Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 04.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на девети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при участието на секретаря
Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 16776 по описа на ВРС за 2018-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове на
„Т.б.а.б.” ЕАД,
ЕИК***, с правно основание чл.422 ГПК, за установяване в отношенията между страните, че Н.К.М., ЕГН**********, дължи на ищеца сумата 1538.77лв.
– главница по договор за кредит
№***/***г., ведно
със законната лихва върху главницата,
от заявлението – 30.05.2018г.
до изплащането й, както и сумата 35.22лв. – обезщетение за забава за
периода 05.11.2017г.
– 21.05.2018г. по същия
договор за кредит, за които
вземания е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №8322/2018г.
на ВРС.
Евентуално
е предявен осъдителен иск с правно основание чл.430 ТЗ
за сумата 1538.77лв. – главница
по договор за кредит №***/***г.
Ищецът твърди, че по заявление на ищеца
за процесните суми е издадена
заповед за изпълнение. В
законоустановения срок длъжникът
възразил, поради което за ищеца
се породил правният интерес да предяви настоящия
иск.
Твърди
още, че по
силата на договор за кредит
№***/***г. се е задължил към ответника да
му предостави сумата 1650.00лв. в заем, с която ответникът да придобие в собственост
стока (мотопед - 1
брой). Сумата, според уговореното, била преведена в деня на сключване
на кредита, в полза на третото
лице – продавач, а кредитополучателят подписал протокол за приемане
на стоката. Ответникът от своя
страна се задължил да върне
кредитната главница на 12 месечни вноски,
всяка с размер 154.00лв. и падеж 5-то число. След като кредитополучателят
заплатил няколко вноски той преустановил
плащанията, считано от вноската с падеж
05.11.2017г. С оглед на което на осн. чл.25.8-11 от ОУ към кредита
останалите неплатени вноски станали предсрочно изискуеми на 06.01.2018г. За което ответникът бил и уведомен на 27.04.2018г.
Поради
изложеното и липсата на последващи плащания се твърди, че
към настоящия момент ответникът дължи на ищеца
стойността на останалата непогасена изискуема главница, както и обезщетение за забавата му за
исковия период. С оглед на което
ищецът претендира исковите суми и съдебни разноски.
В срока
по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор. С него той въвежда възражения
за недопустимост на делото, поради
„факт на невъзникване на претендираното вземане“; „невъзможен предмет на договора“
и други, които касаят спорното материално право; още недопустимост и „недействителност“ на заповедното дело; липса на
изпратена ПДИ по него и други.
По
съществото на делото не оспорва,
че е сключил договора за кредит,
че е подписал протокола за приемане
на стоката (л.12 от делото) и че
по принцип стока е била
получена. Извън това обаче оспорва
категорично основателността
на исковете, по повод на
което въвежда множество пространни съображения, които могат да се
обобщят в следните групи: 1/ сключеният договор за кредит
бил нищожен поради „липса на
правен интерес“; „невъзможен предмет“; „крайна нужда и явно неизгодни условия“ и „неравностойност на престациите“; 2/ нищожностите са последица от
това, че предадената на ответника стока – мотоциклет „S. B.” –
изобщо не съответствала на уговореното, тя имала
много недостатъци; била
с пренабити регистрационни номера; била обект
на наказателно дело; не бил
допустима
за регистрация и била конфискувана;
3/това, освен
нищожност на кредита, означава и че ищецът по
делото не бил изпълнил основните си
задължения,
в т.ч. да предаде на ответника
вещ с добро качество; 4/ с
оглед на изложеното ответникът развалил договора за кредит на
осн. чл.87 ЗЗД с покана от
15.02.2018г. и за това не дължи вноските
(изобщо или за след тази
дата); 5/ към същата дата на
ответника все още не било
връчено уведомление за предсрочната изискуемост, което (освен оспорено, като право) се
сочи, че като по – късно
получено не е могло да произведе
твърдяното от ищеца действие; 6/ ответникът изобщо не е връщал кредитни
вноски на ищеца; и други.
По
същество моли за отхвърляне на
всички предявени искове, с правните последици от тях, включително
съдебни разноски.
След съвкупната преценка, заедно и поотделно, на приетите
доказателства по делото, при отчитане на становищата на страните и при съобразяване на приложимата за случая нормативна регламентация, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта
възраженията на ответника изобщо не се споделят.
От материалите по делото е видно,
че предмет на исковото производство
са напълно идентични по размер,
основание и период вземания, с тези по заповедното дело. Видно е още,
че възражението на ответника по
чл.414 ГПК е прието и от исковия и от заповедния
съд и именно то обуславя интереса
от исковете. Жалбата срещу незабавното
изпълнение е иррелевантна, защото касае само
него, не и заповедта изобщо. Няма СПН по спора,
но за сметка
на това има
спор за материално
право. Исковете са допустими, а възраженията срещу тях са неоснователни,
като част от тях на
практика са по съществото на
спора.
Предпоставките на предявените искове налагат пълно и главно доказване от ищеца на
следните обстоятелства: наличието
на твърдяната договорна връзка с ответника;предоставянето
на кредитната главница на или
в полза на длъжника; изпълнението
на другите си задължения по договора; изпадането
на длъжника
в забава; изискуемостта, размера
и основанието на исковите вземания. Конкретно в случая, с оглед оспорванията на ответника,
следва да докаже още: предаването
на кредитната сума на надлежното третото
лице – продавач на уговорената стока
за закупуване с кредита; получаването
на договорената
стока от ответника; действителността на договора за
кредит.
В
процесуална тежест на ответника е да докаже: изправност
по отношение на задължението за плащане, еветуално
положителните факти, на които основава
възраженията си за недължимост – в това число въведените до момента доводи
за нищожност на договора; явните
и скритите недостатъци по вещта, закупена
с кредита; своевременно предприетите по повод на тях
действия -
изпращане, получаване, основание и действие на съобщението за разваляне на
кредита.
Безспорните обстоятелства между страните са само две и те са, че именно двете страни по делото
са страни и по сключения между тях договор за кредит за закупуване на стока от
03.08.2017г. (л.6-11 от делото); както и че ответникът е поставил подпис в представения
предавателен протокол (л.12 от делото). Всички други правни и фактически
въпроси са спорни и по тях се приема следното:
По същество: Видно от съдържанието на сключения между страните по делото договор
от 03.08.2017г. (л.6-11 от делото), с него ищецът се
е задължил към ответника да му
предостави сумата
1650.00лв. в заем, с която ответникът да придобие
в собственост стока, а ответникът
се е
задължил да върне сумата на
12 месечни вноски, всяка с размер 154.00лв. и падеж 5-то число. Самият предмет на
подлежащата на придобиване стока е записан като „Мотопед – 1бр.“, като няма
каквато и да било индивидуализация на същия по номер на регистрация и номер на
двигател или поне по модел, марка, мощност или други белези. Следователно е
напълно неясно каква по видови или поне по родови белези стока ще следва да се
придобие с кредитната сума. В договора още напълно липсва посочване и на
продавача на стоката, прочее и че той не участва в сделката. Следователно при
това съдържание на договора, клаузата относно главното задължение на ищеца –
„кредиторът превежда съответната част от средствата по кредита по сметка на
продавача на стоката, избрана от потребителя, за заплащане на продажната й
цена“, ако изобщо се счита действителна, със сигурност е обективно невъзможно
да се приеме за изпълнима надлежно, респ. плащането по кредита да се приеме за точно
по смисъла на ЗЗД. А само при такова плащане (на легитимно лице – продавач
спрямо длъжника) кредиторът може да получи от кредитополучателя заемната сума
обратно, заедно с лихвите и другите вземания.
Горният порок и неяснота
са отстраними, ако се установи, че са сключени
индивидуални договори между страните по кредита с третото лице – продавач, или
поне договор между кредитополучателя (купувача) и неговия продавач, от които по
съдържание и момент на сключване да стане ясна връзката с процесния договор за
кредит. Такива договори обаче изобщо не са представни
по делото.Не е и въведено твърдение изобщо да са сключвани. Следователно и неяснотата
не е санирана изобщо – на кого и за каква вещ
кредиторът следва да преведе сумата по кредитното правоотношение с ответника.
Приетият на л.12
протокол безспорно е подписан от представител на трето за спора лице „Н.“ ЕООД
и от ответника Н.М., поради което той е доказателство само за факта на
предадената вещ „S. B.”, впрочем изобщо неиндивидуализирана по друг и цялостен
начин. Фактът на предаване на една вещ обаче е само фактическо действие, което
при липса на договор за покупко – продажба (такъв се отбеляза вече, че няма по
делото) е без значение за кредита.
Всъщност на л.57 е
приложен договор за продажба, но той от като начало е с дата 14.08.2017г.
(тоест повече от десет дни след договора за кредит, което поставя под силно
съмнение връзката им), но още повече е сключен и с четвърто лице – физическото
такова А. И. (тоест не с „Н.“ ЕООД).
Така за съда става още по – неясен има ли изобщо и кой е продавачът, на който
според процесния договор следва да се предаде от банката кредитната сума.
Съвсем отделен е
въпросът, че съгласно чл.144, ал.2 ЗДвП прехвърлянето на регистрирано в
страната МПС (а „мотопедът“ е „МПС“ по смисъла на пар.6, т.14 и т.11 от ДР на
ЗДвП) се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите, какъвто на
изобщо няма по делото. А след като в кредита не се сочи, че изрично се касае за нерегистриран
мотопед (тк не се сочи нищо за мотопеда), то
изискуемата законова форма изглежда да е нужна за спазване, за да се докаже
изобщо наличието на продажбено правоотношение (по което да плати ищецът).
Нещо още по – важно
за случая – от заключението по приобщената ССчЕ, което съдът кредитира изцяло в
обстоятелствената му част, а и от обясненията в о.с.з. от вещото лице, по
въпроса дали има извършено плащане от кредитора в полза на ответника или в
полза на продавача на, се установява че рално плащане
на сумата по кредита изобщо няма направено от ищеца. По счетоводни данни (и без
платежни или други първични документи за това) било отчетено погасяване на
дълга по кредита, чрез прихващане с „Н.“ ЕООД, по друго и предходно отношение
на „Н.“ ЕООД, с друго трето лице Н. И., от друга дата, което след това било сторнирано и след сторното
прихванато. Платежни нареждания няма; доказателства за въпросното друго
отношение на третите лица Н. И. „Н.“ ЕООД няма; доказателства правоотношение
между ищеца и „Н.“ ЕООД няма; доказателства за прихващане по чл.104 ЗЗД няма;
други относими доказателства няма. И определено „плащане“ от банката няма, а
според договора за кредит с ответника „кредиторът превежда съответната част от
средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от
потребителя, за заплащане на продажната й цена“ – за да изпълни главния свой
дълг. Изложеното в настоящия абзац, дори само по себе си, е достатъчно за да се
отрече изцяло доказаността на изпълнението на главното задължение на ищеца – да
предостави парични средства на или в полза на ответника.
Въз
основа на горните групи съображения съдът намира, че в конкретния случай остана
абсолютно недоказано, че ищецът е изпълнил основния си дълг по договора – да
преведе на или в полза на ответника кредитната сума, за конкретна цел – както
изобщо, така и точно на легитимиран получател по см. на ЗЗД. И за това е
изключено да му се следва връщане на същата, заедно с лихвите. Тоест се следва
отхвърляне на всички искове, дори само на това основание.
За пълнота
съдът намира за нужно да отбележи още нещо: Според общите правила на ЗЗД, при
закупуване на родово определена вещ, тя следва да е поне средно качество. Без
съмнение, видно от свидетелските показания и от приетите на л.60-62 протокол за
предаване по НПК, призовка за свидетел и удостоверение за ДП, изобщо предадения
на ответника мотопед е установен от органи на МВР за неподлежащ на
пререгистрация, с подправени номера, поради което е отнет за веществено
доказателство по ДП по чл.345а, ал.1 НК. Следователно за купувача (по неясно
кой договор, с нясно кое лице и за неясно свързан с
кредита предмет) е възникнало правото по чл.195, ал.1, пр. 1 ЗЗД, рефлектиращо
и на правото на отказ от кредита и/или на правата по чл.28 ЗПК, вкл. по чл.28,
ал.3 ЗПК. А те са възникнали едва след отказа от МВР за пререгистрация и след
предаването на вещта, като ВД по ДП на 25.08.2017г. (л.60). Респективно правата
са упражнени още на 25.08.2017г. (л.55); а след това още два пъти. Което също
дава основание да се отрече основателността на исковете. В крайна сметка ищецът
е неизпратен, ответникът не е получил нищо, предявил е своите оплаквания,
съдействал е и на МВР и ПРБ, поради което е и правно и житейски необосновано да
бъде осъден да заплаща на ищеца исковите суми.
По
всички тези съображения съдът намира исковете по чл.422 ГПК, както и
евентуалните осъдителни такива, за неоснователни и недоказани, поради което и
подлежащи на пълно отхвърляне.
По
разноските: Предвид изхода по спора на ответника се следват разноски за
адв. хонорар: за исковото дело -
340.18лв. (уважена прекомерност) и 50.00лв. за заповедното дело, съобразно и с
актуалната практика на ВОС.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
искове на „Т.б.а.б.” ЕАД, ЕИК***, за съдебно установявяване
в отношенията между страните, че Н.К.М., ЕГН**********,
дължи на ищеца сумата 1538.77лв. – главница по
договор за кредит №***/***г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от
заявлението – 30.05.2018г. до
изплащането й, както и сумата 35.22лв.
– обезщетение за забава за периода 05.11.2017г. – 21.05.2018г. по същия договор за
кредит, за които вземания
е издадена заповед по реда на
чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№8322/2018г. на ВРС, на осн. чл.422 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
евентуално предявения
иск на ищеца „Т.б.а.б.” ЕАД, ЕИК***, за осъждане на
отв. Н.К.М., ЕГН**********, да заплати на
ищеца сумата от 1538.77лв. – главница
по договор за кредит №***/***г., ведно със законната лихва
върху главницата от
деня на исковата молба –
05.11.2018г. до пълното й
изплащане, на осн. чл.430 ТЗ.
ОСЪЖДА
„Т.б.а.б.” ЕАД,
ЕИК***, да заплати на Н.К.М.,
ЕГН**********, сумите 340.18лв. – разноски за исковото производство пред ВРС и 50.00лв. – разноски за възражение по
заповедно дело пред ВРС, на осн. чл.78, ал.3 ГПК и ТР на ВКС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………