№ 452
гр. Варна , 19.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Жана И. Маркова Въззивно
гражданско дело № 20213100500061 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:36 часа се явиха:
Въззивникът „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, редовно призован, не се явява
лично представляващият, не се представлява.
Въззиваемият В. В. П., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. М.Х., Адвокатска колегия –Варна, редовно
преупълномощена от адв. А.Х. и приета от съда от днес.
По хода на делото СЪДЪТ докладва писмени молби:
От въззивника вх. № 3064 от 17.02.2021г. В молбата е изразено
становище да бъде даден ход на делото. Поддържа се въззивната жалба, не се
сочат нови доказателства, изразено е становище по съществото на спора. В
молбата е инкорпориран списък на разноските и е направено в условията на
евентуалност възражение за прекомерност за претендирания от въззиваемата
страна адвокатски хонорар.
Втората молба от процесуален представител на въззиваемия е с вх. №
2744 от 12.02.2021г. В молбата е изразено становище да бъде даден ход на
делото в отсъствие на представител на въззиваемия, поради служебна
ангажираност на адв. Христанов. Оспорва се въззивната жалба, съответно
поддържа се отговора, Представя се списък по чл. 80 ГПК и е изразено
1
становище по съществото на спора.
АДВ. Х.: Поддържа се молбата. Да се даде ход на делото, не са налице
процесуални пречки.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 146 от 12.01.2021 година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 66012/15.11.2018 г. от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ““ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ст. Караджа“, № 2 срещу
Решение № 260740/19.10.2020 г., по гр.д. № 16574/2019 г., на ВРС, ХVIII с., с
която е осъдено да заплати на В. В. П., ЕГН **********, с местожителство в
*****, сумата 5000.00 лв., частичен иск от общо 20000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпяни неимуществени вреди – болки, страдания и
телесни увреждания, получени на 27.07.2017 г., около 13.00 ч., в резултат на
ПТП, в гр. София, на бул. „Симеоновско шосе“, в района на адм. Номер 93А,
по вина на водача на л.а. „Хюндай Санта Фе“, ДК № СВ 5569 АН – П.Т., ЕГН
****, ведно със законната лихва, считано от датата на произшествието, до
окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Въззивникът счита обжалваното решение за незаконосъобразно,
неправилно. Счита, че в хода на първоинстанционното производство не са
били доказани всички елементи от фактическия състав на деликта, които да
обусловят ангажиране на отговорността му. На второ място, сочи че
присъдената сума не е съобразена със съдебната практика, обстановката в
страната и събраните по делото доказателства. Излага доводи досежно
съдържанието на критерия „справедливост“ и присъденото обезщетение се
явявало завишено. По същество отправя искане за отмяна на атакувания
2
съдебен акт и отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на
разноски за две инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна , депозира писмен
отговор, в който счита постановеното решение за правилно, законосъобразно
и обосновано. Излага подробни доводи по оплакванията във въззивната
жалба, в резултат от което ги счита за неоснователни. По същество отправя
искане за потвърждаване на атакуваното решение. Претендира разноски за
въззивна инстанция.
АДВ. Х.: Поддържам отговора. Нямам искания по доказателствата.
СЪДЪТ предоставя на процесуалния представител на въззиваемия
докладваната молба от въззивника, с оглед запознаване с възпроизведения в
нея списък по чл. 80 ГПК.
АДВ. Х.: Нямам възражения.
С оглед изявленията на процесуалния представител на въззиваемия,
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете спора за изяснен от фактическа страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Х.: Уважаеми Окръжни съдии, моля да оставите въззивната жалба без
уважение по съображенията, изложени в депозирания писмен отговор. Като
ще моля да ми дадете възможност да изложа в днешното съдебно заседание
някои допълнителни съображения.
На първо място считам обжалваното решение за валидно, допустимо по
същество и за правилно. Макар, че във въззивната жалба оплакването за
постановяването му в нарушение на процесуалния закон не е конкретизирано.
Считам, че такива нарушения от първоинстанционния съд не са допуснати.
Какво бих искала да допълня? Считам, че в мотивите на
първоинстанционното решение Съдът е пропуснал да посочи справедливият,
според него, общ размер за обезщетението за неимуществени вреди, тъй като
предявената искова претенция с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за
3
застраховане е предявена като частична. Ако настоящият състав не сподели
това мое виждане, считам, че първоинстанционният съд не е отчел в детайли
всички понесени от ищеца увреждания, в резултат на настъпилото ПТП.
Претърпените от него болки и страдания, които не са само психически, тъй
като Районният съд е наблегнал на посттравматичното стресово състояние,
получено в резултат от ПТП, там е сложен акцента, бегло са споменати от
Съда претърпените от ищеца физически болки и страдания. Съдът не е
направил анализ на същите, на техния интензитет, продължителността и
обективната им находка и понастоящем. Като казвам понастоящем, имам
предвид повече от 3 години от настъпване на ПТП. В този смисъл считам, че
Съдът не се е съобразил с указанията, дадени в т.11 от Постановление на
Пленума на ВСС № 4/68г. и установената от съдебната практика, практиката
на ВКС по прилагане разпоредбата на 52 и на прогласения принцип за
справедливост. Защо го казвам всичко това? Защото има такова оплакване във
въззивната жалба, че Съдът не е приложил правилно материалния закон. Но
Съдът го е приложил правилно дотолкова, доколкото да обоснове
основателността на предявения частичен иск, в размера, в който е предявен. С
оглед разрешението, дадено в т.2 Тълкувателно решение № 3/2016г. на
Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, относно
обективните предели на сила на присъдено нещо, считам, че не съществува
законова пречка, въззивният съд, като инстанция по същество, да се
произнесе по общия размер на обезщетението. И пак отварям тук една скоба -
ако настоящият състав на съда приеме, че първоинстанционният съд не се е
произнесъл по общия размер.
Моля да отчетете всички правопораждащи субективното право на
ищеца, чиято защита той търси с предявения иск. Всички факти и
обстоятелства относими, а не само част от тях, както и сторил Районният съд.
Да, те са относими. Да, те така са се осъществили, но не са само те. Какво
имам предвид? Имам предвид, че от комплексната автотехническа и
медицинска експертиза изрично е установено, че е получена контузия не
само на гръдния кош, но и на шията, в резултат на т.нар камшичен удар. Това,
както казах преди малко, само бегло е споменато, но в съдебно заседание
вещото лице изрично е посочило, че именно контузията на шията, в резултат
на камшичния удар позитивира силните болки, продължаващи по-
4
продължителен период от време и до сега. В този смисъл това, което е приел
Районният съд, че отзвучавали обичайно за три месеца, така както е посочило
и вещото лице, не отговаря на установените факти по делото. Не е ценен и
факта за установената в от ЯМР хемангиом на С 5, дисковете, протрузиите -
те въобще не са обсъждани.
Аз си направих труда да се запозная в тази част със съществуващата
медицинска литература и прочетох, че е напълно възможно причината за
тяхното настъпване да е физическа травма.
Но така или иначе вещото лице от комплексната експертиза е приело, че
най-малкото ПТП-то се явява провокиращ фактор за тези заболявания. Ако
беше ги обсъдил тези факти, считам, че Районният съд би достигнал до
различен от направения извод, относно справедливия общ размер на
обезщетението. И пак казвам, ако приемете, че той е определен общо в размер
на сумата от 5000 лева.
Ето защо моля да потвърдите първоинстанционното решение и
присъдите на доверителя ми сторените от него разноски за настоящата
инстанция, съобразно представения по делото списък на разноските по чл.80
ГПК.
Моля да не уважавате възражението за прекомерност, направено от
въззивника, на основание чл. 78, ал.5 от ГПК.
След изслушване на устните състезания, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете
делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение
в законния срок.
Разглежданото дело приключи в 13:48 часа.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5