О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
град Шумен, 29.11.2021 г.
Шуменският административен съд, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
като разгледа докладваното от административния
съдия ЧАД № 444 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл.166, ал.2 от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Съдебното производство по делото е образувано въз основа на Особено
искане с рег.№ ДА-01-3147/26.11.2021г. по описа на ШАдмС, депозирано от „Е.в.с.“ЕООД
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** ул.Ц.З.*№ 20, обособено
офис помещение № 3, представлявано от управителя В.Н., чрез адвокат Ц.Д. от
АК-гр.В.Търново, със съдебен адрес ***, съдържащо искане за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение №
15-ДО-257-07 от 10.11.2021г. за отнемане на разрешение за дейности по
отпадъците, издадено от Директора на РИОСВ-гр.Шумен.
От събраните по делото
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
„Е.в.с.“ЕООД с ЕИК ******* е титуляр на Разрешение №
15-ДО-257-00 от 18.05.2013г. за извършване на дейности по управление на отпадъци, последно изменено и допълнено с Решение № 15-ДО-257-06 от
04.03.2021г., издадени от Директора на РИОСВ-гр.Шумен.
С Решение № 15-ДО-257-07 от 10.11.2021г. за отнемане на
разрешение за дейности по отпадъците на Директора на РИОСВ-гр.Шумен, издадено
на основание чл.75, ал.1, т.2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), били
отнети Разрешение № 15-ДО-257-00 от 18.05.2013г., изменено до № 15-ДО-257-06 от
04.03.2021г., издадени на „Е.в.с.“ЕООД, поради това, че за период от три години
са извършени административни нарушения, за които лицето е било наказвано два
пъти с влязло в сила наказателно постановление по реда на глава шеста, раздел II
от Закона за управление на отпадъците. Във връзка с постановеното прекратяване
на дейността на юридическото лице било разпоредено на лицето, което го
управлява/представлява, в срок до 13.12.2021г. наличните на площадките на
дружеството отпадъци, находящи се в гр.Нови пазар, ул.Цар Освободител, УПИ X,
XI, XII по регулацията на града, планоснимачен № 52009.504.197, № 52009.504.198
и № 52009.504.199 и площадка в гр.Шумен, Промишлена зона, бул.Мадара № 42, УПИ LXVIII,
LXIX, LXX и LXXV по регулационния план на гр.Шумен, поземлени имоти с
идентификатори № 83510.670.63, 83510.670.64, № 83510.670.71, № 83510.670.72,
кв.340 по плана на гр.Шумен, да се предадат за последващо третиране въз основа
на писмен договор с лица, притежаващи документ по чл.35 от ЗУО за отпадъци със
съответния код съгласно наредбата по чл.3 от ЗУО. С Решението е указано също в
срок до 13.12.2021г. да се предприемат мерките, предвидени в Проекта за
рекултивация, мерки и технологии за закриване и следексплоатационни дейности на
площадките за третиране на отпадъци, съгласно приложение № 5 към заявлението за
издаване на Разрешението; както и в срок до 17.12.2021г. лицето, представляващо
дружеството, да върне Разрешение № 15-ДО-257-00 от 18.03.2013г., изменено до №
15-ДО-257-06 от 04.03.2021г., ведно с всички негови изменения и допълнения на РИОСВ-гр.Шумен.
Цитираното Решение било съобщено на оспорващото дружество на
26.11.2021г., видно от приложеното известие за доставяне на препоръчана пратка.
