№ 15376
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110108651 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от И. К. Д., ЕГН ********** срещу
*****, ЕИК ***** искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал.
1, пр. 2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД относно обявяване за нищожен договор за
потребителски кредит № *****, под евентуалност обявяване на нищожнка
клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит №
***** и кумулативно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 5 лв., предявен като частичен от 4620 лв., представляваща платена
без основание.
Ищецът твърди, че на 13.10.2020 г. е сключил Договор за предоставяне
на потребителски кредит № *****. По силата на този кредит му е била
отпусната сума в размер на 5000 лева. Заявява се, че кредитът е следвало да
бъде изплатен за 12 месеца, като освен главницата е трябвало да се върнат и
1150 лева лихва, при 23 % лихвен процент. Твърди се, че в т.5 от Договора за
кредит е посочено, че ,,Кредитът се обезпечава с Поръчителство
предоставено от ***** ***** в полза на дружеството /*****/. Твърди се, че
изборът на поръчител е уговорен като неотменим и доброволен. Посочва се,
че в т.5 от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на
***** е предвиден механизъм за оценка на кредитоспособността на
кредитополучателите. Твърди се, че сключването на договор за гаранция е
задължително условие. Релевира доводи, че е изплатил изцяло процесния
1
кредит, включително сумата в размер на 4620 лв., въз основа на нищожна
според ищеца клауза.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявените исковете
като неоснователни. Оспорва едностранния избор за начин на обезпечаване на
кредита. Твърди, че няма право да включи уговорената сума между ищеца и
третото лице към ГПР (,,годишен процент за разходите“) по кредита. Заявява,
че уговореното възнаграждение между поръчителя и кредитополучателя не
може да бъде част от размера на посочения в договора за потребителски
кредит ГПР. Твърди, че изборът на обезпечение е направен от
кредитополучателя в преддоговорните отношения на страните. Оспорва
твърденията, че сключването на Договор за гаранция с банковия гарант има за
цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита. Твърди, че
СЕФ (,,Стандартен европейски формуляр“) е бил предоставен на електронната
поща на ищеца при кандидатстването за кредита. Твърди, че ищецът се е
запознал със СЕФ. Заявява, че ГПР в Договора за кредит е в съответствие с чл.
19, ал. 4 ЗПК. Навежда твърдения за неупражняване на потестативното право
по чл. 29 ЗПК от страна на ищеца. Твърди, че сключването на договор за
гаранция не е задължително условие за сключването на договор. Ответникът
заявява, че клаузата за сключване на договор за гаранция е индивидуално
договорена по избор на потребителя. Заявява, че ищецът е потвърдил изрично
чрез СМС, че желае да сключи договора за потребителски кредит при
посочените условия. Твърди, че ***** има право да получава и трансферира
плащанията, които са предназначени за трети лица, като навежда твърдения,
че част от плащанията на ищеца са дължимо възнаграждение по договор за
гаранция. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал.
1, пр. 2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22, ал. 1
ЗПК в тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки
(юридически факти): 1. Противоречие на Договора за потребителски кредит
със закона, тоест с императивна правна норма, което противоречие да
2
обуславя неговата нищожност; 2. Неспазване на някое от изискванията
посочени в чл. 22, ал. 1 ЗПК, а именно: чл. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12,
т.20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във вр. с чл. 21, ал. 1 и
чл. 22 ЗПК в тежест на ищеца е да установи наличието на следните
предпоставки (юридически факти): 1. Сключването на две сами по себе си
позволени сделки; 2. Двете сделки, сключени в определена поредност да водят
до непозволен от закона резултат; 3. Участниците в сделките да съзнават
постигането на забранен или непозволен от закона резултат.
По иск с правно основание чл. 55 ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК в тежест на
ищеца е да установи наличието на следните предпоставки (юридически
факти): Заплащане на сумата от ищеца на ответника. В доказателствена
тежест на ответника е да установи, че сумата е платена на годно правно
основание.
Страните не спорят и съдът е отделил с доклада по чл. 140 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са
сключили на 13.10.2020 г. Договор за предоставяне на потребителски кредит
№ *****. По силата на този кредит е била отпусната на ищеца сума в размер
на 5000 лева, кредитът е следвало да бъде изплатен за 12 месеца, като освен
главницата е трябвало да се върнат и 1150 лева лихва, при 23 % лихвен
процент.
Преценката относно действителността на процесния договор за
потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно
съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
/"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
3
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
49,72%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите
за кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, сключен от потребителя с „*****“, което се включва в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора.
Въпреки, че всеки един от договорите – този за кредит и този за
4
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни
договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява от обстоятелството, че в договора за потребителски
кредит е предвидено обезпечението на същия с договор за поръчителство,
предоставено от ***** и сключването на договора за поръчителство в същия
ден, в който е сключен договорът за кредит.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията по процесния договор за
потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
За пълнота следва да се отбележи, че договорът за потребиелски кредит и
договорът за гаранция (поръчителство) се намират във взаимовръзка помежду
си и като система от правоотношения между страните, поради което
последиците от прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на поръчителство поради естеството на правоотношенията.
5
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК, е основателен,
като следва да се прогласи недействителността на сключения Договор за
потребителски кредит № *****, като противоречащ на чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК.
Доколкото съдът достигна до извод за нищожност на договора за кредит,
то съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на
кредита в размер на 5000 лв., но не дължи лихва или други разходи.
От приетата като писмено доказателство по делото справка за извършени
плащания се установява, че ищецът е заплатил на ответника сумата в размер
на 1600 лв., представляваща главница; сумата в размер на 272,29 лв.,
представляваща лихва и сумата в размер на 108 лв., представляваща такси
съгласно Тарифа и Общи условия. Поради изложеното съдът намира за
основателен искът с правно основание чл. 55 за сумата в размер на 5 лв.,
предявен като частичен иск от 4620 лв.
С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на иска, предявен в условията на
евентуалност, поради което не дължи произнасяне по него.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в размер на 376 лв. за заплатена държавна такса и
адв. Д. М. има право на 480 лв., представляващи адвокатско възнаграждение
за предоставена безплатна правна помощ и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД по
иска на И. К. Д., ЕГН ********** срещу *****, ЕИК ***** Договор за
потребителски кредит № *****.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД *****, ЕИК ***** да
заплати на И. К. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 5 лв., предявена като
частичен иск от 4620 лв., представляваща платена от ищеца на ответника сума
6
без основание въз основа на нищожен Договор за потребителски кредит №
*****.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *****, ЕИК ***** да заплати
на И. К. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 376 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв. *****, ЕИК
***** да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.”, вписано в
регистър БУЛСТАТ под № *****, представляваща адвокатско възнаграждение
за предоставена безплатна правна помощ и съдействие.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7