Решение по дело №28/2022 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 101
Дата: 21 юни 2022 г. (в сила от 21 юни 2022 г.)
Съдия: Галина Атанасова Стойчева
Дело: 20227110700028
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  101

                                          гр.Кюстендил, 21.06.2022год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май  през две хиляди  двадесет и втора година в състав:

                                                                 Административен  съдия: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

при участието на секретаря  Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията  адм. дело № 28 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси във вр. с чл.156 и сл. от ДОПК.

 „Х.И.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, чрез процесуалния си представител адв. Д.Ц.Ц. - Р., оспорва   Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУ21002514-1/01.12.2021г., издаден от главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Дупница,  потвърден с решение н.н.н.о. „М.д.и т.“***, обективирано в писмо изх. № 26-00-3182(2)/30.12.2021г. Релевирани са основанията за незаконосъобразност на атакувания административен акт по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК.  Твърденията са, че оспореният акт няма мотиви относно основата за определяне на задълженията за местен данък.  По същество се оспорва дължимостта на определения данък, за който се сочи че не е съобразен с вида и застрояването в имота и конкретно, че е начислено задължение за сграда, която е съборена в противоречие с правилото по чл.16, ал.2 вр. с ал.1 от ЗМДТ. Прави се искане за отмяна на оспорения акт.

Изложените в жалбата доводи и искания се поддържат с писмена молба на   адв.  Д.Ц.Ц. – Р., представена в съдебно заседание.

Ответникът – началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Дупница лично и чрез процесуалния си представител адв. М.Ч., изразява становище за неоснователност на жалбата, като  твърди, че оспорения АУЗД е законосъобразен. Съображенията са за това, че  обжалваният акт  е издаден от орган с материална и териториална компетентност, мотивиран е с посочване на  фактическите и правните основания за издаването му. По същество се твърди, че задълженията са определени правилно върху основата и в размерите, посочени в ЗМДТ, в Наредбата по чл.1, ал.2 от ЗМДТ и в решенията на общинския съвет, като данъкът е съобразен и с настъпилата промяна  в имота след като задълженото лице е подало  уведомление  от по чл.16, ал.1 от ЗМДТ. Прави се искане за отхвърляне на жалбата.

Административният съд, като прецени доказателствата  по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С  оспорения Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК  № АУ21002514-1/01.12.2021г., издаден  от С.Т.– главен специалист „МДТ“ при община Дупница,  на осн. чл.107, ал.3 от ДОПК  вр.  с чл.4, ал.1 –ал.5 от ЗМДТ, на търговско дружество  „Х.И.“ ЕООД  са определени задължения  за  данък  върху  недвижимите  имоти  за 2021год.   в размер  на  1139,58лв.  и  лихва  към 01.12.2021г.  в размер на 30,46лв.  или  общо  1170,04лв. Горните задължения са формирани като сбор  от:   данък върху недвижимите имоти  за 2021год.  в размер  на  608,52лв.  и  лихва  към 01.12.2021г.  в размер на 26,03лв.  или  общо  634,55лв.  по декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № **********/21.12.2011г. за  недвижим  имот  в  Община Дупница, ул. „Самоковско шосе“  с партиден № ********* 001,  закрит на 30.06.2021г.,  с идентификатор на ПИ 68789.602.51, представляващ земя с площ 9007,00 кв.м.  и сграда – друг нежилищен обект  с  площ 626,00 кв.м.,  при  данъчна оценка на земята  - 61 968,20лв.  и отчетна стойност – 424 843,41лв.  и съотв. при  данъчна оценка на сградата – 79 667,80лв.  и отчетна стойност – 2205,71лв., както и   данък върху недвижимите имоти  за 2021год.  в размер  на  531,06лв.  и  лихва  към 01.12.2021г.  в размер на 4,43лв.  или  общо  535,49лв.  по декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № **********/30.11.2021г.  за  недвижим  имот  в  Община Дупница, ул. „Самоковско шосе“  с партиден № 6003F41577,  с идентификатор на ПИ 68789.602.51, представляващ  земя с площ 9007,00 кв.м.  при  данъчна оценка  - 77 460,20лв.  и отчетна стойност – 424 843,41лв.   

Видно  от  издадения акт, органът е  посочил отчетната стойност, съответно данъчна оценка на земята и сградата в имота;  задължението за ДНИ  и  за лихва към 01.12.2021г.,  поотделно за ПИ, включващ земя и сграда  за периода до 30.06.2021г.  и  за ПИ , включващ само земя  за периода след 30.06.2021г. , според декларациите по чл.14 от ЗМДТ и партидния номер на имота. Налице са данни за общия размер на задължението, съотв.  размера  на  ДНИ и на лихвите към 01.12.2021г., определени по реда и на основание ЗМДТ и  ЗЛДТДПДВ. 

Издаденият АУЗД е съобщен на адресата на 08.12.2021г. чрез известие за доставяне,  като в срока по чл.152, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, е оспорен с жалба с № 26-00-3182/21.12.2021г.

По жалбата се е произнесъл Георги Георгиев - началник на отдел “МДТ” при Община Дупница в качеството му на териториален директор на НАП по чл. 4, ал.5 от ЗМДТ,  с решение в писмо  № 26-00-3182-(2) от 30.12.2021г., с което  потвърждава оспорения АУЗ.  Приема се, че жалбоподателят  е задължено лице по см. на чл.11, ал.1 от ЗМДТ; че размерът  на ДНИ  е определен съгласно чл.21 и чл.22 от ЗМДТ и Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Дупница. Органът сочи, че  задължението за ДНИ  по декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № **********/21.12.2011г.  за  недвижим  имот  в  Община Дупница, ул. „Самоковско шосе“  с партиден № ********* 001, представляващ земя с площ 9007,00 кв.м.,  е  определено за периода 01.01.2021г. -31.12.2021г.;  че  със заявление с вх. № 26-00-1244/08.06.2021г., управителят на  „Х.И.“ ЕООД  уведомява началника на отдел МДТ при Община Дупница, че в изпълнение на влязлата в сила заповед № 702/03.04.2012г. на кмета на Община Дупница, сградата  в имота е премахната, с оглед на което прави  искане същата да бъде заличена от партидата за ПИ и да не са начисляват задължения за данък и ТБО; че във връзка със заявлението, е издадено удостоверение изх. № УД-990/22.06.2021г. от кмета на община Дупница с данни за това, че сградата с идентификатор 68789.602.51.1 по КК на гр. Дупница е съборена, като  за  издаденото удостоверение е  уведомен началника на отдел МТД със  служебно писмо изх. № 08-09-937(1)/22.06.2021г.; че въз основа на  данните в удостоверението, служебно е закрита партида с № ********* 001 по декларацията по чл.14 от ЗМДТ с вх. № **********/21.12.2011г.  и  е  генерирана  нова  декларация с нов партиден № 6003F41577 за имот, представляващ земя с площ от 9007,00 кв.м., т.е. променен е статуса на имота от „земя и сграда“ на „земя“, за което е уведомен управителя на дружеството с писмо изх. № 26-00-1244/1/ от 22.06.2021г.; че задълженията за ДНИ са определени за два периода в съответствие с промяната в имота, а именно: за периода от  01.01.20021г. до 30.06.2021г. е начислен ДНИ за имот, представляващ земя с площ 9007,00 кв.м. и сграда с площ 626,00 кв.м., а  за периода от 01.07.2021г. до 31.12.2021г. -  е начислен данък само за  имот, представляващ земя с площ от 9007,00 кв.м.; че  на 06.07.2021г.  в АГКК /СГКК/ – Дупница е извършена промяна относно застрояването в имота в КККР, а  с писмо изх. № 26-00-1563/09.07.2021г. на  кмета на Община Дупница, дружеството  е уведомено, че сградата в имота е закрита.

