О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2221/14.11.2022г.
гр. Пазарджик,
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПАЗАРДЖИК, VII-ми административен състав, в закрито съдебно
заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Хубчева адм. дело № 1019 по описа за 2022 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 405 от Кодекса на труда КТ),
във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „КРИС“ АД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление гр. П…, ул. „М. в.“ №.., представлявано от Изпълнителния
директор Б. Й. срещу Протокол № 2226896 от 29.09.2022 год. за извършена
проверка на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. П…, потвърден с Решение изх. №
22086931 от 21.10.2022 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция
„Главна инспекция по труда“ – София. В жалбата се съдържа особено искане за
спиране изпълнението на предписанията на основание чл. 166, ал. 2 от АПК.
Административният орган, изпращайки преписката е изразил
становище за неоснователност по отношение на направеното искане за спиране.
Сочи, че хипотезата на чл. 166, ал. 2 от АПК не е изпълнена, тъй като спиране
на изпълнението може да се осъществи само въз основа на нови обстоятелства,
поради което моли за отхвърлянето му.
Административен съд-Пазарджик, VII-състав, след като се
запозна с искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение
на посочения по-горе административен акт, намира, че жалбата е процесуално
допустима.
Съгласно приложимата норма на чл. 166, ал. 4 от АПК
допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може
по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 от същата
норма, а именно в случай, че предварителното изпълнение би могло да причини на
оспорващия значителна или трудно поправима вреда. С разпоредбата на чл. 405 от КТ е установено, че принудителните административни мерки по ал. 1 на предходния
член могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс като
обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка.
Следователно законодателят не е предвидил изрична забрана за съдебен контрол на
допуснатото предварително изпълнение на актовете на органите на Дирекция
„Инспекция по труда“, поради което оспореният Протокол № 2226896 от 29.09.2022
год. за извършена проверка на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, подлежи
на разглеждане от настоящата съдебна инстанция. Съдът е сезиран от надлежна
страна – адресат на предписанията по т.1 и т. 2, съдържащи се в процесния
протокол. Ето защо, направеното особено искане, инкорпорирано в жалбата на
„КРИС“ АД, за спиране на оспорените предписания е процесуално допустимо.
Разгледано по същество искането е неоснователно. Съображенията за това са
следните:
С Протокол № 2226896 от 29.09.2022 год. за извършена
проверка на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик са констатирани две
нарушения от страна на дружеството, а именно че за месец октомври 2021 год. не
е осигурил минимална работна заплата на В. Т. Д. и на Т. Е..Ш.. Констатирал е,
че и двете са направени в нарушение на чл. 244, т. 1 от КТ, във връзка с член
единствен от ПМС № 331 от 26.11.2020 год. на Министерски съвет за определяне нов
размер на минималната работна заплата за страната, в сила от 01.01.2021 год. За
отстраняване на констатираните нарушения на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ органът е изложил своите предписания в две точки. Посочил е, че за месец
октомври 2021 год. работодателят следва да доплати разликата до минимална
работна заплата на В. Т. Д. и на Т. Е. Ш., в съответствие с изискванията на чл.
244, т. 1 от КТ и във връзка с член единствен от ПМС № 331 от 26.11.2020 год.
на Министерски съвет за определяне нов размер на минималната работна заплата за
страна в сила от 01.01.2021 год. И за двете предписания органът е указал срок
за изпълнение до 29.09.2022 год.
По силата на чл. 405, изречение второ от КТ обжалването на
принудителните административни мерки по чл. 404, ал. 1 не спира изпълнението
им. Допуснатото в хипотезата на чл. 405, изречение второ от КТ предварително
изпълнение е обусловено от законовата презумпция за подлежащ на приоритетна
защита значим обществен интерес за предотвратяване и преустановяване на
нарушенията на трудовото законодателство, засягащи правата и интересите на
работниците и служителите. За да бъде преодоляна тази законово регламентирана
защита, оспорващият трябва да докаже, че предварителното изпълнение би могло да
му причини значителна или трудно поправима вреда – по арг. на чл. 166, ал. 2 от АПК, във връзка с ал. 4 от същата разпоредба.
Дружеството излага твърдения, че изпълнението на
предписанията преди постановяване на влязъл в сила съдебен акт по същество на
спора ще нанесе значителни и практически непоправими вреди на жалбоподателя,
изразяващи се в заплащане възнаграждение на нормени работници, които не са
спазили задълженията си (нормите), приети по трудовия договор, което ще окаже
извънредно неблагоприятно психологическо въздействие върху трудовата им
мотивация, респективно дисциплина. А при условията на евентуалност – при
постановяване на окончателно съдебно решение, предвид разпоредбата на чл. 271,
ал. 1 от КТ, търговецът ще се изправи пред причинена изцяло от ответната страна
невъзможност да си възстанови средствата, които ще е изплатил на работниците на
отпаднало основание.
Както беше посочено по-горе предварителното изпълнение на
процесните предписания е допуснато по силата на самия закон - чл. 405 от КТ. За
тази хипотеза законът цели да защити важни държавни или обществени интереси или
да предотврати други последици в смисъла и обхвата на приложното поле на
изброените в нормата на чл. 60 от АПК критерии.
Допуснатото предварително изпълнение, съдържа в себе си
преценката на законодателя за наличие на особено важен държавен и обществен интерес,
който следва да бъде гарантиран. Колизията между този защитен интерес и частния
интерес - в случая на жалбоподателя, следва да бъде разрешена с оглед
значимостта на последния. За да спре предварителното изпълнение, съдът, следва
да установи, че е налице основание за спиране със същата степен на значимост на
предвидения от закона обществен интерес – т. е. допуснатото предварително
изпълнение да застрашава със същата или в по-висока степен правните интереси на
засегнатото лице.
В случая, „КРИС“ АД не е ангажирало доказателства, от които
да се направи обоснован извод, че предварителното изпълнение на оспорения акт
ще му причини значителни или труднопоправими вреди, какъв приблизително е
техният размер, както и доказателства за това, че причинените от предварителното
изпълнение на акта вреди застрашават интересите му в по-висока степен от
заложения в закона обществен интерес. Оспорващият излага общи аргументи, без да
ги конкретизира и обвързва точно с дадените му предписания, в обжалваните им
части и обосноваващи искането му за спиране на предварителното изпълнение по
чл. 166, ал. 2 от АПК. Въведените основания за спиране са бланкетни, които
освен единствено да са заявени, не са конкретизирани по вид, размер, вероятност
от настъпване, вреди от предварителното изпълнение на процесното предписание, в
обжалваната му част. Също така, освен че са уточнени, не са и установени. Не са
представени и писмени доказателства, обосноваващи, както настъпването им, така
и тяхната основателност. Следователно съдът приема, че не се касае за
действителното им настъпване, а са само в сферата на вероятностите.
Също така не може да се обоснове от изложените твърдения за
бъдеща невъзможност от страна на дружеството да си възстанови средствата, които
би изплатил на работниците на отпаднало основание. Намаляването на имуществото
на жалбоподателя не може да бъде аргумент, противопоставим на заложения в
закона обществен интерес. Освен това, ако се докаже по съдебен ред, че сумите
са изплатени, без да са били дължими, за жалбоподателя в това производство
съществува правната възможност да ги възстанови от работниците си доброволно
или по съдебен ред, което не означава значителни или труднопоправими вреди.
На последно място процесните мерки целят спазване на
трудовото законодателство, което спазване представлява важен държавен и
обществен интерес, поради което допускането на предварителното изпълнение на
принудителните административни мерки намира своята подкрепа в нормата на чл.
60, ал. 1 от АПК.
Ето защо, доводите изложени жалбоподателя относно прилагане
на разпоредбата на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от същата, приложима по
силата на чл. 405, изречение второ от КТ, са неоснователни и
неаргументирани и не могат да се приемат
като основателен аргумент за спиране на допуснатото по закон предварително
изпълнение на процесните предписания.
Предвид изложеното, съдът намира, че искането за спиране на
допуснато по закон предварително изпълнение на предписанията, визирани в Протокол
№ 2226896 от 29.09.2022 год. на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, е
неоснователно и следва да се отхвърли.
Воден от горното и на основание чл. 405 от КТ, във връзка с
чл. 166, ал. 4 от АПК, Административен съд – Пазарджик, VII - състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането
на „КРИС“ АД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр. П.., ул. „М. в..“
№ .., представлявано от Изпълнителния директор Б.. Й.. за спиране на
допуснатото по закон предварително изпълнение на предписания по т. 1 и т. 2 от Протокол
№ 2226896 от 29.09.2022 год. за извършена проверка от Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Пазарджик
Преписи от определението да се изпратят на „КРИС“ АД, ЕИК …със
седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „М. в..“ № ., представлявано
от Изпълнителния директор Б. Й. и на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пазарджик.
След влизане в сила на настоящето определение делото да се
докладва на настоящия съдебен състав за продължаване на действията по жалбата
срещу Протокол № 2226896 от 29.09.2022 год. за извършена проверка на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд, с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му до
страните.
СЪДИЯ: /п/