия родител, като се закрилят интересите на децата.

ДОКЛАДЪТ да бъде изготвен след обобщаване на информацията от Д”СП” – Бойчиновци.

        

         ДОПУСКА събиране на гласни доказателства в полза на ищеца.

        

ДА се изиска от РУ Вършец преписка, образувана по повод подаден от ищеца сигнал за отправени заплахи.

 

         НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 02.10.2019 година от  10.00 часа, за която да се призоват страните.

         УКАЗВА на страните, че следва да се явят в съдебно заседание за изслушване на становищата им.

 

         ПРЕДОСТАВЯ тридневен срок на ответницата да потвърди адреса на местопребиваването си.

ПРЕДОСТАВЯ едноседмичен срок на ищеца да представи актовете за раждане на децата и да формулира по – ясно претенцията си за заплащане на издръжка за минал период. При неизпълнение на това указание съдът ще приложи последиците на чл.129, ал.3 ГПК.

 

ПРЕДСТАВЯ на страните проекта си за доклад.

         ДАВА възможност за становище в двуседмичен срок от получаване на настоящото определение.

        

         НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

 

         УКАЗВА на страните възможността да ползват правна помощ, ако имат право и необходимост от това.

 

         УКАЗВА на страните, че присъждането на разноски се извършва съгласно чл.80 от ГПК след представяне на списък най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай страната няма право да обжалва решението в частта му за разноските.

 

         Копие от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и копие от отговора.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ :