Решение по дело №113/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260015
Дата: 28 август 2020 г. (в сила от 28 август 2020 г.)
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20202150100113
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   №260015

 

Гр.Несебър, 28.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                Несебърски районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на четвърти август, през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

 

При секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров гр.д.№ 113 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

                 Производството е по реда на глава ХХVІ от ГПК. Образувано е по искова молба от Д.П.Ш. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, и адрес на пребиваване: град ******************************, против К.Г.Ш. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***. В молбата си ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 17.05.1992г., който е първи и за двамата, както и че от брака си имат родени две деца: Г.К.Ш., роден на ***г., който понастоящем е пълнолетен, и непълнолетния П.К.Ш., роден на ***г. Твърди, че след сключването на брака се установили да живеят в жилище, находящо се в град *****************– семейното жилище, което е собственост на родителите на ответника, и че в началото отношенията им протичали нормално, но с течение на времето са настъпили негативни промени, в резултат на което е настъпило отчуждение между съпрузите, все по-рядко са общували помежду си, а когато това се е случвало, темата е била основно децата. В резултат на охладнелите чувства и неподдържането на нормални съпружески отношения, е настъпила фактическата раздяла между тях, която продължава две години, през които ищцата, която е напуснала семейното жилище, се е установила да живее заедно с децата при родителите си. Счита бракът им за дълбоко и непоправимо разстроен и на което основание прави искане същият да бъде прекратен с развод. По отношение на последиците от прекратяването на брака им с развод, прави искане упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно дете, да бъде предоставено на нея, а на ответника да бъде определен режим на виждане, както и същият да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето, чийто размер да е 1/4 от минималната работна заплата за страната, считано от момента на влизане в сила на решението за прекратяването на брака, до навършване пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката. Наред с това желае да й бъде възстановено предбрачното фамилно име Н.. Заявява, че няма претенции за ползване на семейното жилище.

              Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не е взел становище по иска, не е направил възражения и оспорвания.

              След изтичане на срока за отговор на исковата молба, от страните по делото е постъпила молба, с която заявяват, че са уредили всички лични и имуществени отношения във връзка с прекратяването на брака им, и че това е станало с постигнато между тях споразумение, което са приложили към молбата си.

              В съдебно заседание страните се явяват лично и заявяват, че поддържат постигнатото между тях споразумение, представено на съда. По тяхно искане и след като съдът прецени, че постигнатото споразумение по чл.50 от СК отговаря на изискванията на чл.51 от СК, с протоколно определение от 04.08.2020г. премина на основание чл.321, ал.5 от ГПК от производство за развод по исков ред, към производство за развод по взаимно съгласие. Страните поддържат искането си съдът да постанови решение, с което да прекрати брака им по взаимно съгласие, като утвърди постигнатото между тях споразумение по въпросите, визирани в чл.50-51 от СК, относно последиците от прекратяването на брака.

                  След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

                  Съпрузите са сключили граждански брак на 17.05.1992г. в град Несебър, за което има съставен акт за граждански брак № 46 от 17.05.1992г. на Общински Народен съвет - Несебър. От брака си имат родени две деца – пълнолетния Г.Ш.Ш. с ЕГН ********** и непълнолетния П.К.Ш. с ЕГН **********.

                  Съпрузите са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие бракът им да се прекрати с развод, постигнали са споразумение по всички въпроси визирани в чл.51 от СК.

                От извършената служебна проверка на постигнатото споразумение съдът констатира, че то е изчерпателно и законосъобразно и отговаря на изискванията на чл.51, ал.1 от СК, интересите на непълнолетното дете са защитени, с него се уреждат всички въпроси, свързани с прекратяването на брака, то не противоречи на закона, и в частност разпоредбите на Семейния кодекс, и морала, поради което това споразумение следва да бъде утвърдено.

                На основание чл.330 от ГПК и след като се убеди, че съгласието на съпрузите бракът им да бъде прекратен с развод е сериозно и непоколебимо, съдът следва с решението си да допусне развода им и да утвърди тяхното споразумение относно последиците от него, без да издирва мотивите им за прекратяването на брака.

               На основание чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК, във връзка с чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК и постигнатото между молителите споразумение, същите следва да заплатят окончателна държавна такса в размер на по 20 лева в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Висшия съдебен съвет.

                Съгласно чл.7 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК по дело за развод, включително по взаимно съгласие, когато страните постигнат споразумение относно издръжката, се събира такса в размер на 2% върху тригодишните платежи при споразумение за издръжка. Стойността на бъдещите платежи на издръжката за периода от осем месеца, т.е. до навършване пълнолетие на детето П.К.Ш., е в размер на 1 220 лева, а дължимата такса е 24,40 лева.

              На основание чл.330, ал.5 от ГПК, решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.

              Водим от гореизложените съображения, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

             ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД сключеният с Акт № 46 от 17.05.1992г. в град Несебър, граждански брак между К.Г.Ш. с ЕГН **********, и Д.П.Ш. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ, без да издирва мотивите за това.

             УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение относно последиците от развода както следва:

             Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно дете П.К.Ш. с ЕГН **********, се предоставя на неговата майка Д.П.Ш. с ЕГН **********, като определя неговото местоживеене ***.

              Бащата К.Г.Ш. с ЕГН **********, се задължава да заплаща на П.К.Ш. с ЕГН **********, със съгласие на неговата майка Д.П.Ш. с ЕГН **********, ежемесечна издръжка, определяема на 1/4 (една четвърт) от минималната работна заплата за страната, платима до 15-то число на месеца, за който се дължи, считано от 28.08.2020г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на законоустановени причини, водещи до изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

              Определя на бащата К.Г.Ш. с ЕГН **********,  следния режим на лични отношения с детето П.К.Ш. с ЕГН **********: всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 часа на съботния ден до 20:00 часа на неделния ден, както и 20 (двадесет) дни в годината, когато майката не ползва платен годишен отпуск, и 10 (десет) календарни дни, които могат да бъдат и непоследователни, по време на зимната или пролетната ваканция, а за коледните, новогодишните и великденските празници, както и през останалото време – по взаимна уговорка между родителите, и винаги в интерес на детето; всеки от съпрузите дава съгласие другия съпруг да пътува и да пребивава с детето в чужбина без ограничение на държавата и на продължителността на пребиваването.

              Семейното жилище, находящо се в град *************, представляващо етаж от къща, собственост на родителите на съпруга, се предоставя за ползване на съпруга К.Г.Ш. с ЕГН **********.

             Съпрузите не са придобивали недвижими вещи по време на брака.

             Движимите вещи, придобити от съпрузите по време на брака, са поделени извънсъдебно между тях, като съпрузите заявяват, че нямат претенции от имуществен характер.

             Съпрузите нямат претенции за издръжка един към друг.

              След прекратяване на брака съпругата Д.П.Ш. с ЕГН **********, възстановява предбрачното си фамилно име Н..

 

               ОСЪЖДА Д.П.Ш. с ЕГН **********,***, да заплати допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер на 20 лева (двадесет лева) по сметката на Несебърския районен съд.      

 ОСЪЖДА К.Г.Ш. с ЕГН **********,***, да заплати допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер на 20 лева (двадесет лева), както и сумата в размер на 24,40 лв. (двадесет и четири лева и 40 ст.), представляваща държавна  такса върху присъдената издръжка, по сметката на Несебърския районен съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: