Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №...
гр. ВРАЦА, 18.06.2015
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 12.06.2015 г. в състав:
Председател: Рената Мишонова-Хальова
Членове: Мария Аджемова
Мирослав Досов
в присъствието на:
прокурора секретар Л.Г.
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело
N` 318 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно
и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалва се решение на районен съд гр. Враца №
242/09.03.15 г. по гр. д. № 3253/14 г. по описа на същия съд. С посочения
съдебен акт районен съд е ОСЪДИЛ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР гр. Враца да заплати
на К.И.В., с ЕГН ********** сумата 1 705.03 лв. представляваща стойността на
положения от ищеца В., но незаплатен извънреден труд до 50 часа месечно за
периода от 10.07.11 г. до 01.07.14 г., заедно със законната лихва върху сумата
считано от 10.07.14г. до окончателното й изплащане, като и мораторна
лихва /лихва за забава/ в размер на 252.31 лв. за периода от 10.07.11 г. до
01.07.14 г. лв. и деловодни разноски съобразно уважената част от исковете в
размер на 355.48 лв.
В останалата част, исковете на г-н К.В. за
заплащане на положен нощен труд в посочения по-горе период с цена 372.75 лв. и мораторна лихва в размер на 53.77 лв., както и за
положен труд в официални празници с цена
319.68 лв. лв. и мораторна лихва от 49.80 лв. са
ОТХВЪРЛЕНИ.
И двете страни са останали недоволни от
постановения съдебен акт, в съответните негативни за тях части.
Ищецът К.В. намира, че районен съд неоснователно е
отхвърлил претенцията му за заплащане на нощен труд и труд положен на официални
празници. В тази връзка поддържа оплакване за нарушение на материалния закон,
тъй като районен съд не е съобразил, че изброяването в чл. 202 ал. І от ЗВМР не
е изчерпателно и ал. 5 чл. 202 от ЗМВР препраща към разпоредбата на чл. 67,
ал.7 от ЗДСл, която следва да се приложи.
Жалбоподателят В. моли за отмяна акта на районен
съд в негативната за него част и решаване на спора по същество с уважаване на
обективно съединените искове за заплащане на положения в исковия период нощен
труд и труд положен в официални празници, както лихви за забава с правно
основание чл. 86 от ГПК.
Жалбоподателят претендира съдебни разноски за въззивна инстанция.
Ответната ОД на МВР гр. Враца представя отговор, в
който оспорва въззивната жалба на К.В.. Претендира
съдебни разноски за настоящата инстанция.
Областна дирекция на МВР гр. Враца атакува решение
№ 242/09.03.15 г. в частта, с която е съдена да заплати на ищеца В. положения в исковия период до 50 часа
месечно, но незаплатен извънреден труд в размер на 1 705.03 лв. и лихва за
забава в размер на 252.31 лв. Жалбоподателят поддържа оплакване за нарушение на
материалния закон. Конкретно, той намира, че чл. 211 ал. 7 от ЗМВР и издадените
в изпълнение на тази разпоредба две инструкции /№Із-343/5.03.09 г. и №
Із-2453/12 г./ посочват, че времето за "обедна почивка" и
"почивка за хранене" е период от време в рамките на утвърденото
работно време, през който служителят не изпълнява служебните си ангажименти и
не е длъжен да присъства на работното си място. Ето защо, времето за хранене и
почивка не следва да се включва в отработеното време. И изводът на съда, че
4-те часа за всяко 24 часово дежурство, служителят е присъствал без възможност
да напуска нормативно определеното си от работодателя работно място, е
незаконосъобразен. ОД твърди също, че ищецът не е представил доказателства, че
през 4-те часа от 24 часовите си дежурства, е бил длъжен, реално е присъствал и
не е напускал територията на охраняемия обект.
Жалбоподателят ОД на МВР моли за отмяна не
атакуваната от него част от решението на районен съд и постановяване на съдебен
акт от окръжен съд, с който исковата претенция на К.В. се отхвърли изцяло.
Жалбоподателят претендира съдебни разноски за въззивна
инстанция.
Ответникът В. не представя отговор. Представя
писмена защита по спора.
И двете страни нямат доказателствени искания към
настоящата инстанция.
След самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните окръжен съд намира следното:
Жалбите са редовни от външна страна, тъй като отговарят на изискванията на
чл. 260 и чл. 261 от ГПК и са процесуално допустими.
Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.
Разгледани по същество окръжен съд намира за
ОСНОВАТЕЛНА жалбата на К.В.,*** за НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:
Ищецът К.В. твърди в исковата си молба, с която е
сезирал районен съд гр. Враца, че в периода от 10.07.11 г. до 01.07.14 г.
е работил по служебно правоотношение в
системата на МВР и е заемал длъжността "****" в "****" в
група "****" при РПУ – АЕЦ Козлодуй към ОД на МВР гр. Враца.
Трудовата си дейност по служебно правоотношение полагал по утвърдени графици на
24 часови смени, работното му време било изчислявано за тримесечни периоди
съгласно нормата на чл. 211 ал. 3 от ЗМВР. Ищецът твърди, че 24 – те часа от
смените бил на разположение на ответника работодател на територията на охраняемия обект – АЕЦ Козлодуй, в готовност да изпълнява
служебните си задължения през цялото време. Въпреки това работодателят не
отчитал за отработени всички 24 часа от смените, като част от времето /4 часа/
отчитал като почивка и не му заплатил. Според ищеца, незаплатените 4 – часа от
всяка от 24 часовите смени в периода от 10.07.11 г. до 01.07.14 г. следва да му
се заплащат като положен редовно извънреден труд, тъй като не бил компенсиран
за това нито с допълнителен платен годишен отпуск, нито с възнаграждение за
извънреден труд за отработените до 50 часа на тримесечие, с оглед изискването
на чл. 211 ал. 5 от ЗМВР. Предвид изменението на размера на предявения иск
направено на осн. чл. 214 от ГПК и допуснато от
районен съд с. з. от 24.02.15 г., ищецът В. намира, че 4 – те часа от всяка 24
часова смяна, следва да му бъдат заплатени от ответника-работодател в размер на
1 705.03 лв. заедно със законната лихва върху тази сума от предявяване на
исковата претенция. Претендира, върху главницата от 1 705.03 лв. да му бъде
заплатена, на осн. чл. 86 ал. І от ЗЗД и лихва за
забава в размер на 252.31 лв.
При изложените обстоятелства, ищецът намира, че за
исковия период ответникът следва да му заплати на основание чл. 67 ал. VІІ от
ЗДСл и допълнително възнаграждение за положен нощен труд в размер на 372.50 лв.
и лихва за забава от 53.77 лв., предвид изменението на иска направено в с. з.
на 24.02.15 г. и допуснато от съда.
Претендира и заплащане на допълнително
възнаграждение съгласно нормата на чл. 67 ал. VІІ т. 3 от ЗДСл за положен от него
труд в исковия период на официални празници, за случаите когато 24 часовите
смени съвпадат с такива празници. Размерът на тази претенция, с оглед изменението
на иска, е за 319.68 лв. и лихва за забава в размер на 49.80 лв.
Ответната Дирекция е представила писмен отговор, в
който оспорва предявените искове и навежда доводи, че работното време на ищеца В.
като служител на МВР е определено съобразно действащата нормативна уредба,
съгласно която времето за "обедна почивка" и "почивка за
хранене" е период от време, който не се включва и не се отчита като
работно време, съответно и не следва да се заплаща.
По отношение на другите две претенции за заплащане
на допълнително възнаграждение за нощен труд и труд положен в официални
празници, ответникът твърди, че също са неоснователни, тъй като приложимата
норма на чл. 202 ал. 1 от ЗМВР не предвижда допълнително възнаграждение за
такъв труд.
Страните не спорят, а представените доказателства
установяват, че в периода 10.07.11 г. до 01.07.14 г. ищецът е работел на
длъжност "****" в "****" от група "****" към РУ
"Полиция" при АЕЦ – Козлодуй към ответната ОД на МВР гр. Враца.
В отговора на ответната Дирекция представен пред
районен съд гр. Враца не се оспорва, че в
рамките на исковия период, за заеманата от ищеца длъжност е определен 24
часов режим на труд. Дирекцията твърди в отговора си, че разпределението на
работното време се установявало с три
отделни заповеди на ОД на МВР гр. Враца, издадени на основание инструкция
№ Із – 343/09 г. и след отмяната й инструкция № Із 2453/12 г., а именно: -
заповед № 681/24.02.11 г., в която се посочвало, че в рамките на 24 часовата
смяна се включват 4 часа време за обедна почивка и почивка за хранене, както и
време на разположение – Заповед 215/14.01.13 г., в която се посочвало, че в
рамките на 24 часовата смяна се включват 4 часа време за обедна почивка и
почивка за хранене, както и време на разположение и – Заповед 1041/14.03.13 г.,
в която се посочвало, че 24 часовата смяна включва: носене на служба на пост
общо 17 ч. и 45 минути, време за хранене общо 1 ч. и 30 минути, физиологични
почивки общо 45 минути и почивки за хранене 4 часа.
За сведение, пред окръжен съд са представени
Инструкция рег. № Із-343/05.03.09 г. на Министъра на вътрешните работи, за реда
за разпределяне на работното време на държавните служители в МВР, отчитането му
и компенсиране на работата извън установеното работно време, както и Инструкция
№ Із-2453/4.12.12 г. на Министъра на вътрешните работи с идентичен предмет на
регламентация.
Пред първостепенния съд е приета специализирана
счетоводна експертиза с вещо лице Н.Ф., неоспорена от страните, стр. 54 от
делото. Извънредният труд представлява разликата между нормално установеното за
съответния период работно време и действително отработените и отчетени часове в
утвърдените работни графици, при съобразяване, че съгласно нормативните
изисквания, за служителите на МВР е наложено тримесечно сумарно отчитане на
работното време. След подробен анализ на относимите
към претенцията данни, г-жа Ф. е посочило общия брой на часовете положен
извънреден труд от ищеца В., по графиците за 24 часовите смени на отчетен
тримесечен период, за исковия период от 10.07.11 г. до 01.07 14 г., а именно:
положения извънреден труд е 384 часа с левова равностойност 1 705.03 лв., като
за да определи тази сума експерта е съобразил нормата на чл. 211 ал. V от ЗМВР
/отм./ според която се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд
до 50 часа. Вещото лице констатира, че на ищеца се дължи сумата 1 705.03 лв. за
положения, но незаплатен от ответника извънреден труд в исковия период, в
рамките на 24 часовите смени, при които е бил организиран работния процес.
Експерта е изчислил и посочил и размера на дължимата лихва за забава върху
главницата от 1 179.03 лв. в размер на 252.31 лв. за периода от 01.10.11 г. до
10.07.14 г.
Експерта Ф. е направила подробни изчисления и във вр. в останалите две претенции на ищеца П. за заплащане на
положения от него нощен труд в исковия период и за положения от него труд по
време на официални празници в същия период. Изчисленията на експерта са
съобразени с нормите на чл. 67 ал. 7 т. 1 от ЗДСл, чл. 20 от Наредбата за
заплатите на служителите в държавната администрация и чл. 9 ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, както и с чл. 154 от КТ,
където са посочени официалните празници в Република България. Изводът на г-жа Ф.,
е че левовата равностойност на положения в исковия период нощен труд от ищеца е
372.50 лв., размерът на претендираната на осн. чл. 86 от ЗЗД лихва за забава върху тази сума е 53.77
лв. След съответните изчисления, експерта е посочил, че размерът на
допълнителното възнаграждение за положения от ищеца В. труд по време на официални
празници в исковия период е 319.68 лв., а лихвата за забава е в размер на 49.80
лв.
При така изложените факти окръжен съд прави
следните правни изводи:
По първия кумулативно обективно съединен иск за
заплащане на извънреден труд в рамките на 24 часовите смени.
Според нормата на чл. 169 ал. І от ЗМВР /отм./
служителите на МВР са държавни служители и лица работещи по трудово
правоотношение. Окръжен съд намира, че с оглед заеманата от ищеца длъжност,
следва да се приеме, че той работи като държавен служител в МВР. Ето защо
правоотношенията между него и ответната Дирекция за претендираното
възнаграждение и положен извънреден труд се уреждат от Закон за МВР действал в
исковия период - 10.07.11 г. до 01.07.14 г., към момента отменен със ЗМВР, в
сила от 1.01.15 г. С чл. 202 ал. І т.3 от ЗМВР /отм./ се определя принципната
възможност на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд. А в чл. 211 ал. І от ЗМВР се посочва нормалната
продължителност на раб. време на държавните служители в системата на МВР – 8
часа дневно, 40 часа седмично, при 5 дн. работна седмица. Ал. ІІІ на цитирания
текст разпорежда, че раб. време на държавните служители се изчислява в раб. дни
– подневно, а за работещите на 24 часови смени – сумарно
на тримесечен период. Съгласно разпоредбата на чл.211 ал. 7 от ЗМВР редът за
разпределянето работното време, за неговото отчитане и за компенсиране на
работата на държавните служители извън редовното работно време се определя с
инструкция на министъра на вътрешните работи.
Във вр. с тази законовата
делегация на чл. 211 ал. 7 от ЗМВР, по делото са приложени Инструкция рег. № Із-343/05.03.09 г. и
Инструкция І Із-2453/4.12.12 г., в сила от 14.12.12 г., която отменя инструкция
№ Із-343/09 г. Действието на двете инструкции обхваща исковия период.
И двете Инструкции съдържат идентични текстове,
чл. 2 и за двете, които разпореждат, че нормалната продължителност на раб.
време на държавните служители е 8 дневно
и 40 часа седмично при 5 дн. работна седмица, но за дейности, чието изпълнение
изисква НЕПРЕКЪСВАЕМОСТ на работния процес, работното време се организира на 8,
12 и 24 часови смени и за работещите на смени се установява ненормиран работен
ден. Инструкция № Із-2453/12 г. ДР пар.1 т. 6 съдържа
легална дефиниция на понятието "смяна", а именнно:
смяна е времето, през което държавният служител изпълнява служебните си
задължения по предварително утвърден график при непрекъсваемост
на работния процес. От тази нормативна уредба и като се има предвид, че
ответникът-работодател не твърди в исковия период ищецът да не е изпълнявал
служебните си задължения и да има наказания в тази връзка, следва еднозначния
извод, че по време на 24 часовите смени, ищецът е бил длъжен да бъде и е бил на
разположение на определеното от работодателя място, където е изпълнявал
служебните си задължения.
И двете Инструкции, в своя чл. 11 разпореждат, че
работните смени се организират в седмичен и месечен график, изготвен от
началника на съответната структура или от служител определен със заповед на
ръководителя на съответната структура. В чл. 10 ал. ІІІ от инструкциите е
отразено, че с разпределението на работните смени се определя времето за
почивка при 12 часови и 24 часовите смени, както и почивките съобразно
въведения физиологичен режим на труд и почивка. В изпълнение на тези норми,
работодателят е издал цитираните в отговора му три заповеди описани по-горе - №
681/11 г., № 215/13 г. и № 1041//13 г., с които е включил в рамките на 24
часовите смени 4 часа време за обедна почивка, почивка за хранене и време на
разположение. Тези 4 часа от 24 часовите смени на ищеца, ответникът-работодател
не му е заплатил и е приел, че тези часове ищецът не е изпълнявал служебните си
задължения и те не се включват в работното време. Ответникът се е позовавал в
отговора на исковата си молба и в отговора на въззивната
жалба, на разпоредбите съдържащи се в процесните две
инструкции, а именно: Инструкцията № Із-343/09 г., раздел ІІІ – Отчитане на
работното време, чл. 15 е посочено, че времето за обедна почивка и почивка за
хранене, както и времето на разположение не се включват и не се отчитат за
работно време. Сходна уредба съдържа и инструкция № Із-2453, в ДР пар.1 т.7 – "Обедна почивка" и "почивка за
хранене" е период от време в рамките на утвърденото раб. време, през който
служителят не изпълнява служебните си задължения.
