РЕШЕНИЕ
№ 927
гр. Бургас, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100501486 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435, ал.2,т.2 от ГПК.
Образувано е по жалбата на А. Х. А. от *** ( изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в Затвора – гр.Бургас), ул.“Индустриална“№88, подадена срещу действия на ДСИ
при Бургаски районен съд- Таня Михова, изразяващи се в насочване на изпълнителни
действия(наложен запор) за удовлетворяването на взискателя по изп.д.№456/21г. по описа
на ДС при БРС, върху несеквестируемо вземане на парични средства в размер на 20лв.,
постъпили по сметка на Затвора-гр.Бургас за лично ползване на жалбоподателя от майка му
Г. Г. К. на 26.05.22г.(общо постъпление от 40 лв.).
Жалбата, наречена „установителен иск“, е постъпила първо в Административен
съд-Бургас, на 29.07.22г., но с Определение №1298/01.08.22г. на същия съд, производството
по делото е прекратено, поради констатирана неподсъдност на повдигнатия правен спор и е
изпратено на БОС за разглеждане по компетентност.
В жалбата са изложени оплаквания от А., че на 26.05.22г. майка му е внесла по
сметка на Затвора- гр.Бургас, където той изтърпява наказание лишаване от свобода, сумата
40 лв. за лично ползване, но адресата не я е получил. След извършени от жалбоподателя
собствени проучвания и запитвания, той узнал, че 20лв. от горепосоченото постъпление, е
било насочено към сметката на ДСИ при БРС по изп.д.№456/21г., за удовлетворяване на
взискателя по същото дело, което счита за незаконосъобразно прихващане на насрещни
парични вземания, респективно- за незаконосъобразно погашение на паричния му дълг, при
1
несъобразяване на дължимата му по чл.446,вр.чл.446а от ГПК защита срещу изпълнение
върху несеквестируеми парични средства, каквито поддържа, че тази сума е. Излага
съображения в подкрепа на заявеното становище. Петитумът е насочен към съдебно
установяване незаконосъобразността на извършеното от ДСИ изпълнение, което съдът
тълкува и като искане за защита, чрез отмяна на посочените незаконосъобразни действия.
Ангажирани са доказателства.
Страната е поискала в срок да бъде освободена от внасянето на дължимата за
производството държавна такса в размер от 25лв., за което е била напътена от БОС. Във
връзка с искането по чл.83, ал.2 от ГПК, А. е попълнил и представил декларация за
материално и гражданско състояние, както и удостоверение от Затвора- гр.Бургас, че не е
трудово зает към 15.07.21г.
Уведомена за подадената жалба в срок, ответната страна- взискател по изп.д.№456/21г. по
описа на ДСИ при БРС- ГД“Изпълнение на наказанията“-гр.София, с посочен служебен
адрес по делото- гр.Бургас, пл.“Жени Патева“№1,ет.3-чрез пълномощник ст.ю.к.Т.Чанев, не
е подала становище по делото.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК, ДСИ при БРС -Т.Михова- е представила мотиви,
обосноваващи обжалваното действие и е заявила становище за неоснователност на
подадената жалба. Счита, че преведената по изпълнителното дело сума от 20 лв., не е
несеквестируемо вземане на длъжника.
Проверката на съда сочи жалбата за допустима, като е подадена в рамките на
предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу акт на ДСИ, подлежащ на
обжалване и пред компетентния да я разгледа съд.
БОС приема за спазен двуседмичния срок за обжалването.По делото няма данни
за уведомяването на страната за наложения й запор върху трудови възнаграждения и
средства за лично ползване в касата на Затвора, от ДСИ по изп.д.№456/21г.по смисъла на
чл.450,ал.2 ГПК(в поканата за доброволно изпълнение няма вписани обезпечаващи
изпълнението мерки), нито има нарочно уведомление на ДСИ, отправено до длъжника в
този смисъл.
Уведомлението, получено от последния на 05.07.22г. от ДСИ, че по изпълнителното
дело на 01.06.22г е постъпила сума в размер на 20лв. по запорно съобщение от Затвора-
Бургас, която е преведена на взискателя, не е достатъчно конкретно, за да се приеме за
узнаване от А. на факта, че изпълнението е насочено върху паричните му вземания за лично
ползване, постъпили на 26.05.22г. в касата на Затвора.
По делото е приложено само писмено запитване на жалбоподателя-длъжник до
Директора на Затвора-гр.Бургас от 19.07.22г. за това дали погашението по изп.д.№456/21г.
по описа на БРС на дълга от 20лв. на дата 01.06.22г., е за сметка на очакваното от А.
постъпление на парични средства (40лв.) от 26.05.22г. за лично ползване и на какво
основание е допуснато, както и дали е спазен чл.446 от ГПК.
Като съобразява, че дори отговорът, който би съдържал ясна и точна информация за
горното да е получен от длъжника на датата, когато е поискан(19.07.22г.), т.е. тогава
длъжникът да е узнал за насочването на изпълнението по изп.д.№456/21г. на ДСИ при БРС
върху сумата от 20 лв., представляваща постъпление в Затвора на парични средства за лично
ползване, които счита за несеквестируеми, двуседмичният срок за обжалване на действията
на ДСИ по удовлетворяването на взискателя, чрез насочване на изпълнението върху същите
парични вземания, пак ще е спазен.Жалбата е подадена на 29.07.22г.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а съображенията за това са
следните:
Изпълнителното производство по дело 456/21г. по описа на ДСИ при БРС –
Т.Михова, е образувано по молба на взискател ГД“Изпълнение на наказанията“- град
София, чрез пълномощник Тодор Чанев- старши юрисконсулт в Областна
2
служба“Изпълнение на наказанията“ гр.Бургас, със служебен адрес: гр.Бургас, пл.“Жени
Патева“ №1,ет.3, на основание чл. 426, ал. 1 от ГПК с приложен изпълнителен лист №
89/26.02.2021г., издаден по административно дело № 339/2019 година по описа на
Административен съд-Бургас, срещу длъжник А. Х. А., осъден да заплати на ГДИН към
Министерство на правосъдието разноски от 100лв. по посоченото дело.
На длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение на дълга в
Затвора- гр. Бургас, където изтърпява наказание лишаване от свобода, получена лично от
него на 07.05.21г. Доброволно плащане не е извършено. По молба на взискателя и с оглед
това, че постъпления на суми по делото няма, е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника и върху постъпленията му за лично ползване в касата на
затвора, съобщен на третото задължено лице на 10.02.22г. На 18.02.22 г. е получен отговор
от третото задължено лице-Затвора-Бургас, че А. не работи, не получава възнаграждение от
труд и сумата не може да бъде удържана.
На 26.05.22г. по сметка на Затвора-Бургас в Уни Кредит Булбанк, е постъпила сумата
40 лв. с основание за внасяне“ А. Х. А. ЕГН **********" и вносител- Г. Г. К..
На 01.06.22 г. от Затвора-Бургас по сметка на ДСИ е изпратена сума в размер на 20
лв., с основание за плащане „запор на А. А.“, като сумата е разпределена по делото(изп.д.
№456/21г.) и изплатена на взискателя. На 09.06.22г. по сметката на ДСИ е изпратен от
Затвора-Бургас и остатъкът от 20лв., като погашение по друго изпълнително дело.
Горепосочената фактология се установява от данните по изпълнителното
производство и представените при подаването на жалбата документи, като е и безспорна за
страните.
Спорът по делото е правен, дали прехвърлената от третото задължено лице на ДСИ
сума от 20 лв., получена като средства за лично ползване на длъжника, е несеквестируема по
смисъла на чл.446 и чл.446а от ГПК.
Съдът счита, че тази сума не е несеквестируем доход на длъжника по смисъла на
горецитираните правни разпоредби.
Последните са създадени от законодателя, за да гарантират средства на длъжника за
лична издръжка и тази на членовете на семейството му, с цел задоволяването на основни
техни жизнени нужди, т.е. за осигуряването на минимален според закона стандарт на живот,
но не и за покриване на други разходи, включително за лично ползване, което означава-
разходване за други, извън горепосочените нужди. Цитираните норми определят минимум
на приходи от труд, пенсия, помощи и обезщетения, които не могат да послужат за
удовлетворяване на взискателя, въпреки, че е правоимащ, защото законодателят е приел, че
те са необходими за оцеляването на длъжника, поради което дава превес на интересите му
пред тези на кредитора. Разпоредбите създават изключения, ограничаващи взискателя,
поради което не могат да бъдат тълкувани разширително. Това би довело до неоправдано
засягане на правната му сфера.
В конкретния случай длъжникът не работи, не получава трудово възнаграждение,
няма установени приходи от помощи, пенсия, издръжка или обезщетения, върху законово
определен минимум от които да не може да се осъществи изпълнение в полза на взискателя,
а всякакви други постъпления на А., дори спорадични, включително и дарените му от
близки и роднини за лично ползване, независимо от размера си, могат да послужат за
удовлетворяването на кредитора, независимо от размера си, т.к. не са сред ползващите се с
особената закрила на закона несеквестируеми средства.
Тук не се касае и до извършване на прихващане на две насрещни парични
задължения, срещу което жалбоподателят възразява, т.к. прихващането е изрично
волеизявление, отправено от един правен субект до друг, защото и двамата са в материално
правното положение на взаимни длъжници и кредитори. В случая А. отрича налични
предпоставки за прихващане, а и ГДИН не му е отправяла такова волеизявление, освен това
не се сочи наличие на паричен дълг на ГДИН спрямо А., който да бъде погА. или намален
чрез прихващането. Следователно оплакванията за незаконосъобразно извършено
прихващане на суми са неоснователни.
В обобщение на горното БОС приема, че обжалваното тук изпълнително действие на
ДСИ Михова не е незаконосъобразно и поради това не следва да бъде отменяно, а жалбата
3
на А. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Жалбоподателят не е внесъл за настоящото производство държавна такса от 25лв., за
което е бил напътен, но е поискал освобождаване от това задължение, т.к. не разполага с
достатъчно средства и е представил доказателства-декларация по чл.83,ал.2 ГПК, от която
явства, че не е семеен и действително няма никакво имущество и пари, които да послужат за
заплащането дори на тази ниска по размер сума, дължима към съда. Освен това А.
изтърпява наказание лишаване от свобода, което не му разрешава свободен избор на работа
и снабдяване с трудови доходи, следователно молбата му трябва да бъде удовлетворена.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А. Х. А. от гр.Бургас срещу действията на
ДСИ при БРС-Т. Михова по изп.д.№456/21г., изразяващи се в насочване на изпълнителни
действия(запор) за удовлетворяването на взискателя ГДИН, върху несеквестируемо вземане
за парични средства в размер от 20лв., постъпили на 26.05.22г.по сметка на Затвора-
гр.Бургас за лично ползване на жалбоподателя длъжник, с вносител Г. Г. К..
ОСВОБОЖДАВА жалбоподателя А. Х. А. ЕГН **********, изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в Затвора-Бургас, от задължението за внасяне на държавна такса от 25
лв. по сметка на БОС, за разглеждането на жалбата му, по която е образувано гр.д.№1486/
22г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4