Р Е Ш Е Н И Е
№
град Д.град
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Д.ГРАДСКИЯТ районен СЪД, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди
двадесет и първа година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Гергана С.
като разгледа докладваното от съдия С. гр. дело №988 по описа
на Д.градски районен съд за 2011г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 251 ГПК за тълкуване на решение № 120/25.04.2012г.,
постановено по гр. дело № 988/2011г. на ДРС.
Образувано е по повод молба вх.№
263595/ 28.6.2021г. от В. Д.С., с която
се прави искане за тълкуване на съдебното решение, тъй като диспозитивът на влязлото в сила съдебно решение № 120 от 25.04.2012 г., предизвиквал
непрестанни спорове, възникващи от фактологическа
неяснота във връзка с неговото приложение.Бил неясен по отношение най-вече заради категорично заявеното от органа по принудително
изпълнение намерение за пълно незачитане обективните предели на силата на пресъдено нещо, желанието на органа по принуда заради
неяснотата в диспозитива относно максималния размер делбена площ да насочи изпълнение върху несъответстваща на
цифровото изражение на диспозитива площ, и
готовността - заради неяснотата в диспозитива - на
органа по принуда произволно да приложи конститутивните
правни последици на актът, чието тълкуване се иска.Твърди се в молбата, че диспозитивът на влязлото в сила съдебно решение, чието
тълкуване се иска бил фактически неясен по отношение на съществени елементи от
идентификацията на частта от вещта, чиято съсобственост е допусната до
прекратяване, а именно:органът по принудително изпълнение на неясното съдебно
решение целенасочено желае да отчужди несъответстваща по площ от изписаната в диспозитива част от масивната двуетажна и едноетажна
сграда, вкл. за всички неясно било какъв е максималния размер площ от частта на
допусната до делба едноетажна и двуетажна сграда.
Споровете при приложение последиците на влязлото в
сила съдебно решение, чието тълкуване се иска били породени от факта, че
органът по принудително изпълнение на влязлото в сила съдебно решение е
категоричен, непреклоненен и изразявал решително
твърдение, че на публична продан ще изнесе несъответстваща на цифрово
изписаната в диспозитива като общ размер част от
сграда, излагайки твърдение, че: За органа по принудително изпълнение не са
задължителни обективните предели на силата на пресъдено
нещо, защото съдебен изпълнител може да установява различна като площ и
квадратура вещ, която несъответства на площта, описаната в диспозитива
на съдебното решение.
Налице било поведение на съдебен изпълнител открито несъобразяващ
се и незачитащ първата част от диспозитива на
съдебното решение чието тълкуване се иска, очертаваща фактическите предели на
СПН в обективен порядък. Нито в първата, нито във втората фаза на делбеното производство пред съдът не бил поставен въпросът
за несъответствие между съдебно установената и фактическата обща площ на частта
от сградата, допусната до делба.Съдебното решение, чието тълкуване се иска, в
първата част на диспозитива конкретизирал
действителната обща площ, но в него било пропуснато да бъде посочено, че това е
заявения от ицщовата страна максимален размер на
общото вещно право върху сградата, чиято делба е заявена. Неяснотата обективно
осигурявала последваща възможност за органа по
принудително изпълнение да не се съобрази с обективните предели на силата на пресъдено нещо и да се възползва от тази липса в диспозитива на съдебния акт, за да може противоправно
да отчужди несъответстваща на цифрово изписаната в диспозитива
на изпълняваното съдебно решение площ на частта от допусната до делба сграда.
След като обективните предели на силата на пресъдено
нещо на влязлото в сила решение № 120 от 25.04.2012 г., постановено по гр. д. №
988/2011 г. се разпростират единствено до точно изписаната площ на част от
съществуващата постройка без земята върху която е, то при липса на съдебно
произнасяне че това е максималния размер на общото вещно право върху сградата,
чиято делба е заявена и допусната, то наложително било изясняване точния смисъл
на съдебно решение № 120 от 25.04.2012 г., постановено по гр. д. № 988/2011 г.,
за да е безспорно ясно какъв е предела на застроената площ на двуетажната и
едноетажна част от допусната до делба съсобствена
сграда.
Моли съда да даде
тълкуване и отговор, преодоляващ неяснота
в диспозитива на формираната в съдебното решение
правна воля на съда за максималната действителна обща площ, понеже този въпрос
продължавал да е неясен според смисъла на влязлото в сила съдебно решение № 120
от 25.04.2012 г., постановено по гр. д. № 988/2011 г. от Районен съд - гр. Д.град.Какъв
е максималния размер на действителната обща площ на допусната до делба
двуетажна и едноетажна част от сграда (именно двуетажна и едноетажна част от
масивна сграда), защото в диспозитива липсвал
максимален предел на подлежащата на отчуждаване площ, което давало основание на
органа по принудително изпълнение да твърди, че може да превищи
обективните предели на силата на присъдено нещо при изпълнение на влязлото в
сила неясно съдебно решение № 120 от 25.04.2012 г., постановено по гр. д. №
988/2011 г. от Районен съд — гр. Д.град.Неясно било може ли да има несъответствиемежду
заявената в исковата молба, приета за установена от съда и цифрово изписана в диспозитива обща площ на двуетажна и едноетажна част от
сграда и максималния размер на площта, която органа по принудително изпълнение бил
готов публично да отчужди, понеже по въпроса за предела на площта нямало
изрично съдебно произнасяне в неясното съдебно решение, чието тълкуване се
иска.
В срока по чл. 251, ал. 3 ГПК от
ищците не са депозирани отговори по молбата.
По допустимостта на искането за
тълкуване:
Настоящия съдебен състав споделя,
че предвид влязлото в сила съдебно решение №120/25.04.12г. на 4.12.12г., същото подлежи на тълкуване по
реда на чл.251 ал.1 от ГПК, поради което и молбата е допустима и следва да се
разгледа от настоящия съд, който го е постановил.
По основателността на искането:
Тълкуване може да се иска тогава, когато смисълът на съдебния
акт е неясен до степен, че не може да бъде разбрана волята на съда. Настоящият случай съдът намира, че не е такъв, тъй като волята на съда е изразена ясно и недвусмислено.
В този смисъл съдът установи, че диспозитивът на влязлото в сила
съдебно решение № 120 от 25.04.2012 г., постановено по гр. д. № 988/2011 г. от
Районен съд - гр. Д.град е фактически ясен до степен, че да може да бъде
правилно и еднозначно разбрана волята на съда, като допуснатата до делба съсобствена вещ е посочена описателно, конкретизирана е и индивидуализирана,
съгласно представени и приети като доказателства писмени документи и не допринася до неяснота на изпълнението на
съдебния акт. Същото се отнася и до диспозитива на
съдебното решение в отхвърлителната му част, като в
мотивите на решението, съдът ясно и категорично е мотивирал същото в тази му
част. В настоящия случай съдебното
решение е ясно, тъй като има пълно съответствие между мотивите и диспозитива му. С решението си, съдът се е произнесъл по целия петитум на исковата молба, както
същият е заявен от ищците. Изложил е ясни и обстойни доводи защо е приел, че
предявеният иск със съответното правно основание е основателен, включително и този в отхвърлителната му част, като в тази насока е изложил
фактически обстоятелства, които е приел за установени от доказателствата по
делото и правни изводи. От
формулировката на въпросите, поставени за тълкуване, се налага извод, че се
иска не тълкуване на решението, а отговор на въпроси, на които съдът е
отговорил и в мотивите и в диспозитива
на решението и отговор на въпроси, които не са били включени в предмета на
делото, както и явно несъгласие на молителя с действията на органа по
принудително изпълнение .
Искане
за тълкуване е основателно само, когато касае неяснота на решението, каквато в
случая не се изтъква от страната, провокирала настоящото производство, и
каквато настоящият състав не установи. Отново настоящата съдебна инстанция прави извод относно
правната абсурдност на изложеното
от молителя съображение да иска тълкуване на решението, предвид изразеното недоверие от негова страна относно действията или решенията на органа на
принудителното изпълнение, които не са предмет на тълкуване на влязло в сила съдебно
решение по смисъла на чл.251 от ГПК.
След служебна справка
в СИС при Районен съд-Д.град, се установи, че ИД №438/2014г. е изпратено за
продължаване на изпълнителното производство на 23.4.2021г. на ЧСИ с рег.№875
Захари Запрянов и същото е преобразувано под №385/2021г. по описа на ЧСИ
Запрянов.
След служебна справка
до ЧСИ с рег.№875 Захари Запрянов –ОС-Хасково се установи, че посоченото
изпълнително дело е образувано на 13.05.2021г. след прехвърляне за продължаване
на изпълнителните действия по ИД №438/14г. по описа на СИС при РС Д.град.Решение
№120/254.2012г. по г.д.988/11г. по описа на РС-Д.град не е изпълнено, тъй като
към момента не е насрочена публична продан на процесния
недвижим имот.Производството е на етап заключение от вещо лице за пазарната
цена на имота, с цел определяне на начална цена за публична продан.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
Оставя без уважение молба
вх.№ 263595/ 28.6.2021г от В. Д. С. ***, с която се прави искане за тълкуване
на съдебното решение № 120/25.04.2012г., постановено по гр. дело № 988/2011г. на Районен
съд-Д.град, на осн. чл. 251 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Хасковски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: