№ 225
гр. София, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000501130 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 11.01.2021г по гр.д. № 10 119/2018г. на Софийски градски съд, І-22
състав ЗД „Бул Инс”АД е осъдено да заплати на К. С. Д. сумата от 52 500лв на осн. чл.432,
ал.1 КЗ, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в
следствие смъртта на майка й Т. Н. Н. при ПТП на 10.10.2017г., ведно със законната лихва,
считано от 29.04.2018г., като над присъдения размер до пълния претендиран от 150 000лв е
отхвърлен.
Решението е обжалвано в отхвърлителната му част от ищцата К. С. Д. с оплаквания за
неправилност поради нарушение на материалния и процесуален закон. Конкретните доводи
са против изводите на съда относно размера на обезщетението, който не отговарял на
действително търпените вреди от загубата на родител, обществено икономическите условия
на живот, както и на съдебната практика по аналогични случаи. Твърди се, че са неправилни
изводите на съда и по отношение въпроса за наличието на принос по чл.51, ал.2 ЗЗД, защото
в мотивите на съда имало очевидно противоречие, по делото не били събрани убедителни
доказателства дали има в близост пешеходна пътека, нито били правени надлежни огледи и
измервания в тази връзка. Поддържат се и оплаквания против присъдените от страна на
първоинстанционния съд разноски с развити съображения във връзка с неправилното им
изчисление от съда. Поради изложеното се иска отмяна рашението в обжалваната му
отхвърлителна част и вместо това уважаване на иска в пълен размер.
1
В срок е подаден отговор от въззиваемата страна – ответник ЗД „Бул Инс“АД, с който
се поддържат възражения против жалбата, като основно се акцентира на справедливия
размер за компенсация на вредите, който бил съобразен с всички обстоятелства и възрастта
на пострадалата.
Софийският апелативен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по пряк иск на увредено лице
против застраховател с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ за компенсиране на
неимуществени вреди, търпени в резултат на смърт при пътно-транспортно произшествие
по вина на водач на МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” в размер на 150 000лв.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответното застрахователно дружество е поддържало
довод за принос по чл.51, ал.2 ЗЗД от страна на пострадалата и посочило като фактически
основания пресичане на необозначено място и несъобразяване със скоростта и разстоянието
на автомобила, с което е допринесено за увреждането.
Настоящият състав като съобрази предмета на обжалване с оглед на оплакванията и
възраженията на страните и частичното влизане в сила на обжалваното решение в
осъдителната му част /до размер от 52 500лв/, приема, че със сила на пресъдено нещо са
установени елементите от фактическия състав на чл.432, ал.2 КЗ – наличие на валиден
застрахователен договор с дружеството –ответник, покриващ гражданската отговорност за
увреждащия автомобил, както и всички предвидени материалноправни предпоставки на
деликтната отговорност – противоправно поведение на водача и причинната връзка с
настъпилите за ищцата вреди - морални болки и страдания в резултат на загубата на близък
човек.
Спорът пред въззивната инстанция фактически и от правна страна се свежда до размера
за компенсация на вредите и спазване на критериите по приложението на чл.52 ЗЗД, както и
наличието или не на принос от страна на пострадалата по чл.51, ал.2 ЗЗД като основание за
намаляване на обезщетението.
От фактичесК. С.ана пред първата инстанция е било изяснено от показанията на
разпитания св. К.Г. /внук на ищцита/, че потърпевшата ищца и загиналата в катастрофата
нейна майка на 90 години са имали обичайната силна връзка, характерна за толкова близък
кръг родственици, поддържали постоянен контакт, баба му си ходела постоянно на село да я
вижда, чували се почти всеки ден по телефон. Неговата баба била силно разстроена от
инцидента и допълнително стресирана от престоя в болницата, по време на който лекарите
не са давали шанс за живот на майка й. След смъртта на прабаба му ищцата се влошила
психически, водели я на невролог, спряла да посещава родното си място, защото го
свързвала с трагедията и още преживявала загубата. Въпреки напредналата си възраст на
90г, загиналата жена била в добро здраве и сама се грижела за себе си – движела се
постоянно, пазарувала.
2
Тези идентично установени факти, налагат извод, че решаващият съд неправилно е
приложил принципа на чл.52 ЗЗД в съответствие със заложените критерии в ППВС №4/68г.
и съдебната практика по тяхното прилагане. Спазването на принципа за справедливо
обезщетение изисква обстойната преценка на всички обективни обстоятелства в конкретния
случай, които имат отношение към емоционалното и психическо състояние на пострадалите
лица, като за база при определяне на паричния еквивалент ще следва да служи
икономическия растеж, стандарта на живот към релевантния момент, както и съдебната
практика по аналогични случаи. Основателни са оплакванията в жалбата на ищеца, че не са
преценени в достатъчна степен моралните страдания на потърпевшата от загубата на майка,
с която са имали обичайните близки взаимоотношения. Действително загиналата жена е
била на преклонна възраст от 90години, но този факт не омаловажава душевните страдания
на близките, които губят скъп човек в инцидент вместо при естествен ход на събитията.
Като се имат предвид установените обичайно близки отношения и общуване, влошеното
емоционално състояние на ищцата след трагедията, както и обществено икономическите
условия на живот към този момент, настоящият състав приема, че справедлив размер по
смисъла на чл.52 ЗЗД би била сумата от 100 000лв. Над този размер до претендирания
жалбата се явява неоснователна- ищцата е еманципиран зрял човек със собствено семейство
/деца, внуци/, поради това и загубата макар за нея да е непрежалима, не би могла да се
приравни по психотравменни последици с тази на невръстно дете загубило родител, грижа и
емоционална подкрепа в живота, нито на родител загубил дете в пътен инцидент, в които
случаи са присъждани от съдилищата подобни на претендираните размери.
В рамките на така възприетия размер по чл.52 ЗЗД ще следва да се разгледа и
следващия спорен въпрос относно наличието на принос по чл.51, ал.2 ЗЗД. Механизмът на
произшествието е изяснен от изслушаната пред първата инстанция автотехническа
експертиза, от която се установява, че увреждащият товарен автомобил се е движел
праволинейно на пътното платно на ул.Гео Милев в гр.Борово със скорост от 13км/ч, когато
е достигнал до пресичащата в този момент пешеходка, чиято скорост на движение предвид
възрастта и други обективни данни е определена на 1,8км/ч. Ударът е настъпил с предна
лява част в долен ляв крайник в момента, в който пострадалата е била на него като опорен
крак, след което тя паднала върху пътната настилка. Според изводите на вещото лице -
автоексперт причините за настъпването на пътното произшествие са изцяло субективни –
към момента на навлизане на пешеходката на пътното платно, тя е била извън т.н. опасна
зона за спиране и следователно произшествието е било предотвратимо за водача при
своевременна реакция, каквато очевидно не е имал при липсата на обективни данни за
спирачен процес. От друга страна видимостта на пешеходката към автомобила не е била
ограничена и тя обективно /при тази си скорост на движение/ е могла да ускори своя ход по
начин да пропусне автомобила. На следващия поставен въпрос е отговорено, че пресичането
е извършено на необозначено за целта място и допълнително е уточнено от вещото лице при
разпита му в с.з. на 02.07.2019г, че мястото на удара е в края на кръстовището, с което се
отрича защитната теза на ищцата, че представлява продължение на тротоар или банкет
върху платното за движение.
3
Във връзка със спорния въпрос по чл. 51, ал.2 от ЗЗД, последователно в съдебната
практика е затъпено, че осъществяването на фактическия състав изисква обективно
пострадалият да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки
с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно
/пр. решение № 169/28.02.12 г. по т.д. № 762/10 г. на ВКС-ІІ т.о.; реш. № 58/29.04.2011 г. по
т.д. № 623/2011 г. на ВКС-ІІ т.о./. Пред първата инстанция ответникът е поддържал като
фактически основания за принос навлизане в пътното платно на място, което не е
обозначено за пресичане на пешеходци, и че пострадалата не е проявила дължимото
внимание при обективна възможност да възприеме и съобрази разстоянието и скоростта на
автомобила.
При така установените факти няма съмнение, че основната причина за настъпване на
инцидента е противоправното поведение на деликвента /установено с влязла в сила
присъда/, но събраните пред първата инстанция доказателства потвърждават изводите на
първата инстанция за наличие на принос на пострадалата като основание за намаляване на
обезщетението – тя не е пресичала на обозначено с хоризонтална пътна маркировка място и
поясненията на съдебния експерт изключват приравняване му на продължение на тротоар
или банкет върху платното за движение. Така също макар и оспорени, не се опровергават
констатациите на експертизата, че пешеходката е имала добра видимост и обективна
възможност да възприеме и съобрази движението и скоростта на автомобила, в който
случай ПТП би могло да бъде избегнато. Като се отчитат спецификите на конкретния
случай и всички от значение обстоятелства –безспорно установените нарушения на
правилата за двиение от страна на виновния водач, включително дължимото от него
засилено внимание към уязвимите участници особено възрастни хора, настоящият състав
приема, че приносът на пострадалата пешеходка следва да бъде намален на 15% или до
размер от 85 000лв. При този изход на спора решението в обжалваната му отхвърлителна
част ще подлежи на отмяна за сумата от 32 500лв, представляваща разликата между
присъденото обезщетение от 52 500лв и установеното за дължимо от 85 000лв, като
допълнително се присъди главница от 32 500лв, ведно със законната лихва от 29.04.2018г. В
останалата обжалвана отхвърлителна част решението ще подлежи на потвърждаване.
По въпроса за разноските.
При този изход на делото ще следва да се редуцират присъдените пред първата
инстанция разноски с оглед разпоредбата на чл.78 и сл. ГПК, като такива се дължат
съобразно отхвърлената/уважената част на исковете. Ищецът е бил представляван безплатно
по чл.38, ал.2 ЗАдв., поради което с оглед на допълнително уважената част от иска
принципно би се следвало допълнително възнаграждение, но в случая въпреки различния
/по-неблагоприятен изход/ първата инстанция е определила по-високо от дължимото по
НМАВ № 1/2004г възнаграждение. Признати за дължими на ответника са разноски в размер
на 3533,40лв с ДДС, които при този изход на спора ще се следват до размер от 1766,70лв,
над който до присъдения решението ще подлежи на отмяна. В тежест на ответника ще се
присъди дължимата държавна такса върху допълнително присъдената главница или още
4
1300лв.
Пред настоящата въззивна инстанция ще се следват разноски и на двете страни с оглед
на обжалваемия материален интерес и съразмерно на уважената/отхвърлена част.
Представени са доказателства за договорено и платено от дружеството ответник адв.
възнаграждение в размер на 4000лв. Неоснователно е направеното от ищеца в срок
възражение по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като договореното и платено възнаграждение с добавяне
на ДДС не превишава минимума в НМАВ №1/2004г. Следователно, на ответника ще се
следват разноски в размер на 2666,67лв., а на процесуалния представител на ищеца, оказал
безплатна правна помощ – възнаграждение от 4146лв с ДДС по НМАВ№ 1/2004г, което при
този изход на спора е съразмерно на 1382лв. Предвид, че въззивното производство е
образувано по жалба на лице освободено от държавни такси и разноски по чл.83 ал.2 ГПК,
то на осн. чл. 78, ал.6 ГПК в тежест на ответника ще се възложи дължимата държавна такса
върху уважената част или в размер на 650лв.
Водим от горното, САС в настоящият състав
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 11.01.2021г по гр.д. № 10 119/2018г. на Софийски градски съд,
І-22 състав в обжалваната му отхвърлителна част, в която е отхвърлен предявения от К. С.
Д. против ЗД „Бул Инс“АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 32 500лв, представляваща
разликата между присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 52 500лв и
установеното за дължимо от 85 000лв, и в частта за разноските присъдени в полза на ЗД
„Бул Инс“АД над установения за дължим размер от 1766,70лв до присъдения с
определението по чл.248 ГПК /неразделна част от решението/ от 3533,40лв, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД, ЕИК ********* да заплати на К. С. Д., със съдебен адрес:
гр.София, ул.Банат, № 11-13, офис № 5, чрез адв.Ц. В. допълнително сумата от 32 500лв,
представляваща разликата между присъденото от първата инстанция обезщетение за
неимуществени вреди от 52 500лв и установеното за дължимо от 85 000лв, ведно със
законната лихва върху допълнително присъдената главница, считано от 29.04.2018г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.01.2021г по гр.д. № 10 119/2018г. на Софийски
градски съд, І-22 състав в останалата му обжалваната отхвърлителна част.
Осъжда ЗД „Бул Инс“АД да заплати на Адвокатско дружество „В. и Б.“ сумата от
1382лв., пресдтвавляваща възнаграждение за безплатна правна защита по чл.38, ал.2 ЗАдв
пред въззивната инстанция.
Осъжда К. С. Д. да заплати на ЗД „Бул Инс“АД сумата от 2666,67лв, представляваща
5
разноски пред въззивната инстанция.
Осъжда ЗД „Бул Инс“АД да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на САС
държавна такса общо в размер на 1950лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6