Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 31.01.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ВИ въззивен
брачен състав, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Е. Александрова
частно гражданско дело № 16226 по описа за 2019 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу разпореждане
от 18.11.2019 г. на ЧСИА.Д., с рег. № 853 на КЧСИ и район на действие - СГС, с
което е оставено без уважение възражение с вх. № 02982/15.11.2019 г. на
длъжника, с искане да бъдат намалени приетите по делото разноски по
изпълнението – адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита,
таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, както и да бъде
премахната държавната такса за издаване на изпълнителен лист от обхвата на
задължението. В жалбата са изложени подробни
съображения. Жалбоподателят моли,
на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК да се отмени като незаконосъобразно и
прекомерно разпореждане по изп. дело № 20198530400528
образувано по описа на ЧСИА.Д. с peг. № 853 на КЧСИ,
с което е разпореден отказ за намаляване на
адвокатско възнаграждение до размера предвиден чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г.), а по отношение на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ и видът на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение, да се реши въпросът по същество.
Заявено е
присъждане на направени разноски по делото за държавна такса в размер съгласно
Тарифата към ЗЧСИ, включително юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв.
Пълномощникът
на взискателя Г.С.С.– адв. М.И.Д.- Д., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да се остави без уважение.
Частен съдебен изпълнителА.Д. е представил
подробни мотиви относно допустимостта и основателността на жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и в нейния отговор,
както и обясненията на частен съдебен изпълнителА.Д.,
прие следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена
е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на
съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
В настоящия случай, освен единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело, пълномощникът на взискателя - адв. М.Д.- Д., с която е сключен договорът за правна защита и
съдействие и на която е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 260
лева, не е извършила други процесуални действия по делото с цел удовлетворяване
на паричните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 10,
т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение
за образуване на изпълнително дело е 200 лева, а за водене на изпълнително дело
и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
В тази връзка съдът приема, че
дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение възлизат на 200
лева – за образуване на изпълнително дело, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид обстоятелството, че адв. М.Д.- Д. не е извършила
други действия по водене на изпълнителното дело, освен подаване на молба за
образуването му, то не се дължат разноски на взискателя
по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Ето защо, възражението на длъжника по чл. 78, ал.
5 от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ в
размер на 260 лева следва да бъде намалено до 200 лева.
Относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, настоящият съдебен състав намира
следното: съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира
такса върху събраната сума.
Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма се разбира само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските
по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се
дължи, т.е. таксата не се начислява върху заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, респ.
върху юрисконсултското възнаграждение. При това
положение следва да бъде намалена и таксата по т. 26 от ТТРЧСИ от 103.68 лв. с
ДДС на 71.88 лв. с ДДС.
По изложените аргументи съдът намира, че жалбата против процесното
изпълнително действие, с което е отказано да се намали адвокатския хонорар за
процесуално представителство и защита и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските по ЗЧСИ, е основателна и следва да бъде уважена.
Неоснователни се явяват обаче доводите на длъжника, изложени в депозираното
пред ЧСИ възражение, че държавната такса за издаване на изпълнителен лист, не е
предмет на принудително събиране и няма основание същата да бъде присъединена
към дължимите разноски.
Производството по издаване на изпълнителния лист се развива пред съда и
предхожда самото изпълнително дело, но изпълнителният лист е абсолютна
процесуална предпоставка за започване на изпълнителния процес, защото той, а не
изпълнителното основание овластява изпълнителния
орган да започне принудително изпълнение, ако е сезиран с такова искане. От
систематичното място на разпоредбите за издаване на изпълнителния лист, които
се намират в общите положения за изпълнителното производство се налага изводът,
че разноските за издаване на изпълнителния лист се включват в разноските за
изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК и следва да се съберат от съдебния
изпълнител извън сумите по изпълнителния лист. В този смисъл е Определение №
617 от 16.12.2013 г. по ч. гр. д. № 6154/2013 г., ГК, І г. о. на ВКС.
Относно претенцията за разноски на жалбоподателя, настоящият съдебен състав
намира, че в настоящото производство разноски не следва да се присъждат, а
такива следва да бъдат търсени по реда на чл. 441 ГПК, във вр.
с чл. 45 от ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА сумата от 260 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя Г.С.С.по изпълнително дело № 20198530400528 по описа на ЧСИА.Д., на 200 лв.
НАМАЛЯВА сумата от 103.68 лв. с ДДС, представляваща такса по т. 26
от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20198530400528 по описа на ЧСИА.Д., с рег. № 838 на КЧСИ, на 71.88 с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна,
жалбата на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********,
срещу частта от разпореждане от 18.11.2019 г. по изпълнително дело № 20198530400528
на ЧСИА.Д., с рег. № 853 на КЧСИ и район на действие - СГС, с което е
оставено без уважение възражение с вх. № 02982/15.11.2019 г. по описа на ЧСИ Д.,
на длъжника Т.С.” ЕАД, с искане да бъде премахната държавната такса
за издаване на изпълнителен лист от обхвата на задължението на длъжника по
изпълнителното дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК********, за присъждане на разноски в производството по ч.гр.дело № 16226/2019 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение – брачни състави, І-ви въззивен брачен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.