Р Е
Ш Е Н
И Е № 496
гр.Пловдив, 17. 04. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение, в закритото
заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател: Светлана Изева
Членове: Радостина Стефанова
Анна Дъбова
като разгледа докладваното от Радостина Стефанова
ч.гр.д.№ 564/2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл.435
във вр. с чл.460 във вр. с
чл. 462 от ГПК.
Образувано е по подадена
от „Банка ДСК“ АД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление –
гр.София, район „Оборище“, ул.“Московска“ № 19, в качеството на взискател, чрез юрк. С.Й.- Я., против
Постановление от 31.10.2018г. за разпределение на суми по изп.д.№
50/2016г. по описа на ДСИ при СИС в АРС. Моли да бъде отменено като незаконосъобразно по съображения изложени в
подадената жалба.
Въззиваемите страни Община –
Асеновград, НАП –Пловдив, ЕТ“Вигипеа – П. Т.“,
гр.Асеновград, ЕИК – *********, Н.Д.З., ЕТ „Реварт- Р.К.“***,
взискатели в изп. производство, не взимат становище по жалбата.
Въззиваемата страна „Мелница Никола
Панайотов“ ООД, длъжник в изп. производство, не взима
становище.
От страна на ДСИ при СИС
в АРС И. Гочев, по реда на чл.436 ал.3 от ГПК са депозирани мотиви, че подадената жалба е процесуално
допустима, но е неоснователна.
Пловдивският окръжен
съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на подадените жалби и събраните
доказателства по делото във връзка
с доводите на страните, прие за установено:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена в законоустановения срок срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, и следва да се разгледа по същество.
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя
„Велди-99“ ООД - гр.Асеновград, представлявано от Д.В., с приложен изпълнителен
лист от 18.04.2016г. по търг.д.№ 804/ 2015г. по описа на Окръжен съд – Пловдив
против „Мелница Никола Панайотов“ООД- гр.Асеновград.
С влязло в сила
Решение № 954/ 13.07.2017г. по гр.д.№ 1743/ 2017г. по описа на ПдОС – VI гр.с. е отменено Постановление от 24.03.2017г. за
разпределение на суми по изпълнителното дело № 50/2016г. по описа на СИС при
РС-Асеновград, като делото е върнато на съдебния изпълнител за изготвяне на нови разпределения съобразно указанията
на съда.
С влязло в сила Решение № 264/28.02.2018г. по гр.д.№
269/2018г. на ПдОС - VII гр.с. е отменено Постановление
от 24.03.2017г. за разпределение на суми по изпълнителното дело № 50/ 2016г. по
описа на СИС при РС - Асеновград и делото отново е върнато на съдебния
изпълнител за изготвяне на ново
разпределение съобразно указанията на съда.
1.С жалбата на „Банка ДСК“ АД се правят оплаквания, че не са
изпълнени задължителните указания, дадени със съдебното решение. Посочва се, че
съдебният изпълнител продължава и с поредното разпределение да не обсъжда
възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение, така както е било постановено
и е дадено указание още с Решение №
954/ 13.07.2017г. по гр.д.№ 1743/ 2017г. по описа на ПдОС
– VI гр.с.
По отношение на това възражение, съдебният изпълнител с
мотивите по чл.436 ал.3 от ГПК, аргументира, че нямал задължение да се
произнася затова. Освен това, тъй като размерът на приетия адвокатски хонорар
от 7 500 лв. бил част от разноските по изпълнителното дело и това действие
можело да се обжалва само от длъжника, а не и от взискателя.
Настоящата въззивна инстанция,
след като се запозна с мотивите на влязло в сила Решение № 954/ 13.07.2017г. по
гр.д.№ 1743/ 2017г. по описа на ПдОС – VI гр.с.
и на влязло в сила Решение № 264/28.02.2018г. по гр.д.№ 269/2018г. на ПдОС - VII
гр.с., констатира следното. С Решение № 954/
13.07.2017г. по гр.д.№ 1743/ 2017г. по описа на ПдОС –
VI гр.с.
е записано изрично, че при извършване на новото разпределение, съдебният
изпълнител следва да се произнесе и по
направеното с жалбата възражение за прекомерност на заплатеното от
първоначалния взискател адвокатско възнаграждение. С
Решение № 264/28.02.2018г. по гр.д.№ 269/2018г. на ПдОС
- VII гр.с.
е записано, че постановеното от
съдебния изпълнител разпределение от 12.10.2017г. е необосновано и от неговото
съдържание не става ясно какви са вземанията на всеки един от взискателите към момента на разпределението- главница,
лихви или разноски, вида на разноските и техния размер, данъци и пр. какъв е
редът за удовлетворяване на притезанията/посочване на
привилегиите по чл. 136 от ЗЗД/
и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Наложен
е извод, че не отговаря на изискванията на чл. 460 от ГПК
и на това основание подлежи на отмяна,
като делото се върне на съдебния изпълнител
за извършване на ново разпределение съобразно мотивите.
От съдържанието на Постановление от 31.10.2018г. е видно,
че отново не е взето изобщо отношение досежно размера
на адвокатското възнаграждение, включително
в такава твърдяна насока за недопустимост на възражението, в каквато е
изразено мнение с мотивите на чл.436 ал.3 от ГПК.
2.На следващо място, жалбоподателят изтъква, че новото
разпределение от 31.10.2018г. не отразява извършените към момента погашения, а
такива имало направени по изпълнителното дело, защото е било осребрявано и
друго имущество на длъжника.
Възражението е основателно, затова защото в атакуваното
Постановление от 31.10.2018г. липсва каквато и да била информация за
осъществени погасявания. Такива погасявания очевидно има и с оглед на
изявлението на съдебния изпълнител с мотивите по чл.436 ал.3 от ГПК, че при
разпределението от 31.10.2018г. липсват голяма част от взискателите
с привилегировани вземания поради удовлетворяването на вземанията им. След като
е било осъществено удовлетворяване на вземания, съдебният изпълнител е следвало
да въведе конкретни данни относно тези погашения.
3.Жалбоподателят твърди, че в Постановлението за
разпределяне, Държавата чрез НАП –Пловдив е присъединен взискател
по изпълнителното дело съгласно Удостоверение с изх.№
160371606246181/16.11.2016г. за остатъчна сума в размер на 14 662,25 лв. В
тази връзка възразява, че липсва яснота как е получена тази сума, предвид на
обстоятелството, че е видно от предходното разпределение с Протокол от
26.06.2018г., предявено на 06.08.2018г., че Държавата е била присъединен взискател по делото със същото удостоверение, но за сумата
23 732,44 лв. и е бил удовлетворен изцяло за този размер вземане.
Възражението е основателно. С мотивите по чл.436 ал.3 от ГПК съдебният изпълнител излага съображения в тази насока, че относно вземането
на Държавата, удовлетворено с предишно разпределение има остатък след
актуализиране на това вземане, видно от удостоверение на ТД на НАП /л.760, том II/,
получено в канцеларията на ДСИ след изготвяне на предходното разпределение. В
атакуваното разпределение обаче, въззивната инстанция
констатира, че липсва изобщо информация
по този въпрос, за да може да бъде
предмет на съдебен контрол.
4.На следващо място, жалбоподателят посочва, че съдебният
изпълнител неправилно е сумирал размерите на вземанията на хирографарните
кредитори, което е довело до грешен коефициент на разпределение, както и на
сумите, определени за разпределение съобразно него. По-конкретно сборът от
вземанията на взискателите „Велди-99“ ООД, „Банка ДСК“ЕАД, Община
–Асеновград, ЕТ“Вигипеа - П. Т.“ и ЕТ “Реварт- Р.к.“
е в общ размер на 1 369 052,79 лв., а не както е записано в общ размер
на 1 225 569,10лв.
Възражението е основателно. Видно е от мотивите на
Решение № 264/28.02.2018г. по гр.д.№ 269/2018г. на ПдОС
- VII гр.с. за
предходното разпределение е било отбелязано изрично, че не е ясно как е бил изчислен коефициента,
послужил като база за определяне размера на сумата, която взискателят –купувач следва да се внесе по
изпълнителното дело. При изготвяне на настоящето разпределение от
31.10.2018г. съдебният изпълнител продължава да не обосновава как е достигнал
до актуалния коефициент 0.1383654.
Тъй като в атакуваното разпределение от 31.10.2018г.
липсва яснота как е формирана сумата в общ размер 1 225 569,10 лв. и
съответно кои вземания са включени в сбора, затова и настоящият съдебен състав,
не може и да извърши преценка за правилността на сбора получена сума.
5.Следващото оплакване е, че съдебният изпълнител
неправилно е определил размера на сумата, която следва да се внесе от обявения
за купувач взискател „Велди
– 99“ООД за изплащане на вземанията на другите взискатели.
Цената, на която е възложен имотът е 190 710 лв. Размерът на погасеното вземане на този взискател
съгласно разпределението е: 58 362,36 лв. /хирографарно
вземане/ и 4 800 лв. /привилегировано вземане/, или общо сума в размер на
63 162,36 лв. В тази връзка и при съобразяване на нормата на чл.495 от ГПК, взискателят „Велди
-99“ ООД би следвало да внесе сумата от
127 547,64 лв., която да послужи за удовлетворяване вземанията на
привилегированите кредитори, както и частта от вземанията на хирографарните кредитори, а не и сумата 106 414,
06лв., както неправилно е определена с разпределението.
Възражението е основателно, тъй като с
разпределението липсва яснота как е
достигната сумата 106 414,06 лв., която трябва да се изплати на „другите взискатели“.
Обжалваното
Постановление от 31.10.2018г. за разпределение на суми се явява
незаконосъобразно и подлежи на отмяна, тъй като не е съобразено с нормата на
чл.460 от ГПК.
Делото следва да се
върне на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение, което да
съдържа изискуемите данни кои притезания подлежат на
удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. По- конкретно:
- да се опишат кои
са взискателите по изпълнителното дело с посочване на точния начален размер на всяко претендирано
вземане от тях с уточнение на притезанието по вид - главница, лихва, разноски
/включително и да се направи разяснение защо Държавата
чрез НАП –Пловдив, като присъединен взискател, съгласно Удостоверение с изх.№
160371606246181/16.11.2016г., фигурира с претенция за сума в размер на
14 662,25 лв./. Това да стане в контекста на направеното възражение, че
Държавата е била присъединен взискател по делото със същото удостоверение, но за сумата
23 732,44 лв. и вече е бил удовлетворен изцяло за този размер вземане.
- да се посочи какъв е размерът
на претендираните вземания по вид към момента на разпределението и дали има извършено погасяване, респ. в каква поредност.
-да се посочи какъв е
актуалният размер на натрупаната законна лихва.
-да се посочи какъв е видът и
размерът на дължимите разноски по изпълнението. Да се вземе и отношение /каквото съдебният
изпълнител намира да е юридически правилно според него/ по възражението за
прекомерност на адвокатско възнаграждение, тъй като все пак това е едно задължително
указание, дадено с мотивите на Решение № 954/ 13.07.2017г. по гр.д.№ 1743/ 2017г. по
описа на ПдОС – VI гр.с., и
неизпълнено нито с разпределението от 12.10.2017г. /отменено с Решение №
264/28.02.2018г. по гр.д.№ 269/2018г. на ПдОС - VII гр.с./,
нито с процесното разпределение от 31.10.2018г.
-да се опише редът за удовлетворяване
на всеки взискател и основанието.
-да се опишат отделените суми за изплащане на
вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение и каква
част от притезанията по вид се погасяват с тях.
- да се посочи как е
изчислен актуалният коефициент за съразмерност
за разпределяне при остатък за непривилегированите вземания, за да може да се
прецени верността на изчисленията.
По мотивите, ПдОС – V възз.гр.с.
Р
Е Ш И :
Отменя Постановление от 31.10.2018г. за разпределение на суми по
изп.д.№ 50/2016г. по описа на ДСИ при СИС в АРС.
Връща делото на съдебния
изпълнител за изготвяне на ново разпределение съобразно гореописаните задължителни
указания.
Решението може да се обжалва в едноседмичен срок по реда на чл.274 от ГПК пред Апелативен съд – Пловдив.
Председател:
Членове :