РЕШЕНИЕ
№ 602
гр. Стара Загора, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Таня Илкова
при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20255530100283 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Г. Г., чрез пълномощника си адв. Й. П. – АК София, твърди в
исковата си молба, че на 29.07.2023г. в 20:12 ч. на електронния новинарски
сайт на ответника https://petel.bg/ била публикувана статия със заглавие: „Г. с
макетния нож с първа реакция”. В процесната статия се съдържали редица
неверни факти и твърдения, изопачена била обективната истина и не била
отразена реално цялостната ситуация. В електронната публикация се
съдържал враждебен и арогантен език, който не отговарял на добрите
журналистически практики, тъй като бил наситен с обидни, клеветнически и
ругателни изразни средства, които засягали авторитета на ищеца и имали за
единствена цел да накърнят честта и доброто му име. Г. Г. се е запознал с
процесната статия, изхождаща от сайта на ответника още в деня на
публикуването й, като към този момент той се е намирал на територията на гр.
София. Цитира съдържанието на процесната статия със заглавие: „Г. с
макетния нож с първа реакция”.
Твърди, че статията и понастоящем може да бъде открита на сайта на
ответника при проследяването на посочен от него линк.
Видно и от самото съдържание на информацията, публикувана като
водеща новина на сайта https://petel.bg/, ищецът бил представен в
изключително негативна и отрицателна светлина - личността му била
1
определена като „насилик“, а в съдържанието на статията била посочено, че
„В мрежите се разпространиха кадри от фейсбук профила на Г. Н. Г., нарязал
приятелката си с макетно ножче и след това обръснал главата й. Интересни са
последните постове на насилника, чиито профил все още фигурира в
социалната мрежа”. Макар и кратка по своето съдържание, статията била
богата на нападки и квалификации, които по своето значение и етимология,
както и в цялостния контекст на написаното, преследвайки журналистическа
сензация, поругавали законово защитените права на ищеца, а именно -
доброто му име, достойнството, авторитета, самоуважението му, както и
репутацията, която ищецът бил изградил сред останалите членове на
обществото и в своето приятелско обкръжение.
От изложените неверни факти и оценъчни твърдения ищецът се
почувствал силно засегнат, обиден, омерзен и оклеветен до степен, че се
страхувал да излиза от дома си, както и за живота си поради непрекъснати и
нестихващи нападки в социалните медии (фейсбук, инстаграм и др.) и по
телефона от различни лица - познати и непознати, които го заплашвали със
саморазправа и с причиняване на телесни повреди и дори убийство, за което
той сезирал компетентните органи поради сериозния страх, породен за живота
му. Поради нестихващи и към настоящия момент заплахи за живота му, както
и за физическа саморазправа, ищецът посетил клиничен психолог, като
съгласно заключението на психолога той възприел отправените към него
заплахи за реални такива, като възможни да бъдат осъществени и изпитвал
осезаемо чувство за опасност и страх. Вследствие на това, неговото вътрешно
психическо състояние се трансформирало, като ищецът се превърнал в
лабилен, емоционално неустойчив, дезадаптивен, страхово напрегнат,
тревожен индивид, имащ проблеми със съня. Вследствие на създалото се
напрежение изпитвал и поддържал постоянни оплаквания от главоболие, имал
понижено настроение, понижено самочувствие и самооценка, изпитвал
чувство за несигурност и застрашеност. Системно и непроизволно си
припомнял заплахите, отправяни към него, след случая имал повишена
сензитивност и раздразнителност, както и в следствие на преживените
психотравмиращи събития изпитвал страх от загуба на работата си,
притеснение, че можело да бъде уволнен заради подобни постъпки, които му
били предписани за извършени, както че можело да започне наказателно
преследване срещу него. Постоянно чувал шушукане на работното си място
по повод случилото се, като това съответно довело до отдръпване на голяма
част от колегите от колектива от него и до отдръпването им от ищеца. Това
допълнително утежнявало вътрешния му мир и рефлектирало върху неговата
работа, самочувствие и влошавало нормалната до преди случилото се работна
атмосфера, превръщайки я в неблагоприятна и напрегната работна среда за
ищеца. Всичко това допълнително депресирало и влияело негативно върху
самооценката, авторитета и репутацията на ищеца.
Процесните позорни и скандални квалификации, неверни и непроверени
твърдения, приписващи на ищеца извършването на едно тежко престъпление,
2
придобило изключителна медийна популярност, предизвикали сериозен
дискомфорт и неприятни усещания, както за него, така и за цялото му
семейството, в това число се отразили особено негативно върху социалните
му контакти, приятелското му обкръжение, което се отдръпнало изцяло от
него, дали извънредно негативен аспект върху връзката с неговата годеница,
която поискала разваляне на годежа си с ищеца. С така направените
публикации било накърнено доброто му име, а семейството му опозорено.
Твърди, че се почувствал дълбоко унизен и посрамен и претърпял значителни
неимуществени вреди, изразяващи се в обиди, болка, страдание,
компрометиране пред обществото, безпричинен срам и нежелание да се среща
с хора, в това число и с приятели и съседи, а злепоставянето му пред толкова
многобройна читателска аудитория, а именно 5754 лица рефлектирало
неблагоприятно върху неговата душевност и вътрешния му емоционален свят.
Процесните обидни думи и клеветнически деяния по никакъв начин не
съответствали и не отговаряли на възпитанието, образованието и авторитетът
на ищеца и по никакъв начин не кореспондирали на действителната ситуация.
Посредством така използваните изразни средства той бил представен пред
лицето на общността като жесток, извратен, елементарен, вулгарен
рецидивист, безпощаден садист, човек, който бил осъждан за тежки
престъпления и който не зачитал ничий авторитет, безмилостен и нечовечен.
Квалификациите били употребени с пряк умисъл и цел личността на ищеца да
бъдe унизена, опозорена и омерзена. Използвайки горните изразни средства
авторът на статията бил изложил дълбоко унизителни за честта и крайно
несъответни на достойнството на ищеца твърдения, а издателят не бил
упражнил надзорните си функции и позволил последните да бъдат издадени и
да достигнели до многолюдна аудитория. В действителност мнението не
подлежало на оценка за истинност, но свободата да се изразява такова била
ограничена от това да не били засягани противоправно правата и интересите
на индивида, на което кореспондирало и съответното задължението за
служителите на ответната медия и за самия издател да не изразявал мнението
по един обиден и уронващ авторитети начин.
Ищецът счита, че публикуващият журналистическа статия носи
отговорност по чл.49 от ЗЗД като възложител на работата по съставяне на
печатни материали, както и за вредите, причинени при изпълнението й.
Необходимо било да се докаже, че натовареният с тази работа, чрез
противоправно деяние, е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени
вреди, които от своя страна били в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на лицето. Съгласно Постановление №7 от
29.12.1959г. на Пленума на ВС отговорността по чл.49 от ЗЗД била за чужди
виновни противоправни действия и имала обезпечително-гаранционни
функции. Тази отговорност не произтичала от вината на лицето, което е
възложило работата и затова нямало място възражението, че то било
невиновно, както и било недопустимо доказването на неговата невиновност.
Въпросът кой е авторът на статията било без значение за отговорността на
3
издателя, тъй като авторът на статията би могъл да носи отговорност на друго
основание - чл.45 от ЗЗД. В горния смисъл било и Решение №117 от
4.03.2009г. на ВКС по гр.д. № 101/2008 г., III г.о., ГК.
Възлагащият трябвало добре да подбере и контролира лицата, които
извършвали работата му и ако не го стори, той отговаря за причинените от
техните действия и/или бездействия вреди. Горното се извеждало от
презумпцията, че в негова полза се извършва работата, поради което в негова
тежест следвало да са вредите, свързани с нея. Неговата отговорност била
субсидирана, безвиновна гаранционно - обезпечителна отговорност.
Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.45
от ЗЗД включвал следните елементите - противоправно деяние на лице, на
което била възложена работа по трудов или друг вид договор, причинена
вреда при или по повод изпълнението на възложената работа, вина и причинна
връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.
В хипотезата на чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД, както и само в хипотезата на чл.45 от
ЗЗД вината се предполагала до доказване на противното.
Наличието на деяние се доказвало по един безспорен начин от
представените към исковата молба доказателства. Заглавието на статията,
публикувана от ответника, както и съдържанието били изцяло авторски и в
също се съдържали посочените в исковата молба обидни и клеветнически
твърдения. Те именно били обект на посегателство при нанасяне на обида
(умишлено унижаване достойнството на дадено лице посредством
неприлично отнасяне с него) и на клевета (съзнателното разгласяване на
неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на
престъпление другиму). Самото заглавие на статията било провокативно,
целяло да заостри вниманието на читателите, като ги насочвало именно към
деяние, което само по себе си представлявало тежко престъпление по смисъла
на Наказателния кодекс. Сочи, че в свои решения ЕСПЧ е извел редица
задължения и отговорности на журналистите при осъществяване на
професионалната им дейност. Освен да поднасят вярна и прецизна
информация, те били длъжни да проявяват голяма бдителност и усърдие при
проверка на точността на информацията, която изнасяли в медийното
пространство, особено когато изразявали сериозни твърдения, засягащи
личността на конкретен правен субект. В случая било напълно ясно и
предвидимо, че публикуваният материал с подобно заглавие не само имало
опасност, но неизбежно щял да засегне с висок интензитет личността на
ищеца и мнението на обществото за него. Авторът на статията е имал
възможност както да провери достоверността на изнесената информация,
касаеща авторството и извършителя на деянието, така и без особени усилия да
подбере различни думи и реплики, с които да избегне засягане личността на
ищеца, но не е сторил това в опитите си да предаде по-гръмко и
предизвикателно заглавие и съдържание с цел да събуди интереса на
обществото.
Ищецът счита, че не били спазени добрите журналистически практики и
4
съответно следвало да се ангажира отговорността на медията. Ясно и
недвусмислено било, че описаното в материала, щяло да доведе до
негативната реакция на обществото, щяло да създаде изключително трайни и
отрицателни емоции у читателите към една личност, като ще накърни
репутацията му. Авторът към момента на създаване и публикуване на статията
не е бил наясно с действителния извършител на деянието, а именно - не е бил
категорично сигурен в това дали ищецът или друго лице е нанесъл телесните
увреждания на Д. М. и е обръснал косата й, но въпреки това не е проверил
обстойно източниците си на информация и с цел да привлече по-голям брой
читатели, съответно - за да въздейства материалът по-силно на аудиторията, е
изопачил по недопустим начин фактите, като е злепоставил ищеца пред
огромната си аудитория (5754 души, които били видели и прочели статията),
като по този начин му е изградил репутация на извършител на едно
изключително тежко, вулгарно и безцеремонно извършено престъпление.
Подобно поведение било причина в обществото да се изрази негативно
отношение към ищеца и като резултат е била накърнена репутацията му, като
самото твърдение е станало и причина за емоционални страдания, изразяващи
се в притеснения и чувство за заплаха за живота му, както и за имуществото и
телесната му неприкосновеност. Самото заглавие на статията било
провокативно - „Г. с макетния нож с първа реакция“. Това заглавие
провокирало не само интерес към статията, но и само по себе си насърчило
формирането на укорими реакции спрямо ищеца, изразяващи се в неприязън и
отправяне на заплахи. Читателите са се доверили, че авторът е извършил
добросъвестна проверка, спазил е задълженията си, вменени му от съответния
Етичен кодекс и са приели за безспорно и вярно изложеното както в
заглавието, така и в самия материал.
Според ищеца, поради изложените съображения, са налице основанията
за деликтна отговорност на ответника по чл.49 от ЗЗД.
Счита, че в случая, свободата на мнение била използвана, за да увреди
доброто име на другиго, за да се причинят душевни терзания и да се обиди и
накърни достойнството на ищеца. Използваните изразни средства и думи
били обидни по своя характер и имали за цел да засегнат честта и
достойнството на едно лице. По своето съдържание те представлявали една
оценка на обществения имидж и обществено значимото поведение на ищеца, а
за неговата личност в тесен смисъл. Доколкото тези изрази се отнасяли не до
публичната, а до личната, интимната сфера от битието на ищеца, до
същността му като човек, спрямо тях задължение за проявяване на търпимост
не съществувало. Точно обратно, важало изискването за безусловно дължимо
уважение към достойнството на личността. Негативното мнение по
отношение на индивида би могло да бъде изразено посредством използването
на фрази, които нямат за цел да уронят престижа и достойнството на
личността, още повече публично и пред други лица. В случая бил нарушен
балансът в общуването и междуличностните отношения, използваните от
ответника изразни средства надхвърляли необходимото за изразяване на
5
негативно мнение, противоречали на добрия тон и унизили репутацията на Г.
Г..
Ищецът развива доводи относно разпоредбите на чл.39 - 41 на
Конституцията на Република България, с които са уредени правата и
свободите на гражданите като основни човешки права, произтичащи от
върховния принцип за достойнство на личността. Съгласно разпоредбите на
чл.39, ал.2, чл.40, ал.2 и чл.41, ал.2 от Конституцията на РБ, както и съгласно
чл. 10, §2 от Европейската конвенция за правата на човека свободата на
словото не била абсолютна. Тя се разпростирала до предели, преминаването
на които засягало други конституционно защитени ценности каквито били
личното достойнство, репутацията и неприкосновеността на личната сфера на
гражданите. Счита за недопустимо да се възпроизвеждат клеветнически
твърдения, които манипулират общественото мнение и целят популяризиране
на даден материал. Доколкото се установило впоследствие, че не ищецът е бил
извършител на телесните увреждания спрямо лицето Д. М., в тази част
статията се явявала клеветническа и не можело да попадне под закрилата на
чл.10 от ЕКПЧ. Като собственик на интернет сайта, ответникът определял
характера и съдържанието на публикуваните материали, има качеството на
възложител на работа и носи отговорност на основание чл.49 от ЗЗД. В случая
следвало да се съобрази характера, вида и тежестта на претърпените от ищеца
морални болки и страдания, фактът, че публикацията е била видяна от много
граждани, обстоятелството, че ответникът не е предприел никакви адекватни
действия за привеждане на журналистическия материал в съответствие с
наличните факти, както и че на ищеца е приписано извършването на тежко
престъпление по смисъла на НК по един дързък, безмилостен и вулгарен
начин, което по своя характер било клеветническо и се изразявало в
недопустима клевета към личността на ищеца, който следствие на последната
получил и получавал включително към настоящия момент поредица от
заплахи за физическа разправа, вкл. за убийство и нанасяне на телесни
повреди, бивал причакван пред дома си и получавал имуществени повреди на
собствеността си.
Процесната статия довела до раздяла с годеницата му, както и до
отдръпване на социалния му и приятелски кръг от него, налагало се постоянно
да обяснява, че той не бил извършител на това престъпление, добило широк
отзвук и гласност в медийното пространство. Дори родителите му и най-
близките му роднини прекъсвали контакт с него.
Твърди още, че е претърпял сериозни неимуществени вреди от
извършената публикация на 29.07.2023 г. в електронните издания на ответника
- в сайта https://petel.bg/, което предизвикало сериозен дискомфорт и
неприятни усещания както за ищеца, така и за семейството му, в това число се
отразили особено негативно върху социалните му контакти, приятелското му
обкръжение, което се отдръпнало изцяло от него, както и е дало извънредно
негативен аспект върху връзката с неговата годеница, която е поискала
разваляне на годежа си с ищеца. Ищецът се почувствал дълбоко унизен и
6
посрамен. Претърпял е значителни неимуществени вреди, изразяващи се в
обиди, болка, страдание, компрометиране пред обществото, безпричинен срам
и нежелание да се среща с хора, в това число и с приятели и съседи,
злепоставянето му пред многобройна читателска аудитория, а именно над
5754 лица, е рефлектирало неблагоприятно върху неговата душевност и
вътрешния му емоционален свят. Процесните обидни думи и клеветнически
деяния по никакъв начин не съответствали на възпитанието, образованието и
авторитетът на доверителя ми и по никакъв начин не кореспондирали на
действителната ситуация и личността на пострадалия. Посредством така
използваните изразни средства, Г. Г. бил представен пред лицето на общността
като жесток, извратен, елементарен, вулгарен, рецидивист, човек, който бил
осъждан за тежки престъпления, държал се непристойно и цинично, като не
зачитал ничий авторитет, садистичен, безпощаден, безмилостен и нечовечен.
Счита, че журналистите не могат да използват правото за свободно
разпространение на информация, за да нанасят обиди и клевети. В тази
връзка, противоправното поведение на ответника се изразявало в следното - в
процесната статия, поради неизпълнение на задължението на медията да
упражни контрол върху публикуваното съдържание, неправомерно били
ползвани данните на ищеца, а именно - имената, с които се е вписал във
фейсбук профила си - Г. Г. (Г. Н. Г.). Първоначалното съдържание на текста на
статията съдържала както снимката, така и имената на ищеца, но след
установяването от страна на прокуратурата на предполагаемия извършител на
деянието срещу Д. М. - Г. Г., съдържанието на статията било изменено, а
именно снимката му била сменена с тази на Г. Н. Г., както и част от имената в
статията на предполагаемия извършител на престъплението (Г. Н. Г.) били
сменени с тези на Г. Н. Г.. Процесната статия била публикувана на 29 юли
2023г. в 15:24 часа.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответното
дружество „Петел.бг“ ЕООД да му заплати сумата от 10 000 лв.,
представляваща претърпени неимуществени вреди, вследствие на извършен
деликт, ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от
29.07.2023г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна
„Петел.Бг“ ООД, чрез адв. Ив. А. –АК Варна. Навежда подробни доводи за
неоснователност на иска. Твърди, че в публикациите си третирал като
публично укоримо и евентуално престъпно поведението и действията на лице,
назовано като Г. Г., доколкото в началото на информационната кампания по
отразяване на този екзотичен деликт (нарязал приятелката си с макетно ножче
и след това обръснал главата и нарязани били ръцете, краката и гърдите на 18-
годишната, а носът й бил счупен) в публичното пространство извършителят
придобил известност с това име. Публикациите сочели като автор на
инкриминираните действия срещу пострадалото момиче Г. Г. (Г. Н. Г.), а
действителният извършител (според установеното впоследствие) бил Г. Н. Г..
Никъде в публикациите на ответника не съществувало лице с имената на
7
ищеца - Г. К. Г.. По никакъв начин никъде не била релевирана, а - още по-
малко установена в публикацията, връзка между извършителя на
противоправното посегателство срещу Д. (Г. Н. Г.) и ищеца (Г. К. Г.). В този
смисъл ответникът не е приписвал на ищеца престъпление и към него не е
адресирал обидни думи, изрази и квалификации. В този контекст предявеният
иск бил не просто неоснователен - с оглед императивните указания на чл. 26,
ал. 2 ГПК, той бил недопустим.
Съвпадението на имената на ищеца с тези на сочения като автор на
престъплението срещу Д., било причина да е налице идентифициране
еднозначно до степен на пълно сходство. При изписване в произволна
търсачка в интернет на името Г. Г. (Г. Г.) браузърът посочвал няколкостотин
абсолютни съвпадения и още поне толкова - сходни, вкл. и на лица от женски
пол. Според логиката на исковата молба, всяко едно от установените лица
можело да счита себе си като обект на непозволено увреждане.
Счита, че целта на иска е репарирането на някаква вреда от непозволено
увреждане. Спорната публикация не съдържала изображение или друг
идентификатор, който да свързва ищеца с инкриминираното съдържание.
Действията на ответника не били насочени персонално срещу ищеца, а срещу
извършителя на инкриминираното деяние; самото то - предмет на активен
обществен интерес. Съдържанието на текста бил почти пълен цитат на други
сайтове.Счита, че презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД се опровергава.
Атакуваната публикация на страницата на ответника била по повод изострен
обществен интерес към безчовечно, арогантно и скандално посегателство
върху здравето, честта и достойнството на едно младо беззащитно момиче от
страна на доминиращ чрез психическо и физическо насилие неин бивш
приятел. Действията на извършителя (не на ищеца) били осъдени на
информационно и битово ниво - масово и еднозначно. Имената на
извършителя били подадени от прокуратурата със закъснение, погрешно
и/или непълно. В този вид и обем информацията била тиражирана
лавинообразно. Обект на обществено осъждане, упрек и реакции бил
извършителят - Г. Н. Г.. Не бил Г. К. Г. - ищец в настоящото производство.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника
си. В последното съдебно пълномощникът му представя писмени бележки, в
които излага доводи за основателност на иска. Претендира за разноски, като
представя списък. Ответникът се представлява от процесуалния си
представител, който поддържа застъпеното в писмения отговор становище и
моли съда да отхвърли, като недоказан, предявения иск. Претендира за
разноски, за които представя списък.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата на страните, намира за установена следната фактическа
8
обстановка:
Не е спорно по делото, че на 29.07.2023г. на електронния новинарски
сайт на ответника https://petel.bg/ била публикувана статия със заглавие: „Г. с
макетния нож с първа реакция”. Съдържанието на статията в посочения сайт е
удостоверено с Протокол от 18.08.2023. по Акт 38, том VII, общ рег.№ 22484
на Нотариус И. Дахтеров, с рег. № 039, и с район на действие РС София.
Видно от съдържанието на приложените, като неразделна част към протокола
страници от сайта Petel.bg., се посочва: „Никой не знае какво точно се случва
в момента с Г. Н., който наряза приятелката си 400 пъти с макетен нож и й
обръсна главата.“…, „Г. Н., който обезобрази приятелката си в Стара
Загора…“, “Припомняме, че 26 – годишният Г. Н. наряза приятелката си с
макетно ножче по ръцете, краката и гърдите….“, „В мрежите се
разпространиха кадри от фейсбук профила на Г. Н. Г., нарязал приятелката си
с макетно ножче и след това обръснал главата й. Интересни са последните
постове на насилника, чиито профил все още фигурира в социалната мрежа”.
Видно от материалите на приложената към делото пр.пр.№ 7933/2023г.,
по описа на РП гр. Стара Загора, на 31.07.2023г. ищецът Г. К. Г. е входирал в
РП – Стара Загора жалба, за това, че във връзка с нашумял в обществото
случай, свързан с негов познат, за който се твърди, че е извършил
престъпление, е бил сочен за извършител на престъплението, вследствие на
което е започнал да получава множество закани и заплахи. По подадената
жалба е възложена проверка с дадени указания относно проучването на
случая. Проверката е приключила с Постановление от 13.09.2023г. за отказ за
образуване досъдебно производство поради липса на данни за извършено
престъпление от общ характер.
По делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на
свидетелите Л. Г. и С. С., се установява, че на 29.07.2023г. на сайта на Petel.bg
била публикувана статия, със снимката на ищеца Г. Г., на която е бил „с
червена тениска, руса коса, с очила, …. и говореше по телефона“. Изписаното
заглавие на статията е било „Г. макетното ножче“, като в съдържанието е
ставало въпрос, „че той е нарязал Д. 400 пъти, че й е обръснал главата, …“.
Една седмица по – късно медията сменила снимката, а по – късно били
променени и имената.
На двамата свидетели е предявена статията, съдържаща се в извадка от
9
интернет страница, на стр. 12 по делото, като същите заявяват, че
първоначално публикуваната снимка е била друга – на ищеца, като
изписаното име за извършител е било на Г. Н. Г..
Свидетелите сочат, че в коментарите под публикацията имало отправени
безброй обиди, упреци, заплахи, закани спрямо ищеца, като е бил наричан
изверг, насилник, че заслужава да лежи в затвора и др. Ищецът е получавал от
скрити номера и по вайбър приложението заплахи, че „ще му направят същите
неща, които той е направил“. Това наложило той „…да се обажда на всичките
си приятели и да обяснява, че не е той извършителя.“.
Свидетелите подробно описват състоянието, в което ищеца изпаднал,
вследствие публикацията: отслабнал, затворил се в себе си, отказвал да
излиза и да се среща с приятели,“отказваше да си пуска телевизора, спря да си
отваря телефона, спря да влиза във всякакви социални мрежи. Не се хранеше,
не можеше да спи.“. Много от неговите приятели преустановили контактите
си с него, а майка му „…не искаше да го вижда…“ като му е заявила
разочарованието си, че „ била отгледала такъв престъпник“ и „…че той вече
не е неин син“. Контакт с ищеца преустановили и неговите колеги, а
приятелката му „…се съмняваше в него, тръгваше да си събира багажа…“.
Цялата ситуация се отразила изключително негативно на състоянието на
ищеца, което наложило да потърси професионална помощ, чрез посещение
при психолог, „предписани му бяха валидол и валериан, за да може да
премине през цялото това напрежение…“.
Св. В. З. и св. Н. М. работят в информационния сайт Petel.bg. Първият
свидетел от 2011г. работи като редактор и автор на съдържание, като твърди,
че основната част от новините, които се публикуват в информационния сайт
на ответника, е по информация на други сайтове и медии. Така например по
нашумелия към онзи момент случай Д., публикациите били взети от други
електронни медии и сайтове като БТА, националните телевизии,
националното радио. Тези източници имат екипи на места и предавали
информация с оригинално съдържание, което сайтът на ответника цитирал.
Според св. З., публикуваната снимка е била взета от „Instagram“.
Двамата свидетели твърдят, че при констатирана грешка в публикувания,
има много възможности читателите да направят възражения, респ. да се
свържат със сайта, за да се отреагира- от панел в сайта, по емайл адреса, по
10
телефон на офиса. За конкретния случай, не е имало сигнал за грешка в
процесната публикация.
Съдът кредитира с доверие показанията на всички свидетели, като
същите са последователни, непротиворечиви и дадени въз основа на преки и
лични възприятия.
По делото е представено експертно психологично становище, изготвено
на 22.09.2023г. от клиничен психолог В. З., което по предварителни данни на
ищеца и извадки от представени от него материали, е направила психологично
изследване на Г. К. Г.. Констатирано е, че вследствие отправени към ищеца
заплахи относно погрешна информация в някои медии, че Г. Г. е сочения
извършител на акт на насилие, чрез нарязване с макетно ножче, последният
преживява чувство на страх, лабилност, тревожност, напрегнатост,
емоционално неустойчив, чувство на несигурност и застрашеност.
Като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът стига до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. За да намери проявление предвидената в чл.49
от ЗЗД гаранционно – обезпечителна отговорност на ответника, която е
безвиновна по своя характер, следва да се установи, че вредите са причинени
от лица, на които последният е възложил определена работа, при или по повод
нейното изпълнение. Същевременно трябва да са налице и общите
предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност, съгласно
чл.45 от ЗЗД, а именно: действие или бездействие на съответното физическо
лице, натоварено с извършването на определена работа; вреда;
противоправност на извършените действия; причинна връзка между деянието
и настъпилото увреждане. Съгласно Решение № 643/24.08.2009год. по гр.д. №
2005/2008год. на ВКС, при защита по реда на чл.49 от ЗЗД, вината на преките
извършители се презюмира и в тежест на ответника е да установи, че липсва
такава. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и
неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена последица от
увреждането.
В случая се търси отговорност на възложител на работа за изготвянето
на медийни публикации. За да бъде ангажирана отговорност на възложителя
11
за възлагане изготвянето на медийни публикации, необходимо е да бъде
доказано, че са публикувани статии, в които се разгласяват неверни или
позорни обстоятелства, да бъде установено, че са възникнали вреди
вследствие на публикациите. С иска по чл. 45 от ЗЗД се цели ангажирането
отговорността на автора относно същите вреди. Свободата на словото и
правото за получаване и разпространяване на информация са конституционно
установени принципи съгласно чл. 40 и чл. 41 от Конституцията на Република
България, а единствените ограничения, които се поставят са информацията да
не е насочена спрямо правата и доброто име на гражданите. Съгласно чл. 32
от Конституцията на РБ, всеки има право на неприкосновеност на личния
живот и защита на честта и доброто му име. С оглед конституционно
установения принцип, че не следва да бъде засяган личния живот на
гражданите, нито доброто им име, съдът счита, че следва да се осигурява
разпространяване на информацията чрез публикуваните статии и материали
при спазване на принципа, че тези публикации не са насочени към
накърняване личната сфера на конкретно лице или лица, нито към уронване
достойността и доброто им име.
В настоящия казус, от съвкупният анализ на доказателствата, следва да
се изведе, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря за обезвреда, тъй
като той се явява автор на публикацията от 29.07.2023г. По делото не се спори,
че същата публикация, вследствие на която се твърдят настъпилите вреди,
произлиза от сайта на ответника, поради което съдът приема, че именно
ответникът се явява възложител на работата. Касае се за медийна публикация
в интернет сайт, т. е. неприложими са правилата, относими към писмените
доказателства. Издателят на всякакъв вид издание, в това число и електронно,
отговаря за неимуществени вреди, причинени от авторите на статиите,
публикувани в това издание, съдържащи обидни и клеветнически
квалификации по отношение на визираните в тях лица. Отговорността
произтича от качеството му на работодател, тъй като се касае до извършване
на действия в негов интерес, които спадат към областта, в която той
упражнява собствена дейност и резултатът, от които ще рефлектира в
неговото имущество, независимо от това дали авторите на публикациите се
намират с него в трудово-договорни отношения или са свободно
практикуващи журналисти /Решение № 340 от 15.07.1998 г. на ВКС по гр. д.
№ 178/97 г./.
12
Макар свидетелите З. и М. да твърдят, че публикацията от 29.07.2023г. е
била взета от други информационни източници, това обстоятелство не
освобождава ответника от отговорност, ако публикуваното в статията засяга
противоправно личността на ищеца. Разпространяването на позорни
обстоятелства и обиди е противоправно и тогава, когато тези обстоятелства са
вече били разпространени в друг сайт – в този смисъл Решение №
204/12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7046/2014 г. на ВКС, IV ГО.
Действително, точните имена на ищеца са Г. К. Г., но в хода на производството
безспорно се установява, че в интернет пространството ищецът е известен с
имената Г. Н. Г., изписани на латинеца. В тази насока е представената извадка
от профила на ищеца, от която е видно, че именно с тези имена фигурира в
създадения от него профил. Видно от процесната публикация от 29.07.2023г., е
изписано името на сочения действителен извършител на деянието, но така
също фигурира и името на ищеца Г. Н. Г., което представлява разгласяване на
обективно позорни за ищеца обстоятелства. В тази насока са и показанията на
изслушаните свидетели Г. и С.. Същите категорично заявяват в показанията
си, че при първоначалното публикуване в сайта на ответника, е излязла
снимката на ищеца, като именно неговите имена фигурирали в заглавието на
публикацията. Установява се също, че впоследствие от сайта на ответника е
била премахната снимката на ищеца, като имената му били сменени с тези на
действителния извършител, за който се е отнасяла статията. Тези изброени
обстоятелства не освобождават ответника от отговорност. Отговорността за
непозволено увреждане настъпва с факта на публикуване на статията, която
става достояние за неограничен кръг лица, с което действие и фактическият
състав на деликта е завършен.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д.
№ 1486/2011 г., на ВКС, ГК, ІV ГО, неблагоприятните за другиго факти трябва
да бъдат проверени от автора/издателя, преди да ги разпространи. Правни
норми за начина, по който тази проверка да се извърши, няма. Утвърдено е
схващането, че за изнесените факти издателят трябва да е получил
потвърждение поне от два независими източника. Правното значение на
добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й,
фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е
добросъвестна, се изключва вината и издателят не отговаря за вредите,
причинени от противоправното му деяние.
13
В разглеждания случай ответникът е ангажирал свидетелски показания,
въз основа на които се установява, че информацията по публикацията е била
взета от други източници. Освен обаче голословните показания на
свидетелите, липсват доказателства в тази насока. В случая липсват данни, а и
ответникът не твърди, че е била извършена предварителна проверка за
достоверността на информацията, изнесена в процесната статия. Идеята на
ответната медия за бързо реагиране и отразяване на новините, не го
освобождава от задължението да извърши проверка за достоверност на
информацията преди да публикува същата. С оглед на това, не може да се
изключи вината на публикувалите информацията за противоправното деяние,
която невярно се свързва с личността на ищеца.
С оглед на изложеното, съдът приема за установено, че ответникът, като
издател на електронния сайт и като възложител на работата, следва да понесе
гаранционно-обезпечителна отговорност за причинените на ищеца вреди.
По делото са събрани достатъчно доказателства, най вече от гласни
такива, от които да се приеме, че ищецът е претърпял посочените в исковата
молба неимуществени вреди, изразяващи се в преживян срам, унижение,
компрометиране пред обществото, злепоставяне пред многобройна читателска
аудитория, вследствие на което ищецът е преживял душевни болки и
страдания.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки
на деликтнатата отговорност, обосноваващи и субсидиарната безвиновна
отговорност на ответника на предявеното правно основание.
Относно размера на причинените на ищеца вреди, съдът намира че
сумата от 2000 лв. е достатъчна за репарирането им. До този размер искът се
явява основателен и доказан. В случая при опредялен размера следва да се
отчете, че в процесната статия, изхождаща от ответника, името на ищеца е
изписано само на едно място, като едновременно фигурира на няколко места
името на друго лице, сочен за действителния извършител. Останалите,
приложени към исковата молба доказателства – извадки от публикации, се
отнасят за други сайтове, не този на ответника. Освен това, установява се, че
снимката на ищеца, както и имената му, са били променени, след
констатираната грешка.
С оглед основателността на главния иск, акцесорният иск с правно
14
основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, също се явява основателен,
като в полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от датата на увреждането – 29.07.2023 г.,
до окончателното плащане.
Предвид изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, следва
ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно
с уважената част от иска. Видно от договор за правна защита и съдействие, на
ищеца в производството е оказана безплатна адвокатска помощ. С оглед на
това е налице предвиденото в чл. 38, ал.1 ЗАдв. основание за присъждане на
адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в
производството процесуално представителство. Съобразно чл. 7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималния размер за защита по настоящото дело, с оглед
уважената част от иска, е в размер на 600 лв., с ДДС. Именно в този размер
следва да бъде осъден ответникът да заплати на пълномощника на ищеца за
осъществената защита. Към разноските, съдът не включва сумата от 5 лв.,
посочена в списъка на ищеца като платена ДТ за съд. удостоверение, тъй като
до края на производството, въпреки предоставената възможност, ищецът не
представи доказателства по повод на които е издаденото съд. удостоверение.
Тъй като ищецът е освободен от заплащането на такси и разноски, на
осн. чл. 78, ал.6, вр.чл.83, ал.2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския
районен съд, сумата 80 лв. - държавна такса по делото, съгл. чл.1 от Тарифа за
ДТ по ГПК.
Ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съразмерно на отхвърлената част от иска - сумата в размер на 1200 лева, за
адв. възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПЕТЕЛ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. М.Колони № 3, ет.4, представлявано от Моника
15
Гуцанова, да заплати на Г. К. Г., ЕГН **********, от гр. *************,
сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в преживян срам, унижение, компрометиране пред обществото,
злепоставяне пред многобройна читателска аудитория, душевни болки и
страдания, вследствие публикация от 29.07.2023г. на сайта Petel.bg., със
заглавие: “ Г. с макетния нож с първа реакция“, в която е било налично
съдържание: „В мрежите се разпространиха кадри от фейсбук профила на Г. Н.
Г., нарязал приятелката си с макетно ножче и след това обръснал главата й.
Интересни са последните постове на насилника, чийто профил все още
фигурира в социалната мрежа“, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 29.07.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата 2000 лева до претендирания размер от 10000
лева, като неоснователен.
Присъдените суми могат да бъдат платени на ищеца по следната банкова
сметка:
IBAN: BG *************, при Райфайзенбанк /България/ ЕАД , с
титуляр на сметката: ад. Й. С. Л. - П. .
ОСЪЖДА „ПЕТЕЛ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. М.Колони № 3, ет.4, представлявано от Моника
Гуцанова, да заплати на адв. Й. С. Л. – П. – САК, с адрес на кантората гр.
София, бул. Витоша № 1А, офис № 16, сумата от 600 лв., за възнаграждение за
оказана правна защита на ищеца в настоящото производство.
ОСЪЖДА Г. К. Г., ЕГН **********, от гр. *************, да заплати
на „ПЕТЕЛ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. М.Колони № 3, ет.4, представлявано от Моника Гуцанова,
сумата от 1 200 лв., представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „ПЕТЕЛ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. М.Колони № 3, ет.4, представлявано от Моника
Гуцанова, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд гр. Стара Загора, сумата от 80 лв. за държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд,
в двуседмичен срок от връчването.
16
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
17