В решението на началника на отдел “МДТ”  се съдържа препращане към правилата по чл.16, ал.2  вр. с ал.1 от ЗМДТ и  по чл.20, ал.1 от  Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Дупница, за  необходимостта от подаване на заявление от задължените лица при промяна на обстоятелствата, относими към размера на задълженията за местни данъци и такси и се сочи, че такова заявление дружеството е подало на 08.06.2021г., след което са извършени корекции в статуса на имота.

Решението на  решаващият орган е съобщено на дружеството с известие за доставяне, получено на 04.01.2022г., а жалбата срещу АУЗД е подадена на 18.01.2022г., т.е. в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК.  

Към административната преписка е   приложена  декларацията по чл.14 от ЗМДТ с вх. № **********/21.12.2011г.  на дружеството, с която се декларира имот с  партиден № ********* 001, представляващ земя и сгради, находящ се в гр. Дупница, ул. „Самоковско шосе“ ведно с нотариален акт № 1, том ІІ, рег. № 4142, дело № 180/19.10.2011г. за покупко-продажба на имота,  както и  генерираната служебно  декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № **********/30.11.2021г.  за  недвижим  имот  в  Община Дупница, ул. „Самоковско шосе“  с партиден № 6003F41577,  представляващ  земя с площ 9007,00 кв.м. 

Органът е представил по делото и описаните в решението на началника на отдел “МДТ”, заявление  на жалбоподателя, удостоверението на кмета на община Дупница и писмата, включително служебните писма изготвени във връзка с промяната в статуса на имота. 

Във  връзка с размера на ДНИ от ответната страна са представени:  Решение № 37/30.12.2019г.  по Протокол № 4 от 30.12.2019г. на Общински съвет – Дупница, с което  по т.І   е прието изменение на Наредбата за определяне на местни данъци на територията на Община Дупница, както и копие от Наредбата в относимата и за делото редакция.  Видно от чл.15 от същата, размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 2,50 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот, а съгласно чл.17, ал.1 от Наредбата,  данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2. С разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредбата  е предвидено, че при преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по чл.14, ал.1 от ЗМДТ.

Компетентността на издателя на оспорения АУЗ се установява със заповед № 1243/21.06.2012г.   на кмета на община Дупница,   с която на осн. чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.4, ал.3 и  ал.4 от ЗМДТ, служители от Отдел “МДТ” са определени да упражняват правата и задълженията  на органи по приходите,  вкл.  С.Й. Т.старши специалист „МДТ“. Компетентността на решаващия орган се установява със заповеди №№ 324/15.08.2013г. и 1242/21.06.2012г., двете на кмета на община Дупница, с които е наредено на началника на отдел „МДТ“ Г.Ф.Г. за упражнява правомощията на териториален директор на НАП в производствата по чл.4 от ЗМДТ.

Оспорващото дружество е представило заповед № 702/03.04.2012г. на кмета на Община Дупница, с която на основание чл.196, ал.3 от ЗУТ е нередено да бъде премахната сградата в ПИ с идентификатор 68789.602.51 по КК на гр. Дупница и решение № 192 от 21.11.2012г. на Административен съд – Кюстендил по адм. дело № 128/2012г., с което  е отхвърлена жалбата на  „Х.И.“ ЕООД срещу издадената заповед.

Съдът е приел и заверени копия от АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК с № АУ21001676-1/08.11.2021г.  и от  АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК с № АУ21001677-1/08.11.2021г., с които са определени задължения за дружеството за ДНИ и ТБО за процесния имот при отчитане на настъпилата промяна в застрояването на същия, но преди да бъде променен служебно партидния номер на имота.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.

Съдът, като прецени  събраните доказателства  по делото, доводите и възраженията на страните, както и след  проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

            Жалбата е процесуално допустима. Оспореният АУЗ засяга пряко имуществената сфера на жалбоподателя като адресат на публичното задължение за ДНИ и лихви за забава, а жалбата е подадена от законен представител на легитимиран от закона правен субект  и в срока по 156, ал.1 от ДОПК пред компетентния за разглеждането й съд.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

            Проверен изцяло на осн.чл.168, ал.1 от АПК и съобразно критериите по чл.146 от АПК, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и с целта на закона, поради което е законосъобразен. Съображенията са следните:

Предмет на обжалване е Акт за установяване на задължения, издаден от административен орган с материална и териториална компетентност – С.Й. Т.главен специалист МДТ, който по силата на оправомощаване от кмета на община Дупница със заповед № 1243/21.06.2012г.,  има качество на орган по приходите по см. на чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ, поради  което е с правомощие по установяване на задълженията за ДНИ и лихви съгласно регламентацията на чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ. Идентични  изводи за наличие на компетентност следват и по отношение  на решаващия орган -  началника на отдел „МДТ“ Г.Ф.Г.. Както се посочи по-горе, със заповеди №№ 324/15.08.2013г. и 1242/21.06.2012г., кметът на община Дупница е  наредил на началника на отдел „МДТ“ да упражнява правомощията на териториален директор на НАП в производствата по чл.4 от ЗМДТ вр. с чл.107, ал.4 от ДОПК. Страните не спорят по компетентността.

АУЗ е издаден при спазване на общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл.59, ал.2 от АПК във вр. с препращането от §2 от ДР на ДОПК. Посочени са правните и фактически основания за постановяване му. Налице е дата на издаване, име и длъжност на издателя и негов подпис, както и разпоредителна част с ясно вменени задължения към адресата, определени съобразно данъчната оценка на имота. Действително липсва  конкретизация относно основанието за разграничение на сумите в рамките на данъчния период на 2021год.,  но този пропуск не е съществен, доколкото е отстранен в производството по оспорването на АУЗ пред решаващия орган. В постановеното решение от 30.12.2021г., същият  е обосновал правилността на акта от фактическа страна във връзка с подаденото заявление на жалбоподателя и последвалата промяна в статуса  на имота. Решаващият орган е обосновал различния  размер и период на данъчното задължение като е съобразил генерираната  нова  декларация по чл.14 от ЗМДТ с нов партиден номер за имота. Във връзка с лихвата е посочено, че е изчислена на основание на ЗЛДТДПДВ към датата 01.12.2021г. С оглед на горното, съдът счита за неоснователни наведените в жалба оплаквания за липса на мотиви, вкл. относно основата за определяне на задължението за местен данък. Още в административното производство, до етапа на  съдебното оспорване, задълженото лице е имало яснота относно вменените му парични задължения, техния произход и обхват. 

При издаване на АУЗ не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Актът е издаден служебно в хипотезата на чл.107, ал.3 от ДОПК, а органът е процедирал правилно, като е определил публичните задължения на дружеството въз основа на данните от подадената от същото декларация по чл.14 от ЗМДТ и съобразявайки промяната в имота въз основа на подаденото заявление и генерираната служебно декларация.  Актът е връчен на адресата, който е провел задължителното му оспорване по административен ред пред началника на отдел “МДТ” при Община Дупница. Последният  като  решаващ орган съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ във вр. с чл.107, ал.4 от ДОПК,   се е произнесъл в срока по чл.155, ал.1  от ДОПК с решение за потвърждаване на акта.

Оспореният АУЗ е материалноправно законосъобразен. Същият съответства на разпоредбите на ЗМТД  и  Наредбата за определяне на местни данъци на територията на Община Дупница, регламентиращи задължените субекти, предпоставките за възникване, съотв. за погасяване на публичното задължение за ДНИ, както  и размера на същото.

С АУЗ е установено задължение за дружеството за ДНИ при правилно приложение на относимите правила на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 от ЗМДТ, съгласно които, с данък се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места, а данъчнозадължен субект е собственикът на имота.  От съдържанието на акта и от мотивите в решението на началника на отдел „МДТ“, е видно, че  органът е определил ДНИ върху данъчната оценка на имота и  в размер от 2,5 на хиляда,  определен  от общинския съвет в   границите по чл.22 от ЗМДТ,  т.е. в нормативно определените граници и върху нормативно установената основа. Оспорващото дружество е данъчнозадължен субект като собственик на недвижимия имот, деклариран по реда на чл.14 от ЗМДТ, който е от вида на посочените в чл.10, ал.1 от ЗМДТ, а  данъчната оценка е по - високата стойност между отчетната стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 към ЗМДТ съгласно правилото на чл.21, ал.1 от ЗМДТ.

До това, дали са налице основания за прекратяване /погасяване/ на задължението за ДНИ за сградата в имота след нейното премахване и от кой момент  следва да се  намали размера на задължението, се концентрира  основният спор по делото, което е видно от релевираните доводи в жалбата и в становището на пълномощника на  оспорващия в съдебното производство.  Съдът  счита наведените оплаквания, сочещи на   нарушение на  чл.16 от ЗМДТ, за неоснователни. Съгласно чл.16, ал.1 от ЗМДТ, при частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно данъчно задължените лица уведомяват за това общината по местонахождението на имота по реда и в срока по чл. 14, ал. 1, а съгласно чл.16, ал.2 от ЗМДТ, в случаите по ал. 1 задължението за плащане на данъка се прекратява, съответно възниква, от началото на месеца, следващ месеца, в който е настъпила промяната.

В случая, от анализа на събраните писмени доказателствени средства се установява, че органът е приложил надлежно горното нормативно правило. Видно е, че като заявление  за промяна на обстоятелствата  относми  към  вида на процесния имот, е прието писмото с  вх. № 26-00-1244/08.06.2021г.,  с което управителят на  „Х.И.“ ЕООД  уведомява началника на отдел МДТ при Община Дупница, че в изпълнение на влязлата в сила заповед № 702/03.04.2012г. на кмета на Община Дупница, сградата  е премахната, с оглед на което прави  искане същата да бъде заличена от партидата за ПИ и да не са начисляват задължения за данък и ТБО.  Сезирано с горното заявление, компетентното длъжностно лице по приходите в Община Дупница в изпълнение на правомощията си по чл.18, ал.1 от ЗМДТ, изисква информация за промяната в имота, като въз основа на издаденото от кмета на общината удостоверение изх. № УД-990/22.06.2021г. с данни за това, че сградата  е съборена,   служебно е закрита  партида с № ********* 001 по декларацията по чл.14 от ЗМДТ  от 21.12.2011г.  и  е  генерирана  нова  декларация с нов партиден № 6003F41577 за имот, представляващ земя, т.е. променен е статуса на имота от „земя и сграда“  на „земя“. Видно е, че горната промяна е съобразена при издаване на оспорения АУЗ, с който са определени  два периода с различни  стойности на ДНИ в зависимост от вида на декларирания имот.  Неоснователно и в противоречие с доказателствата са изложените от оспорващия доводи за неяснота при начисляване на процесното задължение.  ДНИ за периода  01.01.2021г .- 30.06.2021г.  е  определен  съобразно  данните  в  декларацията по чл.14 от ЗМДТ на дружеството  с вх. № **********/21.12.2011г.  за  недвижим  имот  в  Община Дупница, ул. „Самоковско шосе“  с партиден  № ********* 001,  представляващ земя с площ 9007,00 кв.м.  и сграда – друг нежилищен обект  с  площ 626,00 кв.м., като  задължението  е  начислено в размер на 2,5 на хиляда според  чл.15 от Наредбата по чл.1, ал.2 от ЗМДТ, върху   данъчната  оценка на земята  и сградата. ДНИ за периода  30.06.2021г. – 31.12.2021г. е  определен  съобразно  данните  в  декларацията  с вх. № **********/30.11.2021г., която е служебно генерирана от органа,   за  недвижим  имот  в  Община Дупница, ул. „Самоковско шосе“  с партиден № 6003F41577,  представляващ  земя с площ 9007,00 кв.м., като  задължението  е  начислено в размер на 2,5 на хиляда според  чл.15 от Наредбата по чл.1, ал.2 от ЗМДТ, върху   данъчната  оценка на земята.

Неоснователна и недоказана е претенцията на жалбоподателя за отпадане на данъчното задължение  за сградата за целия период на 2021год. Съобразно цитираното правило на чл.16 от ЗМДТ,  за да бъде прекратено задължението за плащане на данък при частично или пълно унищожаване на сграда, е необходимо задълженото лице да уведоми за това общината по местонахождението на имота по реда и в срока по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ. Идентично е изискването по чл. 7, ал.7 от Наредбата за определяне на местни данъци на територията на Община Дупница. В случая уведомяването е осъществено със заявлението на управителя на дружеството от 08.06.2021г.  и преизчисляването на данъка е извършено от 01.07.2021г.  С оглед приложимите  законови и подзаконови разпоредби,  без правно значение за данъчното задължение е кога фактически е премахната сградата в имота, т.е. кога е изпълнена заповедта на кмета по чл.195, ал.6 от ЗУТ.  От друга страна, обратно на поддържаната от жалбоподателя теза, липсва нормативно задължение за общинската администрация  да следи служебно за евентуално  настъпилите промени в подлежащите на облагане недвижими имоти.  Данъкът за недвижими имоти е публично задължение, чиито размер се определя на основата на разписаните в закона и наредбата на общинския съвет норми. Задължение на собствениците на недвижими имоти е да декларират всяка промяна в обстоятелствата, когато такава настъпи, предвид разпоредбите на чл. 14 и сл. от ЗМДТ. Неизпълнението на законовото задължение за деклариране, съчетано с принципа на служебно определяне на размера на данъка, преклудира възможността дружеството да търси частично ревизиране на ДНИ чрез неговото намаляване в хипотезата на  чл. 16 от ЗМДТ.  Следва, че компетентният орган, въз основа на декларираните данни за имота - собственост на дружеството, законосъобразно е определил дължимия размер.

По отношение  начислената лихва,  изводите са за дължимост на същата, доколкото е безспорно, че данъкът не е заплатен в сроковете и по реда на чл.28, ал.1 от ЗМДТ. Нормата на чл.4, ал.2 от ЗМДТ императивно повелява, че невнесените в срок данъци  се събират заедно с лихвите по ЗЛДТДПДВ. Задълженията за данък върху недвижимите имоти представляват публични вземания по см. на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК. С неплащането на задълженията в регламентираните срокове, задълженият субект изпада в забава и дължи лихва, която е определена правилно  съгласно  нормите в ЗМДТ и ЗЛДТДПДВ  и съобразно размера на ДНИ.

С оглед на изложеното оспореният АУЗ е законосъобразен административен акт, а предявената жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.  Предвид изхода по делото, на оспорващия не се следват деловодни разноски.

Водим от горното и на осн. чл.160, ал.1 от ДОПК,  Административният съд

Р   Е   Ш   И:

 ОТХВЪРЛЯ  оспорването с жалбата на  „Х.И.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу  Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУ21002514-1/01.12.2021г., издаден от главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Дупница,  потвърден с решение н.н.н.о. „М.д.и т.“***, обективирано в писмо изх. № 26-00-3182(2)/30.12.2021г.

Решението  е окончателно, съгласно чл.160, ал.7, изр.2 от ДОПК.  

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

                                                    АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: