№ 4286
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20251100504350 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Предмет на въззивното разглеждане е въззивна жалба вх.№ 107989/26.03.2025 г. на Б.
Н. Х. и малолетните К. Б. Х., Р. Б. Х., С. Б. Х. и К. Б. Х., действащи чрез техния баща и
законен представител Б. Н. Х., срещу решение № 4708/19.03.2025 г., постановено по гр.д.№
4935/2025 г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, с което е оставена без уважение молбата им за
защита от домашно насилие срещу въззиваемата страна Г. И. Д..
Подробно в жалбата са изложени съображения за неправилност на атакуваното
съдебно решение. Иска се отмяна на първоинстнационно решение и постановяване на
друго, с което да се уважи молбата им за защита по ЗЗДН. Не претендират разноски.
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение.
Излага подробни съображения за правилност на крайните изводи на районния съд. Не
претендира разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в
първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр. с чл. 17 ЗЗДН, съдебен
акт, който е валиден и допустим.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба вх.№ 26292/26.01.2024 г. за
1
защита на Б. Н. Х. и на малолетните К. Б. Х., Р. Б. Х., С. Б. Х. и К. Б. Х., от домашно насилие
срещу Г. И. Д., което се твърди, че е извършено на 25.12.2023 г. около 10:30 часа, в къща,
находяща се в гр.София, вилна зона „********* подробно описано в молбата.
Ответницата е оспорила твърденията в подадената молба за извършено от нея
домашно насилие.
С решение 0 4708/19.03.2025 г. по гр.д. № 4935/2024 г. СРС, ГО, 117 състав, е оставил
без уважение молбата за издаване на заповед за съдебна защита по ЗЗДН в полза на Б. Н. Х.,
К. Б. Х., Р. Б. Х., С. Б. Х. и на К. Б. Х. срещу Г. И. Д., и е отказал издаването на заповед за
защита срещу последната, осъдил е Б. Х. да заплати по сметка на СРС държавна такса в
размер на 25 лева, а на Г. Д. – разноски в размер на 700 лева.
Доводите във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за
установено следното:
Не е спорно между страните, че Б. Н. Х. е баща на малолетните деца К. Б. Х., Р. Б. Х.,
С. Б. Х. и К. Б. Х., а Г. И. Д. е тяхна майка.
За доказване на твърденията, че на 25.12.2023 г. г., около 10:30 часа, в гр.София,
вилна зона „*********, Г. И. Д., в присъствието на четирите си деца, е обиждала, удряла,
заплашвала баща им, изнудва го за пари, ограничила свободата му и му разкъсала дрехите,
пълнолетният молител е представил декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Тази декларация
съдържа описание на поведението на ответницата по време, място и начин на извършване,
поради което представлява и годно доказателствено средство за правнорелевантните факти,
но само въз основа на нея не може да бъде издадена заповед за защита, защото по делото по
искане на страните са събрани и други доказателствени средства, между които и такива по
чл.13, ал.2 ЗЗДН, както и гласни - чрез разпит на свидетели, които обаче не са били
очевидци, а са пресъздали споделено им от пълнолетна страна по делото и са възприели
състоянието на пълнолетна страна по делото, след преустановяването на процесния
инцидент.
Съгласно нормата на чл. 13, ал. 1 от ЗЗДН в производството по издаване на заповед за
защита от домашно насилие са допустими всички доказателствени средства по ГПК. В ал. 3
на същата норма е посочено, че когато няма други доказателства, заповедта се издава само
на основание декларацията по чл. 9, ал.3 от закона, т.е. нейната доказателствена сила е
оборима и то с всички допустими доказателствени средства.
В случая, както бе посочено, по искане на страните са събрани и други
доказателствени средства, които не кореспондират с изложеното в приетата от районния съд
декларация, с изключение на твърдението, че Д. упорито е настоявала бащата на децата й да
й даде пари за издръжката на последните и при опита си да го задържи, затискайки вратата и
дърпайки го за връхната дреха е скъсала последната. Липсват доказателства за това Д. да е
2
обиждала, удряла и/или ритала бившия си съжител по време на процесния инцидент. От
социалните доклади на ДСП-Сердика, изготвени за нуждите на първоинстанционното и
въззивното производство, както и от изготвените от ДСП-Сердика оценки по сигнал
(доказателствени средства в производството по ЗЗДН, с оглед разпоредбата на чл.13, ал.2,
т.1 ЗЗДН) се установява, че процесиня инцидент е бил възприет от децата К. и Р.. К. е
възприел, че майка му е искала пари от баща му, че е започнала да го дърпа, а той я ударил,
не е видял физическо насилие от майка му над баща му, но е видял, че майка му е скъсала
неговата дреха. Р. е възприела само как майка й е разкъсала блузата на баща й, след което
сама се е отдръпнала. К. няма спомен за инцидента между родителите й, а С. не е
присъствала.
Установява се от фактическа страна, а и безспорно между страните, че на 25.12.2024
г., около 10:30 часа Б. Х. посетил дома, в който към тази дата Г. И. Д. отглеждала четирите им
деца - К. Б. Х., Р. Б. Х., С. Б. Х. и К. Б. Х., находящ се в гр.София, вилна зона „*********.
Безспорно е също така, че Г. И. Д. е поискала от Б. Х. 1000 лева за издръжката на децата по
празниците, а последният й оставил 200 лева, което, наред с упоритото настояване на
въззиваемата за още пари е станало повод за последвалата разправа между двамата,
ескалирала във въпросния ден до физическа саморазправа. Б. Х. нанесъл двукратно удари с
юмруци в лицето на Д., извъртял пръстите на дясната й ръка, като я дърпал и бутал
(установено с влязло в сила решение по в.гр.д.№ 4523/2025 г. по описа на СГС, ГО-Брачни
състави, ІІІ въззивен брачен състав), а Д. от своя страна, го дърпала за тениската и я
разкъсала (в рамките на воденото между пълнолетните страни производство по гр.д.№
2437/2024 г. по описа на СРС, ГО, 91 състав по ЗЗДН по повод процесния инцидент Г. И. Д. е
признала, че след първия удар в лицето й, при повторния опит на Б. Х. да излезе от къщата,
тя го хванала за тениската и продължила да му иска пари, при което той й извил пръстите за
да се освободи от нея, след което се озовали на двора, а в хода на настоящото производство
признава, че е разкъсала тениската на Х. при опита си да го задържи). От представената
пред въззивната инстанция Актуализация на индивидуалната оценка на потребностите,
изготвена от Център за обществена подкрепа „Зона КаКрила“ към Фондация „Асоциация
Анимус“ от 13.05.2025 г. (доказателствено средства в производството по ЗЗДН, с оглед
разпоредбата на чл.13, ал.2, т.2 ЗЗДН), се установява, че Д., ползва специализирана услуга,
насочена към преодоляване на емоциите, свързани с преживяно насилие. Застъпено е
становище, че последната има нужда от подкрепа, за да устоява на чувствата си след
преживяно насилие и да поддържа конструктивна комуникация с бащата на четирите си
деца. Във връзка с идентифицираните потребности от подкрепа е договорено продължаване
на услугата с още 12 месеца и ползване на социална услуга „информиране и консултиране, с
честота на посещенията веднъж седмично. Наред с това при оценката на риска е отчетено,
че при невъзможност на родителите да се споразумеят за грижите за децата, това ще
нагнети отношенията между тях и конфликта ще се проточи във времето, респ. в
дългосрочен план е възможно да се създаде атмосфера на напрежение и недобронамереност,
която ще има негативно въздействие върху емоционалното благополучие на децата. Към
момента е констатирано добро емоционално и психическо състояние на четирите деца.
3
Или, в случая съдът следва да прецени има ли основание да се приеме, че спрямо
въззивника Б. Х. при конфликта на 25.12.2023 г. са били извършени действия от страна на
въззиваемата Г. Д., които биха могли да се квалифицират като домашно насилие, респ.
извършено ли е последното в присъствието на общите им деца К. Б. Х., Р. Б. Х., С. Б. Х. и К.
Б. Х. – домашно психическо и емоционално насилие по смисъла на чл.2, ал.2 ЗЗДН (в
приложимата редакция на редакцията на ДВ, бр. 102 от 2009 г.), при наличие и на негови
действия по време на инцидента, засегнали телесната неприкосновеност на въззиваемата.
Според настоящият въззивен състав, анализът на доказателственната съвкупност по
делото, не може да обоснове положителен отговор на тези въпроси.
Установеното поведение на Д. спрямо Б. Х. на процесната дата не може да бъде
квалифицирано като домашно насилие, тъй като не покрива от обективна страна признаците
на домашно психическо и/или физическо насилие, нито може да бъде квалифицирано като
принудително ограничаване на личната свобода по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН. За да е
налице "насилие" по смисъла на ЗЗДН, следва насоченото срещу пострадалия вербално
и/или физическо посегателство да се характеризира с по-висока интензивност на засягане на
личността и/или достойнството, респ. физическата неприкосновеност. Опита на Д. да
задържи бащата на децата си, затискайки вратата и дърпайки го за връхната дреха, до
степен, че последната се скъсала, с цел да получи по-голяма сума пари от него за
издръжката на четирите им деца, в контекста на разгорещилия се спор и причиненото й
физическо насилие, не съставлява акт на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН,
което да обуслови отговорност на ответника и въззиваема страна по ЗЗДН. Това е така
защото, упоритото настояване от страна на въззиваемата бащата да поеме своята част от
издръжката на децата (1000 лева, т.е по 250 лева за дете) за времето на коледната ваканция,
през което майката е следвало да упражнява пряката и непосредствена грижа за тях,
провокирало конфликта, не може да бъде приравнено на психическо насилие във вид на
изнудване или принуда, макар и най-вероятно да е затормозило психически бащата. Децата
имат право да бъдат отглеждани и възпитавани по начин, който да осигури тяхното
нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, в това число и право на
издръжка, доколкото с оглед възрастта си са дефинитивно неработоспособни, а двамата
родители са длъжни да предоставят издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглеждат децата. Опита на въззиваемата да задържи бащата на
децата си, затискайки вратата и дърпайки го за връхната дреха, до степен, че последната се
скъсала, целейки да го задържи за да разрешат въпроса за издръжката на децата, не разкрива
от субективна и обективна страна и признаците на признаците на домашно насилие по чл.
2, ал. 1 ЗЗДН под формата физическо такова, нито съставлява принудително ограничаване на
личната свобода на Б. Х. по смисъла на цитираната норма, доколкото от обективна страна
липсва признак принуда. Принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права означава принудително отнемане на правото на свободно придвижване
(заключване, връзване и пр.), ограничаване на международни и конституционно признати
4
права и свободи на молителя. Поведението на Д. по време на процесния инцидент по
никакъв начин не може да се окачестви като акт на домашно насилие, съобразно изложеното
по горе, а и липсват данни последното да е с цел да накърни телесния или психически
интегритет на Б. Х. или с цел принудително да ограничи личната му свобода. Не е
установена предишна деятелност на Д., която да обоснове насаждане на чувство на страх и
несигурност у Б. Х., което чувство при него да се появи при осъществяване на контакт с
майката на децата му, включително и случаен такъв. Съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства обуславя извода за липса на установено неправомерно поведение на Г.
И. Д. спрямо бившият й фактически съжител Б. Н. Х. на процесната дата 25.12.2023 г., което
да оправдае налагане на ограничителните мерки по чл.5 от ЗЗДН, включително и в полза на
общите деца на пълнолетните страни - К. Б. Х., Р. Б. Х., С. Б. Х. и К. Б. Х., до какъвто краен
извод е достигнал и първоинстанционният съд.
Изложеното налага извод за правилност на атакуваното първоинстанционно решение,
респ. за неоснователност на наведените в жалбата доводи.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд следва да бъде оставено в
сила.
Страните не претендират разноски за въззивното производство, поради което и съдът
не дължи произнасяне по този въпрос.
С оглед изхода на въззивното дело единствено Б. Н. Х. дължи на СГС държавна
такса за въззивната жалба в размер на 12.50 лева. Такава, малолетните въззивници не
дължат, същата следва да остане в тежест на бюджета на съда (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine
ЗЗДН).
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4708/19.03.2025 г., постановено гр. дело № 4935/2024
г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 117 -ти състав.
ОСЪЖДА Б. Н. Х., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 12,50 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6