Решение по дело №506/2023 на Районен съд - Габрово

Жалбоподателя Б.Н.П. от гр. Костенец, област София, е обжалвал Наказателно
постановление под № 21-0892-000360, издадено на 24.06.2021 година от Началник на
Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДВП той е
бил санкциониран: с „Глоба” в размер на сумата от 100 лева, наложена въз основа на чл.
183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, както и с отнемане на 8 контролни точки – същото постановено
съгласно Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година за определяне първоначалния максимален
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършване на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Обн.
ДВ бр. 1 от 04.01.2013 г., в сила от 04.02.2013г.; изм. брой 44/2015 г.; изм. и доп. бр.
28/04.04.2017 г., в сила от 4.04.2017 г.; бр. 26 от 23.03.2018 г., брой 58 от 23.07.2019 г., изм.,
бр. 27 от 24.03.2023 г., попр., бр. 56 от 30.06.2023 г.). По съображения, които са изложени в
подадената жалба, жалбоподателят е възприел издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, и го е обжалвал като такова с искания за неговата отмяна.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила процесуален
представител за разглеждането на делото. В придружаващото писмо, с което жалбата е
изпратена до съда, от същата са направени искания за оставяне на жалбата без уважение и
потвърждаване на обжалваното постановление като правилно и законосъобразно.
След като съпостави събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
На 31.05.2021 г. жалбоподателя Б.П. управлявал товарен автомобил марка „Ситроен”,
модел „Берлинго” с Рег. № ЕВ 30-08 ВК, който бил собственост на „Златно руно” ЕООД -
град Габрово, като се движел с него по бул. „Могильов” в посока на бул. „Стефан Караджа”
в същото населено място. Докато извършвал описаната дейност бил спрян за проверка от
служители на автопатрулен екип (в лицето на актосъствителя Васил Събев и свидетеля по
съставеният впоследствие акт Елизар Илиев), които били възприели извършваното
движение на автомобила в тази посока преди момента на неговото спиране, както и
обстоятелството, че около 14,30 часа при приближаване и преминаване през пешеходна
пътека, която е била сигнализирана с пътен знак „Д17” и пътна маркировка „М8.1”, водача
не е спрял и пропуснал стъпил и пресичащ през нея пешеходец. След като спрели
автомобила, полицейските служители извършили проверка на самоличността на водача, при
която установили, че той бил жалбоподателя Б.Н.П.. На същия бил съставен акт за
установяване на административно нарушение – Серия GA, № 236326, тъй като е прието, че
след като не е пропуснал пешеходеца, който е пресичал по пешеходната пътека, той е
осъществил нарушение по смисъла на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Актът е бил съставен в
личното присъствие на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него,
съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН. По късно въз
основа на този акт и на останалите материали по административно-наказателната преписка е
било издадено и посоченото наказателно постановление, което се явява предмет на
обжалване по настоящото дело, след като първоначално постановеното във връзка с него
Решение № 82 от 16.06.2022 година по НАХД № 1010/2021 г. на Районен съд - Габрово
е било обезсилено от касационната инстанция (Административен съд Габрово) чрез
Решение № 86 от 08.06.2023 г. по КАНД № 150/2022 г., а делото е върнато за ново
разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд – Габрово.
При изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Разписката в приложеното копие (на л. 13 в НАХД № 1010/2021 г.) на наказателното
постановление № 21-0892-000360/24.06.2021 година на Началник на Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Габрово, сочи, че същото е връчено лично на жалбоподателя на
1

26.10.2021 г. Според намиращия се на л. 5 от това дело пощенски плик, жалбата против него
е била подадена по пощата на 01.11.2021 година, или преди изтичането на визирания в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН седем дневен срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и
чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за получаване на това постановление.
С оглед на това и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя
следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за
неоснователна по отношение на искането за отмяна на обжалваното постановление.
Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление преди всичко се
предпоставя от тази на акта за установяване на самото нарушение, което се санкционира
чрез него. Актът, който е бил съставен против жалбоподателя Б.П., безспорно се явява
такъв. Неговия автор (на длъжност „младши автоконтрольор” в Сектор „ПП” при ОД на
МВР Габрово) е представлявал компетентно по смисъла на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП лице, тъй
като е бил служител в служба за контрол, предвидена в този закон. Той е бил съставен при
спазване на процедурата, свързана с установяване на нарушението от фактическа страна и
съдържа всички реквизити, които са предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН, в т.ч.
имената и адреса за призоваване (по месторабота) на свидетеля по него. Издаден е в деня за
откриване на нарушителя, който съвпада с датата за извършване на самото нарушение и
поради това очевидно е съобразен с изискванията по отношение на съответните давностни
срокове, установени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателното постановление също е
било съобразено с тях, тъй като е издадено преди изтичането на предвидения в посочената
разпоредба шестмесечен срок от момента за съставянето на акта. Нарушението не само е
установено, но и санкционирано в съгласие с предвидения от закона ред. Съдържанието на
обжалваното наказателно постановление води до извод, че то отговаря на изискванията,
предвидени в нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Заедно с това следва да се заключи, че то
също било е издадено от надлежен орган, тъй като от отбелязването в неговата титулна част
и приложената заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните
работи може да се заключи, че Началника на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР
Габрово е бил компетентно лице във връзка с неговото издаване по смисъла на указаното в
чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.
Данните от приложените доказателствени източници водят до извод, че
жалбоподателя е осъществил състава на нарушението, за което е санкциониран. Той
произтича от констатациите, изложени в акта и НП по отношение на него, които
кореспондират на дадените показания от страна на актосъставителя. С оглед на изложеното
следва да се заключи, че посредством извършените от него действия жалбоподателя е
осъществил нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП от обективна страна, тъй като не е
изпълнил задължението си да пропусне преминаващия през пешеходната пътека пешеходец,
като намали скоростта или спре. Нарушението е било осъществено и от субективна страна.
Като правоспособен водач, който е преминал през обучение преди да придобие съответната
правоспособност за управление на МПС от категория „В”, жалбоподателя Б.П. положително
е бил запознат със законовото задължение за спазване на установените правила за движение,
като очевидно напълно съзнателно не се е съобразил с тях. Дадените в съдебно заседание
показания от страна на разпитания свидетеля С.С. не биха могли да наложат извод с
различен характер. Изложеното от последния описание за наличието на ситуация, която не е
довела до опасност за пресичащия пешеходец, не променя факта на извършеното нарушение
при установеното за водача задължение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, който не само че се е
запознал с описаните в акта констатации по отношение на него, но и го е подписал без да
изложи каквито и да било възражения във връзка с тях.
Освен за определено правилно по вид, съдът прие, че наказанието, наложено за
нарушението по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, е законосъобразно и по отношение на неговия
размер. Глобата е наложена въз основа на текст, който изрично е предвидил такава за водач,
който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека (т.е. при
2

обстоятелства, каквито са установени в настоящия случай). Разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т.
2 от ЗДвП сочи, че същото наказание няма предвиден минимум и максимум, както и че се
явява определено именно в установения с нея размер от 100 лева. Тъй като този размер е
абсолютен, няма никаква възможност за редукция на глобата до по-ниска стойност, още
повече и при липсата на направено искане за това. Отнемането на 8 контролни точки също е
определено в съгласие със законовите изисквания, след като се предвижда изрично за
налагане в чл. 6, ал. 1, т. 14 (в редакцията по ДВ брой 58 от 23.07.2019 г., действала към
момента за издаване на постановлението) от Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. при наличието
на извършено нарушение, санкционирано въз основа на чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, или при
обстоятелства, каквито са безспорно констатирани в настоящия случай. Въз основа на това
прие, че няма основания, които да налагат изменяването или отмяната на обжалваното
постановление, като намери, че то следва да се потвърди.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .................................

3

Номер на акта:	156
Дата:	15 септември 2023 г.
Съдия:	Пламен Пантев Денев

Дело:	20234210200506
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	21 юни 2023 г.

Решение по дело №506/2023 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите