РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. К., 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20235320102063 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: град С., район „******“, ж.к. „******“,
****** С., сграда 6, със законни представители Д. К. К., заедно с М.С. - член
на Съвета на директорите, със съдебен адрес: гр. С., ж.к. ******, ул. ******
чрез З. Ц. против Д. Х. М., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. К., обл. П.,
ул. ******.
В исковата молба се твърди, че между Д. Х. М. и „Й.Б.“ ЕАД (с
предишни наименования „К.Б.М.“ ЕАД и „Т.Б.“ ЕАД) са сключени следните
договори Договор за мобилни услуги № ********* от 19.09.2009 г.,
Допълнително споразумение № ********* към договора за мобилни услуги и
Договор за лизинг от 22.10.2020 г.,
Твърди се, че към периода на издаване на процесиите фактури спрямо
ползваните от ответницата мобилен номер и устройство на лизинг се прилагат
следните условия:
- за мобилен номер ********** – условията, договорени в Договор за
мобилни услуги № ********* от 19.09.2009 г., изм. с Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни услуги от 22.10.2020 г.;
- за мобилен телефонен апарат ****** ****** – условията,
договорени в Договор за лизинг от 22.10.2020 г.
Ответницата не изпълнила свои парични задължения, начислени й в 5
бр. фактури, издадени в периода м. май 2021 г. - м. септември 2021 г., а
1
именно: фактура № **********/25.05.2021г., фактура №
**********/25.06.2021г., фактура № **********/25.07.2021г., фактура №
**********/25.08.2021г., фактура № **********/25.09.2021г.
Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния
оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и
клиента, както следва:
1. По Договор за мобилни услуги № ********* от 19.09.2009 г., изм. с
Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни услуги от
22.10.2020 г., с който се предоставя мобилен номер **********, били
начислени и се претендират следните задължения в общ размер на 686.41 лв.,
включващи:
- 193.47 лв. – незаплатени задължения за месечни абонаментни такси,
ползвани услуги и допълнителни такси.
- 492.94 лв. – неустойка, начислена еднократно, поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.
2. По Договор за лизинг от 22.10.2020 г., с който е предоставено
ползването на мобилно устройство ****** ******, били начислени и се
претендират задължения в общ размер на 781.83 лв., включващи:
- 183.96 лв. – дължими незаплатени лизингови вноски (четири
лизингови вноски, всяка в размер от 45.99 лв. с вкл. ДДС);
- 597.87 лв. – тринадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски,
всяка от които в размер на 45.99 лв. с вкл. ДДС.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка
при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер
********** били уредени от страните в p. IV, т. 2 от Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни услуги от 22.10.2020 г.
Съгласно посочената клауза, в случай на предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя,
последният дължал неустойка в размер на сумата от всички стандартни за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на
първоначално предвидения срок на действието му, като така определената
неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължал и:
1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни
такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че
такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива
устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените
лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за
договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право било
2
неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по
свързаните договори за мобилни услуги.
Изискуемостта на вземанията на „Й.Б.“ ЕАД по всяка от фактурите
настъпвала петнадесет дни след издаването й.
Поради липсата на действия на ответницата, насочени към
изпълнение на паричните й задължения, от страна на „Й.Б.“ ЕАД било
депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - К., въз основа на
което било образувано частно гражданско дело № 1189/2023 г. пред III-ти
състав. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение била
връчена на длъжника - ответник при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което
пораждало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.
Ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответницата му дължи сумата от общо 1468,24 лв.
(хиляда четиристотин шестдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки),
представляващи общ сбор на дължимите суми по сключените между страните
Договор за мобилни услуги № ********* от 19.09.2009 г., Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни услуги и Договор за
лизинг от 22.10.2020 г., за които суми са издадени фактура №
**********/25.05.2021г., фактура № **********/25.06.2021г., фактура №
**********/25.07.2021г., фактура № **********/25.08.2021г., фактура №
**********/25.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането, за което по ч. гр. д. №1189/2023 г. по
описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК.
Особеният представител на ответницата – адв. М. Ц., намира иска за
допустим и основателен в пълния претендиран размер от 1468.24 лева. Моли
съда, предвид признанието на иска и на осн. чл.78, ал.2 ГПК, да не присъжда
разноски в нейна тежест. Алтернативно, моли присъдените разноски да бъдат
в минимален размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 ГПК,
във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.342 ТЗ, с които
се претендират вземания за мобилни услуги (абонаментни такси), неустойки
и лизингови вноски по сключени между страните договори за мобилни услуги
и лизинг на мобилно устройство.
Установява се от представените писмени доказателства и не се спори,
че между страните са сключени договор за предоставяне на мобилни услуги,
допълнително споразумение и договор за лизинг. Не се спори, че договорите
са прекратени едностранно от ищеца, поради неплащане на задълженията по
тях.
3
Съдът намира исковата претенция в частта, касаеща неплатените
абонаментни такси за предоставени мобилни услуги и в частта, касаеща
неплатените лизингови вноски, за основателна. Размерът и основанието на
задълженията за неплатени абонаментни такси се доказаха от ищеца
посредством представените по делото фактури. Размерът на претенцията не е
оспорен от ответната страна и доколкото се касае до дължимост на вземане,
произтичащо от абонамента такса, която се дължи независимо от
потреблението, и при липса на доказателства за плащане, който факт не се
твърди, а и доказването му е в тежест на ответника, то искът за заплащане на
сумата от 193,47 лева – дължими и незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги, за периода от м. май 2021 г. до м.
септември 2021 г., за което са издадени фактури фактура №
**********/25.05.2021г., фактура № **********/25.06.2021г., фактура №
**********/25.07.2021г., фактура № **********/25.08.2021г., фактура №
**********/25.09.2021г. се явява основателен и доказан в пълен размер.
Съдът намира за изцяло основателна и доказана и претенцията на
ищеца за заплащане на сумата от общо 781,83 лева, дължима по Договор за
лизинг от 22.10.2020 г., с който е предоставено ползването на мобилно
устройство ****** ******. Вземането на лизингодателя възниква по силата на
сключените договори, доколкото по несъмнен начин е установено изпълнение
на насрещното му задължение, да предаде вещта, установено от
съдържанието на самия договор за лизинг. С изпълнението на това
задължение се изчерпват задълженията му по този договор. Поради
предсрочното му прекратяване, ищецът има право на неплатените вноски,
чийто размер също е установен.
Съдът намира, че претенцията за неустойка, равняваща се на три
месечни абонаментни такси по договора за мобилни услуги, следва да бъде
отхвърлена, като съображенията за това са следните:
Ответникът, като страна по процесния договор има качеството на
потребител по смисъла на §13 т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което съдът е
задължен да следи както за съответствие на искането със закона и добрите
нрави, така и на основание чл. 7 ал.3 от ГПК относно наличието на
неравноправни клаузи в договорите, по смисъла на ЗЗП, които се признават за
недействителни и не пораждат целения в изготвения от кредитора договор
резултат.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В разпоредбата на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите
на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по
ясен и недвусмислен начин.
Нищожността и неравноправността на неустоечната клауза
4
произтича от начина на уговаряне на неустойката – в размер на до три
стандартни месечни абонамента за всяка една СИМ карта/номер. Така
уговорената неустойка съдът намира за необосновано висока, доколкото
мобилният оператор едностранно определя месечните абонаменти такси,
които не подлежат на индивидуално договаряне. Така потребителят трябва да
заплати като неустойка трикратната абонаментна месечна такса без да
получава насрещна престация, т.е. без да ползва услугите на оператора.
Операторът, от своя страна, би получил очакваната и уговорена печалба от
договора без да дължи насрещна престация до края на срока, предвид
предсрочното му прекратяване. Съдът намира така уговорената неустойка за
установена в противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на
добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции на неустоечните клаузи. Вредата от
неизпълнение на задължението на длъжника не е съизмерима със стойността,
която кредиторът би получил при удовлетворяване на интереса му от
заплащане на разликата между договорената и определената от него
стандартна абонаментна такса до края на срока на договора. По този начин,
макар договорът да е прекратен, абонатът остава задължен за заплащане на
част от месечните абонаментни такси, без да може да ползва установените в
договора услуги. Така установена, клаузата за неустойка, като нищожна и
установена в противоречие с добрите нрави, не поражда задължение за
потребителя на мобилни услуги.
Договорът за мобилни услуги е договор с периодично изпълнение, по
силата на който доставчикът се задължава да предостави определени услуги, а
потребителят да заплаща договорената между страните цена. При
неизпълнение задълженията на потребителя, доставчикът може да прекрати
договора, т.е. да го развали поради неизпълнение, като развалянето действа
занапред, доколкото двете насрещни престации се основават една на друга.
Потребителят дължи цена за предоставените услуги до момента на разваляне
на договора, а доставчикът занапред се освобождава от задължението на
предоставя услугата. Действително, търговецът има право на неустойка за
вредите от развалянето на договора по вина на контрахентна си, но следва да
се държи сметка за обратната възможност, която в случая не е налице, а
именно – потребителят по договор за мобилни услуги не може едностранно
да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка. Съгласно
чл. 143 ал. 2 т. 6 от ЗЗП неравноправна клауза е тази, която позволява на
търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по
своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя,
както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато
сам прекрати договора. Поради изложеното следва да се приеме, че
неустоечната клауза като неравноправна не поражда задължение за
потребителя, поради което искът в тази част следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
5
Независимо от заявеното от особения представител на ответницата
признание, същата следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
ищцовото дружество сторените от него разноски, съразмерно с уважената
част от иска, тъй като с поведението си е дала повод за завеждане на делото.
В исковото производство ищецът е реализирал разноски в размер на 1012,36
лева – 29,36 лева за заплатена държавна такса, 536,18 лева с ДДС за
адвокатско възнаграждение и 446,82 лева за особен представител на
ответницата. Съразмерно с уважената част от иска му се дължат разноски в
размер на общо 672,48 лева.
Следва на ищеца да се присъдят и разноските по ч. гр. д. № 1189/2023
г., съразмерно с уважената част от иска – 338,35 лева от общо сторени
разноски в размер на 509,36 лева.
На особения представител адв. М. Ц. следва да се издаде разходен
касов ордер за определеното възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
Д. Х. М., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. К., обл. П., ул. ******,
ДЪЛЖИ на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
град С., район „******“, ж.к. „******“, ****** С., сграда 6, със законни
представители Д. К. К., заедно с М.С. - член на Съвета на директорите, със
съдебен адрес: гр. С., ж.к. ******, ул. ****** сумата от 975,30 лева,
представляваща общ сбор от дължимите суми по сключените между страните
Договор за мобилни услуги № ********* от 19.09.2009 г., Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни услуги и Договор за
лизинг от 22.10.2020 г., за което по ч. гр. д. №1189/2023 г. по описа на РС К. е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва за
забава върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 04.07.2023 г., до окончателното изплащане на задължението,
като до пълния претендиран размер от 1468,24 лева ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. Х. М., ЕГН:
**********, с настоящ адрес: гр. К., обл. П., ул. ******, ДА ЗАПЛАТИ на
„Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град С., район
„******“, ж.к. „******“, ****** С., сграда 6, със законни представители Д. К.
К., заедно с М.С. - член на Съвета на директорите, със съдебен адрес: гр. С.,
ж.к. ******, ул. ****** разноските по делото в размер на общо 1010,83 лева,
от които 338,35 лева – разноски за заповедното производство по ч. гр. д.
№1189/2023 г. по описа на РС К. и 672,48 лева – разноски в исковото
производство.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на назначения на ответника особен представител –
6
адв. М. Ц. от АК П., РКО за сумата от 446,82 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване от страните пред
Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7