№ 1215
гр. Варна, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20253110202377 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ ФИНХЪБ“
ЕАД, чрез изп. директор К. Б. против НП № 03-2500153/25.04.2025 г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна.
С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се твърди, че при издаването му са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а самото НП е
незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че АНО не е изпълнил задълженията си
произхождащи от чл.52 ал.4 от ЗАНН, като не е проверил акта с оглед неговата
основателност и законосъобразност, както и че не е събрал допълнителни доказателства за
извършеното нарушение преди да се произнесе по преписката.На следващо място се твърди,
че не е спазена разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като не са посочени датата и
мястото където е извършено нарушението,обстоятелствата, при които е извършено както и
доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение.Оспорва се и фактическата
обстановка приета от АНО за установена, като се твърди, че са изплатени изцяло дължимите
трудови възнаграждения и обезщетения на работниците Р., И., Д. и Ф.. Твърди се, че е
налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано не се представлява.
Въззиваемата страна – директора на Д ИТ –Варна, редовно призована, се представлява от юк
Н. Т.,оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.Претендират
разноски.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
1
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С акт за установяване на административно нарушение № 03-2500153/28.03.2025 г., съставен
от Г. Л. – инспектор в ДИТ - Варна в присъствието на св. М. М.-главен инспектор в ДИТ-
Варна е констатирано, че жалбоподателят "ФИНХЪБ" ЕАД, ЕИК ********* в качеството си
на работодател, не е изпълнил задължително предписание под № 7 от Протокол №
ПР2501969/14.02.2025 г. на Дирекция ИТ Варна, дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т.
12 КТ относно изискването:“ работодателят да изплати начисленото във ведомостта за
заплати за месец декември 2024 г. парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск,правото за който не е погасено по давност на лицето А. Р. Р. с ЕГН **********,
изпълнявала длъжността „специалист управление на човешки ресурси“ във „ФИНХЪБ“ ЕАД
с прекратено трудово правоотношение със Заповед № ZPO0000000092/06.12.2024 г., считано
от 09.12.2024 г., съгласно чл.224 ал.1 от КТ вр. чл.228 ал.3 от КТ, с краен срок на изпълнение
06.03.2025 г.
Нарушението е констатирано при последваща проверка в ДИТ – Варна, приключила на
10.03.2025 г., в хода на която не са представени доказателства, удостоверяващи
изпълнението на даденото предписание.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ, като препис от него е
връчен на същата дата на управителя на дружеството-въззивник.
Представляващия дружеството не направил възражения при предявяване на акта.
В срока по чл.44 от ЗАНН не са направени възражения.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление, с което
на основание чл. 415, ал. 1 КТ, при цялостното възпроизвеждане на фактическите
констатации от акта, на жалбоподателя "ФИНХЪБ" ЕАД е наложена "имуществена санкция"
в размер на 2000, 00 /две хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 415, ал. 1
КТ.
При проведения непосредствен разпит на свидетелите Л. и М. установената в акта
фактическа обстановка се потвърждава изцяло по категоричен и безспорен начин.
Показанията на свидетелите са подробни, логични и по еднопосочен начин доказват
неизпълненото от въззивника задължително предписание, като в тази връзка същите
кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства –десет броя сигнали за
нарушения на трудовото законодателство от „ФИНХЪБ“ ЕАД,призовка, идентификационна
карта,Протокол за извършена проверка № ПР2501969/14.02.2025 г.ведомост, трудов договор
№ 62/14.06.2024 г.,Допълнително споразумение № 25.11.2024 г. към трудов договор №
62/14.06.2024 г.,Заповед № № ZPO0000000092/06.12.2024 г. към трудов договор ТД
TD**********/14.06.2024 г. на фирма „СЕПА КИБЕР ТЕХНОЛОГИИ“ ЕАД, заявление,
Протокол за извършена проверка № ПР2509742/28.03.2025 г.,Заповед № З-0864/17.10.2022 г.,
прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
2
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да
бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- директора на Дирекция
Инспекция по труда-Варна, въз основа на Заповед № З-0864/17.10.2022 год. на главния
секретар на ИА ГИТ,като акта също е съставен от компетентно лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване
на нарушението.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение
между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са
очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при
които същото е намерило проявление в обективната действителност, а това е довело до
обезпечаване правото на защита на търговското дружество. В тази връзка, неоснователно е
оплакването за неспазване на чл. 52, ал. 4 ЗАНН.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление
на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника "ФИНХЪБ" ЕАД, ЕИК ********* е ангажирана
за неизпълнено правно задължение по чл. 415, ал. 1 КТ, за което му е наложена
"имуществена санкция" в размер на 2000, 00 / две хиляди/ лева.
По делото се установява по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателят "ФИНХЪБ"
ЕАД, ЕИК ********* , в качеството си на работодател, не е изпълнил задължително
предписание под № 7 от Протокол № ПР2501969/14.02.2025 г. на Дирекция ИТ Варна,
дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ относно изискването:“ работодателят да
изплати начисленото във ведомостта за заплати за месец декември 2024 г. парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск,правото за който не е погасено по
давност на лицето А. Р. Р. с ЕГН **********, изпълнявала длъжността „специалист
управление на човешки ресурси“ във „ФИНХЪБ“ ЕАД с прекратено трудово
правоотношение със Заповед № ZPO0000000092/06.12.2024 г., считано от 09.12.2024 г.,
съгласно чл.224 ал.1 от КТ вр. чл.228 ал.3 от КТ, с краен срок на изпълнение 06.03.2025 г.
Срокът за изпълнение на предписанието, което не е обжалвано, е изтекъл на 06.03.2024 г.,
като нарушението е извършено на 07.03.2024 г. в предприятието, находящо се в
3
гр.Варна,Западна промишлена зона, ул.“Уста Кольо Фичето“ № 16.
Адресат на предписанието по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е дружеството-жалбоподател в
качеството му на работодател.
Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната
разпоредба на чл. 415, ал. 1 КТ, която предвижда отговорност при неизпълнение на
задължителните предписания на контролните органи за спазване на трудовото
законодателство. Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява
в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, като формата на
изпълнителното деяние - действие или бездействие зависи от съдържанието на
предписанието. В случая се касае за бездействие, тъй като неизпълненото задължително
предписание се състои в задължение за изплащане на парично обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск.
Законодателят е предоставил възможността на контролните органи от ИА ГИТ и нейните
структурни подразделения да дават задължителни предписания на работодателите и
длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство /арг. от
чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ/. Всяко предписание следва да съдържа описание на конкретно
допуснатото и констатирано нарушение, като съгласно чл. 405 КТ същото подлежи на
обжалване по реда на АПК. В тази връзка няма спор, че процесното задължително
предписание е дадено в рамките на правомощията на контролните органи от ДИТ - Варна,
като съдът не констатира липсата на компетентност и форма, предпоставящи неговата
нищожност,имайки предвид и, че жалбоподателят в действителност не е оспорил посочения
акт по административен и/или съдебен ред. В предписанието е очертано с изискуемата се от
закона конкретика извършеното нарушение и е даден срок за отстраняването му, след
изтичането на който е констатирано неговото неизпълнение, с което са налице условията за
ангажиране отговорността на въззивника.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че
отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени задължения към
държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
Предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ е определена в
границата от 1 500 до 10 000 лева. Наложеният размер на имуществената санкция е към
минималния, предвиден за нарушението, размер и е съответен на тежестта на нарушението.
Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете, че дружеството не е изпълнило
предписания за изплащане на трудови възнаграждения и парични обезщетения за
неизползван платен годишен отпуск на множество други служители. Санкцията е
индивидуализирана правилно – изминал е период от няколко месеца, в рамките на който не е
удостоверено изплащането на паричното обезщетение за неизплозван платен годишен
отпуск на служителя, което от своя страна изключва приложението на привилигирования
състав на член 415в от КТ.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе и по извършените от страните
4
разноски, имайки предвид изричното искане в очертаната насока. Съобразявайки степента
на фактическа и правна сложност на делото, обема на доказателствения материал,
релевираните възражения в жалбата, наложили обсъждането им, както и осъщественото
процесуално представителство на наказващия орган, съдът намира, че на основание чл. 63д,
ал. 4 ЗАНН дружеството-въззивник следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 лв. /арг. от
чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на правната
помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2 т.5 от ЗАНН, РС Варна, 45-и състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 03-2500153/25.04.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна, с което на „ ФИНХЪБ“ ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Варна, Западна промишлена зона, ул.“Уста Кольо Фичето“ №
16,представлявано от изп. директор К. Д. Б., с което е наложена имуществена санкция в
размер на 2000, 00 лева за нарушение на член 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „ ФИНХЪБ“ ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Варна,
Западна промишлена зона, ул.“Уста Кольо Фичето“ № 16,представлявано от изп. директор К.
Д. Б. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата в размер на 80
/осемдесет/ лв., представляваща направените разноски за юрисконсулт в производството
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14 -дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5