Р Е Ш Е Н И Е
Номер IV-170 Година
2020, 06 август гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на шести юли
година две
хиляди и двадесета,
в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 588 описа за 2020
година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба на С.А.В. ***, против решение № 3574
от 13.12.2019 г. по гр.д.1872/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, с което
са
отхвърлени предявените от въззивницата искове против Застрахователно дружество „БУЛ
ИНС“ АД с ЕИК *********, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
от 5000 лв, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди вследствие настъпило на 24.09.2015 г. ПТП, при което е причинена смъртта
на брат й М.А.В., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 24.09.2015 г. до
окончателното изплащане на главницата, и с което решение въззивницата е осъдена
да заплати на въззиваемия съдебно-деловодни разноски в размер на 1016 лв. Твърди се, че решението на БРС е
неправилно. По-конкретно се твърди, че са неправилни изводите на съда, че ищцата
не е доказала наличието на близка връзка с починалия си брат, поради
регистрирането им на различни адреси. Твърди се, че до 2009 г. ищцата и брат й
са живели в едно домакинство. Сочи се, че само по себе си, живеенето на
различни адреси не изключва възможността, връзката между брата и сестрата да е
силна. На следващо място се твърди, че са неправилни изводите на съда, че св.Ш. не е имал преди впечатления от
отношенията в семейството, поради което не можел да докаже вредите на ищцата. На
последно място се твърди, че търсеното от ищцата обезщетение напълно отговаря
по размер на принципа на справедливостта. Претендира се отмяна на решението на
БРС и уважаване на предявените искове. Не са ангажирани нови доказателствата.
Въззиваемият ЗД „БУЛ ИНС“ АД оспорва
въззивната жалба като неоснователна и недоказана с писмен отговор в законовия
срок. Твърди се, че първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата обстановка, а правните му изводи са
правилни и обосновани. Твърди се, че правото на най-близките да получат
обезщетение не е прогласено за абсолютно право, а следва да се докажат
действително претърпените вреди, както и наличието на особено близка връзка,
извън обичайната родствена такава. Твърди се, че по делото не е доказано
наличието на предвидените в закона по-дълбоки и особено близки отношения между
ищцата и нейния брат, нито преживени от ищцата болка и страдание от загубата на
брат й, повече от обичайното. Изложени са подробни съображения. Претендира се
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски. Също не
се ангажират нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена от
легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
поради което е допустима.
С оглед
твърденията на страните и ангажираните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззивницата С.А.В.
за осъждане на въззиваемия ЗД „БУЛ ИНС” АД гр.София, да й заплати сумата от
5 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в следствие на
настъпилото ПТП, от което е причинена смъртта на М.А.В. – брат на ищцата, ведно
със законната лихва считано от датата на увреждането – 24.09.2015 г., до
окончателното изплащане на сумата. Твърди, че на 24.09.2015 г., около 07.15 часа,
на ГП гр.Бургас – гр.Варна, около с.Старо Оряхово, е настъпило ПТП между л.а. „Фолксваген
Голф” с рег.№ ******* и товарен автомобил – влекач „МАНТА ТГА” с
рег.№ *******, при което ПТП са загинали водачът на
лекия автомобил – М.Б.Ш. – баща на ищцата и М.А.В. - брат на ищцата. Сочи
се, че с постановление на наблюдаващия прокурор от 13.02.2017 г. по образуваното
и впоследствие прекратено ДП № 3205/ 2015 г. на 04 РУ МВР Варна, пр.пр.№
3488/2015 г. при ОП гр.Варна, е прието, че виновен за настъпване на ПТП е бащата
на ищцата М.Ш., поради неправилно
предприета маневра изпреварване, с което нарушил чл.42, ал.1 от ЗДвП. Ищцата твърди,
че между нея и брат й М.В. е имало дълбока и трайна емоционална връзка. Твърди, че двамата са живеели
в общ дом, с общо домакинство, поради което мъката й от загубата на брат й била
неизмерима. Твърди, че е помагала на майка си в отглеждането на по-малкия си
брат М., което още повече засилило мъката й от смъртта на
брат й и й причинило силен стрес. Сочи се, че за управлявания от баща й
автомобил е имало валидно сключена застраховка за Гражданска отговорност при
ответното дружество. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г.
по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСТК на ВКС, ищцата претендира от ответното
дружество като застраховател по задължителната застраховка Гражданска
отговорност, обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.
Предявеният иск е с правно основание чл.226,
ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.).
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД, гр. София е
оспорил иска. В законовия срок е депозирал писмен отговор, с който изразява
становище за недопустимост на предявения иск, а по същество – и за неговата
неоснователност. Не са изложени конкретни основания, поради което искът би бил
недопустим. Изложени са подробни оплаквания за неоснователност на иска –
съпричиняване на вредоносния резултат от страна но другия участник в ПТП, както
и от страна на пострадалия М.В. (поради непоставяне на обезопасителния колан); оспорване на претърпените
от ищцата неимуществени вреди и по-конкретно – оспорване на твърденията на
ищцата, че с брат й са живели в един дом и в едно домакинство; че са имали
изключително силна връзка. Искът за законна лихва се оспорва досежно началния
момент, от който тя следва да се присъди. Заявено е възражение за изтекла
давност за претендираната лихва – три години, считано от датата на настъпване
на произшествието.
С обжалваното решение първоинстанционният
съд е отхвърлил иска като е приел, че независимо от установената по делото
изключителна вина на водача на лекия автомобил за причиненото ПТП и липсата на
доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия М.В., по делото не е доказано наличието на толкова трайна
и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия й брат, която за обоснове
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на ищцата от смъртта на брат
й.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По
отношение на допустимостта на решението съдът приема, че то е постановено по
допустими искове.
По наведените оплаквания за неправилност
на решението, съдът приема следното:
На първо място съдът приема, че
фактическата обстановка е установено от първоинстанционния съд в нейната
пълнота и изводите на съда за напълно обосновани, изградени след обсъждане
поотделно и в тяхната връзка, на събраните по делото доказателства.
По делото не се спори, а се установява и
от събраните доказателства, че братът на ищцата – М.А.В. е починал при ПТП,
случило се на 24.09.2015 г., около 07.15 часа, на ГП гр.Бургас – гр.Варна,
около с.Старо Оряхово, между л.а. „Фолксваген Голф” с рег.№ *******, управляван от М.Б.Ш. – баща на ищцата, и товарен автомобил – влекач „МАНТА
ТГА” с рег.№ *******. Не е спорно, че при това ПТП са загинали
и водачът на лекия автомобил – бащата на ищцата, и М.А.В. - брат на ищцата. Не е
спорно, че с постановление на наблюдаващия прокурор от 13.02.2017 г. по
образуваното и впоследствие прекратено ДП № 3205/ 2015 г. на 04 РУ МВР Варна,
пр.пр.№ 3488/2015 г. при ОП гр.Варна, е прието, че виновен за настъпване на ПТП
е бащата на ищцата М.Ш., поради неправилно предприета маневра изпреварване, с което нарушил чл.42,
ал.1 от ЗДвП.
Спорно по делото е дали бащата на ищцата
носи изключителната вина за причиняването на произшествието, или резултатът е
бил съпричинен и от поведението на водача на микробуса, при изпреварването на
който е станало произшествието. Спорно е също, налице ли е съпричиняване на
вредоносния резултат и от пострадалия М.В. чрез непоставяне на обезопасителния колан в
автомобила. Спорно още е, какви са били отношенията между ищцата и нейния брат,
били ли са толкова изключително близки, че да причинят изключителни по
интензитет и продължителност болки и страдания за ищцата и да обосноват
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед събраните по делото доказателства
– заключение по съдебно-автотехническата експертиза, съдът приема, че
процесното ПТП е настъпило единствено и само по вина на водача на лекия автомобил
– М.Ш.. Съдът приема за
недоказано възражението на ответното дружество, че е налице съпричиняване от
страна на брата на ищцата, доколкото от данните по делото може да се направи
извод за това, че той е бил с обезопасителен колан, още повече, че естеството
на удара е било такова, че той не би оцелял и с обезопасителния колан.
По отношение на връзката на ищцата с
нейния брат и в този смисъл – за размера и интензитета на претърпените от
ищцата неимуществени вреди, съдът изцяло споделя изводите на първоинстанционния
съд, че от доказателствата по делото не се установяват толкова изключително
близки отношения между ищцата и нейния брат, които да са причинили на ищцата
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за такава родствена връзка. Единственият разпитан в тази връзка свидетел – В.Ш., твърди, че ищцата е полагала грижи за своя брат „гледаше го като
собствено дете“, както и, че след смъртта му страда и не спира да плаче – „като
майка плачеше за него“. В същото време самият свидетел твърди, че между С. и брат й М. има „доста години разлика“, а те имат разлика от 2
години. Същият свидетел признава, че вижда С. „на седмицата два или три пъти“,
като сочи, че от 5-6 години, С. е семейна и има деца. Свидетелят твърди също,
че до смъртта на М., братът и сестрата са
живеели на един адрес, но от представените по делото Препис-извлечение от Акт
за смърт и удостоверение за наследници се установява, че ищцата и брат й са с
различни адреси, а от представените 3 бр. Удостоверения за раждане на децата на
ищцата се установява, че първото от тях е родено през 2009 г. – 4 години преди
смъртта на брата на ищцата. С оглед така събраните доказателства – показанията
на св.Ш., съдът приема, че по делото не се доказа наличие на
някакви трайни извънредно близки емоционално връзки между ищцата и починалия й
брак, както и не се доказа а страданията на ищцата да надхвърлят по интензитет
и времетраене нормално присъщите за такава родствена връзка.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, за да могат „по изключение“ и други
лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да получат обезщетение за
неимуществени вреди, трябва да е доказано, че те са създали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. При характерните за
българското общество семейни отношения, при които братята и сестрите,
съотв.бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен
кръг, за да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик, трябва да се установи, че поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В
тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Както се посочи по-горе, в настоящия
случай не е проведено пълно и главно доказване на наличието на толкова близки
дълбоко емоционални отношения между ищцата и нейния брат, поради които
страданието на ищцата от загубата на брат й да надхвърля нормално присъщите за
отношенията брат-сестра, особено при положение, че в последните 4-5 години
преди смъртта на брат й, ищцата е родила три деца, очевидно и е имала своето
семейство, с присъщите за това ангажименти.
Ето защо съдът споделя изводите на
първоинстанционния съд, че искът за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди е неоснователен и недоказан.
Поради съвпадане на изводите на двете
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като съдът споделя мотивите
на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
С оглед
постановения резултат, на въззиваемия ЗД „БУЛ ИНС” АД следва да се присъдят
съдебни разноски в размер на 720 лв за заплатено адвокатско възнаграждение с
ДДС.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 3574 от 13.12.2019 г. по гр.д.1872/2019 г. по описа на Бургаски
районен съд.
ОСЪЖДА С.А.В. ***, ЕГН **********, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер”
№ 87, съдебно-деловодни разноски за въззивното производство в размер на 720 лв
(седемстотин и двадесет лева) за заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.