Несъгласно с решението, дружеството го оспорило пред
Административен съд-гр.Шумен с жалба № Ж-54 от 24.11.2021г. по описа на
РИОСВ-гр.Шумен, въз основа на която е образувано АД № 443/2021г. по описа на
ШАдмС. Едновременно с жалбата срещу Решението, „Е.в.с.“ЕООД депозирало и
Особено искане, заведено с вх.№ ДА-01-3147/26.11.2021г. по описа на ШАдмС, с
правно основание чл.166, ал.4, във вр.с ал.2 от АПК. В искането се сочи, че
горепосоченото решение не му е връчено надлежно, а е узнало за него от сайта на
РИОСВ-гр.Шумен. Твърди се също, че предварителното изпълнение на Решението,
подлежащо на такова по силата на закона, ще причини на дружеството и
значителни, и труднопоправими вреди, тъй като ще се стопира единствената
дейност на дружеството, която то развива от 2013г. насам, вследствие на което
ще бъдат нанесени имуществени вреди. Сочи се, че фирмата не е голяма и в нея
работят 5 души, които ще останат без работа и това ще създаде сериозни
затруднения на тях и членовете на техните семейства, предвид и условията на
световна пандемия, икономическа криза, предстояща зима и на прага на коледните
празници, респективно пряко ще застраши живота и здравето им. Това би причинило
трудно поправима вреда за дружеството, която не би могло да бъде обезщетена
реципрочно по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, ако Решението бъде отменено от съда. Наред с
това, преустановяването на дейността на дружеството ще му причини и значителна
вреда, тъй като същото ще бъде в невъзможност да изпълнява сключени вече
договори за услуги, което ще причини освен материална, и морална вреда,
изразяваща се в загуба на доверие към дружеството от страна на неговите
контрагенти. Твърди се също, че указаните срокове за изпълнение на решението,
при положение, че същото все още не е връчено на дружеството по реда на чл.76,
ал.1 от ЗУО, са твърде кратки и в техните рамки е невъзможно изпълнението на
дадените с Решението указания. Твърди се и, че в момента дружеството съхранява 193 390,560
кг отпадъци и предаването им само за няколко дни ще причини и пропуснати ползи
от загуба от цена. В същото време се счита, че спирането на предварителното
изпълнение няма да застраши живота или здравето на гражданите, няма да причини
значителни или трудно поправими вреди с увреждане на държавен и обществен интерес,
няма да доведе до опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението му. В подкрепа на този извод се сочи, че през 2021г. по отношение
на дружеството са извършени три проверки, като по нито една от тях не са дадени
задължителни предписания и не са установени нарушения. Въз основа на наведените
доводи се отправя искане на основание чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК да
бъде спряно предварителното изпълнение на Решение № 15-ДО-257-07 от
10.11.2021г. на Директора на РИОСВ-гр.Шумен до приключване на производството по
обжалването му с влязъл в сила съдебен акт. Претендира се и присъждане на
деловодни разноски.
Директорът на РИОСВ-гр.Шумен, с писмено становище по
особеното искане към жалба с вх.№ Ж-54/24.11.2021г. на „Е.в.с.“ЕООД, е изразил
становище за неоснователност на същото, поради липса на нови обстоятелства по
смисъла на чл.166, ал.2 от АПК. В тази връзка се сочи, че предварителното
изпълнение на Решението е предвидено от закона с цел защита на здравето на хората,
спрямо което интересите на дружеството са непротивопоставими. Твърди се също,
че от представените договори за услуги е видно, че същите могат да бъдат
предсрочно прекратени, като не са предвидени неустойки за това, поради което
дружеството може своевременно да ги прекрати, без от това да настъпят конкретни
вреди. Твърди се, че не се сочат конкретни вреди, които биха засегнали особено
важен интерес на жалбоподателя, или трудно поправима, или непоправима вреда.
Отправя се искане за отхвърляне на особеното искане, като неоснователно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Искането за спиране предварителното изпълнение на оспорения
административен акт е направено от надлежна страна - адресат на обжалвания акт,
при наличие на образувано и висящо съдебно производство по реда на чл.145 и сл.
от АПК, с предмет - оспорване на Решението, спирането на чието предварително изпълнение
се иска – АД № 443/2021г. по описа на ШАдмС. С обжалваното решение е отнето разрешение
за дейности по отпадъци по чл.75, ал.1, т.2 от ЗУО, подлежащо на предварително
изпълнение по силата на чл.77, ал.2 от ЗУО. По изложените съображения, искането
се явява процесуално допустимо и
подлежи на разглеждане по същество.
Разгледано по същество, искането
е неоснователно, предвид следните
съображения:
Съгласно чл.77 от ЗУО, издаденото
разрешение, решението за изменение и/или допълнение, отказът да се издаде,
измени и/или допълни разрешението, отнемането, както и решението за заличаване
на площадка могат се обжалват пред съответния административен съд по реда на
АПК (ал.1), като обжалването по ал. 1 не спира изпълнението на обжалвания акт
(ал.2). Следователно е налице допуснато по силата на самия закон предварително
изпълнение на акта. Когато законът предвижда предварително изпълнение на даден
индивидуален административен акт, той презюмира наличието на една, повече или
всички предпоставки на разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК. За разлика от
хипотезите, когато административният орган с изрично разпореждане допуска
предварително изпълнение на акта при
наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1
от АПК, в този случай същият не е длъжен да излага конкретни мотиви
относно съществуването на някое от предвидените в чл. 60 от АПК
условия, тъй като горните се предполагат по силата на закона. Обратно, целта на
спиране изпълнението на административния акт в хипотезата на чл. 166 от АПК е да се защитят правата и законните интереси на лицето, подало
жалбата. При липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се
преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение
на акта, съдебната практика е възприела като основен критерий възможността от
настъпване на значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя, които да
са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на
изброените в чл. 60, ал. 1
от АПК (арг. чл. 166, ал.
