Р Е Ш Е Н И Е
№ 260782 25.05.2021
година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена М.
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия М. гражданско дело № 3 042 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, пълномощник: Десислава Бонева Златева –юрисконсулт, за приемане за установено по отношение на ответника Р.Д.М. ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на ищеца сумата 1 691, 32 лева, представляваща цена за доставка на ВиК услуги, включващи доставка на вода, канал и пречистване, за периода от 30.12.2016 година до 28.03.2019 година, за които задължения в периода от 24.02.2017 година до 24.04.2019 година са съставени фактури, сумата 248, 26 лева за периода от 27.03.2017 година до 15.01.2020 година, както и за присъждане на разноските, направени в заповедното производство и в исковото производство.
Фактическите твърдения, изложени в исковата молба и уточнението към нея са следните:
Ответникът Р.Д.М. е клиент на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги. Ответникът притежава качеството потребител в отношенията с дружеството на основание чл.3 от Наредба №4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за водоснабден обект, находящ се в село Т.. Отчитането на водомера се е извършвало по електронен път, посредством използване на мобилно устройство в съответствие с чл.2, ал.4 от Общите условия. Като абонат ответникът следвало да заплаща потребените услуги в 30- дневен срок от датата на издаване на фактурата, съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия на дружеството. По издадени фактури в периода от 24.02.2017 година до 24.04.2019 година за отчетен период от 30.12.2016 година до 28.03.2019 година неплатените в срок задължения са в размер на 1 691, 32 лева и произтичат от потребени ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода. Върху тези суми ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността по издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане, която е в общ размер на 248, 26 лева. При тези фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Приложени са доказателства.
Поради изложеното ищецът предявява исковете си, в исковата молба са посочени писмени доказателсва.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба назначения особен представител на ответника е дал писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен и отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде отхвърлен. Особеният представител е посочил, че по сведения от съседи инкасаторът не е отчитал редовно водата и по тази причина между страните е възникнал конфликт. Изложено е още, че в исковата молба не е посочено кога е прекъснато водоподаването до обекта, тъй като доколкото е известно на особения представител ответната страна не живее на адреса. Процесуалният представител на ответника твърди, че отчитането не било нередовно, а издаването на фактурите не е ежемесечно, с което е нарушен чл.31 от Общите условия. Счита, че данните са фрапиращи, за което излага подробни фактически и правни доводи. В писмения отговор е дадено становище по доказателствата, посочени от ищеца.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответната страна – адвокат С., назначена на основание чл.47 от ГПК, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага доводи за неоснователност на предявения иск, прави възражение за изтекла погасителна давност, а при условията на евентуалност счита, че искът може да бъде основателен само за сума, съответна на наследствената квота на представляваната от нея Р.М., тъй като имота е наследен и е съсобствен с другите наследници.
По допустимостта на предявения иск настоящият състав приема следното:
Предявените установителни искове са допустими, предвид разпореждане плащане на сумите със Заповед № 119 от 22.01.2020 година, постановена по частно гражданско дело № 376 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, връчването й по смисъла на чл.47 от ГПК и указанията на съда до кредитора за предявяване на иск.
По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема следното:
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с материално правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактически страна и следват следните правни изводи:
Видно от приетата по делото справка от Община Камено, към което е приложено удостоверение за декларирани данни, се установява, че е ответната страна е подала справка за декларирани данни за това, че е собственик на имот с кадастрален номер 23, кв. 6, УПИ Парцел 4. Като документ е посочено, че тя е посочила като основание за деклариране документ за собственост, представляващ нотариален акт от 17.03.1975 година. В декларацията е посочено още, че имота е съсобствен и тя притежава 3/9 идеални части от правото на собственост, съгласно този документ. По делото липсват твърдения за това, че тя притежава друг имот в село Т., поради което настоящият състав приема, че данните са предоставени за имота, до който е доставяна услугата.
Като писмено доказателство е приета справка извлечение от отчет за водомера, находящ се на посочения адрес с титуляр ответната страна, на чието име са издадени фактурите и тя е посочен като клиент, съгласно съдържанието им. Отразено е, че водомера и видян и са записани показанията му. За задълженията са издадени приложените към исковата молба фактури, като сравнени показанията на устройството за съответния период съответстват на показанията за количествата вода, за които са издадени фактурите за съответните месеци.
От свидетелските показания на Н.М.В., която работи в ищцовото дружество и е отчитала водомера на ответната страна в село Т., се установява, че в имота имало авария много дълго време, която потребителите не отстранявали. Свидетелката разговаряла с началника си и била изпратена група, която да отстрани аварията. Излага, че казала на хората, които живеели там за аварията, но те не предприели нещо. Уточнява, че аварията била след водомера, в банята на къщата. Уточнява, че имота представлява къща на три, четири етажа. Посочва още, че отчитала водомера ежемесечно с изключение на период, в който била в неплатен отпуск. Дори да се приеме, че е имало период, в който показанията не са отчитани всеки месец, а през месец, видно от справката, това не променя извода, че посочените количества вода са доставени. Изложеното следва да бъде посочено по повод възражението на особения представител за неспазване от страна на водния оператор на задължение по чл.31 от Общите условия.
Предвид изложеното в справката, че водомера е видян и свидетелските показания на инкасатора настоящият състав приема, че задълженията са начислени за реални показания на водомера.
По материално правната легитимация на ответната страна да отговаря за задълженията настоящият състав приема следното:
Съгласно
чл. 3 Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, Потребители
на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни вода. В същия смисъл е и
предходната редакция на тази норма.
По отношение на материално правната легитимация на ответната страна да отговаря за дълга за пълния предявен размер предвид и направеното от процесуалния й представител възражение в този смисъл настоящият състав приема, че в случая от събраните по делото доказателства се установява, че тя е била ползващия потребител, заедно с нейното семейство, въпреки, че имота е бил съсобствен за периода. От показанията на инкасатора Н.М.В. се установява, че е виждала в имота Р.Д.М., нейния съпруг и нейния син, когато е правила отчетите. След като съпругът и синът й починали Р.М. напуснала населеното място. Поради изложеното настоящият състав приема, че задължението за заплащане на цена за доставените, отведени и пречистени количества вода е нейна. В този смисъл следва да бъде посочено, че съгласно чл. 59, ал. 3 от Общите условия на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас, в случаите, в които правата на потребител се притежава от няколко лица, но един от тях ползва имота операторът открива партида на негово име след представяне на споразумение с останалите съсобственици. В случая не се установява кога е открита партидата на името на ответната страна, за да се прецени по какви правила е направено това /действащ материален закон и общи условия/, но предвид конкретната фактическа обстановка за това, че само тя и семейството й са ползвали имота, включително е следвало да предприемат действия предвид настъпилата авария, настоящият състав приема, че е налице основание дължимата сума да бъде заплатена от нея.
По отношение на възражението за прекомерност на начислените количества вода настоящият състав приема следното:
Съгласно чл. 8, ал. 4 от Общите условия на дружеството, публикувани на сайта на дружеството и действащи към момента водомерната шахта, сградната водопроводна инсталация или вътрешната водоснабдителна мрежа след водомерния възел на водопроводното отклонение са собственост на потребителя. Те се изграждат и поддържат от и за негова сметка. В чл. 47, ал 2, т. 1 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване е посочено, че причинените повреди на водоснабдителните и канализационните системи, включително на водопроводните и канализационните отклонения, се отстраняват за сметка на причинителя. Вреди и пропуснати ползи се търсят по общия съдебен ред. Когато причинителят на повредата не се установи, отстраняването е за сметка на потребителя - за частите от водоснабдителната и канализационната система, намиращи се в имотите, в които е извършено присъединяването със сградните водопроводни инсталации и/или вътрешните водоснабдителни мрежи на потребителите след общия водомер.
В случая, както беше посочено като установено от показанията на свидетелката течът е бил в банята на имота, поради което съгласно посочените правила отговорността за отстраняването му е била на абонатите. Поради това и те носят риска от непредприемане на действия в тази насока, което в случая е довело до изразходване на посочените количества вода.
По
изложените по – горе съображения за това, че ответната страна е била
потребителят, който е ползвал имота и наличния теч в сградата не е бил
отстранен своевременно, както и кореспондиращите помежду си данни за
потребените количества вода от отчетите и фактурите, настоящият състав приема,
че предявеният иск е доказан по основание и размер. Не е спорно по делото, че
тези суми не са платени от ответната страна в полза на ищеца и той дължи
заплащането им, както и лихва за забава съгласно чл.44 от Общите условия, която
съдът приема по правилото на чл.162 от ГПК в размера, посочени в исковата
молба.
При
този изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски,
направени по водене на делото, съответно на уважената част от иска.
Разноските,
направени по водене на делото са в общ размер както следва: 78, 86 лева за държавни такси, 150 лева за назначаване
на особен представител и 100 лева юрисконсултско възнаграждение по правилото на
чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ или
задължение в общ размер от 328, 86 лева.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР №4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият
състав приема, че са дължими и съответна част от разноските, направени в
заповедното производство, които са присъдени в размер 75 лева, от които сумата 25
лева, представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса и
сумата 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените искове следва да бъдат уважени частично и в тежест на ответника да бъдат възложени разноските, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Р.Д.М. ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, сумата 1 691, 32 лева /хиляда шестстотин деветдесет и един лева, тридесет и две стотинки/, представляваща цена за доставка на ВиК услуги, включващи доставка на вода, канал и пречистване, за периода от 30.12.2016 година до 28.03.2019 година, за които задължения в периода от 24.02.2017 година до 24.04.2019 година са съставени фактури, сумата 248, 26 лева /двеста четиридесет и осем лева, двадесет и шест стотинки/ за периода от 27.03.2017 година до 15.01.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата от 1 691, 31 лева /хиляда шестстотин деветдесет и един лева, тридесет и е две стотинки/, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 21.01.2020 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед № 119 от 22.01.2020 година, постановена по частно гражданско дело № 376 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година.
ОСЪЖДА Р.Д.М. ЕГН **********, с адрес ***, да плати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, сумата 328, 86 лева /триста двадесет и осем лева, осемдесет и шест стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото и сумата 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски, направени в заповедното производство, съответно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.