Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 178
гр.Горна Оряховица, 16.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Еманоел Вардаров
при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора
…………..…., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№2349/2018г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.150 ввр. чл.142 ал.1 от СК.
Ищeцът А.И.И. – баща и законен представител на К.А.И.с
ЕГН**********(чрез адв.С. М.М. от ВТАК) твърди в молбата си, че М.М.Т. и А.И.И. са родители на К.А.И.с ЕГН**********.
С
Решение№98/15.03.2016г. по гр.дело№2152/2015г. ГОРС е: -лишил от родителски права М.М.Т. по отношение на детето К.А.И.; -определил е местоживеенето на
детето К.А.И.– при бащата А.И.И. - на
адрес: ***; -предоставил за упражняване родителските права по отношение на
детето К.А.И.– на бащата А.И.И.;
-определил е режим на лични контакти и отношения между майката и детето;
-осъдил М.М.Т. да заплаща за К.А.И.с ЕГН**********, чрез нейния
баща и законен представител А.И.И., месечна издръжка, платима до
десето число на текущия месец и в размер на 110.00лв., считано от датата на
завеждане на исковата молба – 28.12.2015г., до
настъпване на законни основания за изменяването или прекратяването на
издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, от
датата на възникване на задължението до датата на окончателното и изплащане. Твърди се, че понастоящем майката заплащала издръжката, но не се интересувала въобще за нуждите на
детето(не го търсила и не желаела контакти с него). Твърди се, че ответницата
няма друго дете, работи във ФРГермания. Рядко
се връщала и рядко се обаждала на
детето. В същото време демонстрирала завидно висок стандарт на живот(скъпи
дрехи и телефони и т.н.). Моли съда да постанови решение, с което да
бъде осъден ответника да му заплаща
вместо досега заплащаната месечна
издръжка от 110.00лв. – занапред месечна издръжка в размер на 250.00лв.,
считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване
на законни основания за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до
окончателното и изплащане. Претендират се направените по делото разноски.
Ответницата М.М.Т., редовно
призованва, не депозира отговор на исковата молба и не взема становище по
предявените искове.
Съдът прецени доводите на страните
и представените доказателства по реда на ГПК и приема за установено следното:
М.М.Т.
и А.И.И. съжителстват на семейни начала от около четири години
и са родители на К.А.И.с ЕГН**********,
видно от приложения по делото заверен препис от удостоверение за раждане,
издадено, въз основа на Акт за раждане№0091/20.02.2012г. от Общ.Г.Оряховица.
Родителите на детето са живели в Република
Чехия. По време на тяхното пребиваване в
чужбина за детето се грижи бабата на детето по бащина линия. През
м.ноември.2015г. М.М.Т. изоставила
дъщеря си и нейния баща. Детето се отглежда в Р.България от родителите
на бащата в гр.Г.Оряховица. К.А.И.е посещава
СДГ„Детски свят” (подготвителна
група) в гр.Г.Оряховица.
С Решение№98/15.03.2016г. по
гр.дело№2152/2015г. ГОРС е: -лишил от родителски
права М.М.Т. по отношение на
детето К.А.И.; -определил е местоживеенето на детето К.А.И.– при бащата А.И.И. - на адрес: ***; -предоставил за упражняване
родителските права по отношение на детето К.А.И.– на бащата А.И.И.; -определил е режим на лични
контакти и отношения между майката и детето; -осъдил М.М.Т. да заплаща за К.А.И.с ЕГН**********, чрез нейния баща и законен
представител А.И.И., месечна издръжка, платима до десето число на
текущия месец и в размер на 110.00лв., считано от датата на завеждане на
исковата молба – 28.12.2015г., до настъпване
на законни основания за изменяването или прекратяването на издръжката, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, от датата на
възникване на задължението до датата на окончателното и изплащане.
Бащата А.И.И.
работи на трудов договор към „З…..”ЕООД гр.Л. на длъжността „шофьор” - редовна смяна с месечно възнаграждение от
520.00лв. Подпомага се от Д”СП” гр.Г.Оряховица, на основание чл.7 ал.1 от ЗСПД.
По делото е приложен социален
доклад по реда на чл.21 ввр. чл.15 ал.6 от ЗЗДетето. Според проведените
проучвания и анкети се установява се, че грижи за детето К. полага бащата. В негова помощ(при осигуряване на парични
средства) е и бабата на детето по бащина линия, работеща в Р.Гърция. Прабабата
на детето е вдовица и получава вдовишка пенсия. Майката М.М.Т. се
вижда с дъщеря си един път в годината, когато се прибира в Р.България и
комуникират по между си по телефона 2-3 месечно. Жилището, където живее детето и находящо се в гр.Г.О., е собственост на прабабата на детето и
представлява масивна къща на един етаж.
Всички обитавани помещения са обзаведени, съобразно функционалното си
предназначение, разполагат с необходимите мебели. За детето К. има обособена
самостоятелна детска стая и кът с нейни личи вещи и играчки. Жилището е
електрифицирано и водоснабдено с добри хигиенно-битови условия и с гарантирана за детето безопасна среда. От
проведените срещи-събеседвания с детето
се установила силна привързаност
към баща си, баба си и прабаба си. Становището на О”ЗД” към Д”СП” гр.Г.Оряховица е, че детето от раждането си
се отглежда само в семейна среда и понастоящем
получава пълно задоволяване на своите обичайни и извънредни нужди,
обградено е с вниманието и любовта на своите близки - баща, баба и прабаба. Към
момента няма констатиран риск от увреждане на психическото, физическото,
нравствено или умственото му развитие.
От ищцовата страна
са ангежирани гласни доказателства. Св.П. Ц.Х.(баба на А.И.И. по майчина линия) твърди, че бащата работел на трудов договор от ранна сутрин и се налагало да водеи
детето на детска градина. Майката живеела и работела във Ф.Р.Германия. Общувала
с дъщеря си по телефона и рядко си идвала в Р.България(kогато си
идвала, подарявала неподходящи дрехи за детето, в т.ч. и по размер на детето). Пращала по 50евро месечно, a за рождения ден изпратила на детето таблет. Твърди се, че
ответницата демонстрирала висок стандарт, като казвала на детето, че „ще го вземе да
живее при нея, защото живота там живота е по-добър и изкарва повече пари“.
Св.Пенка Ц.Христова потвърждава, че детето е при баща си и баба си.
Свидетелката помагала на семейството да води и взима детето от детската
градина. Твърди, че майката рядко идвала да види дъщеря си. През новата учебна година детето ще бъде записано в първи клас, като
баща и имал желание да запише дъщеря си
в музикална паралелка. Съдът кредитира
свидетелските показания като непротиворечиви и им дава вяра.
При така установените факти съдът
прави следните правни изводи:
Издръжката е институт на семейното
право и представлява основано на закона задължение за определени членове към
други членове от семейния кръг. Семейноправният характер на издръжката се
съпътствува от имуществен елемент, защото задължението за даване на издръжката
е парично. Чрез иска за присъждане на издръжката се постига удовлетворяване на
имуществени права на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената
сфера на ответника.
М.М.Т. е майка на детето К.А.И.и с оглед разпоредбата на
чл.143 ал.1, ал.2 от СК и дължи издръжка независимо дали е трудоспособна и дали може да се издържа от имуществото си.
Според съдебната практика двамата родители дължат издръжка в полза на
своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето/т.5 от ППВС№5/1970г./. При определяне размера на дължимата издръжка
следва да се имат предвид възможностите на дължащия издръжката и следва да се
съобразяват нуждите на детето с оглед на правилното им отглеждане, възпитание и
хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите
живеят заедно. По-големите материални възможности на родителите съставляват
основание за присъждане на по-големи по размер издръжки/т.1 от ППВС№5/1981г./.
Дължащият издръжката обаче по принцип не би могъл успешно да се позове на
безработица, при положение, че е трудоспособен и следователно би трябвало да е
в състояние да реализира определен месечен доход, от който да заделя част за
плащане на издръжката/т.11 и т.12 от от ППВС№5/1970г./.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че в сравнение с времето на
постановяване на Решение№98/15.03.2016г.(влязло
в законна сила на 05.04.2016г.) по гр.дело№2152/2015г. на ГОРС, нуждите
на детето са нараснали. Към датата на приключване на устните състезания К.А.И.е на възраст от 7г.2м. Нуждите
на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното
състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и
задоволяване на неговите потребности при преценка на нормалните, ежедневните
нужди на детето от храна, облекло, учебни и културни занимания. Възможностите
на родителя да заплаща издръжка се преценяват с оглед на неговите доходи,
имотното му състояние, квалификация, дали има задължения към други лица.
При
определяне размера на издръжката, освен, че следва да се съобразят доходите на страните и нуждите на детето/чл.142
ал.1 от СК/, също следва да се вземат предвид усилията, които
се полагат от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на
детето (Решение №280/28.09.2011г. по гр.дело №1654/2010г. - IIIг.о. ВКС;
Решение №341/01.11.2011г. по гр.дело №147/2011г. IIIг.о. ВКС). При иск за
изменение на определена от съда издръжка следва да е налице трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице (Решение №154/16.07.2013г. по гр.дело №1435/2012г. -
IIIг.о. ВКС). В случая, предходната издръжка на детето е била определена
преди около три години, като неминуемо са настъпили изменения в нуждите на
детето(от храна, облекло и други текущи разходи). Само това е достатъчно
основание за изменение на определената по-рано издръжка. Морално укоримо и
несправедливо е всички грижи да се поемат от бащата на детето, независимо дали
същият има възможност за това, работи ли или не и какво заплащане за труда си
получава. Първо и най-важно задължение на родителя е да се грижи за детето си и
да му осигури условия да отрасне, да се образова и да има добра житейска
реализация. Не без значение е и обстоятелството, че социално-икономическите
условия на живот в страната за последните години също драстично са се променили
и за да може в адекватна и оптимална степен да се задоволят от една страна
социално-битовите нужди на детето и от друга страна неговите духовни
потребности, следва размерът на дължимата месечна издръжка за него да бъде
определен именно съобразно характерните за възрастта му нужди и жизненият
стандарт в страната. Според настоящия съдебен състав за задоволяване базовите
потребности на детето К.А.И.е необходима месечна издръжка в размер на 300.00лв.,
който е под размера на минималната работна заплата за страната и под минималния
средностатически доход, необходим за издръжката на един член от семейството. Този
размер на издръжката следва да бъде поет и от двамата родители според
конкретните им финансови възможности и фактическото материално състояние. По
отношение на възможностите на всеки от родителите съдът съобрази ежемесечните
им доходи и имуществено състояние съобразно ангажираните доказателства. Доходите
на бащата, дори да се приемат за постоянни, то те са по размер към минималната работна заплата за страната. Следва
да се отбележи, че доказателства относно финансовите възможности на майката не се ангажираха. По-големите възможности на
родителите обуславят присъждането на по-голям размер на издръжката В случаите,
при които лицето, което дължи издръжката, разполага с материални възможности,
които му позволяват да заплаща по-голям размер на дължимата издръжка, при
съобразяване на всички останали предпоставки, при определянето на размера на
дължимата издръжка, съдът е длъжен да отчете и това обстоятелство(ППВС№5/30.11.1981г.,
Решение№262/08.06.2015г. по гр.дело№1073/2015г. – IVг.о. ВКС). Също така, следва да се има предвид, че не се проведе пълно и главно доказване от търсещия
издръжка за конкретно получаваното от ответницата трудово възнаграждение или месечно
приходи от други нетрудови дейности, а се касае само до доказателства,
съдържащи индициращи обстоятелства, което не прави този факт пряко доказан. Съдът
не може и не следва да се позове изцяло на неконкретизираните и по време
показания на свидетелите, че по техни данни ответната страна полага
изключително труд в чужбина и
„демонстрира висок жизнен стандарт”. Други доказателства за доходите и
произхода им спрямо ответницатане се ангажираха от ищеца. И двамата родители понастоящем нямат други задължения за издръжка по закон. Според общата разпоредба на чл.142 ал.1 от СК минималната
издръжка е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно
ПМС№320/20.12.2018г., считано от 01.01.2019г.
