Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260047
гр.Пловдив, 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІІІ - ти състав, в открито заседание на…десети февруари през….две
хиляди двадесет и първа година,………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка
Белева
при участието на секретаря…Анна
Стоянова………..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №723 по описа за 2020 година,…за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №107/10.08.2020г.,
постановено по търг. д. №238/2019г. по описа на Окръжен съд П., е отхвърлен
предявеният от Р.Р.М. с
ЕГН **********, срещу „***-О.з.“ ЕАД, ЕИК ********, за осъждане на ответника „***-О.з.“
ЕАД, да заплати на ищеца Р.Р.М., сумата от 130 000лв. представляващи
обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, претърпени в резултат от
ПТП, настъпило на 14.06.2019г. както и за
законна лихва, считано от 16.10.2019г.
Против така постановеното решение в частта, с която искът
за неимуществени вреди до размера на сумата от 50 000лв., ведно със
законната лихва от 16.10.2019г. е отхвърлен, е постъпила въззивна жалба от ищеца
– Р.Р.М.. Счита, че в обжалваната част решението е незаконосъобразно и
неправилно. Основните доводи в тази насока се свеждат до неправилно приложение
на материалния закон и нарушение принципите на справедливостта, визирани в чл.
52 от ЗЗД. Признавайки извършеното от страна на застрахователя на 18.12.2019г.
плащане на застрахователно обезщетение в размер на 50 000лв., възприето от
съда за справедлив размер за репариране на претърпените от жалбоподателя
неимуществени вреди, въззивникът счита, че този размер е изключително занижен,
а справедлив размер би била сумата от 100 000лв. Въведено е оплакване, че
първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка на характера и вида на
уврежданията, като не са съобразени и обществено икономическите условия в
страната. На самостоятелно основание са наведени доводи, свеждащи се до
несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за недължимост на законната
лихва върху изплатеното в хода на производството обезщетение – 50 000лв.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с
което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 000лв. –
обезщетение за неимуществени вреди /разликата между изплатените в хода на
производството 50 000лв. от претендирания размер от 100 000лв./,
ведно със законната лихва, считано от 16.10.2019г., до окончателното изплащане
на задължението, както и законната лихва върху заплатената сума от
50 000лв., считано от 16.10.2019г. до датата на изплащането – 18.12.2019г.
Претендира сторените по делото разноски. /предявено е доказателствено искане,
което е оставено без уважение, като неотносимо/.
Ответник – жалбата „***-О.з.“
ЕАД, в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло подадената
въззивна жалба. Претендират се сторените пред въззивната инстанция разноски – юрисконсултско
възнаграждение. С отговора на въззивната жалба не се предявяват доказателствени
искания.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон.
Въззивната жалба е допустими, като депозирани в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение.
Същото е постановено по предявен иск по чл.432 ал.1 от КЗ.
Ищецът в първоинстанционното производство – Р.Р.М., е
изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ,
а именно: на 14.06.2019г., около 15:55 часа, при движение по АМ „Т.“ в района
на км ** +*** в посока гр.С., в участък в ремонт, водачът на лек автомобил марка „Т.А.“, с peг. № ********,
на път който е сигнализиран с пътни знаци,
конуси, сигнална количка, регулировчик, се отклонява наляво, преминава през
пътните знаци, навлиза в ремонтния участък и блъска последователно сигнална
количка, л.а. „Ф.Т.“, и двама работници - единият, от които е ищецът. По случая
е издаден констативен протокол за ПТП с пострадали лица №** и е образувано ДП №***/14.06.2019г.
по описа на РУП гр.П., което, към момента на предявяване на исковата молба, не е
приключило. Непосредствено след ПТП-то, ищецът е откаран с екип на Бърза помощ
по спешност в МБАЛ гр. П., с опасност за живота и отслабено дишане, където бил хоспитализиран за
периода 14.06.2019г.- 24.06.2019г. с установени увреждания: Съчетана травма на гръдния кош. Пневмоторакс с плеврален излив в ляво, лекуван посредством извършена спешна операция в
същия ден, торакоцентеза, с поставени
дренове и на активна аспирация и медикаментозно лечение. Операцията е рискова,
извършена по спешност, като пострадалият е поставен под обща анестезия с цел
спасяване живота му. От тази травма и до настоящия момент изпитва болки в
областта на гърдите, задух при леко натоварване и по-продължително ходене.
