Решение по дело №16226/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 851
Дата: 31 януари 2020 г. (в сила от 31 януари 2020 г.)
Съдия: Емилия Вергилова Александрова
Дело: 20191100516226
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 31.01.2020 г.

  В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ВИ въззивен брачен състав, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА

                                                                   ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                 

като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова частно гражданско дело № 16226 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството по делото е образувано по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу разпореждане от 18.11.2019 г. на ЧСИА.Д., с рег. № 853 на КЧСИ и район на действие - СГС, с което е оставено без уважение възражение с вх. № 02982/15.11.2019 г. на длъжника, с искане да бъдат намалени приетите по делото разноски по изпълнението – адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита, таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, както и да бъде премахната държавната такса за издаване на изпълнителен лист от обхвата на задължението. В жалбата са изложени подробни съображения. Жалбоподателят моли, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК да се отмени като незаконосъобразно и прекомерно разпореждане по изп. дело № 20198530400528 образувано по описа на ЧСИА.Д. с peг. № 853 на КЧСИ, с което е разпореден отказ за намаляване на адвокатско възнаграждение до размера предвиден чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.), а по отношение на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ и видът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, да се реши въпросът по същество.

     Заявено е присъждане на направени разноски по делото за държавна такса в размер съгласно Тарифата към ЗЧСИ, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.

        Пълномощникът на взискателя Г.С.С.– адв. М.И.Д.- Д., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да се остави без уважение.

        Частен съдебен изпълнителА.Д. е представил подробни мотиви относно допустимостта и основателността на жалбата.

        Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и в нейния отговор, както и обясненията на частен съдебен изпълнителА.Д., прие следното:

        Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

        В настоящия случай, освен единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело, пълномощникът на взискателя - адв. М.Д.- Д., с която е сключен договорът за правна защита и съдействие и на която е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 260 лева, не е извършила други процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания.

     Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лева, а за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

     В тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение възлизат на 200 лева – за образуване на изпълнително дело, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

     Предвид обстоятелството, че адв. М.Д.- Д. не е извършила други действия по водене на изпълнителното дело, освен подаване на молба за образуването му, то не се дължат разноски на взискателя по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Ето защо, възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ в размер на 260 лева следва да бъде намалено до 200 лева.

Относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, настоящият съдебен състав намира следното: съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума.

Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи, т.е. таксата не се начислява върху заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, респ. върху юрисконсултското възнаграждение. При това положение следва да бъде намалена и таксата по т. 26 от ТТРЧСИ от 103.68 лв. с ДДС на 71.88 лв. с ДДС.

По изложените аргументи съдът намира, че жалбата против процесното изпълнително действие, с което е отказано да се намали адвокатския хонорар за процесуално представителство и защита и  таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, е основателна и следва да бъде уважена.

Неоснователни се явяват обаче доводите на длъжника, изложени в депозираното пред ЧСИ възражение, че държавната такса за издаване на изпълнителен лист, не е предмет на принудително събиране и няма основание същата да бъде присъединена към дължимите разноски.

Производството по издаване на изпълнителния лист се развива пред съда и предхожда самото изпълнително дело, но изпълнителният лист е абсолютна процесуална предпоставка за започване на изпълнителния процес, защото той, а не изпълнителното основание овластява изпълнителния орган да започне принудително изпълнение, ако е сезиран с такова искане. От систематичното място на разпоредбите за издаване на изпълнителния лист, които се намират в общите положения за изпълнителното производство се налага изводът, че разноските за издаване на изпълнителния лист се включват в разноските за изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК и следва да се съберат от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист. В този смисъл е Определение № 617 от 16.12.2013 г. по ч. гр. д. № 6154/2013 г., ГК, І г. о. на ВКС.

Относно претенцията за разноски на жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира, че в настоящото производство разноски не следва да се присъждат, а такива следва да бъдат търсени по реда на чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

    НАМАЛЯВА сумата от 260 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя  Г.С.С.по изпълнително дело № 20198530400528 по описа на ЧСИА.Д., на 200 лв.

     НАМАЛЯВА сумата от 103.68 лв. с ДДС, представляваща такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20198530400528 по описа на ЧСИА.Д., с рег. № 838 на КЧСИ, на 71.88 с ДДС.

       ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна, жалбата на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********,  срещу частта от разпореждане от 18.11.2019 г. по изпълнително дело № 20198530400528  на ЧСИА.Д., с рег. № 853 на КЧСИ и район на действие - СГС, с което е оставено без уважение възражение с вх. № 02982/15.11.2019 г. по описа на ЧСИ Д., на длъжника Т.С.” ЕАД, с искане да бъде премахната държавната такса за издаване на изпълнителен лист от обхвата на задължението на длъжника по изпълнителното дело.

     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, за присъждане на разноски в производството  по ч.гр.дело № 16226/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение – брачни състави, І-ви въззивен брачен състав.

     РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.                          2.