2 от АПК). Съгласно чл. 166, ал.
2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на
решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното
изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.
60, ал. 1 от АПК, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или
трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на
нови обстоятелства. Според чл. 166, ал.
4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен
акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за
съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията
на ал. 2. Анализът на цитираните нормативни разпоредби обуславя извода, че в
тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение, е да докаже
вероятността за причиняване на оспорващия на значителна или труднопоправима
вреда, която да е противопоставима на защитения интерес. Освен разместването на
доказателствената тежест, установена с чл.170, ал.1
от АПК, с чл.166, ал.2
от АПК законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на
изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т.е. факти, които не са
съществували при издаването на акта. За да бъде уважено това искане, в тежест
на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за
вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен,
преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност.
В настоящия случай в
жалбата до съда не се сочат конкретни факти и основания, съобразно посочените
законови критерии за спиране изпълнението на акта. Изпълнението на невлязъл в
сила индивидуален административен акт, допуснато по силата на закона, винаги
сериозно въздейства върху правната сфера и съответно върху икономическия
интерес на адресата, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила
индивидуален административен акт. Това изпълнение безспорно винаги съдържа в
себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие
актът бъде отменен. В жалбата оспорващият сочи, че предварителното изпълнение
на Решението по същество води до преустановяване на дейността на дружеството,
като това би довело до оставане без работа на заетите в предприятието 5 лица
към настоящия момент. Твърди също, че подобно прекратяване на дейността
несъмнено би причинило значителни имуществени вреди на дружеството, доколкото
дружеството е поело договорни ангажименти за закупуване и преработка на
отпадъци от други търговци (в т.ч. „Дюра Тайлс БГ“ООД, „Виас“ЕООД, за които е
представило доказателства), а преустановяването на дейността му ще доведе до
предсрочното им прекратяване и нереализиране на печалби; че ще бъде загубено
доверието на неговите настоящи и бъдещи контрагенти; че при евентуална
форсирана продажба на наличните към момента 193390,560 кг отпадъци в кратък
срок, дружеството ще реализира вреди в резултат на загуба от цена. Т.е.,
навеждат се доводи за настъпване на вреди и то от самия административен акт, а
не от неговото предварително изпълнение. Изпълнението на Решението изисква да
се преустанови дейността на дружеството по съхранение и третиране на отпадъци,
осъществявана в изпълнение на издадените му разрешения. В случая жалбоподателят
не доказва какви значителни или трудно поправими вреди ще му причини
предварителното изпълнение на административния акт, т. е. изпълнението на същия
във времето преди влизане на обжалваното Решение в сила.
Освен това, дори и да се
приеме, че изпълнението на Решението ще доведе до оставане без работа на
заетите в предприятието 5 работоспособни лица, съдът намира, че сочените
имуществени вреди не могат да бъдат възприемани като основание за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалвания
административен акт. Частният интерес, засегнат от предварителното изпълнение
на предписанието, следва да е по степен на важност от категорията на тези по чл.60 от АПК,
за да представлява основание за спиране на предварителното изпълнение. В случая
оспорващият не е ангажирал каквито и да било доказателства, че допуснатото
предварително изпълнение ще му причини значителни или трудно поправими вреди,
нито твърди вероятното настъпване на такива. Евентуалните вреди за дружеството
не могат да бъдат квалифицирани като «значителни» или «трудно поправими»,
твърденият интерес не може да бъде определен «като особено важен» по смисъла на
чл.60, ал.1
от АПК. Както се каза и по-горе, сочените от дружеството негативи са
последица от изпълнението на Решението по принцип, а не от неговото
предварително изпълнение във времето, като евентуалните вреди от
предварителното изпълнение на предписанието са несъпоставими с държавния и обществен
интерес, защитен от закона, за да обосноват спиране на постановеното на
основание чл.77, ал.2 от ЗУО незабавно изпълнение на акта. Следва да се има
предвид, че когато законодателят допуска предварително изпълнение на един
административен акт, той съобразява защитата на особено важни обществени
интереси/ценности, предвид което значителните и труднопоправимите вреди, които
оспорващото дружеството следва да докаже трябва да произтичат не от
административния акт, а от неговото предварително изпълнение и същите да са от
такова естество, че да са противопоставими на защитимия от законодателя
интерес/ценност. Наред с това, за разлика с производствата по ГПК за спиране на
допуснато по закон предварително изпълнение на един административен акт, АПК не
въвежда като предпоставка вероятната основателност на жалбата, а единствено
вредите, които ще настъпят за жалбоподателя. В случая твърдените от дружеството
вреди са последица от действието на Решението и не могат да се приемат за
значителни и труднопоправими вреди от неговото предварително изпълнение.
