Р Е Ш Е Н И Е
№129
гр. Велико Търново, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
И с участието |
|
на прокурора |
Таня Катрева
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10133 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът „Нове Инженеринг“ ЕООД – Свищов, чрез ***Л. от ВТАК, е
обжалвал като неправилно решение №25 от 09.03.2022 година, постановено по АД №301/2021
година по описа на Свищовският районен съд.
От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според касатора решението е неправилно, тъй като е нарушен закона
– основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Касаторът
поддържа, че съдът неправилно е преценил доказателствата по делото и оттам
неправилно е установил фактическата обстановка. Всъщност не било установено престиране на работна сила от лицето Т.П.в обекта на касатора, а предоставяне на услуги по граждански договор, приет като доказателство по делото. При тази
обстановка, необосновани са според касатора изводите
на районният съд за допуснатото нарушение. Съдът не е извършил анализ на
трудовия и граждански договор и не е обосновал правилни изводите за наличие на
трудово правоотношение, каквото липсва. При това неправилно е квалифицирано и
нарушението, каквото липсва поради липсата на въпросното трудово
правоотношение. Освен това касаторът счита, че са
нарушени и съдопроизводствените правила с оглед
фактическите изводи на съда, които обосновават и извода за приложимия
материален закон. Моли за отмяна на решението. В открито заседание поддържа
тезата си чрез процесуалния си представител, като сочи в допълнение, че всички
данъци и осигуровки по наличното според него гражданско правоотношение са
издължени на фиска.
Ответникът по касация, Д“ИТ“- Велико Търново в открито заседание не
взема становище по касационната жалба, като в депозирания отговор поддържа
неоснователността и с подробни аргументи. Претендира разноски за касационната
инстанция.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага решението на районният съд да се остави в сила.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
като законосъобразно наказателно постановление № 04-2100002/26.11.2021 година
на директора на Д“ИТ“ – Велико Търново, с което на касатора
в качеството му на работодател по смисъла на §1, н.1 от ДР на КТ на основание
чл.416, ал.5 вр. с чл.414,ал.3 вр.
с чл.415, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер от 1500 лв. за
нарушаване на разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, като нарушението е извършено
на 23.09.2021 година в обект на касатора. С решението
касаторът е осъден да запалти
на ответника разноски от 100 лв.
За да постанови този правен резултат въззивният съд е приел, че преценката на събраните от него
доказателства води до извода, че на 23.09.2021 година лицето Т.Н.П.е бил
заварен от проверяващите от инспекцията да полага труд като сервитьор в обекта
на касатора „PR клуб“ в град Свищов, като трудовото му
правоотношение не е било уредено чрез писмен трудов договор.
Съдът е ценил акта за установяване на
нарушението, протокола за проверката от
11.10.2021 година за проверявания период, съдържащ релевантни факти и
обстоятелства, вкл. и предписание правоотношението с П.да се уреди чрез
формален писмен трудов договор, декларацията на това лице, попълнена на място,
впоследствие сключения писмен трудов договорправилника
за вътрешния трудов ред на предприятието касатор,
графика за отчитане явяването на работа на касатора
за релевантния период, представения към жалбата консултански
договори прочие. Освен това съдът е обсъдил и изслушаните свидетелски
показания, вкл.и тези на Петров.
По същество съдът е приел, че не са допуснати
никакви нарушения на административно-наказателните правила при издаване на
наказателното постановление. Приел е и, че както АУАН, така и НП са цаконосъобразни от формална страна. Приел е в контекста на
оплакванията в подадената до него жалба, че не е налице несъответствие между
словесното описание на нарушението и правната квалификация на същото.
Обсъждайки показанията на свидетелите П.и Е.,
съдът е посочил, че те са заварили Т.П./заетото лице/ и още няколко лица са били
заварени в обекта на касатора, който е питейно
заведение. Бил е представен списък на работещите в обекта, като в него те
саморъчно записали какви длъжности заемат, като са се подписали. Самият П.е
попълнил декларация, от която се установява че работи за касатора
в определен период от време за определено възнаграждение и на описана длъжност
сервитьор. Показанията на тези свидетели са кредитирани изцяло от съда, като е
отбелязано, че те съответстват на приложените писмени доказателства,
вкл.списъка на констатираните работници, декларацията и прочие. Всъщност
установено е, че именно П.е посрещнал проверяващите и ги е обслужил , като е
бил и с работно облекло, като впрочем докато другите служители попълвали
декларации, той отишъл да обслужи други клиенти на обекта. Впоследствие бил
сключен трудов договор с П.от 28.092.2021 година в писмен вид.
Съдът е отбелязал в мотивите на решението си,
че не приема възраженията на настоящият касатор които
са в смисъл, че към момента на извършване на проверката П.е бил страна по
граждански договор за услуги. Съпоставяйки я с приетите по делото и още в хода
на административното производство доказателства и по – специално с декларацията
на Петров, съдът е изтъкнал, че последният лично е декларирал неизгодното за
него обстоятелство, че работи като сервитьор в заведението и, че няма сключен
граждански договор с касатора. Съдът е посочил, че
декларираните обстоятелства сочат на трудови функции, работно време и трудово възнаграждение,
които са елементи на трудовото правоотношение, като задълженията фигурират в
приетата като доказателство по делото длъжностна характеристика за такава
длъжност. Съдът е посочил, чев т.н. консултантски
договор не фигурират задължения за извършване на дейности по хигиена, по
обслужване на клиенти, както и необходимост да се замества персонал, нает по
трудови правоотношения, каквито констатирани факти се съдържат и в преписката и
в дадените по делото показания на свидетеля П. Посочено е, че задължението
„мерки за подобряване и координиране работата на персонала“ по договора не
включва такова задължение. Освен това съдът е отказал да кредитира показанията
на П.с оглед противоречието им с писмените доказателства, като е посочено, че
свидетелят е дал показания, че не е изготвял отчетни документи по този договор,
като такива документи са представени.
На плоскостта на параметрите на спора съдът е
изтъкнал, че разликите между параметрите на трудовото и гражданското правоотношение
са анализирани в ТР №86 от 27.02.1986 г. на ОСГК на ВС, като разграничението им
е с оглед на предмета. Именно на база на констатираните белези на поведението
на П.по време на проверката съдът е приел, че предмет на правоотношението му с касатора е именно предоставяне на работната му сила в
рамките на определено време в неговия обект за определимо
време, като впоследствие правоотношението е уредено чрез писмен трудов договор.
Най – сетне, съдът е приел и, че наказващият орган обосновано е подвел
констатираното нарушаване на разпоредбата на чл.61 от КТ под състава на чл.414,
ал.3 от КТ, определяйки минимална санкция от 1500 лв. Предвид разпоредбата на
чл.415, ал.2 от КТ съдът е обосновал неприложимостта на института на
маловажност в процесният случай.
Така постановеното решение настоящата
инстанция намира за правилно.
Според състава на чл.414, ал.3 от КТ „Работодател,
който наруши разпоредбите на чл.
61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл.
63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до
10 000 лв., за всяко отделно нарушение.“.
В случая с претендира нарушаване на императевното изискване на чл.61, ал.1 от КТ, според която
разпоредба “ Трудовият договор се
сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на
работа.“. Туя е пряко обусловена от изискването на
чл.1, ал.2 от КТ, според която отношенията по предоставянето на работна сила се
уреждат императивно като трудови.
На практика спорът е правен и касае
квалифицирането на поведението на свидетеля П.от гледна точка на трудовото
законодателство и оттам неспазването от страна на касатора
на изискването на чл.61, ал.1 от КТ, което води и до проявлението на състава по
чл.414, ал.3 от КТ.
От доктринална
гледна точка следва да се отбележи, че наличието на трудово правоотношение
предполага регулярно престиране на работна сила като
качество на личността, при определено работно време и възнаграждение с
постоянен характер, на конкретна длъжност, която се заема със съответните й
характеристики съгласно чл.
66 от КТ. По силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя
работната си сила за изпълнение на определен вид работа, при определен режим,
заплащане, работно време, работно място. Съответно
гражданското правоотношение е подвид на договора за изработка, уреден в чл. 259
и следв. от ЗЗД, като предполага възлагане на
конкретна и измерима работа в зависимост от необходимостта и нуждите срещу
определено възнаграждение. Възнаграждението по тези договори е обвързано с
извършеното - престирания резултат, а не с
предоставена работна сила.
В конкретният случай както от показанията на
свидетелите П.и Е., така и от събраните писмени доказателства, най -
същественото от които е декларацията на Петров, се установяват характерни
белези на предоставяне на живат работна сила на разположение
на работодателя и изпълнение на типични трудови функции за длъжността
„сервитьор“. Посоченото се потвърждава и от обстоятелството, че работодателят
доброволно е изпълнил задължението си, произтичащо от предписанието, съдържащо
се в т.5 от разпоредителната част на протокола за извършената проверка от
11.20.2021 година, имаща характер на задължително предписание.
Правилно районният съд не е кредитирал
представения едва пред него консултантски договор , отчет за извършена работа и
протокол за приемането и, целящи да установят обстоятелството, че свидетелят П.е
изпълнявал някакви други, нетрудови функции в обекта на касатора.
Тези доказателства са очевидно новосъздадени с оглед установяване на изгодна за
касатора теза. Задълженията, описани в този договор
говорят за липса на конкретен предмет, тъй като посочването на т.н. мерки и на
т.н. нови условия за организиране са абстрактно и разтегливо формулирани
понятия без конкретно съдържание, които не скочат в какво именно се състоят
тези мерки и нови условия, какъв техен качествен и количествен измерител е
условие, което гарантира потребностите на т.н. възложител. Не са представени и
доказателства за изготвените план и методика, описани в отчета за извършената
работа. Най – сетне, в саморъчно подписаната декларация от Т.П.на място в
обекта на работодателя не е посочено, че между него и дружеството има действащ
граждански договор, а възнаграждението е посочено като надница на ден, т.е.
като възнаграждение за поставяне на лицето на разположение на дружеството –
работодател, а не като възнаграждение за конкретно измерим резултат.
Без значение е обстоятелството дали
съответните осигурителни вноски по този договор са заплатени, ако чрез това се
цели избягването на уреждането на отношенията със съответното лице като трудови
чрез трудов договор.
Всъщност от вече описаните и допустими
доказателства се установява есенциалното съдържание
на индивидуално трудово правоотношение – поставянето в разположение в обекта на
касатора в юридическото, а и икономическото му
качество на работодател на работната сила на Т. П. При това положение обоснован
е извода на наказващият орган, че касаторът нарушава
изискването на чл.61, ал.1 от КТ, което е довело и до проявлението на състава
по чл.414, ал.3 от КТ.
При това положение на основание чл.64д, ал.4
и ал.5 от ЗАНН на ответника се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 80 лв.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №25 от 09.03.2022 година, постановено по АД
№301/2021 година по описа на Свищовският районен съд.
ОСЪЖДА „Нове инженеринг“ ЕООД – гр.Свищов,
ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“
разноски за юрисконсултско възнаграждение за
касационното производство в размер от 80 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.