РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Бяла, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на дванадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20214510200326 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Електроразпределение Север“ ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, против Наказателно
постановление № 18-001955/22.10.2021г., издадено от Директор на Дирекция
“Инспекция по труда“-град Русе, с което за нарушение на чл.202, ал.2, т.2 от
Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно
оборудване вр. чл.143, ал.1, т.1 от Правилник за безопасност и здраве при
работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи
и по електрически мрежи (ПБЗРЕУЕТЦЕМ), на основание чл.416, ал.5 вр.
чл.413, ал.2 от КТ, на дружеството е наложено административно наказание-
имуществена санкция в размер на 2500лв.
С жалбата се твърди, че административно-наказателното производство е
проведено при допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон, за които подробни съображения се излагат в с.з. от
процесуалния представител на жалбоподателя. На посочените основания се
прави искане наказателното постановление да бъде отменено изцяло като
1
незаконосъобразно.
Наказващият орган – дирекция „Инспекция по труда”-Русе, чрез
директора си, моли жалбата да бъде оставена без уважение, а НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Районна прокуратура-Русе, ТО-Бяла, не е изпратила представител и не е
взела становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 03.07.2021г., св.М.Н.- главен инспектор в ДИТ- гр. Русе, извършил
проверка на работни места за спазване на трудовото законодателство на
„Електроразпределение Север“ в обект: Трафопост № 1, с. М., община Д. м.,
обл. Р., като констатирал, че вследствие на неспазване на изискването при
извършване на ремонтни дейности да бъде изключено електрозахранването
на тоководещите части, които са на разстояние по-малко от един метър от
мястото на ремонт, лицето Т. Г. Т. почива от поражение от електрически ток.
Повод за проверката била настъпилата на същия ден смъртна злополука с
работника Т. Св.Н. съставил протокол от извършената проверка на
03.07.2021г., връчил призовка на осн. чл.45, ал.1 от АПК, с която указал на
дружеството да представи допълнителни документи за проверка. Приел, че
дружеството е нарушило чл. 202, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване във връзка с чл. 143, aл. 1, т. 1 от
ПБЗРЕУЕТЦЕМ, за което му съставил АУАН на 30.08.2021г..
В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, дружеството
депозирало възражения срещу акта, в които твърдяло, че в качеството си на
работодател е изпълнило изискванията на посочената като нарушена норма,
посредством издадената Инструкция за извършване на работи и приложен
дневник за регистриране на работите на оперативно-ремонтния персонал.
Отразено било още, че тъй като в случая изключването на ел.захранването е
следвало да бъде извършено от пострадалия Т., дружеството не следва да
носи отговорност за неизпълнение на това задължение.
На 22.10.2021г., наказващият орган издал оспореното НП, в което
обсъдил възраженията на жалбоподателя, като приел, че същите са
неоснователни.
2
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.Н.,
АУАН, НП, протокол от проверка, протокол от трудова злополука, призовка
за представяне на документи, както и останалите материали по
преписката.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е
неоснователна.
Съдът при извършената служебна проверка констатира, че при съставяне
на АУАН и издаването на обжалваното НП не са допуснати нарушения на
процесуалния закон, които да са основание за отмяна на НП само на това
основание. АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити съответно по чл.42
и чл.57, ал.1 от ЗАНН, описание на нарушението и на обстоятелствата, при
които е извършено, посочени са правилно нарушената и санкционната норма,
индивидуализиран е нарушителя. Неоснователно се твърди от жалбоподателя,
че е налице разминаване между нарушението описано в АУАН и това в НП,
по което не се е защитавало, а му се вменява за първи път едва с атакуваното
НП. Пространно и нормативно обосновано АНО е отговорил на тези
възражения в обстоятелствената част на самото НП, поради което не е налице
неяснота по този въпрос. Ясно е отбелязано, че се касае за неизпълнение на
конкретно задължение по чл.202, ал.2, т.2 от Наредба №7, посредством което
се гарантира безопасността на работниците. Изпълнението на това
задължение е вменено на работодателя, като в случая е налице бездействие от
негова страна по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд
по смисъла на чл.275 от КТ. Правилно АНО е посочил още, че действително е
разработена и приета от жалбоподателя Инструкция за извършване на работи
с напрежение, в съответствие с ПБЗРЕУЕТЦЕМ, но следва създадената
организация на работа да е свързана с постоянен и непрекъснат контрол на
правилата за безопасност, а не да съществува само формално. Отбелязано е,
че доказателства за такъв по-висок по степен контрол не се сочат.
По същество извършването на нарушението е правилно установено и
доказано. В тази насока съдът кредитира изцяло показанията на св.Н. като
обективни, подробни и последователни. Същият, предвид изпълняваната
длъжност се явява непредубеден и незаинтересован от изхода на делото
свидетел, чиито показания се кредитират изцяло от съда. Същите напълно
3
кореспондират със събраните изобилни писмени доказателства.
НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване в чл. 2 задължава работодателите да
осигурят прилагането й за работните места, трудовия процес и при
използване на предоставеното работно оборудване. По делото няма спор, че
жалбоподателят има качеството на работодател.
Нормата на чл.202, ал.2, т.2 от Наредбата сочи, че при извършване на
ремонтни работи, свързани с риск за работещите, се осъществяват
организационни и технически мероприятия за безопасност: 2. изключване на
енергозахранването;
Съгласно чл.143, ал.1, т.1 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ Изключване на
напрежението се прилага за тоководещи части, по които ще се работи, както и
за тези, които при работа случайно могат да бъдат допрени или доближени на
разстояние, по-малко от: 1. при напрежение до 35 kV вкл. - 1,0 m; По делото е
установено по несъмнен начин от съвкупния анализ на доказателствата, че
жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение, тъй като
на посочената в АУАН и НП дата и място е допуснал извършване на
ремонтни дейности в обект „Трафопост № 1“ с. М., община Д. м., област Р.
без да бъде изключено захранването на тоководещите части, които са на
разстояние по-малко от един метър от мястото на ремонта, вследствие на
което е настъпила смъртна злополука. Освен това става ясно от показанията
на св.Н. и от писмените доказателства по делото, че в хода на проверката са
установени и други нарушения, освен процесното, които са описани в
Протокол за извършена проверка от 26.07.2021г., като във връзка с тях са
дадени и конкретни предписания до жалбоподателя. Предписанията са били
предмет на обжалване пред АС-Варна, като конкретно жалбата срещу
предписанието по т.4 жалбоподателя да организира и контролира
извършването на ремонтни дейности в обектите на дружеството спазвайки
изискванията на чл. 202, ал. 2, т. 2 вр. 2 от Наредба № 7 е била отхвърлена.
Наредбата е акт по приложение на ЗЗБУТ и КТ. Съгласно чл. 413, ал.
2 от КТ, работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по- тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
4
15 000 лв., а виновното длъжностно лице- ако не подлежи на по- тежко
наказание- с имуществена санкция или глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Редовно съставените актове по кодекса се ползват с презумптивна
доказателствена сила. Обстоятелството, твърдяно от жалбоподателя, че
работника Т. е следвало да изключи електрозахранването не води до
освобождаване от отговорност на работодателя и не означава неправилно
определяне на субекта на нарушението. Разпоредбата на чл. 413, ал. 2 КТ
визира именно работодателя като самостоятелен субект на нарушението,
различен от този по ал. 1. Дали с поведението си пострадалия е допринесъл е
ирелевантно за вмененото на дружеството нарушение и би имало отношение
в друго по вид и характер производство, но не и в настоящото.
Правилно АНО е санкционирал жалбоподателя с НП, като е
преценил, че не са налице предпоставките за приложение на
привилегирования състав на чл. 415в ал. 1 КТ, тъй като нарушението на
правилата за безопасност е в причинна връзка с настъпила смъртна злополука
за работника Тодоров. При установените обстоятелства и техния анализ,
съдът намира, че правилно и законосъобразно е индивидуализирано и
наложеното административно наказание, в съответствие с изискванията на
чл.27, ал.2 от ЗАНН, в размер над минималния, а именно 2500 лв., при
отчитане на тежестта на нарушението и неговите вредни последици.
Предвид гореизложеното, НП се явява правилно и обосновано, и
следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63,
ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН основателно е искането на ответника по
касационната жалба, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, чийто размер, с оглед липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът определя на 80 лева. Направените разноски следва
да бъдат присъдени в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ – гр. София, която е юридическото лице на основание чл. 2, ал. 1 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-001955/22.10.2021г.,
издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по труда“-град Русе, с което
за нарушение на чл.202, ал.2, т.2 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работно оборудване вр. чл.143, ал.1, т.1
от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на
електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи
(ПБЗРЕУЕТЦЕМ), на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ, на
„Електроразпределение Север“ ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, е наложено административно наказание-имуществена
санкция в размер на 2500лв.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр.В., бул.“В. В.“, В. Т.-Е, представлявано заедно от
всеки двама от членовете на УС-А. А. К., Р. Г. Л. и Х. П. Х., да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София, сумата от
80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: __/п/_____________________
6