№ 1095
гр. Русе, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520101412 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Постъпила е искова молба от П. Б. ИВ. срещу Национално бюро за
правна помощ гр. София, в която се твърди, че с изпълнителен лист от
22.02.2016г. по НОХД №****/2015г. по описа на РС – Русе, ищецът бил
осъден да заплати на Национално бюро за правна помощ (НБПП) сумата от
350,00лв., представляващи разноски за възнаграждение за правна помощ,
както и сумата от 5,00лв. за държавна такса за издаване на изпълнителен
лист. На 13.03.2021г. получил покана за доброволно изпълнение от ЧСИ
М.М. по изпълнително дело № **/2021г. по нейният опис, с която го
уведомявали, че трябва да заплати в полза на взискателя НАП - Централно
Управление, сумата от 517,60лв., от които 355,00лв. присъдени разноски и
162,60лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 08.03.2021г. Ищецът
прави възражение за изтекла погасителна давност на сумите по изпълнителен
лист №*** от 22.02.2016г. на Районен съд – Русе и моли да бъде постановено
съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи
претендираната от него сума от 350лв., представляваща разноски за
възнаграждение за правна помощ по сметка на Националното бюро за правна
помощ, както и сумата от 5лв. държавна такса за издаване на изпълнителен
1
лист №*** от 22.02.2016г. по описа на Районен съд - Русе, тъй като
задължението е погасено по давност.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за
недопустимост на предявеният иск, тъй като правомощието да преценява и да
пристъпва към действия за събиране на процесното вземане било на
Национална агенция по приходите, а не Националното бюро за правна
помощ. В условията на евентуалност се излагат аргументи за неоснователност
на предявеният иск. Оспорва се да е изтекла погасителната давност по чл. 110
ЗЗД за процесното вземане, тъй като давността по време на обявеното в
страната извънредно положение не е текла по силата на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, с оглед на което към датата,
на която е образувано изпълнителното дело и ответникът е получил покана за
доброволно изпълнение, давността за принудително събиране на процесното
вземане не е изтекла. Поради това се моли предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен и да се присъдят направените от ответника разноски по
делото.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
По НОХД №****/2015г. по описа на РС – Русе П. Б. ИВ. е осъден да
заплати на НБПП сумата от 350лв. представляваща разноски за
възнаграждение за правна помощ и 5лв. държавна такса за издаване на
изпълнителен лист. За вземането е издаден изпълнителен лист
№***/22.02.2016г.
По молба на НАП, централно управление от 28.01.2021г. е образувано
на 15.02.2021г. изпълнително дело №202183104000** по описа на ЧСИ М.М.
за събиране на вземането по изпълнителен лист №***/22.02.2016г. на РС –
Русе.
С покана за доброволно изпълнение връчена на 14.03.20121г. от ищеца
е претендирано процесното вземане, както и дължимите разноски за
образуваното и водено изпълнително дело или общо сумата от 517,60лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК, за установяване, че вземането по изпълнителен лист
2
№284/22.02.2016г. е погасено по давност. Това е и спорният въпрос между
страните. Съдът не следва да обсъжда в настоящото решение изложените от
ответника възражения за недопустимост на предявения иск, доколкото
същите са били вече обсъдени от първоинстанционния и въззивния съд във
връзка с прекратяване на производството по отношение на първоначално
конституирания ответник – НАП.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. в който
смисъл е т. 10 от ТР№2/2015г. на ОСГТК на ВКС. Първото изпълнително
действие по образуваното изпълнително производство е предприето на
24.03.2021г. чрез налагане на запор от ЧСИ върху лек автомобил на ищеца.
Безспорно е обаче че към нея дата са изминали вече пет години от
изискуемостта на вземането, т.е. от началния момент в който е започнала да
тече погасителната давност за процесното вземане – 22.02.2016г. Поради това
ако не са налице предпоставки за спиране на давността, то тя действително
би била изтекла на 22.02.2021г. и към датата на образуване на настоящото
производство вземането щеше да е погасено по давност, съответно и
предявеният иск би бил основателен.
Ответникът е възразил, че процесното вземане е частно държавно
вземане и съгласно чл. 5, ал.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (ЗМДВИП) давността не е текла поради забраната
да бъдат извършвани изпълнителни действия срещу длъжника физическо
лице.
Частния характер на процесното вземане изрично е уреден в чл. 27б
ЗЗП, който предвижда, че разноските за правна помощ по чл. 27, ал. 3 и по чл.
27а са частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за
приходите въз основа на издаден от съда изпълнителен лист. Същевременно в
чл. 3 т.2 ЗМДВИП е предвидено за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение (13.05.2020г.), че спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. В случая тълкуването на понятието „частноправен
3
субект“ следва да е в смисъла субект на частното право, който не изпълнява
властнически правомощия в конкретно правоотношение. НБПП не упражнява
властнически правомощия и има частно вземане от ищеца за разноски по
предоставена му правна помощ по наказателно производство. С оглед на това
и предвид характера на процесното вземане, погасителната давност за него
следва да се приеме, че не е текла за периода на извънредното положение от
60 дни, т.е. към датата на която е предявен искът – 13.03.2021г. тя не е била
изтекла, а и с оглед предприетите действия по изпълнителното производство
няма данни да е изтекла и в хода на настоящото производството.
По изложените съображения предявеният установителен иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Б. ИВ. ЕГН********** със съдебен
адрес гр. Русе, ул.“Хан Аспарух“ №31, ет.3, адв. К.Д. против Национално
бюро за правна помощ, ЕИК175018757, с адрес гр. София, ул. „Развигор“
№1, представлявано от Наталия Василева Илиева иск за установяване
недължимостта поради изтекла погасителна давност на сумата от 350,00лв.,
представляващи разноски за възнаграждение за правна помощ и сумата от
5,00лв. държавна такса, за които е издаден изпълнителен лист №*** от
22.02.2016г. по НОХД ****/2015г. по описа на Районен съд – Русе, като
неоснователен
ОСЪЖДА П. Б. ИВ. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе,
ул.“Хан Аспарух“ №31, ет.3, адв. К.Д. да заплати на Национално бюро за
правна помощ, ЕИК175018757, с адрес гр. София, ул. „Развигор“ №1,
представлявано от Наталия Василева Илиева сумата от 100лв. разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4