Окръжен съд не споделя становището на ответната
Дирекция. В заповедите на Директора на ОД на МВР, НЕПРАВИЛНО 4 – те часа в
рамките на 24 часовите дежурства на ищеца са определени като обедна почивка,
почивка за хранене и време на разположение, съответно е прието, че в тези 4
часа служителят не изпълнява служебните си задължения и те не следва да се
включват в работното му време и да се заплащат.
Като изхожда преди всичко от установения по
категоричен начин в факт в процеса, че по време на 24 часовите си дежурства по
утвърдения от работодателя график, в периода от 10.07.11 г. до 01.07.14 г.,
ищецът В. е полагал труд или е извършвал дейност при НЕПРЕКЪСВАЕМСТ на работния
процес, окръжен съд намира, работодателят е следвало да издаде заповеди, в
които определи "време за хранене" и "време за отдих" на
служителите по време на 24 часовите смени. За този си извод, окръжен съд се
основава на пар. 1 от ДР, т.5 и т. 9 от Инструкция №
Із-2453, които норми съдържат легалните дефиниции на тези понятия – т. 5
"време за отдих" е времето, през което служителят възстановява
трудовите си сили в зоните и обектите на отговорност, но е длъжен да изпълнява
служебните си задължения в рамките на продължителността на смяната или
дежурството и т. 9 "време за хранене" е период от време през
работната смяна, което ръководителят определя на служителите за хранене, без да
бъдат прекъсвани изпълняваните задължения, и се зачита за работно време.
Определените от работодателя "време за
хранене" и време за отдих" следва да се включат в работното време на
съответния служител и да се заплатят като положен извънреден труд, тъй като,
както многократно се посочи, по време на 24 часовите смени работният процес е
непрекъсваем и във времето, когато служителят възстановява физическите си сили
и се храни, той не може да напуска "зоните и обектите на отговорност"
според лексиката на цитирания пар. 1 т. 5 от
инструкция № Із-2453/12 г.
Почивките посочени в цитираните заповеди на
ответната дирекция /време за обедна почивка и почивка за хранене/ се отнасят за
държавните служители, които работят на нормиран работен ден, а не на смени и не
се включват в работното време, но процесният случай
не такъв. В контекста на изложеното по-горе, още по малко в рамките на 24
часовата смяна следва да се включва и времето на разположение, доколкото според
пар. 1 т. 3 от Инструкция № Із-2453 "времето на
разположение" е времето, през което служителят е на разположение на
ръководителя ИЗВЪН работното място с готовност при необходимост да изпълнява
служебните си задължения. Като се изхожда от това определение, по време на 24
часовите си смени ищецът не може да бъде на разположение, тъй като
изпълняваните от него дейности /положен труд/ е от такъв характер, че
предполагат непрекъсваемст на работния процес и той
следва да е на определеното от работодателя място, а не извън него в готовност
да бъде повикан.
При така описаната нормативна уредба и правни
разсъждения във вр. с полагане и отчитане на
положения извънреден труд от държавните служители в системата на МВР, доколкото
ищецът В. посочва ясно в исковата си молба, че претендира заплащане на
извънреден труд за времето на почивките за хранене и времето на разположение, в
рамките на 24 часовите му дежурства, които според посочените от Директора на ОД
гр. Враца негови заповеди, са с времетраене – 4 часа, искът му следва да бъде
уважен.
Почивките се включват в продължителността на
работното време и подлежат на заплащане като извънреден труд. В хипотезата на
24 часовите смени давани от ищеца, той е задължен да бъде на разположение на
ръководителя си на работното място, съответното поделение, при което всички
почивки, които очевидно му се полагат за да възстанови физическите си сили,
следва да се включат в рамките на работното време и да се заплащат като
извънреден труд.
За този извод, окръжен съд се съобразява и с
практика на Съда на Европейския съюз - преюдициални
заключения на СЕС по тълкуването на Директива 93/104 относно някои аспекти на
организацията на работното време и Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои
аспекти на организацията на работното време. Самите директиви не дават
безусловна и достатъчно точна по своето съдържание регламентация по въпроса
дали почивките при дежурства или други случаи, когато работникът или служителят
е на разположение на работодателя, без да полага фактически труд през цялото
време, трябва да се считат изцяло за работно време, но във връзка с
приложението им този въпрос е бил предмет на разглеждане в няколко решения на
СЕС - Решение от 09.09.2003 г. по дело С-151/02 Landeshauptstadt
Kiel/Norbert Jaeger, Решение от 11.01.2007 г. по дело С-437/05 Jan Vorel/ Nemocnice
Cesky Krumlov; Решение от
25.11.2010 г. по дело С-429/09 Gunter Fuss/Stadt Halle
и др. Тези съдебни актове са постановени по преюдициални
запитвания и с тях се дава тълкуване, че
разграничителният критерий е дали по време на дежурството работникът или
служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от
работодателя, тоест, когато работникът или служителят е длъжен да присъства
физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство се счита за
работно време, а когато изпълнява задълженията си на повикване, работното време
е само времето, през което действително е положен труд. Неактивната част от
дежурствата /време за спане, почивка, храна, физиологични нужди/ също
представлява работно време, ако работникът или служителят присъства физически
на място, определено от работодателя - дело Jaeger. В
Решение от 11.01.2007 г. по дело С-437/05 Jan Vorel/ Nemocnice Cesky Krumlov, като се позовава
на предходна своя практика по дело Dellas, СЕС
посочва, че дежурствата, изпълнени от работник при режим на физическо
присъствие в заведението на работодателя, следва да се считат в своята цялост
като работно време, независимо от това дали работникът действително е полагал
труд по време на тези дежурства.
Преюдициалните заключения на СЕС са правнообвързващи за всички национални юрисдикции, вкл. и за
тези, които не са отправили преюдициално запитване,
поради което следва да намерят приложение и към настоящия случай и изводите
съда да се съобразят с тях.
При изложените съображения, настоящият съдебен
състав намира, че доводите на ОД на МВР гр. Враца относно отчитането на
работното време при 24-часовите дежурства и изключването на почивките от
същото, са неоснователни и на ищеца В. следва да бъде присъдено възнаграждение
за извънреден труд, изчислено при отчитане на пълните 24 часа от дежурствата за
работно време.
Следва да се посочи също, че в изложения по-горе
смисъл е и задължителното за съдилищата ТР на ВКС № 8/14.11.14 г., което
разпорежда, че при непрекъсваем производствен процес /смени,
дежурства/нормативно определеното време за хранене се включва в работното
време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място,
определено от работодателя.
Съдът намира,
че следва да бъде възприето заключението на в. л. по изслушаната пред
районен съд ССЕ, което е неоспорено от страните и се кредитира от съда като
компетентно. Заключението е дадено при
сравнение на действително отработените часове за всяко тримесечие /приспадайки
отсъствията на ищеца/, съобразно разпределението им на 24 часови смени. Съобразно констатирания брой наднормени
часове, разпределени по тримесечия, които не надхвърлят в рамките на тримесечието
50 часа, експертът Ф. е дала заключение за дължимата сума извънреден труд,
възлизащ общо на 1 705.03 лв. и в тази
си част исковата претенция следва да бъде уважена в посочения размер.
При извода да основателност на предявения главен
иск, окръжен съд намира за основателна и акцесорната
претенция за лихва за забава с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Вещото лице е определило такава лихва върху всяко от
дължимите възнаграждения за извънреден труд от първо число на месеца, следващ
съответното тримесечие, в размер общо на 252.31 лв. и искът за лихва за забава
следва се уважи в този размер.
В заключение, тъй като изводите на настоящата
инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд по отношение претенцията за
заплащане на положен, но незаплатен извънреден труд от 4 часа в рамките на 24
часовите смени на ищеца, до 50 часа месечно, в периода от 10.07.11 г. до
01.07.14 г., атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
По
останалите два обективно кумулативно съединени искове за присъждане на
допълнително възнаграждение за положен от ищеца в исковия период НОЩЕН ТРУД и
труд положен по време на ОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ, съставът на окръжен съд намира
съда следното:
С нормата на чл. 202 ал. 1 от ЗМВР /отм./
законодателят е определил принципната възможност на държавните служители да се
изплащат допълнителни възнаграждения. Окръжен съд намира, че изброяването на
случаите, в които на държавните служители се дължи допълнително възнаграждение
в чл. 202 ал. 1 не е лимитативно, доколкото с ал. 5 на чл. 202 от ЗМВР /отм./
се въвежда възможността на държавните служители да се изплащат и други
възнаграждения в случаите определени със закон или с акт на МС за държавните
служители на МВР. Фактът, че правния статус на държавните служители в МВР е
регламентиран със специален закон /ЗМВР/, не означава, че по същество те са
някаква категория служители на държавата различна от останалите които
изпълняват държавна служба. Ето защо, окръжен съд намира, че нормата на чл. 202
ал. 5 от ЗМВР /отм./, съобразно правилото на чл. 46 ал. 1 и ал. 2 от ЗНА
допуска субсидиарно приложение на чл. 67 ал.7 т. 1 и
т. 3 от ЗДСл, които разпоредби предвиждат изплащането на допълнително
възнаграждение за положен нощен труд и допълнително възнаграждение за труд положен
на официални празници. По въпроса за субсидиарното
приложение на общия ЗДСл при липса на подробно правна уредба в специалния ЗМВР
/отм./, се е произнесъл и ВКС, който в мотивите към т. 23 от ТР 6/12 г. по тълк. дело № 6/12 г. на ОСГТК, е възприел за меродавна
следната правна логика: "В МВР има служители, назначени по трудови
договори и такива по служебно правоотношение, тези от втората група са държавни
служители по смисъла на СДСл. Общият закон намира субсидиарно приложение и при липса на изрична разпоредба в
ЗМВР следва да се прилага ЗДСл ....Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите по трудови
правоотношение" Изложените разсъждения се отнасят изцяло за претендираните от ищеца възнаграждения за положен нощен
труд и работа в официални празници. Недопустимо е да се приеме, че те
/допълнителните възнаграждения/ не му се дължат само защото отменения специален
ЗМВР е пропуснал да предвиди заплащане на такива. Окръжен съд намира, че на
ищеца се дължи възнаграждение за положен нощен труд и труд положен в официални
празници, в исковия период, по време на 24 часовите му смени, на основание субсидиарно приложимия общ ЗДСл, чл. 67 ал. 7 т. 1 е т. 3.
Следва да се посочи още, че тази празнота в отменения ЗМВР е преодоляна и в
действащия ЗМВР в сила от 01.01.15 г., с чл. 179 ал. І изрично е предвидено
заплащане на положен от съответния служител нощен труд и труд по време на
официални празници.
По отношение размера на тези искове, окръжен съд
намира, че същите следа да се уважат съобразно заключението на вещото лице Ф.,
неоспорено от страните, което окръжен съд намира за компетентно, задълбочено и
правилно и предвид изменението на осн. чл. 214 от ГПК
на размера на тези искове заявено от ищеца и допуснато от районен съд в с. з.
на 24.02.15 г. Искът за допълнително възнаграждение за положен нощен труд
следва да бъде уважен за сумата 372.50 лв., а също и за акцесорния
иск за лихва за забава върху главницата в размер на 53.77 лв. за периода от
01.10.11 г. до 10.07.14 г. А искът за допълнително възнаграждение за труд
положен по време на официални празници следва да бъде уважен за сумата 319.68
лв., също и акцесорната претенция за лихва за забава
в размер на 49.80 лв. за периода от 1.01.12 г. до 10.07.14 г.
С оглед на изложеното, в отхвърлителната
част атакуваното решение на районен съд гр. Враца следва да бъде отменено, като
по се постанови друго по същество, с което исковете на ищеца В. за присъждане на допълнителни
възнаграждения за положен нощен труд и за работа в празнични дни по време на 24
часовите дежурства, в исковия период, както и за мораторна
лихва върху тези допълнителни възнаграждения, следва да се уважат по изложените
по-горе правни съображения и в посочените размери.
При изхода от спора, решението на районен съд
следва да бъде коригирано и в частта за разноските. Тъй като исковите претенции
на ищеца В. са уважени изцяло, то на основание чл. 78 ал. І от ГПК ответната
дирекция следва да бъде осъдена да му заплати изцяло направените съдебни
разноски пред първостепенния съд в размер на 500 лв. /адв.
хонорар 350 лв. и депозит за в. л. 150 лв./ И тъй като районен съд е осъдил
ответната дирекция на МВР гр. Враца да заплати на ищеца В. съдебно разноски по
компенсация в размер на 355.48 лв., то окръжен съд следва да присъди на ищеца
допълнително сумата 145 лв.
За настоящата въззивна
инстанция не следва да се присъждат направени съдебни разноски. Такива се
дължат на жалбоподателя В., тъй като само неговата жалба е основателна, но от
процесуалният му представител адв. П. от Плевенска адв. колегия няма представени доказателства за направени
съдебни разноски пред виззивна инстанция.
Ответната ОД на МВР гр. Враца следва да бъде
осъдена да заплати по см. на окръжен съд
гр. Враца сумата 200 лв. представляваща държавна такса върху размера на
уважените от окръжен съд обективно съединени искове.
Водим от горното окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение на районен съд гр. Враца № 242/09.03.15
г. по гр. д. № 3253/14 г. по описа на същия съд само В ЧАСТТА, с която е
ОТХВЪРЛЕН предявеният от К.И.В. ***, с ЕГН ********** против Областна дирекция
на МВР гр. Враца иск за заплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд
и за работа през официалните празници и вместо него
П О С Т А Н О В Я В А:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Враца ДА
ЗАПЛАТИ на К.И.В. *** с ЕГН ********** следните суми:
- на основание чл. 67 ал. 7 т. 1 от ЗДСл и във вр. с чл. 202 от ЗМВР /отм./ сумата 372.50 лв.
представляваща допълнително възнаграждение за нощен труд положен в периода от 10.07.11 г. до 01.07.14 г., заедно
със законната лихва върху тази сума считано от предявяване на иска 10.07.14 г.
до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 53.77
лв. представляваща лихва за забава върху допълнителното възнаграждение за
положен нощен труд за периода от 01.10.11 до 10.07.14 г.
- на основание чл. 67 ал. 7 т. 3 от ЗДСл и във вр. с чл. 202 от ЗМВР /отм./ сумата 319.68 лв.
представляваща допълнително възнаграждение за работа през официалните празници в периода от 10.07.11 г. до 01.07.14 г.,
заедно със законната лихва върху тази сума считано от предявяване на иска
10.07.14 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86 от ЗЗД
сумата 40.80 лв. представляваща лихва за забава върху допълнителното
възнаграждение за работа през официални празници за периода от 01.01.12 г. до
10.07.14 г.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата част цитираното решение
на районен съд гр. Враца.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР гр. Враца да
заплати на К.И.В. *** с ЕГН ********** допълнително сумата 145 лв. представляваща
направени съдебни разноски пред първостепенния районен съд гр. Враца.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР гр. Враца да
заплати по сметка на окръжен съд гр. Враца държавна такса от 200 лв. върху
размера на уважените от окръжен съд обективно съединени искове
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:.........Членове:1..........2..........