РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Айтос, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20212110100844 по описа за 2021 година
Предявен е иск за делба по чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по ИМ от Ж. Й. Л., ЕГН **********, чрез
адв.К.К., съдебен адрес: ***, против Д.Й.К. ,ЕГН **********, чрез адв.П.В., със съдебен
адрес: ***. Ищцата твърди, че заедно с ответника са полусестри, имайки общ баща и
различни майки, явяващи се наследници на починалия на ***г. Й.Г., респ. съсобственици на
следния недв.имот: AПAPTAMEHT ** със застроена площ 69,04 кв.м.,находящ се нa на 5
етаж, вход 1 от жилищна сграда-***, построен върху държавна земя в поземлен имот №
2251 в кв.127 no плана на ***, при граници на апартамента: ceвep-yлицa,юr-двop,изтoк-
cтьлбищe, зaпaд-вxoд 2, oтгope-пoкpив, отдолу-ап. № 11, ведно с прилежащото му избено
помещение ** сьс застроена площ 5,06 кв.м.,при граници : север -изба № 23,юг и запад-
коридори, изток-изба № 1, както и 2,438% ид.части от общите части на сградата и 2,438%
ид.части от правото на строеж върху дворното място. Поддържа, че дяловете в
съсобствеността са следните – 1/6ид.ч. за ищцата и 5/6 ид.ч. за ответницата. Твърди, че
процесният апартамент бил закупен през 2008 г. от Р.Г. (майка на ответницата) по време на
брака й с Й.Г., обуславящо придобиването му в режим на СИО, както и че след смъртта на
бащата страните по делото и Р.Г. го наследили по закон. Последната починала на 30.9.18г.,
като ответницата наследила съответно нейните 4/6 ид.ч. от процесния имот. Поради
невъзможност за постигане на съгласие за прекратяване на съсобствеността предявява иск за
делба на гореописания имот съобразно заявените в ИМ квоти за всеки съсобственик.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил ОИМ. Оспорва иска и моли за отхвърлянето му.
1
Поддържа, че имотът е изключителна нейна собственост – придобит бил по наследство от
нейната майка Р.Г., а ответницата била единствен неин наследник. В тази връзка поддържа,
че имотът не бил придобит през 2008 г. в режим на СИО, доколкото бил придобит от Г. по
реда на ЗУЖВГМЖСВ с изцяло нейни лични средства с извънбрачен характер и при липса
на принос на съпруга й, считайки че е налице пълна трансформация на лични средства по
см. на чл. 21 СК от 1985г. и че презумпцията по чл.19 ал.3 СК от 1985г. била оборена,
изключващи приложението на СИО, което изключвало и наследяването от страна на
ищцата. Евентуално (в случай че се приеме придобиване на имота в режим на СИО през
2008г.) възразява относно качеството наследник на ищцата по отн. на Й.Г.. Твърди, че
ищцата не е негова дъщеря, нефигурирайки като наследник в издадените до 2021г. у-я за
наследници и в у-е за родствени връзки на Й.Г., правейки възражение по см. на чл. 343 ГПК
и оспорвайки произхода на ищцата (бащинството).
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от доказателствата, а и не се спори между страните, че Й.Г. е починал
на ***г., че същият е бил съпруг на Р.Г. (двамата имат сключен гр.брак на 1.1.1952г.,
сключен в гр.Б.), че дъщеря на съпрузите се явява ответницата Д.К., както и че Р.Г. е
починала на 30.9.18г.
Не се спори, а и се установява от доказателствата, че ответницата Д.К. е наследник на
починалите Й.Г. и Р.Г..
Относно качеството си на наследник на Й.Г. ищцата Ж.Л. е представила у-е за
наследници изх.№735/23.8.21г., издадено по нейно заявление от 18.8.21г.
От представения НА № 17, т. XІ, дело № 1354/2008 г. се установява, че процесния
имот е придобит на 5.8.2008 г. за сумата от 21 600 лв. чрез покупко-продажба по реда и
условията на ЗУЖВГМЖСВ на името на майката на ответницата (Р.Г.) по време на брака
между бившите съпрузи (Р.Г. и Й.Г.), прекратен със смъртта на последния на ***г. С оглед
твърдението за закупуване на процесния имот от Р.Г. с изцяло нейни лични средства са
представени копие от спестовна книжка, издадена от ДСК (титуляр по която е същата,
установяващо притежаване на жилищно-спестовен влог в р-р на 17209,47лв.), както и НА за
продажба на зем.земи и договори за аренда на такива имоти, неоспорени от ищцата.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна
следното:
Процесният имот е бил придобит от бившите съпрузи по време на брака им (през
2008г.), предполагащо възникване на СИО по отношение на собствеността върху
апартамента. Доколкото съпрузите са починали, собствеността преминава по силата на
наследственото правоприемство към техните наследници. Съдът намира, че качеството
наследник на ищцата по отношение на починалия Й.Г. остана недоказано. Когато се оспори
истинността на документ по чл. 193 ГПК се запитва страната, която го е представила, дали
желае да се ползва от него (арг. от чл. 193, ал. 2 ГПК). В такъв случай съдът открива
2
производство по проверка автентичността или верността на оспорения документ. Ако
страната, представила документа, заяви, че не желае да се ползва от него, с определение
същият се изключва от доказателствата по делото. По същия начин следва да се процедира и
в случай че в отговор на запитването на съда страната не заяви нищо (такъв е и настоящия
случай) – доколкото по см. на чл. 193, ал. 2 ГПК желанието на страната да се ползва от
доказателствената сила на документа следва да е заявено изрично и следователно
мълчанието сочи липса на такава воля. Доколкото ответника оспори по реда на чл. 193 ГПК
представените с ИМ удостоверения за наследници (от 23.8.21г.) и за данъчна оценка (от
9.9.21г.), а ищцовата страна не заяви, че желае да се ползва от тях (въпреки дадените
указания в тази насока), то бяха изключени представените от ищцата документи от
доказателствата по делото. Казаното води до извод за недоказаност качеството на наследник
на ищцата по отношение на починалия Й.Г., обуславящо и извода, че ищцата не притежава
право на собственост в наследствената маса, оставена от починалия, респ. че не притежава
твърдяната ид. част в съсобственост с ответницата по отношение на процесния имот. Други
доказателства, сочещи на установен произход на ищцата от починалия Й.Г. и респ.
обосноваващи качеството й на наследник на починалия, не бяха представени по делото,
обуславящо извода за неоснователност на предявения иск за делба на процесния апартамент
само на това основание.
За пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че ищцата има качеството на
наследник на починалия Й.Г., то се доказа трансформация по отношение на закупения по
реда на ЗУЖВГМЖСВ процесен имот в полза на починалата Р.Г. (майка на ответницата).
Съдът приема, че е оборена презумпцията за СИО относно процесния недвижим имот по
СК, доколкото е налице придобиването му с лични средства на единия от съпрузите (в
случая от майката на ответницата). При преценка на ангажираните по делото доказателства
следва да се приеме, че Р.Г. е притежавала лични средства, които средства са били вложени
и с които е бил придобит процесният имот, закупен през 2008 г. от майката на ответницата.
Доколкото се установи, че Р.Г. е оставила като наследник единствено ответницата Д.К., то
последната е придобила собствеността върху процесния имот в пълен обем, обуславящо
извода за неоснователност на иска за делба на самостоятелно основание – липсва твърдяната
от ищцата съсобственост по повод на процесната вещ. С приемането на ЗУЖВГМЖСВ се
цели на дългогодишните вложители, които до момента не са усвоили натрупаните по
партидите им лихвочисла да бъде предоставена възможност за финансово компенсиране при
придобиване на жилища извън случаите на продажба на държавни, общински и ведомствени
жилища по реда на този закон, като след сключването на договора съгласно чл. 11, ал. 6, т. 3
от Правилника за приложение на ЗУЖВГМЖВ на вложителя се превежда левова
компенсация в предвидения в закона размер и по този начин при невъзможност държавата
да осигури жилища на всички дългогодишни вложители при облекчени условия, последните
да могат да придобият имот за задоволяване на жилищните си нужди и едновременно с това
да усвоят спестяваните именно за тази цел суми. И тъй като правото на собственост в случая
се придобива по договор с трето лице, което не е страна по договора за жилищно-спестовен
влог, левовата компенсация за набраната по влога сума и лихвочислата върху нея се
3
превежда директно на вложителя след придобиване на собствеността. В тези случаи правото
на собственост върху жилището се придобива в момента на сключването на договора за
продажба, в който момент се заплаща и дължимата за придобиването цена, но преценката за
произхода на средствата, които са вложени при придобиването следва да се прави и с оглед
наличието на жилищно-спестовен влог и на отношения с Националния компенсационен
жилищен фонд. Фактът на притежаване на жилищно-спестовен влог от един от съпрузите и
на изплащане на левова компенсация от този влог след сключване на договора за продажба
не може да бъде игнориран и по отношение на притежаващите такъв влог лица, законът да
бъде прилаган различно спрямо лицата, притежаващи друг вид влогове, от които сумата
директно би могла да се преведе по сметка на продавача на имота. Наличието на
трансформация на лични средства следва да се преценява с оглед смисъла на чл. 21 СК от
1985 г.(отм.) и неговата цел, а именно всеки значителен принос на съпрузите при
придобиването на имущество по време на брака, влагането на лични средства при
придобиването на такова имущество под каквато и да е форма, да бъдат отчетени и
съобразени при извършването на преценката дали това имущество е придобито в режим на
съпружеска имуществена общност. Налице е влагане на лични средства на единия съпруг
при придобиване на жилище от свободния пазар по реда на ЗУЖВГМЖСВ по време на
брака, когато продажната цена на имота е заплатена към момента на сключването на
договора за покупко-продажба в брой, а левовата компенсация от Националния
компенсационен жилищен фонд е платена след сключването на договора. С оглед
установения произход на вложените при покупката на имота средства, следва да се приеме,
че е оборена презумпцията за съвместен принос относно процесния недвижим имот, като е
налице придобиването му с лични средства от Р.Г. - процесното жилище е закупено през
2008 г. изцяло с нейни лични средства (в т.см. Решение № 132 от 18.12.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 2560/2015 г., II г. о., ГК), т.е. същото е било нейна лична собственост поради настъпила
трансформация, респ. след смъртта е станало собственост на ответницата поради
настъпилото наследствено правоприемство .
По отношение на направеното оспорване от ответника на заявлението от 18.8.21г.,
депозирано от ищцата пред общ.Б. съдът намира следното. Оспорването на истинността на
документа по чл. 193, ал. 1 ГПК не означава произнасяне в диспозитива на решението, а
излагане на съображения относно доказване или недоказване на оспорването на документа,
дори и с решението, съгласно предвиденото в чл. 194, ал. 3 ГПК (в т.см. и решение
№270/19.2.2015г. по гр.д. 7175/2013г., IV г.о. на ВКС). Относно оспореното заявление съдът
намира, че обстоятелството, че в него фигурират посочените лица като наследници на Й.Г.
не се ползва с обвързваща доказателствена сила по см. на чл.179 ГПК. Следователно липсва
правен интерес от направеното оспорване по чл. 193 ГПК. Още повече, че същото е
послужило за издаване на оспореното у-е за наследници изх.№735/23.8.21г., което не се цени
като доказателство по делото, доколкото бе изключено от доказателствения материал по
делото.
По разноските: С оглед отхвърляне на иска за делба на осн. чл. 9 от ТДТКССГПК в
4
тежест на ищцата следва да бъде възложено заплащане на дължимата по делото ДТ в размер
на 100 лв. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК поради отхвърляне на иска в полза на ответницата
следва да се присъдят направените разноски съгласно списъка по чл. 80 ГПК, възлизащи в
общ размер на 1450 лв. – действително заплатено адв. възнаграждение.
Мотивиран от гореиложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска за делба по чл.34 ЗС, предявен от Ж. Й. Л., ЕГН **********, чрез
адв.К.К., съдебен адрес: ***, против Д.Й.К. ,ЕГН **********, чрез адв.П.В., със съдебен
адрес: ***, по отношение на следния имот: AПAPTAMEHT ** със застроена площ 69,04
кв.м.,находящ се нa на 5 етаж, вход 1 от жилищна сграда-***, построен върху държавна земя
в поземлен имот № 2251 в кв.127 no плана на ***, при граници на апартамента: ceвep-
yлицa,юr-двop,изтoк-cтьлбищe, зaпaд-вxoд 2, oтгope-пoкpив, отдолу-ап. № 11, ведно с
прилежащото му избено помещение ** сьс застроена площ 5,06 кв.м.,при граници : север -
изба № 23,юг и запад-коридори, изток-изба № 1, както и 2,438% ид.части от общите части
на сградата и 2,438% ид.части от правото на строеж върху дворното място.
ОСЪЖДА Ж. Й. Л., ЕГН **********, чрез адв.К.К., съдебен адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Й.К. ,ЕГН **********, чрез адв.П.В., със съдебен адрес: ***, на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК направените по делото разноски в размер на 1450 лв.
ОСЪЖДА Ж. Й. Л., ЕГН **********, чрез адв.К.К., съдебен адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на осн. чл. 9 от ТДТКССГПК по сметка на РС Айтос ДТ за отхвърляне на иска
за делба в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Б. в 2-седм. срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5