размерът на минималната работна заплата
е 560.00лв. и на минималната часова работна
заплата 3.37лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при
5-дневна работна седмица за пълен
работен месец. От цитираните по-горе Постановления на Пленума на
ВС/ППВС№5/1970г. и ППВС№5/1981г./, които не са загубили сила и са приложими и
към настоящия случай е видно, че се извеждат като значими критерии при
преценката на съдебния орган относно размера на издръжката преди всичко дали
дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и е в същото време е
трудоспособен. Задължението за издръжка е безусловно и следва ответникът, в
изпълнение на задълженията си да издържа роденото си дете, да реализира доход
за заплащане на издръжка в размер на 180.00лв. месечно, а майката да поеме
останалата част от издръжката, ведно с непосредствените грижи за детето, тъй
като също следва в изпълнение на задължението си да се грижи за детето да
реализира доход за издръжката му. Искът в останалата част от 180.00лв. до
пълния предявен размер от 250.00лв.
С
оглед осигуряване ритмичността на изпълнението, предвид задоволяването на текущи и неотложни нужди и
във връзка с характера на вноските по
издръжка – периодични плащания, според
чл.146 ал.1 от СК се дължи лихва за забава при забавяне на плащането и. В случая настоящата инстанция следва да уважи
претенцията за присъждане на законна лихва върху за всяка просрочена вноска от
датата на изискуемостта до окончателното изплащане.
По изложените съображения, съдът следва да
измени размера на размера на издръжката, съгласно Решение№98/15.03.2016г.(влязло
в законна сила на 05.04.2016г.) по
гр.дело№2152/2015г. на ГОРС,
вместо което да осъди М.М.Т. да заплаща
за детето К.А.И.с ЕГН**********,
чрез нейния баща и законен представител А.И.И., вместо досега плащаната месечна
издръжка от по 110.00лв., занапред месечна издръжка в размер на по 180.00лв., считано от датата на завеждане на исковата молба –
20.11.2018г. до настъпване на законни основания за изменяване или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното
и изплащане.
Съгласно
чл.78 ал.1 от ГПК и съобразно изхода на спора, в полза на А.И.И. – баща и законен представител на К.А.И.с ЕГН********** следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 400.00лв.(адвокатско възнаграждение), които М.М.Т. да му заплати.
При този изход на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответницата М.М.Т. следва да бъде осъдена да заплати по сметката на ГОРС
сумата 100.80лв., съставляваща ДТ върху
присъдената издръжка Тарифа за ДТССГПК; сумата 5.00лв., представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа
за ДТССГПК за издаване на изпълнителен лист.
На
основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение
на решението в частта, относно присъдената издръжка.
Водим
от изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА размера на издръжката постановена с Решение
№98/15.03.2016г.(влязло в законна сила на 05.04.2016г.) по гр.дело №2152/2015г. на ГОРС, вместо който
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА
М. М. Т. с ЕГН**********,*** и
настоящ адрес:***, да заплаща за детето
К. А. И.с ЕГН**********, чрез нейния баща и законен
представител А.И.И. с ЕГН**********, -
двамата от гр.Г.О., вместо досега
плащаната месечна издръжка от по 110.00лв.,
занапред месечна издръжка в размер на по 180.00лв./сто и осемдесет
лева/, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 20.11.2018г. до настъпване на законни основания за изменяване или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА М. М. Т. с ЕГН**********,*** и настоящ
адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на А.И.И.с ЕГН********** – баща и законен представител на
М.М.Т. с ЕГН********** - двамата от
гр.Г.О., сумата 400.00лв./четиристотин лева/, представляваща направените
по делото разноски.
ОСЪЖДА М. М. Т.
с ЕГН**********,*** и настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ
РАЙОНЕН СЪД: сумата 100.80лв./сто лева и осемдесет стотонки/, представляваща ДТ
върху присъдената издръжка по Тарифа
за дтссгпк; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11
от Тарифа за ДТССГПК за издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената издръжка.
На основание чл.315 ал.2 от ГПК, решението подлежи на въззивно обжалване
пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 30.04.2019г.
Да
се изпрати препис от решението на страните.
Районен съдия: