Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

22.03.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

22.02

Година

2023

В откритото заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

164

по описа за

2022

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощник на арх. Д.И.З. от ***, против Решение № 228/07.11.2022 г., постановено по АНД № 723/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № КЖ-3/20.07.2022 г., издадено от началник РДНСК - Кърджали, с което на арх. Д.И.З. от ***, е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. на основание чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, за извършено на 09.05.2022 г. нарушение на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ, изразяващо се в това, че в качеството си на главен архитект на община Кърджали, по Заявление с вх. № АС-ОП-189/28.04.2022 г., подадено от А. Р. Ч., е издал на 18.05.2022 г. Разрешение за строеж № 75 за обект: „Външно кабелно електрическо захранване на едноетажна масивна вилна сграда с призем в ПИ ***, ЗЗП **, ***, с обща дължина на кабелната линия 100.7 метра, през ПИ *** и ПИ ***“, след изтичане на указания в чл. 148, ал. 4 от ЗУТ 7-дневен срок от постъпване на заявлението.

 Въведени са доводи, че решението на Районен съд - Кърджали е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, както и необоснован.

Оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд, че Д.И.З., в качеството си на главен архитект на община Кърджали е извършил вмененото му административно деяние, като счита, че събраните в производството пред първоинстанционния съд доказателства, не установявали това обстоятелство.

Твърди, че в хода на съдебното производство се установило, че заявлението за издаване на разрешение за строеж е подадено на 28.04.2022 г. /четвъртък/, като от седемте дни за произнасяне — два дни са били почивни, а в 3 от дните жалбоподателят бил в законен отпуск, а именно в периода от 03-05.05.2022 г., вкл. Сочи, че останалите два работни дни от 7 дневния срок, категорично не са били достатъчни да се извърши прецизна и задълбочена проверка на заявеното искане и да се издаде разрешението за строеж. Освен това, при внимателния преглед на заявлението за издаване на строеж се установявало, че същото е било нередовно и непълно, тъй като не е била заплатена дължимата такса за извършване на услугата, както и към него не е била приложена комбинирана скица. В този смисъл били и представените писмени възражения, с вх. № РС-Кж-222-00- 487814.06.2022 г., които необосновано били отхвърлени от АНО, като съдът изцяло възприел тезата на контролните органи и изложил мотиви, които дословно възпроизвеждали тези в обжалваното HП.

Във връзка с горното счита, че следвало да се има предвид следното: Нередовността на заявлението била безспорна, поради неплатена от заявителя такса, което се установявало от приобщените по административната преписка доказателства. Дължимата такса била заплатена едва на 18.05.2022 г., като неправилно АНО, както и първоинстанционният съд се били позовали единствено на текстовото основание за извършено плащане, посочено от заявителя в представеното платежно нареждане; Жалбоподателят бил изискал скица от отдел „КиР“ на Община Кърджали, което с оглед служебната проверка и издаването на такава било наложително предвид заявеното искане за проектиране на инфраструктурни проекти и издаването на такава скица било наложително. В тази насока АНО бил изложил свои съображения, които били напълно необосновани и неподкрепени с никакви доказателства по преписката; Относно доводите за  едностранно извършената проверка в деловодството на община Кърджали /информационния център/ и съставения в тази връзка едностранен протокол Кж-222 от 23.06.2022 г., в които била отразено липсата на заявление, с вх. № АС-ОП-189/09- 05.2022 г., следвало да се има предвид текстовото отразяване на издадената скица № ***/13.05.2022г, в която изрично бил посочен отново номерът на заявлението.

Оспорва изводите на районния съд, въз основа на които е приел, че не са налице допуснати съществени нарушения в проведеното административно- наказателно производство. В този смисъл счита, че по делото не се установило при каква проявна форма на вината е било извършено визираното в АУАН и НП административно нарушение. Сочи, че съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 7 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. От прецизния преглед на издадените в хода на административното производство документи оставало напълно неизвестно всъщност под коя от двете форми на вина е ангажирана и реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

В НП единствено било посочено, че с АУАН безспорно било установено извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Каква е всъщност вината не било изяснено, поради което като привлечено към административнонаказателна отговорност лице - главния архитект на община Кърджали бил поставен в положение, при което е бил лишен от възможност да узнае с какво субективно отношение и форма на вина е извършил нарушението, какви са доказателствата, които установяват вината му, както и е бил възпрепятстван да ангажира оборващи доказателства и доказателственени средства в този смисъл.

Предвид горното намира, че във фазата на издаване на обжалваното НП от страна на АНО е било допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, във вр. с чл. 7 от ЗАНН, което е довело и до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

На следващо място счита, че АНО е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 28 от ЗАНН, като е издал обжалваното НП без да извърши преценка относно наличието на предпоставките за маловажност в настоящия случай. В тази връзка излага съображения, че в конкретния случай били налице данни, респ. в административнонаказателното производство са били налице фактическите обстоятелства, които установявали наличието на предпоставките за маловажност, тъй като деянието макар и формално да осъществява признаците на административното нарушение, се явявало малозначително. Липсвали реално настъпили вредни последици, като нямало и установени такива, налице била незначимост на увредените обществени отношения, както и ниска степен обществена опасност на деянието. Затова и налагането на санкция, макар и в минимално предвидения в закона размер се явявала несъразмерно тежка и не съответствала на характера и тежестта на нарушението.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 228/07.11.2022 г., постановено по АНД № 723/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и отмени Наказателно постановление № КЖ-3/20.07.2022 г., издадено от началник РДНСК - Кърджали, с което на арх. Д.И.З. от ***, е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. на основание чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, за извършено на 09.05.2022 г. нарушение на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника адв. М. е постъпило становище, в което поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация – Началник РДНСК – Кърджали, чрез юрисконсулт М. депозира отговор по касационната жалба, в който излага съображения за законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение на районния съд. Моли съда да отхвърли жалбата и присъди юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител. От пълномощника юрисконсулт М. е постъпила молба, в която поддържа отговора по изложените в него доводи. Моли съда да отхвърли подадената касационна жалба, като неоснователна и да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение е установено по безспорен начин и не са налице въведените основания за отмяна на обжалваното решение.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № КЖ-3/20.07.2022 г., издадено от началник РДНСК - Кърджали, с което на арх. Д.И.З. от ***, е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. на основание чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, за извършено на 09.05.2022 г. нарушение на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ, изразяващо се в това, че в качеството си на главен архитект на община Кърджали, по Заявление с вх. № АС-ОП-189/28.04.2022 г., подадено от А. Р. Ч., е издал на 18.05.2022 г. Разрешение за строеж № 75 за обект: „Външно кабелно електрическо захранване на едноетажна масивна вилна сграда с призем в ПИ ***, ЗЗП **, ***, с обща дължина на кабелната линия 100.7 метра, през ПИ *** и ПИ ***“, след изтичане на указания в чл. 148, ал. 4 от ЗУТ 7-дневен срок от постъпване на заявлението.

Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. жалбоподателят е извършил нарушението на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ, в качеството си на главен архитект на община Кърджали. Посочил е, че разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината като срокът по чл. 148, ал. 4 от ЗУТ за издаване на разрешение за строеж, при одобрен проект, е 7-дневен от постъпване на заявлението. В случая заявлението било подадено на 28.04.2022 г. и последния ден от срока се явявал 05.05.2022 г. /присъствен ден/. В периода от 03.05.2022 г. до 05.05.2022 г. главният архитект е отсъствал от работа, поради ползване платен годишен отпуск, т.е. отсъствието му от работа е по негова собствена воля, а не по независими от него обективни причини. Изложил е доводи, че жалбоподателя е следвало да съобрази, че в периода на неговото отсъствие от работа ще изтече срокът за издаване на разрешението за строеж, както и е могъл да предостави свои функции по ЗУТ на други длъжностни лица от общинската администрация- § 1 ал. 4 ЗУТ. Освен това в периода от подаване на заявлението за издаване на разрешението за строеж - 28.04.2022г., до последния ден от срока, 05.05.2022г., главният архитект е бил на работа два работни дни, в които е могъл да издаде разрешението за строеж. След 05.05.2022 г. главният архитект е изпаднал в забава и е допуснал нарушението в първия работен ден след тази дата - на 09.05.2022 г.

В оспореното решение са въведени мотиви, че поисканата от главният архитект на 09.05.2022 г. скица от отдел „КиР“ не е била необходима при издаване на разрешението за строеж, тъй като визата се издавала преди започване на проектирането, а в случая инвестиционния проект вече е бил изготвен и одобрен на 17.04.2022 г. от главния архитект на общината. Отделно от изложеното, издадената на 13.05.2022 г. скица № *** нямала характеристиките на виза за проектиране по смисъла на чл. 140 от ЗУТ.

Приел е за неоснователно изложеното в писмената защита твърдение, че необходимата такса за издаване на разрешението за строеж е била платена на 18.05.2022 г., предвид това, че в приобщеното платежно нареждане от 18.05.2022 г., основание за плащане било „поземлен имот ***, *** и имот ***“, а не ПИ ***, ЗЗП **. Посочил е, че ЗУТ и конкретно чл. 148,  ал. 4 не обвързват издаването на разрешение на строеж с плащането на конкретна такса, а с одобрен технически или инвестиционен проект, както и писмено заявление, когато има одобрен инвестиционен проект, какъвто бил конкретния случай.

Предвид изложеното, районният съд е приел, че по описания начин арх. Д.И.З., във функциите си на главен архитект на община Кърджали, виновно е нарушил чл. 148, ал. 4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и е осъществил състава на чл. 232, ал. 1, т. 1, предложение трето от ЗУТ. Посочил е, че е налице основанието за приложението на санкционната разпоредба на чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, предвиждаща наказание глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, за длъжностно лице, което изпълни несвоевременно задължения, възложени му по този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и решения и предписания, основани на тях. Наложената на жалбоподателя санкция била минималната по размер, поради което и съдът няма правомощия да я намали съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.

Първоинстанционният съд е приел за недоказани твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Изложил е мотиви, че АУАН атакуваното наказателно постановление, са съставени от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към конкретния състав признаци, обстоятелствата, при които е извършено, а също и доказателствата, които го подкрепят. От съдържанието на АУАН и НП по несъмнен начин се установявало за какво деяние е санкциониран жалбоподателя и каква е неговата правна квалификация.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.

Във връзка с горното, на първо място следва да се отбележи, че в обжалваното решение не са изложени собствени мотиви във връзка с релевантните факти за ангажиране на административнонаказателна отговорност с атакуваното НП което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В решението буквално са пренесени мотивите на АНО, въведени в Наказателно постановление № 3/20.07.2022 г. на началника на РДНСК – Кърджали, с които е ангажираната административнонаказателната отговорност, без да са обсъдени конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи законосъобразността на наложеното наказание. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му.

Предвид изложеното, касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че районният съд не е изяснил обстоятелството, доколко представеното от АНО по административната преписка платежно нареждане от 18.05.2022 г. касае внасянето на дължимата такса на основание § 3, ал. 1 от ДР на ЗУТ за издаване на процесното разрешение на строеж по депозираното Заявление с вх. № АС-ОП-189/28.04.2022 г., подадено от А. Р. Ч. Най-малкото, с оглед въведения довод на жалбоподателя е следвало да бъде установено в процеса, дали по процесното заявление е била заплатена дължимата държавна такса, кога и в какъв размер, което не извършено от първоинстанционния съд, който единствено се е задоволил да посочи, че в платежното нареждане бил визиран друг имот. Следва да се има предвид, че за издаването на разрешение за строеж се дължи заплащане на такса на основание § 3, ал. 1 от ДР на ЗУТ/ За съгласуване и одобряване на инвестиционен проект, за издаване на разрешение за строеж, протокол за определяне на строителна линия и ниво, акт за узаконяване, разрешение за ползване на строеж и за други административни и технически услуги по този закон се събират такси по Закона за местните данъци и такси и по Закона за държавните такси/. Липсата на надлежно платена такса за поисканата услуга винаги препятства развитието на административното производство пред органа, освен в случаите, когато такава такса не се дължи. С оглед характера на обекта, предмет на процесното разрешение за строеж и по-конкретно преминаването на кабелната линия през ПИ с *** и ПИ ***, то доколкото посочените номера се съдържат в платежното нареждане, районният съд е дължал произнасяне по този довод на жалбоподателя, което задължение не е изпълнено от съда, а единствено се е задоволил да пренесе буквално, изложените от АНО мотиви.

На следващо място и отделно от горното, настоящата инстанция констатира, че за така приетото за установено от първоинстанционния съд административно нарушение по чл. 148, ал. 4, изр. последно от ЗУТ, а именно за неспазване на установения в нормата 7-дневен срок, е приложена несъставомерната хипотеза на нормата на чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. В този смисъл, неспазването на задължението за длъжностното лице да се произнесе в установения в ЗУТ срок по искане за издаване на разрешение за строеж е изрично предвидено в чл. 232, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, по силата на която: „наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което в срок, определен с нормативен акт: не се произнесе по искане за разрешаване, процедиране и одобряване на устройствени планове и техни изменения, за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж, за съставяне или издаване на строителни книжа, скици, визи за проектиране и други; не извърши проверки или други технически услуги; не отговори на постъпила жалба; не препрати искането, съответно жалбата на компетентния орган“.

Във с изложеното, приемайки, че е налице извършено нарушение на чл. 148, ал. 4, изр. последно от ЗУТ, то е следвало районният съд да осъществи правомощията си по чл. 63, ал. 7, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗАНН, а именно да измени обжалваното НП като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, т.е. нормата на чл. 232, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, вместо посочената от АНО разпоредба на чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.

Предвид горното, следва да решението на районния съд да бъде отменено, при което делото бъде върнато за разглеждане от друг състав на Районен съд – Кърджали, като при новото разглеждане на делото съдът следва да изясни всички обстоятелството, доколко са налице основанията за ангажирането на отговорността на Д.И.З. за процесното нарушение, събирайки всички относими доказателства за това.  При установяване на извършено административно нарушение на чл. 148, ал. 4, изр. последно от ЗУТ от страна на жалбоподателя, то следва първоинстанционният съд да осъществи правомощията си по чл. 63, ал. 7, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗАНН, а именно да измени обжалваното НП като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението - чл. 232, ал. 1, т. 5 от ЗУТ.

С оглед изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Решение № 228/07.11.2022 г., постановено по АНД № 723/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали, като делото бъде върнато за произнасяне от друг състав на съда, съобразно дадените указания.

При новото разглеждане на делото, с оглед изхода на спора, районният съд следва да се произнесе и по отговорността за разноските – чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63д от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1  от АПК във връзка с  чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 228/07.11.2022 г., постановено по АНД № 723/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на дадените в мотивите на касационното решение задължителни указания по прилагането на закона.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

      

                                                                                       2.