Наред с изложеното, аргументите на оспорващото дружество, че
предварителното изпълнение ще доведе до предсрочно прекратяване на сключените
договори за изкупуване и преработка на отпадъци, респективно до евентуални
съдебни процедури и начисляване на неустойки от неизпълнение на договорите,
както и, че при евентуална форсирана продажба на наличните към момента
дружеството ще реализира вреди в резултат на загуба от цена, по същество сочените
вреди представляват имуществени такива, изразяващи се в щети или пропуснати
ползи. Освен, че са хипотетични, тези вреди подлежат на репариране по реда на
ЗОДОВ при евентуална отмяна на процесното Решение, което е още едни аргумент в
подкрепа на извода за неоснователност на искането. В същото време, здравето и
живота на гражданите, общественият и държавен интерес, обект на защита с
предвиденото в чл.77, ал.2 от ЗУО предварително изпълнение на индивидуалния
административен акт, са много по-значими, а тяхното увреждане би било
непоправимо, още повече, че се касае за
дейност, свързана със съхраняване и преработка на отпадъци, при която
последиците за здравето и живота на хората и за околната среда като цяло би
могло да бъде необратимо, поради което същите се ползват с приоритет пред вредите,
които дружеството евентуално ще понесе при преустановяване на дейността му.
Относно наведените
доводи, че поради бездействието на административния орган дружеството все още
не е получило по реда на чл.76, ал.1 от ЗУО решението на административния
орган, следва да се отбележи, че видно от представеното от ответната страна
известие за доставяне, решението е било изпратено като препоръчана пратка на
обявения адрес на дружеството в гр.Шумен още на 10.11.2021г., т.е. в деня на
издаването му и същото е връчено на 26.11.2021г., т.е. не е налице неправомерно
бездействие на издателя на акта. Освен това, дадените с това решение срокове,
са съответно до 14.12.2021г. и 17.12.2021г., т.е. е налице достатъчно време за
изпълнение на дадените с Решението указания, още повече, че самото дружество
твърди, че се е запознало с Решението преди връчването му, видно и от договора
за правна защита и съдействие, сключен на 23.11.2021г. А и евентуалното
несвоевременно връчване, дори и да е налице, не засяга интереси,
противопоставими на защитените от допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение, такива.
Обстоятелството, че
дружеството е било обект на три проверки през 2021г., в рамките на които не са
установени нарушения и не са дадени задължителни предписания, видно от КП от
01.03.2021г., КП № СС-071/08.07.2021г. и КП № ЦК-40/07.10.2021г., както и, че
се касае за нарушения, установени само по отношение на площадката на
дружеството в гр.Нови пазар, но не и на тази в гр.Шумен, са относими към спора
по същество, но не и към основанията за спиране на допуснатото по силата на
закона предварително изпълнение. Поради това съдът не може да ги обсъжда в
производството по чл.166, ал.2 от АПК.
По изложените съображения съдът приема,
че в настоящото производство не е установено съществуването на предпоставките,
обуславящи спиране на на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на оспорвания административен акт. Не е установено, че засегнатият
интерес по степен на важност е от категорията на посочените от законодателя в
чл.60, ал.1 от АПК, поради което искането за спиране на предварителното
изпълнение на Решението следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Водим от горното и на
основание чл.166, ал.4,
във връзка с ал. 2 и ал.3 от АПК, Шуменският административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на „Е.в.с.“ЕООД с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** ул.Ц.З.*№ 20, обособено офис
помещение № 3, представлявано от управителя В.Н., със съдебен адрес ***, чрез
адвокат Ц.Д. от АК-гр.В.Търново, за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на Решение № 15-ДО-257-07 от 10.11.2021г. за отнемане
на разрешение за дейности по отпадъците, издадено от Директора на
РИОСВ-гр.Шумен.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7 (седем) дневен
срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република
България.
Препис от настоящото
определение да се изпрати на оспорващия и административния орган по реда на
чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: