Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 16.11.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 1740 по описа за 2020 г. на СГС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С решение № 202587/27.08.2019 г.
постановено по гр.д. № 5680 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 71 с-в
е отхвърлен искът за делба на л.а. „Ауди“, модел А6, с ДК № *****,
с рама № WAUZZZ4F65N014301, предявен от Р.Д.С. срещу Р.Б.Р. и е
допуснато извършването на съдебна делба между Р.Б.Р. и Р.Д.С. на
следните движими вещи, придобити по време на брака им: 1. Телевизор Samsung
SZ – 21D83NS, цвят – вис, цветен, 21 инча /54 сантиметра/, кинескоп с плосък
екран; 2. Абсорбатор „Конелиано“
– цвят инокс, “Silverline” за вграждане в кухненски шкаф, разтегателен плюс осветление и миещи
се филтри, турбо скорост за всмукване чрез два
електромотора; 3. LCD телевизор Samsung – цвят черен, 32 инча, плосък екран и 4. Домакински уред „Rowenta” SO-6030 – вентилаторна печка за отопление и
охлаждане, тих – настолна, при следните дялове ½ ид.ч.
за Р.Б.Р. и ½ ид.ч. за Р.Д.С., отхвърлен
е искът за делба на следните движими вещи: 1. Лаптоп Sony
Vayo VPC-EH2C1E/B, заедно с чанта за лаптоп и мишка – цена 1129, 00 лв. – цвят черен, преносим компютър - лаптоп i3 –
2330M/ 4DDR3/ 320 GB/410
м/ 15 инча и чанта за лаптоп 15.6, TRUST + MOUSE BB – 1150 р ба стойност
30 лв.; 2. Скара „Тефал“ – цена 194, 25 лв.-
електрическа, цвят черно и сиво, с чугунено оребрена
лята плоча за оттичане на мазнината във водна вана отдолу, с настолна маса с крачета на външно ползване; 3. Телевизор Samsung
– цвят сив, 32 - инчов,
плосък екран, с цветен кинескоп с предпазно стъкло отпред против облъчване и
уредба тип домашно кино “DS 700”, с оригинална към него настолна маса и стъклен рафт за плейъра – цвят
сив, многофункционална, с радио /антена към него/ и компакт диск плейър, с пет
тонколони и един субуфер /бас/ - общо шест – цена –
2 314, 04 лв.; 4. Авто CD/MP3
плейър SONY
CDX-822508 със свалящ се
преден панел – сив и кутийка за съхранение – цена 189 лв., предявен от Р.Б.Р.
срещу Р.Д.С..
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 5151217/19.10.2019 г. на Р.Д.С., подадена чрез адв. С.А.,
с която решението се обжалва в
частта, с която съдът е
отхвърлил иска за допускане на делба на процесния лек
автомобил, марка „Ауди“, модел А6, с ДК № *****. Съдържат се оплаквания за
необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение. Според жалбоподателката първоинстанционният
съд е допуснал съществени процесуални нарушения при постановяване на решението,
свързани с необсъждане на събраните доказателства, поради което се налага
отмяна на атакуваното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав.
Излага съображения, че съдът неправилно и необосновано не е взел предвид
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С., а е кредитирал
с доверие единствено показанията на свидетеля свидетеля
Б., още повече че не е съобразена разпоредбата на чл. 172 ГПК. При
постановяване на атакуваното решение не са взети предвид и събраните писмени
доказателства, а именно удостоверението на ЗК „Армеец“ 000599/16.03.2017 г., от
което се установява, че към годината на закупуването му автомобилът е
застрахован за сумата от 18 200 лв., също така и удостоверение №
00463/22.01.2016 г., от което се установява, че към 2016 г. автомобилът е
застрахован за сумата от 9 800 лв. Жалбоподателката
навежда доводи, че от посочените документи се установявала действителната
стойност на процесния автомобил, както и верността на
твърдението ѝ, че същият не е закупен за сумата от 2 000 лв., както
твърди ответникът. Поддържа и претенцията си за заплащане на обезщетение за
лишаването от ползване на автомобила, чиито размер се установявал от събраните
в първоинстанционния съд доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил писмен отговор с вх. № 5187250/12.11.2019 г. на въззивната
жалба, подаден от Р.Б.Р. чрез адв. Е.Ж. – с
пълномощно от първа инстанция. Въззиваемият поддържа,
че подадената жалба е неоснователна, а първоинстанционното
решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено. Счита, че атакуваното решение е постановено при съвкупна
преценка на всички събрани доказателства и подробното им обсъждане във връзка с
възраженията и доводите на страните. Оспорва показанията на свидетелката С. и
поддържа, че при цялостен на анализ на събраните гласни доказателства чрез
разпита на баща му свидетеля Б. и приетите писмени доказателства се установява,
че процесният автомобил е придобит от Р. с лично
негово имущество – дарени му от баща му парични средства. Иска се решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, както и да му бъдат присъдени сторените разноски.
В откритото съдебно
заседание на 01.10.2020 г. въззивникът Р.Д.С. не се
явява, представлява се от адв. А. с пълномощно по
делото. Поддържа въззивната си жалба и иска първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната
част като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Въззиваемият Р.Б.Р. не се явява в
открито съдебно заседание и не се представлява.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Р.С.Д.
с ЕГН ********** против Р.Б.Р. с ЕГН **********, с която е предявен иск за
делба на лек автомобил марка „Ауди“, модел А6, с ДК № *****, с рама WAUZZZ4F65N014301,
за който се твърди, че е придобит
през 2013 г. по време на брака между страните при условията на съпружеска
имуществена общност. Ищцата твърди, че от фактическата раздяла между страните
през 2014 г. до настоящият момент само и единствено ответникът ползва
автомобила, като не ѝ го предоставя по никакъв повод. Иска да бъде
допуснато извършване на съдебна делба на автомобила по ½ ид.ч. за всяка от страните и да бъде осъден бившият съпруг
да ѝ заплаща обезщетение за лишаване от правото на ползване в размер на
200 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника Р.Б.Р., подаден чрез адв.
Ж.. Поддържа се, че исковата претенция за делба на лек автомобил, марка „Ауди“,
модел А6, с ДК№ *****, рама № WAUZZZZ4F65N014301 е неоснователна, тъй като ищцата не е представила доказателства относно
придобиване правото на собственост на процесната вещ.
С молба от 07.04.2017 г. Р.Б.Р. е навел допълнителни доводи. Сочи, че видно от
представения договор за покупко-продажба автомобилът е закупен за 2 000
лв., които бившият съпруг е заплатил с дарени му от баща му по силата на
сключен договор парични средства, поради което и на основание чл. 23, ал. 1 СК
лекият автомобил е негово лично имущество и не представлява семейна имуществена
общност, тъй като е налице пълна трансформация на негово лично имущество.
Страните не спорят, а и видно от
приложеното решение № 74 от 25.03.2015 г., постановено по бр.гр.д. № 638 по
описа на РС-Ихтиман за 2014 г., бракът
сключен между Р.Д.С. и Р.Б.Р., за който е съставен акт за граждански брак №
7/22.02.2004 г. в гр. Ихтиман, общ. Ихтиман, обл.
София е прекратен на основание чл. 44, т. 3 във вр.
чл. 49 СК. От поставения на решението печат се установява че същото е влязло в
сила в частта за развода на 30.04.2015 г.
Не се спори и че по време на
брака е закупен процесният лек автомобил. От приетия
като доказателство договор за покупко-продажба на превозно средство, сключен с
нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус С.Д., с район на
действие РС София, между П.А.Т.– продавач и Р.Б.Р. – купувач, се установява, че
на 29.05.2013 г. продавачът е продал на купувача собственото си МПС – лек автомобил,
марка „Ауди“ модел „А6“, с рег. № *****, рама WAUZZZZ4F65N014301, двигател без номер, в състояние, в каквото се
намира към момента на продажбата, заедно с всички принадлежности, за сумата от
2 000 лв., която сума продавачът заявил, че е получил напълно от купувача
при сключване на договора. Купувачът е завил, че купува описаното МПС при
посочените условия и за посочената цена, която е изплатена напълно на
продавача, а разноските за прехвърляне за негова сметка.
Спорно между страните е
дали закупеният лек автомобил, марка „Ауди“ модел „А6“, с рег. № *****, рама WAUZZZZ4F65N014301 е придобит при условията на съпружеска
имуществена общност или е лична собственост на купувача бивш съпруг Р.Б.Р..
Като писмено доказателство по
делото е прието удостоверение № 164134000430, издадено от МВР ПП КАТ СДВР
издадено в уверение на това, че превозно средство – лек автомобил с рег. № *****,
предишен номер *****, модел Ауди А 6, с рама WAUZZZ4F65N014301, с първа регистрация на 15.06.2004 г. е
собственост на Р.Б.Р..
Приет като доказателство е още
договор за дарение от 27.05.2013 г., сключен между Б.Р. Б. – дарител и Р.Б.Р. -
надарен, по силата на който дарителят дарява на надарения сумата от 2 000
лв., която да бъде използвана за закупуване на МПС – лек автомобил, втора
употреба, за лично ползване на надарения. Отразено е още, че паричната сума е
предоставена в брой при сключването на договора.
Приложени са удостоверение №
000463/22.01.2016 г. за застрахователна стойност на МПС лек автомобил с рег. № *****,
марка Ауди, модел А 6, с рама WAUZZZ4F65N014301, с първа регистрация на 15.06.2004 г., от което
се установява, че застрахователната сума към 22.01.2016 г. на описаното МПС е
9 800 лв., удостоверение № 000559 от 16.03.2017 г. за застрахователна
стойност на същия автомобил, в което е отразено, че действителната му стойност
е 1 000 лв. Приета като доказателство е и комбинирана застрахователна
полица № ********** от 02.07.2013 г. за застраховка „Каско
и злополуки“, сключена между Р.Б.Р. и ЗАД „Армеец“ АД за процесния
автомобил, в която е отразена застрахователна сума от 18 200 лв.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Б.И.С. – майка на Р.С.Д. и Р.Р. Б. –
баща на Р.Б.Р..
Свидетелката С. дава показания,
че процесният лек автомобил Ауди А 6 е закупен през
2013 г. по време на брака на дъщеря ѝ с Р.Б.Р.. Сочи, че е присъствала на
уговарянето на цената на автомобила, но договорът за покупко-продажба не е
сключен пред нея и не го виждала. Твърди, че след като с Р. видели колата, я
харесали и се договорили същата да бъде закупена за 18 000 лв.
Свидетелката предварително предоставила в полза на семейството сумата от
40 000 лв., с част от която бил закупен и процесният
автомобил. За дадената сума не разполага с писмен документ. След сключване на
сделката тя и Р. направили застраховка на автомобила в офис на Армеец в гр.
Пазарджик за действителната стойност на колата около 18 200 лв., като
свидетелката заплатила и застрахователната премия в размер около 1 000 лв.
Знае и от двамата бивши съпрузи, че в този период Р. не е бил в добри отношения
с баща си. Сочи, че след като се изнесъл през януари 2014 г. Р. взел автомобила
и не е плащал наем за ползването му на дъщеря ѝ.
Свидетелят Б. дава показания, че
не е прекъсвал отношенията със сина си, нито е бил в лоши взаимоотношения с
него по време на брака му с Р.. Сочи, че е подпомагал семейството с парични
средства, а през 2013 г. лично дарил на сина си сумата от 2 000 лв. за
закупуване на автомобил, за което сключили нарочен договор. Впоследствие синът
му му показал процесния автомобил Ауди А 6.
Свидетелят не знае на каква цена е закупена колата, но поддържа, че е дарил на Р.
сумата от 2 000 лв. само при условието да си закупи собствен автомобил и
да не се дава колата на трето лице. Б. допълва още, че когато е станал семеен
синът му е разполагал с кола, която той му е купил, а впоследствие бившите
съпрузи са продали, поради това настоявал новата кола, която ще се закупи да
бъде само на името на Р.. Знае, че и към момента синът му кара този автомобил,
както и че същият е застрахован в София, в Армеец и всички застраховки си ги
плаща Р..
По делото е изслушана и
съдебно-оценителна експертиза, чието заключение е прието като доказателство.
Според изготвеното и неоспорено от страните заключение на вещото лице средномесечния наем на процесния
автомобил е 240 лв.
С оглед
на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Предмет на обжалване е
единствено първоинстанционното решение в частта, с
която не е допуснато да се извърши съдебна делба на лек автомобил, марка „Ауди“
модел „А6“, с рег. № *****, рама WAUZZZZ4F65N014301.
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по
същество въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционно решение в атакуваната част е валидно, допустимо
и правилно.
Предявен е конститутивен
иск за делба на движима вещ – лек автомобил. Производството е във фазата по
допускането на делбата. Предмет на доказване при този иск е на какво основание
е възникнало правото на собственост върху процесната
вещ, съществува ли съсобственост между страните по делото, съществува ли
конкретната вещ и кой я държи, като тези обстоятелства подлежат на доказване от
ищцата. В тежест на ответника е било да докаже релевираното
от него възражение, че автомобилът, чиято делба се иска, е придобит изцяло с
негови лични средства, т.е. че е налице трансформация на негово лично имущество.
В случая от събраните по делото
писмени доказателства се установява, а и страните не спорят, че процесният лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. №
*****, рама WAUZZZZ4F65N014301 е придобит
по време на брака, по силата на договор за покупко-продажба, сключен с бившия
съпруг Р.Б.Р.. Не спори и че понастоящем автомобилът е в негово държане.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Семейния
кодекс вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на
брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил, според
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 СК лични са вещните права, придобити по време на
брака изцяло с лично имущество. Съгласно чл. 21, ал. 1 СК вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, според ал. 2 от
същата разпоредба съвместният принос може да се изрази във влагане на средства,
на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството, в ал. 3 е предвидена оборимата презумпция, че съвместният принос се предполага
до доказване на противното.
По делото се установява, че по
време на брака между страните Р.Б.Р. получава по силата на сключен договор за
дарение с баща си сумата от 2 000 лв. Целта на сключването на договора е
била синът да използва предоставените парични средства, за да си закупи лек
автомобил. Непосредствено след надаряването - на 29.05.2013 г. е закупен процесният автомобил за сумата 2 000 лв. Първоинстнационният съд е изложил подробни и обосновани
мотиви, включително е цитирал съдебна практика, относно оборването на
презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК във връзка с трансформацията на парични
средства, получени по дарение от родител единствено в полза на детето му и
доколкото изводите му не са оспорени с нарочни оплаквания пред въззивна инстанция, настоящият състав намира, че не следва
да излага допълнителни съображения.
От събраните доказателства по
делото се доказва, че вещното право на собственост върху процесния
автомобил е придобито от Р.Б.Р. с негово лично имущество, респективно налице е
преобразуване на лично имущество по см. на чл. 23, ал. 1 СК. Във връзка с
направените от жалбоподателката оплаквания следва да
се посочи, че възраженията ѝ за симулация на цената в процесния
договор за покупко-продажба от 29.05.2013 г. са недоказани. Съгласно трайната
практика на ВКС голословното твърдение на страна, че сделката е симулативна по отношение на цената, не може да измени
съдържанието на акта в този смисъл, а привидността подлежи на доказване
/решение № 193/05.01.2018 г. по гр.д. № 608/2017 г. по описа на ВКС, III г.о./. Принципното указание в практиката,
изразена в решение № 163/2011 г. по гр.д. № 1536/2009 г. по описа на ВКС, I г.о. и решение № 184/19.01.2016 г. по гр.д. №
6349/2014 г. по описа на ВКС, III г.о., е, че в тежест на страната, която претендира привидна сделка е да
докаже симулацията, а в тежест на страната, която претендира, че съществува
прикрито съглашение, е да докаже неговото съдържание. Договорът е сключен
валидно, с нотариална заверка на подписите на страните и служи като разписка,
че уговорената цена е изплатена на продавача при сключването му. Изводът за
размера на договорената цена не се разколебава от изложеното от свидетелката С.,
чийто показания съдът е длъжен да цени при съобразяване на разпоредбата на чл.
172 ГПК и обстоятелството, че тя е майка на ищцата и неминуемо е заинтересувана
от изхода на делото. Освен това следва да се подчертае, че данните, за които
свидетелства С. касаят единствено преддоговорни
отношения между страните по договора за покупко-продажба на автомобила.
Свидетелката си спомня, че е била уговорена цена от 18 000 лв., като и
твърди, че тя е заплатена от предоставени в полза на семейството от нейна
страна парични средства в общ размер от 40 000 лв., но не е възприела
непосредствено обстоятелства относно плащането, в тази връзка липсват и данни,
че действително е разполагала с такава сума. Соченото от нея не намира опора и
в останалите събрани доказателства. Самата свидетелка потвърждава, че не е
присъствала на сключването на договора и дори не го е виждала, поради което и отразеното
в писмения документ съдържание на уговорките между страните по него не може да
бъде разколебано. Независимо дали е била уговаряна различна цена предварително,
цената, която има правно значение по отношение на настоящия спор е удостоверената
в сключения действителен договор между продавача и купувача, по силата на който
се е осъществило имущественото разместване. Тези изводи не се разколебават и от
представените удостоверения, съдържащи данни за сключена застраховка за
автомобила в различни периоди след придобиването му. Посочената застрахователна
стойност няма обвързващо съда значение. Независимо от посочената
застрахователна стойност на автомобила в полицата от 03.07.2013 г., липсват
данни които да опровергаят действителността на отразената в договора цена. В
този смисъл и съдът намира за ирелевантно да
коментира противоречията между показанията на свидетелите Б. и С. относно
сключените застраховки на автомобила и заплащането на премии по тях.
Неоснователни са и оплакванията
на въззивника по отношение на надаряването на
ответника със сумата от 2 000 лв., с която той е заплатил цената по
договора за покупко-продажба. Според жалбоподателката
първоинстнационният съд е допуснал процесуално
нарушение като е кредитирал с доверие единствено показанията на свидетеля Б., а
не е съобразил и анализирал във връзка с всички събрани доказателства
сведенията от разпита на св. С.. Правилно в атакуваното решение е прието, че
възражението на жалбоподателката относно антидатиране на процесния договор
за дарение, не е доказано. Действително ищцата твърди, а майка ѝ свидетелства,
че отношенията между баща и син в конкретния период не са били добри и поради това
оспорват предоставянето в заем на посочената сума. Противни твърдения обаче
излага ответникът, а в този смисъл са и сведенията от разпита на баща му.
Показанията на свидетеля Б. също подлежат на преценка по смисъла на чл. 172 ГПК. Обстоятелството дали баща и син са били в добри отношение обаче няма
определящо значение за формиране на решаващата воля на съда, при положение, че
по делото се установи наличие на договор за дарение, сключен между двамата. Ето
защо и при липса на проведено оспорване на приетия като доказателство писмен
документ, удостоверяващ сключения договор за дарение между баща и син, както и
последователно изложените показания от страна свидетеля, че е настоявал синът
му да си закупи автомобил, който да бъде само негов, предвид това, че досега
винаги свидетелят му закупувал автомобилите, както и че семейството е решило да
продаде притежавания по-рано автомобил от сина му, която воля е намерила
отражение в писмения документ, съдът не намира основание да се усъмни в
действителността на извършеното дарение. Нещо повече от мотивите на съдебното
решение, с което се допуска развод между страните, се установява, че след
фактическата раздяла между страните бившият съпруг се изнесъл в жилището на
баща му в гр. София, което обстоятелство противостои на твърденията за влошени
отношения между родител и дете.
При тези изводи и препращайки
към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.
272 ГПК, настоящият състав намира, че атакуваното решение в обжалваната част
следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до претенцията за
заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване в допълнение следва
да се посочи, че същата не представлява самостоятелен иск, а искане за
постановяване на привременна мярка, с която съсобственикът, който е лишен от
ползване на делбената вещ, претендира обезщетение от
този който я ползва, за периода до окончателното извършване на делбата. По нея
съдът дължи произнасяне само и единствено в случай, че намери за основателна
претенцията за делба. В случая искът за делба е отхвърлен, т.е. искането за
привременна мярка относно ползването на процесния лек
автомобил е лишено от предмет и правилно не е разглеждано от първоинстанционния съд.
По разноските
При
този изход на спора в тежест на въззивника следва да
се присъдят сторените от въззиваемия разноски. Такова
искане обаче не е направено, нито са представени доказателства, че действително
са сторени разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 202587/27.08.2019 г. постановено по гр.д. № 5680 по описа за 2016 г. на
Софийски районен съд, 71 с-в в частта, с която е отхвърлен искът за делба на л.а. „Ауди“,
модел А6, с ДК № *****, с рама № WAUZZZ4F65N014301, предявен от Р.Д.С. с ЕГН **********, с
адрес *** срещу Р.Б.Р. с
ЕГН **********, с адрес ***.
В останалите части
решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.