Описани са и следващи увреждания: Фрактури на 5 и 6
ребро аксиларно вляво, довели до силни болки и страдания и трайно ограничение
движенията на снагата и до настоящия момент; Луксация на лява раменна става,
довело до силни болки и страдания и трайно ограничение движенията на лявата
ръка и до настоящия момент - движенията на лявата ръка са в
ограничен обем, изпитва болки, не може да работи, дори трудно се облича; Мозъчно сътресение със загуба на съзнание, без спомен за случилото се,
следствие на което и до момент изпитва болки в главата и на моменти силен
световъртеж; Фрактури на лицеви и челюстни кости. От тази травма, се деформира челюстта, оттича и пострадалият не може да
се храни и трудно отваря устата си, трудно говори, дори трудно пие вода. За
възстановяване на челюстта, след изписването му
от МБАЛ гр. П., ищецът е хоспитализиран за периода 26.06. - 28.06.2019г. в специализирано
„Отделение по лицево-челюстна хирургия“ МБАЛ „С.П.“ – П., където му е извършена
нова операция под обща анестезия, продължила 2 часа и 30 мин. за наместване на
фрактурите на лицевите и челюстни кости и фиксацията им със зъбни метални шини.
Интермаксиларна имобилизация. Лечението продължило в домашни условия и на
постелен режим през първите три месеца и на строг хранителен режим, без
възможност сам да се обслужва. Изложени са подробно фактите за претърпените
физически и психически болки и страдания. След ПТП-то битието на ищеца силно е
променено. Отслабнал физически. Като мъж в активна възраст бил негативно
повлиян от факта, че е изцяло на грижите на близките си – на децата и съпругата
си, че не може вече да упражнява работата, която е извършвал до момента на
катастрофата, като пътен работник в областта на строителството, тъй като тя е
свързана с тежък физически труд, който той не можел да полага.
Отговорността на ответника
се ангажира с оглед наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица №**************, валидна от 03.03.2019г. до
02.03.2020г. На 15.07.2019г. ищецът отправил претенция до ответника с вх.
№94-М-137/15.07.2019г. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
по която е образувана ликвидационна преписка по щета №***********. По
предявената претенция за неимуществени вреди, ответникът предложил неформално
сумата от 55 000лв., с която ищецът не бил съгласен и поради липса на
споразумение, плащане не било извършено. Искането, с което е сезиран
първоинстанционният съд, е да се постанови решение, с което ответникът „***-О.з.“ ЕАД да бъде осъден да
заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
ПТП, настъпило на 14.06.2019г. в размер на 130 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 16.10.2019г. - датата следваща деня, в който изтича
3-месечният срок по КЗ, до окончателното изплащане.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата
молба ответникът „***-О.з.“ оспорва така предявения иск по размер. Основното
възражение се свежда до прекомерност на заявената претенция, която се признава
до размера на сумата от 50 000лв., която сума е изплатена в хода на
производството – на 18.12.2019г. На самостоятелно основание е
оспорена дължимостта на законна лихва от
датата 16.10.2019г., с позоваване на разпоредбата на чл.380 ал.3 във вр. с ал.1
изр.2 от КЗ, доколкото заявителят не бил посочил банкова сметка, ***.
От събраните по делото доказателства се установи
следното:
Претенцията е за репариране на вреди при специфичните
условия, визирани в чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване
на изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са
налице и останалите предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди
– а именно: да е причинена
вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на причинна връзка между
противоправното поведение и причинената вреда.
Установени в първоинстанционното производство са
елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ: Ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и
страдания. Съгласно заключението от приетата при първоинстанционното
разглеждане на делото съдебномедицинска експертиза, вследствие на процесното
ПТП, ищецът е претърпял следните физически увреждания: Съчетана травма на
гръдния кош. Пневмоторакс с плеврален излив в ляво; Фрактури на 5 и 6 ребро
аксиларно в ляво; Луксация на лява раменна става; Мозъчно сътресение със загуба на съзнание,
без спомен за случилото се; Фрактури на лицеви и челюстни кости. Установено
е и не се спори, че вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно
поведение на водача на лек автомобил марка „Т.А.“, с peг. № ******** – В.М./видно от Протокол за прекратяване на
наказателно производство/, който на 14.06.2019г., при движение по АМ „Т.“ в района на км ** +*** в посока гр.С., в
участък в ремонт, на път който е сигнализиран с
пътни знаци, се отклонява и преминава през пътните знаци, навлиза в ремонтния
участък и блъска ищеца /заедно с пътно-ремонтни средства и друг работник/.
