РЕШЕНИЕ
№ 2235
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20251110203623 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) №
********************* г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел
„Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушения на чл.
6, т. 1 от ЗДвП и на чл. 137а, ал. 1 от същия закон, на И. Д. Р., с ЕГН
**********, са наложени две административни наказания „глоба”, съответно
в размер на 100 и на 50 лева.
Недоволен от НП е останал Р., която го обжалва в срок. В жалбата излага
съображения, че не е съгласен с издаденото му НП и оспорва фактическата
обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателят, е редовно призован и се явява
лично. От съда иска да отмени наказателното постановление, като сочи, че не
е минал на червен сигнал на светофарната уредба.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. В писмени бележки е взето становище по
жалбата, в което се иска от съда да потвърди издаденото НП като правилно и
1
законосъобразно. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 22.11.2024 г., около 09:42 ч., в гр. София, жалбоподателят Р.
управлявал лек автомобил „К., с рег. № *************, по бул. „Сливница“, с
посока на движение от ул. „Русе“ към ул. „Кукуш“. Същият автомобил бил
таксиметров, като в посочения час не бил осъществяван превоз на пътници и
шофьорът бил сам в автомобила. На кръстовището на бул. „Сливница“ и ул.
„Мелник“ същият навлязъл в кръстовището при работеща светофарна уредба
на същото и светещ червен сигнал на светофара. Освен това, лицето не било с
поставен обезопасителен колан при управлението на автомобила. Действията
на водача били пряко наблюдавани от полицейския екип Д. В. и Д. Н., които
били в патрулен автомобил в непосредствена близост до автомобила,
управляван от Р.. Забелязвайки действията на водача, екипът предприел
спиране на автомобила.
Тогава свидетелят В. съставил АУАН на И. Резаков за нарушаване на две
разпоредби на ЗДвП – на чл. 6, т. 1 и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 24-4332-029399 от
03.12.2024 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушения на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на
чл. 137а, ал. 1 от същия закон, на И. Д. Р., с ЕГН **********, са наложени две
административни наказания „глоба”, съответно в размер на 100 и на 50 лева.
Словесното описание на нарушенията и възприетата за тях правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели Д. В. и Д. Н., както и въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели,
тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи,
не съдържат противоречия и са логични и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
2
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
процесуални нарушения при квалификацията на нарушенията. Описанието на
последните съответства на процесуалните стандарти за съдържание, визирани
в ЗАНН. АУАН и НП съдържат всички реквизити и са издадени от
компетентни органи.
В НП много ясно е посочено, че лицето е преминало на червен сигнал на
светофарната уредба, а тези обстоятелства се явяват категорично доказани от
показанията на полицейските служители, които непосредствено са
наблюдавали осъществяването на нарушението. Ето защо, възражението на
жалбоподателя за неправилно установяване на фактите от АНО, е
неоснователно.
Доколкото наказанието, което е предвидено за това нарушение в закона е
фиксирано на глоба от 100 лева, то съдът намира, че АНО правилно е наложил
именно в такъв размер наказанието за осъщественото нарушение на чл. 6, т. 1
от ЗДвП.
С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в АУАН
и НП нарушение на правилата за движение установени в чл. 6, т. 1 от ЗДвП,
тъй като навлизайки в кръстовище на червен светофар, е нарушил посочената
норма. Нарушението е ясно и точно установено. АУАН е връчен лично на
лицето, който е подписал същия без възражения.
Съдът намира, че безспорно е установено от обективна страна, че
жалбоподателят е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан. Не са
налични никакви доказателствени материали, които да оборят отразените в
АУАН и НП фактически констатации в този смисъл.
Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, „ Водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.”. В случаите, в които се допуска нарушение на
посочената разпоредба, ЗДвП в чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 е предвидил точно
определено наказание за виновните лица – „глоба” в размер на 50 лева. Ето
защо, съдът намира, че нарушението е доказано от обективна страна, а
наложеното за него наказание е съответно на извършеното нарушение.
3
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата и в двата случая е извършено от жалбоподателя при форма на
вината пряк умисъл, защото жалбоподателят съзнателно е шофирал без
поставен предпазен колан и целенасочено е преминал през кръстовището на
червен сигнал на светофарната уредба - съзнавал е общественоопасния
характер на Д.ието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и пряко е целял настъпването на същите.
По отношение на разноските, съдът намира, че следва да присъди
разноски на въззиваемата страна, с оглед обстоятелството, че НП е
потвърдено. Ето защо, спазвайки принципа на чл. 63д от ЗАНН и чл. 143, ал. 3
от АПК, съдът следва да осъди жалбоподателят да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева в полза на СДВР, като намира посочения
размер на възнаграждението за съответен на сложността на делото и на
обстоятелството, че иде реч за две нарушения на ЗДвП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление №
******************** г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел
„Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушения на чл.
6, т. 1 от ЗДвП и на чл. 137а, ал. 1 от същия закон, на И. Д. Р., с ЕГН
**********, са наложени две административни наказания „глоба”, съответно
в размер на 100 и на 50 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА И. Д. Р., с ЕГН **********, да заплати по сметка на СДВР
сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4