№ 7331
гр. С., 23.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110148586 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск от М. П. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Б.“ 23, вх. Б, ет. 4,
ап. 10, чрез адвокат Б. З., срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „ДЖ. Н.“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от управителя П.Д., за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лв. – част от сума в общ размер 600 лв., като
платена от ищцовата страна без основание по договор за поръчителство и договор за заем №
4277856, поради нищожност на същите, ведно със законна лихва от датата на исковата молба
– 05.09.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
С исковата молба са представени: пълномощно и Договор за правна защита и
съдействие.
Направено е искане по реда на чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи
справка за извършените плащания по Договор за гаранция № 4277856, сключен с М. П. С.,
ЕГН: **********, в това число платежни нареждания, разписки и извадка от счетоводните
книги, както и да представи копие от договора, ведно с погасителен план и СЕФ.
Направено е искане по реда на чл. 192 ГПК за задължаване на трето, неучастващо в
производството лице - „И.А.М.“ АД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„ДЖ. Н.“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да представи Договор за заем № 4277856, сключен с М. П.
С., ЕГН: **********, ведно с погасителен план и СЕФ, както и справка за извършените
плащания, в това число платежни нареждания, разписки и извадка от счетоводните книги.
Ищецът е направил и искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв.
С отговора е представено пълномощно и е направено искане по чл. 190 ГПК за
задължаване на ищеца да представи Договор за гаранция № 4277856. Направено е и искане
по чл. 213 ГПК настоящото производство да бъде присъединено към производството по гр.
д. № 48593/2022 г.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
1
При проверка на съответствието на исковата молба с изискванията за редовност и
допустимост, настоящия съдия-докладчик констатира, че същата е нередовна, предвид което
следва да бъде дадена възможност на ищеца в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение, да представи писмена молба, с препис за ответника, в която да
посочи банкова сметка или друг начин на плащане, на основание чл.127, ал. 4 ГПК.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното: Следва
да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба и отговора към
нея документи като относими към предмета на спора.
Следва да бъде оставено без уважение искането по реда на чл. 213 ГПК, доколкото
производството по настоящото дело и това по гр. д. № 48593/2022 г. са на различен етап. По
гр. д. № 48593/2022 г. е постановено Определение № 31730/23.11.2022 г., с което е изготвен
проект на доклад, извършено е произнасяне по доказателствените искания на страните,
делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 16.02.2023 г.
С цел изясняване делото от фактическа и правна страна, следва да бъде допусната
поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, на вещото лице по която да се
поставят задачите, формулирани от ищеца.
Следва да бъдат уважени исканията на ищеца по реда на чл. 190 и чл. 192 ГПК, тъй
като са относими към предмета на делото и са необходими за правилното му решаване.
Искането на ответника по реда на чл. 190 ГПК ищецът да бъде задължен да представи
Договор за гаранция № 4277856 следва да се остави без уважение, тъй като тежестта за
доказване на сключването на такъв е именно на ищцовата страна, като същата е направила
искане по реда на чл. 190 ГПК за установяване на това обстоятелство.
Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.04.2023г. от
13.50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
Предявен e иск от М. П. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Б.“ 23, вх. Б, ет. 4,
ап. 10, чрез адвокат Б. З., срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „ДЖ. Н.“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от управителя П.Д., за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лв. – част от сума в общ размер 600 лв., като
платена от ищцовата страна без основание по договор за поръчителство и договор за заем №
4277856, поради нищожност на същите, ведно със законна лихва от датата на исковата молба
– 05.09.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 01.10.2021 г. ищцата сключила с трето за процеса
лице - „И.А.М.“ АД, договор за предоставяне на паричен заем № 4277856, по силата на
който получила сумата от 1500.00 лв. Твърди се, че в чл. 4 от договора било уговорено
задължение за длъжника да обезпечи заема с поръчителство, като условията били така
поставени, че най-лесно било договорът за поръчителство да бъде сключен с ответника
„Ф.Б.“ ЕООД – свързано с кредитора лице. В резултат на това ищецът твърди, че поради
липса на алтернатива сключил по необходимост с ответната страна договор за предоставяне
на гаранция № 4277856, по силата на който заплатил сума в размер на 600 лева, като същата
била превеждана на поръчителя на вноски заедно с плащанията по кредита от кредитора
„И.А.М.“ АД. Ищецът излага твърдения, че валидността на договорът за гаранция, като
акцесорен такъв, зависила от действителността на договора за заем, в която връзка навежда
2
съображения за недействителност на двата договора. Поддържа, че уговорката в чл. 4 от
договора за заем за предоставяне на поръчителство била нищожна, тъй като въвеждала
неизпълними от потребителя изисквания за обезпечаване на кредита чрез двама поръчители
или банкова гаранция, които условия го принуждавали да избере ответника – свързано с
кредитора лице, като гарант по договора. Посочва, че възнаграждението по договора за
гаранция не било включено в ГПР, с което се заобикаляла нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Излага доводи, че договорът за гаранция е лишен от основание, тъй като ползвал единствено
кредитора „И.А.М.“ АД, но не и длъжника, като в тази връзка сочи, че процесният договор
за поръчителство бил сключен с главния длъжник, а не с кредитора, което било в
противоречие с правилата на чл. 138 и сл. ЗЗД. Ищецът навежда твърдения, че договорът за
поръчителство бил нищожен, поради противоречие с добрите нрави, тъй като се целяло да се
набави допълнително възнаграждение за кредитора – свързано лице, чрез заплащане на
уговорената в чл. 3, ал. 1 от договора сума. Наред с това, уговореното възнаграждение
надвишавало с повече от 50% размера на отпуснатия заем, което нарушавало принципите на
добросъвестност и справедливост. Ищецът поддържа, че кредитотър, който е икономически
по-силната страна, се е възползвал недопустимо от положението си, като си е осигурил
допълнително възнаграждение. С оглед изложеното, ищцовата страна счита, че е запалатила
на ответника възнаграждение за поръчителство в размер на 600 лв. без основание, като
претендира да му бъде възстановена част от същото, а именно – сумата от 10 лв.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Поддържа, че в качеството си на поръчител законосъобразно е получил уговореното
между страните възнаграждение, гарантирайки точното изпълнение на задълженията на
ищцата по договора за заем, като именно това е и насрещната престация, която е получил
ищецът заемател, и договорът не е лишен от основание. Счита, че договорът не е нищожен
поради противоречие с добрите нрави, тъй като не било доказано да са нарушени конкретни
морални норми и между страните важал принципът на свободно договаряне. Ответникът
посочва, че престациите на страните не са явно нееквивалетни, тъй като срещу полученото
възнаграждение е поел задължение да отговаря с цялото си имущество за задълженията на
заемателя, включително и за последиците от евентуалното неизпълнение, като по този начин
стойността на настрещната му престация надвишавала в пъти размера на полученото
възнаграждение. Поддържа, че ищецът е имал възможност да избере начина за обезпечаване
на задълженията си по договора за заем и не е бил длъжен да сключва процесния договор за
поръчителство. Сочи, че в качеството си на търговец основателно е предоставил услугата за
обезпечаване на кредита възмездно. Ответникът счита, че наведените от ищеца доводи за
нищожност на договора за заем били неотносими, тъй като касаели правоотношение между
ищцовата страна и „И.А.М.“ АД. Освен това чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗПК, чл. 11 ЗПК и чл. 19, ал.
4 ЗПК били приложими към договорите за кредит, но не и към договора за поръчителство. С
тези аргументи моли искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
ищецът претендира права от нищожност на договор.
2. ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават: няма такива
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: няма такива.
5. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва: ищецът следва да установи сключен между страните договор за поръчителство
с посоченото в исковата молба съдържание, наличието на основанието, на което основава
иска си и твърди, че то води до нищожност на договора, респ. – на съответните договорни
3
клаузи, както и факта, че е заплатил на ответника сума в размер на 600 лв. Ответникът
следва да докаже валидно основание за получаване на посочената сума.
6. Факти, за които страните не сочат доказателства: няма такива.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба. УКАЗВА на ищеца, че в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, следва да представи писмена
молба, с препис за ответника, в която да посочи банкова сметка или друг начин на плащане,
на основание чл.127, ал.4 ГПК. УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените
указания в посочения срок, исковата молба ще бъде върната и производството по нея ще
бъде прекратено.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и писмения отговор писмени
доказателства, а именно: пълномощни и Договор за правна защита и съдействие.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото
лице В.П.*****, която като се запознае с данните по делото и извърши необходимите
справки, да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Определя депозит за
изготвяне на експертизата в размер на 400,00 лв., вносими от ищеца в 1-седмичен срок от
получаване на препис от настоящето определение.
Вещото лице да се призове, след представяне на документ за внесен депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-късно от
една седмица преди датата на съдебното заседание.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените му указания по допуснатата
съдебна експертиза, същата ще бъде заличена.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение, да представи заверен препис на Договор за
гаранция № 4277856, сключен с М. П. С., ЕГН: **********, ведно с погасителен план и
СЕФ, както и справка за извършените плащания по него, в това число платежни
нареждания, разписки и извадка от счетоводните книги.
УКАЗВА на ответника, че в случай, че не представи тези доказателства в посочения
срок, съдът ще преценява същите съгласно чл. 161 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА „И.А.М.“ АД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„ДЖ. Н.“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, на основание чл. 192, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от
съобщението, да представи посочените в молбата документи. УКАЗВА, че в случай, че не
представи исканите документи в посочения срок, съдът на основание чл. 192, ал. 3 ГПК
може да му наложи глоба.
Да се връчи препис от молбата по чл. 192 ГПК на л. 6 от делото на „И.А.М.“ АД,
ведно със съобщението.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото съдебно заседание могат да
изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в горепосочения
срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи
на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че съдебни книжа по граждански дела могат да се подават с
квалифициран електронен подпис на следния електронен адрес: ************@***.*******
.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
4
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, като на ищеца се
връчи и препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5