Установен е и специфичният елемент на визираната в чл.432,
ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на
застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – застрахователна полица №**************,
валидна от 03.03.2019г. до 02.03.2020г.
Спорното в настоящото въззивно производство, с оглед
доводите, изложени във въззивната жалба, е досежно размера на дължимото обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо
от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на
упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е приложим въведеният с
чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС
№4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на
болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички
онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на
претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица
конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата
на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на
увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение.
При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има
предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по делото
гласни и писмени доказателства и преди всичко констатациите, съдържащи се в
приетото при първоинстанционното разглеждане на делото заключение от съдебномедицинска експертиза, която, като
компетентно изготвена и неоспорена от страните, се кредитира изцяло.
При първоинстанционното
разглеждане на делото, като свидетел е разпитан А.М. – син на ищеца. Същият е
депозирал показания, че след инцидента, както по време на болничния престой,
така и през периода на продължилото в домашни условия лечение, ищецът е бил със
силно влошено физическо и психическо състояние. При постъпването в болница,
непосредствено след инцидента, /на който момент свидетелят е очевидец/, ищецът
е бил в безсъзнание, не можел да се движи, не можел да говори /„Баща ми беше в
мъртво състояние“./ Наложила се е спешна операция на белия дроб, след която
ищецът отново е бил в безсъзнание, последвали и други оперативни намеси, свързани
с травмата на челюстта. В продължилото лечение при домашни условия ищецът бил в
неподвижно, безпомощно състояние в продължение на три месеца, изцяло зависим от
грижите на близките си. Инцидентът се отразил изключително негативно и на
психическото му състояние – „..стана нервен, започна за всяко нещо да се
нервира, просто много голяма промяна при него“.
Вярно е, че показанията на
свидетеля М., като родственик на страната, следва да се преценяват съобразно
правилата, визирани в чл.172 от ГПК. Съдът ги кредитира изцяло, като
непосредствени и убедителни, съпоставимо с останалите данни по делото – и
конкретно, като съвпадащи с данните, съдържащи се в заключението от допуснатата
при първоинстанционното разглеждане на делото съдебномедицинска експертиза. От
заключението на съдебномедицинската експертиза се потвърждава наличието на
описаните в исковата молба увреждания и хронологията на описаното лечение. След
инцидента ищецът
е настанен в Хирургично отделение на МБАЛ-П. за период от 14 - 24.06.19г., където в спешен порядък е била извършена
левостранна торакоцентеза и дренаж на лявата плеврална кухина, както активна
аспирация с проследяване на разгъването на белия дроб. Едновременно с това е
провеждана медикаментозна терапия с антибиотик, противовъзпалителни,
противоотточни и обезболяващи средства. По повод счупването на долната челюст
вляво е извършено специализирано лечение в Отделение по лицево-челюстна
хирургия на МБАЛ „Св. П.“ – П.. Извършена е операция под обща анестезия - Фиксация
на зъбни метални шини, Интермаксиларна имобилизация, която операция е
продължила 2.30мин. По време на престоя - 26-28.06.19г. е провеждано
обезболяващо лечение. Извършените медицински интервенции са били абсолютно
необходими при състоянието на пострадалия.
Съгласно заключението на
вещото лице извършената операция по повод съчетаната травма на гръдния кош и пневмоторакс
с плеврален излив в ляво е рискова операция, извършена по спешност, като
пострадалият е поставен под обща анестезия, с цел, спасяване на живота му. От
тази травма и впоследствие изпитва болки в областта на гърдите, задух при леко
натоварване и по-продължително ходене. Фрактурите на 5 и 6 ребро аксиларно в
ляво са довели до силни болки и трайно ограничение движенията на снагата и
понастоящем. Луксацията на лява раменна става води до ограничен обем и
болезненост на движенията и понастоящем. Вследствие на мозъчното сътресение със загуба
на съзнание и впоследствие изпитва болки и силен световъртеж. Вследствие фрактурите
на лицеви и челюстни кости е деформирана и оттича челюстта, пострадалият не
може да се храни, трудно отваря устата, трудно говори, трудно пие вода. Функцията
на челюстта е нарушена за период от около 45 дни. Проведеното домашно лечение е
свързано с пълно обездвижване за период от три месеца – на постелен режим, с
използване на памперси, подлоги. Общата временна нетрудоспособност е била около
7 месеца.
При съобразяване с конкретния обем преживени болки и
страдания от ищеца – посочени по-горе и преценени като обективен критерий,
фактът, че се касае за комплексни и различни по характер увреждания и
необходимостта от проведените две хирургични интервенции, продължителността на
оздравителния процес; съобразявайки факта, че към момента на инцидента ищецът е
бил в трудоспособна възраст – на 56 години, настоящата инстанция намира, че
определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението – 50 000лв.,
изплатен от ответника в хода на производството по делото, поради което и искът
е отхвърлен изцяло, е занижен. Следва да се посочи, че справедливостта изисква да
бъдат съобразени и обществено икономическите условия в страната. Като база при
определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат
стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по
време на възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие,
респективно - нормативно определените лимити на отговорност по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не са критерий, както и база за
определяне размера на обезщетението, но са от значение при определяне размера
на обезщетенията за неимуществени вреди и индиция за икономическата конюнктура.
Предвидената в чл.492, т.1 от КЗ минимална застрахователна сума за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт е 10 420 000лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица.
При съобразяване с конкретния обем преживени болки и
страдания от ищеца, затрудненията и неудобствата, които е претърпял, последиците от понесените травми и доколкото неимуществените вреди по своя характер са
негативни преживявания в резултат от въздействието на определен факт върху
физическата и психо-емоционалната сфера на индивида, настоящата инстанция
намира за справедлив паричен еквивалент на претърпените от жалбоподателя болки
и страдания сумата от 80 000лв. При това положение и като се съобрази
неспорният, а и установен факт, че в хода на производството пред първата
инстанция ответникът е превел на ищеца - на 18.12.2019г., сумата от
50 000лв., исковата претенция се явява основателна за размера на сумата от
30 000лв.
По отношение на началния момент, от който от
застраховятеля се дължи законната лихва върху обезщетението за вреди /както
неимуществени, така и имуществени/, следва да се посочи: Функционалната
отговорност на застрахователя е дефинирана в
разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ. Съгласно т.1 от цитираната
разпоредба, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие В ал.2 на чл.429
от КЗ е регламентиран обхватът на застрахователното обезщетение, а именно – в застрахователното
обезщетение се включват и: 1. пропуснати ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал.3. А ал.3 гласи: лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. С
оглед ясното разписание на цитираната норма в обхвата на отговорността на
застрахователя, като отговорност – дублираща или съвпадаща с отговорността на деликвента,
е отговорността за заплащане на лихви за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице. Единственото ограничение на тази
отговорност е дадено в разпоредбата на ал.3 от чл.429 от КЗ и то е – лихвите за
забава, ведно с дължимото обезщетение от прекия деликвент да попадат в рамките
на застрахователната сума – лимита на отговорност и застрахователят да е
уведомен за настъпването на застрахователното събитие - по реда на чл.430 ал.1, т.2 от КЗ – от
застрахования или от увреденото лице, чрез предявяване на застрахователна
претенция. Именно от този момент – от по-ранната от двете дати на уведомяване,
възниква функционалната отговорност на застрахователя за заплащане на лихвата
за забава, която се дължи от самия деликвент. Няма спор, а и видно от
приложените доказателства, застрахователната претенция от увреденото лице е
предявена пред застрахователя на 15.07.2019г. /но в случая законната лихва се
претендира от 16.10.2019г. - датата
следваща деня, в който изтича 3-месечният срок чл.497 ал.1, т.2, във вр. с чл.496
ал.1 от КЗ/. Ето защо възражението на ответника в първоинстанционното
производство за недължимост на законната лихва, основано на твърденията, че със
застрахователната претенция ищецът не е представил актуална банкова сметка, ***
– изводите на окръжния съд в тази насока, който е намерил това възражение за
основателно, противоречат на нормативната регламентация. Следва да се посочи,
че в застрахователната претенция – молба вх.№94-М-137/15.07.2019г., ищецът е
посочил, че прилага удостоверение за банкова сметка ***. Дори и такъв документ
да не е приложен към застрахователната претенция, доколкото по делото е
приложена и кореспонденция, изходяща от ответника, с която последният е изискал документи, както и данни на банковата сметка,
то това не е основание за отпадане отговорността на застрахователя да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования, включая и отговорността му за обезщетение за
забава – законна лихва, която при непозволено увреждане се дължи от датата на
увреждането, но специалният закон – чл.429 ал.3 от КЗ, поставя за начало един
по-късен момент – момента на уведомяването /за разлика от отменения КЗ/. Вярно
е, че чл.380 ал.3 от КЗ - непредставянето на данни за банковата сметка от
страна на лицето по ал.1 има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл.409 – урежда конкретна
проявна форма на забава на кредитора. Тази забава на кредитора обаче
освобождава длъжника от последиците на собствената му забава. Разпоредбата на
чл.380 ал.3 изрично сочи, че застрахователят не дължи лихва по ч.409 от КЗ –
т.е. – лихва след изтичане на срока, в който е следвало да се произнесе. Систематичното място на
чл.380 от КЗ е в Глава 36-та „Обща част” от Дял първи „Общи изисквания към
всички договори”. Препращащите разпоредби от Дял втори, Глава 47-ма
„Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на чл.498 ал.1 и чл.496 ал.1
от КЗ към реда по чл.380 от КЗ, спрямо увреденото лице, предявило претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сочат, че
приложение намира, както правилото на ал.1 на чл.380 от КЗ, установяващо
задължение на увредения за представяне на данни за банковата му сметка, така и
нормата на ал.3 на чл.380 от КЗ, уреждаща последиците от неизпълнение на това
задължение. Идентична с разпоредбата на чл.409 от КЗ, регламентираща общите
изисквания към всички договори, е разпоредбата на чл.497 ал.1 от КЗ,
регламентираща правоотношенията по задължителната застраховка Гражданска
отговорност и тя регламентира само освобождаване отговорността на
застрахователя от собствената му забава – ако не е определил
и изплатил в срок обезщетение, като последица от забава на кредитора. Т.е. –
независимо от това дали застрахователят е в „собствена“ забава по смисъла на
чл.497 ал.1, при двете хипотези по т.1 и т.2 от КЗ, от момента на по-ранното
уведомяване по чл.429 ал.3 от КЗ, той дължи законна лихва за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, но на основание чл.429, ал.3 от КЗ, във вр. с чл.493, ал.1, т.5 /лихвите по чл.429 ал.2, т.2/ и чл.429, ал.2,
т.2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за неимуществени вреди,
не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за
собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността
на делинквента. Ето защо и тъй като застрахователната претенция от увреденото
лице е предявена пред застрахователя на 15.07.2019г. /доколкото по делото не е
установена друга дата на уведомяване от застрахования/, законната лихва за забавата на застрахования
делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на
застрахователя от отговорността на делинквента, която е и предмет на
претенцията на ищеца, се дължи от 15.07.2019г. Тъй като ищецът е предявил
акцесорната си претенция от по-късен момент - считано от 16.10.2019г. – от този момент следва да се присъди законната
лихва, както върху допълнително определеното от въззивния съд обезщетение в
размер на 30 000лв., така и върху заплатеното от застрахователя в хода на
първоинстанционното производство обезщетение – 50 000лв. – до датата на
изплащането му - 18.12.2019г.
По изложените съображения въззивната
жалба се явява частично основателна. Първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която исковата претенция за обезщетение за неимуществени
вреди до размера на сумата от 30 000лв., ведно със законната лихва от 16.10.2019г.,
е отхвърлена, като се постанови друго, с което ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца – жалбоподател обезщетение за неимуществени вреди в размер на
сумата от 30 000лв., ведно със законната лихва от 16.10.2019г. Отхвърлителният
диспозитив на решението съдържа общо произнасяне за общо предявената претенция
/130 000лв./ и за законната лихва върху тази претенция – включително и върху
заплатената в хода на производството сума от 50 000лв. В този смисъл
следва да се отмени решението и досежно отхвърлянето на иска за законна лихва
върху изплатената в хода на производството сума – 50 000лв. за периода от
16.10.2019г. до датата на изплащането - 18.12.2019г. и да се присъди такава. В
останалата обжалвана част, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди
е отхвърлен за сумата над 30 000лв. до 50 000лв., ведно със законната
лихва от 16.10.2019г., първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Не се
споделя приетото от пъвоинстанционния съд, че с оглед изхода от спора пред
него, на ищеца не се дължат разноски. Но тъй като страните не са упражнили
правото си по чл.248 ал.1 от ГПК пред окръжния съд, този въпрос не следва да се
коментира.
С оглед изхода от спора пред въззивната
инстанция и тъй като, както пред първата инстанция, така и пред въззивната
инстанция, от страна на ищеца се претендират разноски по реда на чл.38 ал.1,
т.2 от ЗА, тези разноски следва да се присъдят и за първоинстанционното
производство, но по съразмерност, на база съотношението между уважената от
въззивния съд част от иска – 30 000лв. и общия размер на претенцията –
130 000лв. Съгласно чл.7 ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от
130 000лв. минималното адвокатско възнаграждение е 4 130лв. По
съразмерност се дължат разноски – адв. възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в
размер на 953,08лв.
Обжалваемият материален интерес пред
въззивната инстанция е 50 000лв. При този материален интерес минималното
адвокатско възнаграждение съгласно чл.7 ал.2, т.4 от Наредбата е 2 030лв.
Съразмерно с уважената част от въззивната жалба се дължат разноски – адв.
възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 1 218лв.
Видно от представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК жалбоподателят е сторил и разноски 1 000лв. –
заплатена държавна такса за въззивно обжалване. По съразмерност въззиваемата
страна следва да му заплати разноски в размер на 600лв.
Въззиваемата страна също претендира
разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв. Минимално дължимото
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.2, във вр. с ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
е 200лв. По съразмерност следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение –
80лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271
ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №107/10.08.2020г.,
постановено по търг. д. №238/2019г. по описа на Окръжен съд П., В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен предявеният от Р.Р.М. с
ЕГН **********, срещу „***-О.з.“ ЕАД, ЕИК ********, за осъждане на ответника „***-О.з.“
ЕАД, да заплати на ищеца Р.Р.М. с ЕГН **********, сумата от 30 000лв.
представляващи обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, претърпени
в резултат от ПТП, настъпило на 14.06.2019г., както и за законна лихва върху
тази сума, считано от 16.10.2019г. и законната лихва върху сумата от
50 000лв. за периода от 16.10.2019г. до датата на изплащането -
18.12.2019г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „***-О.з.“ ЕАД, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Р.М. с
ЕГН ********** сумата от 30 000лв. /допълнително над изплатеното от
застрахователя обезщетение – 50 000лв. на 18.12.2019г./, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП, настъпило на
14.06.2019г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 16.10.2019г.
до окончателното изплащане, както и законната лихва върху сумата от
50 000лв. за периода от 16.10.2019г. до датата на изплащането -
18.12.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №107/10.08.2020г.,
постановено по търг. д. №238/2019г. по описа на Окръжен съд П., в останалата
обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният от Р.Р.М.
с ЕГН **********, срещу „***-О.з.“ ЕАД, ЕИК ********, за осъждане на ответника
„***-О.з.“ ЕАД, да заплати на ищеца Р.Р.М., сумата над 30 000лв. до
50 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди болки и
страдания, претърпени в резултат от ПТП, настъпило на 14.06.2019г. както и
за законна лихва върху тази сума,
считано от 16.10.2019г.
ОСЪЖДА „***-О.з.“ ЕАД, ЕИК ******** да заплати на Р.Р.М. с
ЕГН ********** разноски за въззивното производство в размер на 600лв.
ОСЪЖДА „***-О.з.“ ЕАД, ЕИК ******** да заплати на основание
чл.38 ал.2 от ЗА, на адв. М.Д. - САК, адвокатско възнаграждение за предоставяне
безплатно процесуално представителство на Р.Р.М. за първоинстанционното
производство в размер на 953,08лв. и за въззивното производство в размер на 1 218лв.
ОСЪЖДА Р.Р.М. с ЕГН ********** да заплати на „***-О.з.“ ЕАД,
ЕИК ******** разноски за въззивното производство в размер на 80лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: