Р Е Ш Е Н И Е
Гр.К.11.03.2021
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - К.гражданска колегия, в
публично заседание на 22.02.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Д., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело 126 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от З. „Б.И.“ АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление ***, представлявано от С.П.и К.К., чрез адв. М.Г. против М.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, с предявени обективно съединени искове, първия от които с
правно основание чл. 500 КЗ и цена 2 868.30 лева и втория с правно
основание чл. 86 от ЗЗ. и цена 856.80 лева.
От процесуалния
представител на ответника по делото М.Б.Б., ЕГН **********, с адрес *** е постъпил
отговор на исковата молба, с който отговор се заявява, че в периода
30.08.2016г. – 29.05.2017г. ответникът е платил на
ищеца по б. път сумата от 2 160 лева, на 9 равни вноски по 240 лева всяка, поради
което счита първия иск за неоснователен в тази му част, а в останалата част над
2 160 лева до 2 678.38 лева признава същия по основание и размер и на
*******. е заплатил по банковата сметка на ищеца сумата от 718.38 лева.
В отговора се заявява също, че ответникът не отрича, че на 30.06.2016г. е получил от ищеца регресна покана изх. № ********27.06.2016г. за плащане
на щета № ********, но възразява срещу дължимостта на мораторната
лихва, тъй като с
тази покана не му е даден изричен
срок за доброволно плащане, след изтичането на който да изпадне
в забава.
Преди първото
по делото съдебно заседание
е постъпила писмена молба вх. № ******/10.02.2021г. от процесуалния представител на ищеца, с която
признава, както плащанията
извършени от ответника преди завеждане на исковата молба в периода 2016-2017г.
в размер на 2 160 лева, така и плащането извършено от ответника след това на 28.10.2020 г. в размер на 718.38 лева. Оттегля иска си за
мораторна лихва до сумата от 312.32 лева и прави искане същия да се счита
предявен за сумата в размер на 312.32 лева. Въпреки, че признава плащанията по
първия иск и оттегля частично втория иск, поддържа претенцията си за разноски в пълен
размер, съгласно списък по чл.80 от ГПК, като прави възражение за
прекомерност възнаграждението на процесуалния представител на ответника
Постъпило е
и становище от процесуалния представител на ответика по повод молбата на ищеца,
с което заявява че на *******. е заплатил по банковата сметка
на ищеца сумата от 718.38 лева, представляваща
остатъка от дължимата му се главница. Не възразява срещу частичното оттегляне
на втория иск, а само относно дължимостта на мораторна лихва в останалата й
част, както по основание, така и по размер. Излага подробни съображения.
Претендира разноски, като заявява че същите са в минималния размер, предвиден в
НМРАВ.
В закрито съдебно
заседание от 02.03.2021 г. по делото, съдът на основание чл.232 ГПК е прекратил
частично производството по делото по втория иск на ищеца в оттеглената му част.
Съдът, след преценка на изложеното
в исковата молба, отговора, молбата на ищеца и становището на ответника и като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На *****.2015 г. в к.к.“*****“ до к.к.“*****“, е
реализирано ПТП с участието на МПС „*******“ с рег. № *****, управлявано от М.Б.Б.
и МПС „*****“ с рег. № *****, управлявано от В.П.К.. Според представения по
делото Протокол за ПТП № *******, съставен от органите на КАТ, причините за
произшествието се дължали по вина и противоправно поведение на М.Б.Б., който
при разминаване не оставил достатъчно странично разстояние и блъснал МПС „*****“ с рег. № *****. МПС „*******“ с
рег. № ***** е застраховано в ЗД „Б.И.“ АД със застрахователна полица № *******.
В
дружеството е заведена щета под № ********. След направена оценка на
щетата било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 2853,38 лв. на увредения автомобил МПС „*****“ с рег. №
*****.
По делото безспорно се
установи също, че ответникът е платил на ищеца по б. път преди завеждане на
исковата молба сумата от 2 160,00 лева в периода *******г. – 29.05.2017
г., видно от приложените по делото девет броя вносните бележки и операционни
бележки към тях, както и преди първото по делото заседание – на *******. по б. път сумата от 718.38 лева, видно от вносна бележка от *******. иЗ.. от „Банка ДСК
АД“ за сумата от 718.38 лева.
Съдът приема първия обективно съединен иск за неоснователен за
сумата 2 160 лева, поради заплащането му на ищеца още преди образуване на
делото и за частично основателен за претендираната над 2 160 лева до
2 878.38 лева, доколкото наличието на останало задължение за плащане от ответника към ищеца
в размер на 708.38 лева не формира спор от страните по делото. Следва да се отбележи, че в
тази си част на практика искът е признат от
ответника чрез извършване на плащане в размер на 718.38 лева към ищеца в хода на процеса /на *******./, но преди първото по делото съдебно заседание. Същевременно
факта на плащането съставлява
новооткрито обстоятелство
по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК, което съдът следва да отчете при постановяване
на решението си. Доколкото притежанието и в
останалата си част е погасено чрез плащане, искът следва да бъде изцяло отхвърлен.
Съдът приема за
неоснователен и втория обективно съединен иск за сумата 312.32 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода 27.07.2016г. - 12.07.2019г.
Искът за
мораторна лихва е акцесорен спрямо иска за главницата. Признатото вземане за
обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗ. е еднородно по своя характер с главницата и от
момента на неговото определяне, то не се идентифицира със законната лихва, чрез
която е изчислено. Предпоставките за уважаването на иска за мораторна лихва са:
основателност на иска за главницата и ищецът да посочи периода, за който се
претендира лихвата, чийто размер се свързва с възникване на главното парично
задължение, като началният момент е деня на забавата на длъжника, а крайният
момент - датата на предявяване на исковата молба в съда, както и размера на
претенцията. Денят на забавата се определя съобразно разпоредбата на чл.84 от ЗЗ.,
според която при срочно задължение длъжникът изпада в забава след изтичане на
срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който
бъде поканен от кредитора. Следователно ищецът доказа само основанието, от което произтича вземането му за
лихва, но не и забавата. Доказването
на забавата се извършва с установяване момента на изискуемост
на главното вземане, като ако то не
е с определен
срок, то доказването се осъществява
с покана от кредитора. Представената по делото като доказателство
регресна покана относно щета № ********, изх. № ОК-********/****.2016г. на ищеца, получена
от ответника на *****.2016г., видно от обратна разписка *********** на
БулПост е записано: „Моля в срок от 5
/пет/ работни дни от получаване на настоящето писмо се обадете за уточняване
начина на погасяване на задължението ви към ЗД „Б.И.“ АД“, без обаче да е посочен
срок за изплащане на главницата, поради което ответникът няма как да изпадне в
забава и искът следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на разноските:
Когато ответникът е дал повод за завеждане
на делото и след подаване
на исковата молба е извършено плащане на част /остатъка/ от претендираната сума, какъвто е настоящия
случай, то ищецът има право
на направените разноски, съобразно размера на частичното признание на иска
/718.38 лева./ Ищцът е претендирал разноски в общ размер на 764.73 лева, от
които 600,00 лева адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС и 164.73 лева заплатена
държавна такса. Съобразно изхода на делото ответникът следва да заплати на
ищеца, направените от него разноски в размер на 147.27 лева.
Ответникът също има право на
направените разноски по делото, съобразно отхвърлената като неоснователна част
на първи иск, частичното оттегляне на втория иск и отхвърлянето в останалата му
част. Възражението на процесуалния представител на ищеца за прекомерност на
възнаграждението на процесуалния представител на ответника е изцяло бланкетно
/направено е преди ответника да представи документ за тях/. Същото е и неоснователно.
Ответникът е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение по делото в
размер на 500,00 лева, толкова колкото е претендирал и ищеца, но без ДДС.
Съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ, минималният размер
на адвокатското възнаграждение е 363.51 лева. Предвид сложността и характера на
делото, съдът приема, че адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответника не е прекомерно. Съобразно изхода на делото ищецът
следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 402.91
лева.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло първия обективно съединен иск от З. „Б.И.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С.П.и
К.К., чрез адв. М.Г. против М.Б.Б., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. „********“ ********, с правно основание чл. 500 и цена
2 868.30 лева като неоснователен за сумата 2 160,00
лева и поради настъпило в хода на процеса плащане на останалата претендирана сума
718.30 лева.
ОТХВЪРЛЯ втория обективно съединен иск от ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от
С.П.и К.К., чрез адв. М.Г.
против М.Б.Б., ЕГН **********, с
адрес ***, с правно основание чл.86 от ЗЗД и цена 312.32 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода 27.07.2016г. /датата на падежа за
плащане/ - 12.07.2019г. /датата на завеждане на иска/ като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Б.Б., ЕГН **********, с адрес
*** да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от
С.П.и К.К..сумата от 147.27
лева разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С.П.и
К.К..да заплати на М.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 402.91
лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – С.в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: