№ 1472
гр. В., 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20223100501907 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано
по въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, чрез юрк. И. срещу решение
№1929/15.06.2022г., постановено по ГД16340/21 на ВРС(електронно дело 20213110116340
от ЕИСС), поправено с решение № 2415/20.07.22г в частта, с която е бил отхвърлен
предявения от него срещу длъжника Я. С. Я. иск за установяване на изискуеми задължения
за горница над 3066.02лв до 3174.25лв остатъчна предсрочно изискуема главница и
възнаграждение за ползването й за горница над 1169.54лв до 1441.71лв, дължими по
действителен договор за потребителски кредит за които горници е издадена оспорена от
длъжника заповед за изпълнение по ЧГД12534/21г. на ВРС .
Въззивникът възразява за неправилно интерпретирани факти, установени по
посочени писмени доказателства и неправилно приложение на закона при отичане на
изявлението за предсрочна изискуемост на задълженията на кредитополучателя. Сочи, че
страните са уговорили конкретни условия на забава като основание за възникване на
допустимо от закона право на кредитора и той го е упражнил надлежно като е изпратил с
писмо изявлението си до адреса на длъжника, посочен от самия него при договаряне на
сделката. Макар че в обратната разписка е удостоверено, че това писмо не е било потърсено
от ненамерения от пощенски служител адресат, кредиторът сочи, че добросъвестно
насоченото изявление следва да се приравни на уведомлението, изискуемо според т.18 от
ТРОСГТК 4/2013г и да породи последиците, установени в чл. 60 ал.2 ЗКИ. Счита, че това не
застрашава интереса на напусналия без оповестяване на нов адрес клиент на търговеца, тъй
1
като прекратяването на ползването на дадения на длъжника срок ползва неизправната
страна като я освобождава от задължение да плаща възнаграждението на кредитора.
Евентуално, сочи че съдът е пропуснал да зачете като уведомяване, заместващо невръченото
на адресата писмо, получаването му ведно с исковата молба по делото, съответно към този
момент следва да бъдат признати и последици от предсрочна изискуемост. Моли
отхвърлената част от претенциите само за главница и възнаграждение да се отмени и
дължимостта на установените в заповедта суми да се потвърди в цялост. На последно място,
също евентуално въззивникът моли да се установи дълга съобразно действащия погасителен
план, като се зачетат новонастъпилите факти на падежиране на вноските в хода на
производството, включително и това пред въззивната инстанция.
Насрещната страна не е изразява становище по спора, извън бланкетното възражение
срещу връчена на длъжника заповед.
За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:
Твъдяло се е в исковата молба, че между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД и Я. С.
Я. на 19.12.2019г. е сключен Договор за потребителски кредит № 30041386215, по силата на
който в полза на кредитополучателя е отпусната сумата от 3600 лева при срок на
издължаване от 36 месеца. Възнаградителната лихва е уговорена в размер на 41,00%, а ГПР
според предвиденото възлиза на 49.16 %; При сключване на договора на кредитополучателя
е предоставена необходимата преддоговорна информация. Поддържа се, че съгл. т. V от
договора с част от отпуснатата кредитна сума в размер на 3221,06 лева е рефинансирано
предходно задължение на ответника към дружеството, а остатъкът от 78,95 лева е преведен
по посочена от Я. банкова сметка.На 27.03.2020г. Я. С. Я. е подал Заявление за промяна на
погасителен план към ДПК №30041386215, като е пожелал да бъдат отложени три
погасителни вноски. На 30.03.2020г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД и Я. С. Я. е
сключен Анекс № 1 към ДПК № 30041386215, с който страните са приели, че вноски 3, 4, 5
следва да бъдат заплатени в края на погасителния план. По този повод страните са
приложили нов погасителен план, с който вноските се увеличават с три анюитета. Съгласно
чл. 4 от Общите условия към ДПК № 30041386215 длъжника Я. С. Я. дължи договорно
възнаграждение в общ размер на 2434.03 лева, дължимо на вноски съобразно утвърдения
погасителен план. Договорното възнаграждение се претендира от падежа на първата
неизплатена вноска - 15.06.2020 г. до 03.07.2021 г. Тъй като длъжникът не е изпълнил
поетите договорни задължения и е погасил само една пълна вноска, кредиторът на осн. т. 12.
3 от ОУ е уведомил ответника с нарочно изявление от 3. 07. 2021г. за предсрочната
изискуемост на дълга. На известния адреса на длъжника е изпратено уведомление за
предсрочната изискуемост, което е останало непотърсено. Въз основа на изложеното се
настоява за уважаване на предявените искове.
Ответната страна не е ангажирала становище по спора.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
2
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – само в обжалваната част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното
искане за установяване дължимостта на суми по договор за потребителски кредит, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, поради което правото на иск е
упражнено надлежно, съответно производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания. Спорният по делото въпрос е относно надлежно упражненото от
кредитора право да обяви кредит за дължим преди крайния срок на договора.
Със сила на пресъдено нещо, формирана с частично влязлото в сила решение
№1929/15.06.2022г., постановено по гр.дело № 16340/2021г. на Варненския районен съд е
признато, че между страните, че е сключен Договор за потребителски кредит №
30041386215 от 19.12.2019г. От съдържанието на договора се установява, че отпуснатият
кредит е в размер на 3600 лв., със срок за плащане 36 месеца на равни вноски, при годишен
лихвен процент 41.00 % и ГПР 49.16 %; като с част от кредита в размер на 3221.05 лева е
рефинансиран предходен дълг.
С влязлото в сила решение е формирана и силата на пресъдено нещо досежно
действителността на договора за кредит, вкл. съответствието му с императивните правила на
ЗПК.
Видно от приложения по първоинстанционното производство погасителен план след
сключения анекс от 30.03.2020 г. издължаването е разсрочено на 39 анюитетни вноски в
размер на 244,53 лева, последната от която с падеж 15.03.2023г. Видно от заключението по
допуснатата ССчЕ последното частично погашение със сумата от 50 лева е извършено на
18.12.2020г., с което е частично е погасена вноска № 6 от погасителния план с падеж
15.06.2020г. Следователно длъжникът е допуснал просрочие от повече от две вноски, поради
което съгл. т.12.3 от ОУ за кредитора е възникнало потестативното право да обяви дълга за
изцяло предсрочно изискуем.
По въпроса за предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост на
задължението по договор за банков кредит в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
год. по тълк.д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС е прието, че предсрочната изискуемост на
договора за кредит не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а
с упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем.
Достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем е волеизявление
на кредитора за отнемане преимуществото на срока по договора да е достигнало до
3
кредитополучателя.
В случая до ответника е изпратена покана, която обаче няма данни да е получена.
Редовността на връчването по правило се преценява съобразно избрания от кредитора
способ. В случая кредиторът е предпочел да извърши връчването чрез пощенска услуга,
изпращайки уведомление само до един от обявените от длъжника адреси. Видно от известие
на л. 24 от делото съобщение е изпратено само на декларирания от кредитополучателя
постоянен адрес в гр.В., ул. *****, блок 46, но не и на настоящия адрес - също посочен в
договора. При тези данни съдът намира, че кредиторът не е извършил достатъчни според
обстоятелствата усилия за уведомяване на длъжника. Връчване на уведомлението за
предсрочна изискуемост не е извършено редовно, което от своя страна обуславя извода, че
не е надлежно удостоверено настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията на
кредитора. Въпреки пропускът на кредитора да обяви предсрочната изискуемост,
настоящият състав приема, че в производството по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1
ГПК, съдът не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, тъй като моментът, към
който се установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното
дирене в исковия процес. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото
производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми.решение №
10/25.02.2020г. по т. дело № 16/2019г. на ВКС, ТК, II т. о, решение № 600009/02.02.2020г. по
т. дело № 16/2019г. на ВКС, ТК, II т. о, , решение № 50098/10.10.2022г. по т. дело №
869/2021г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 60110/04.03.2022г. по т. дело № 772/2021г. на
ВКС, ТК, I т. о.
В случая тъй като в производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК не се
установява, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем
е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, исковата молба, с която страната се
позовава на последиците от изискуемостта, следва да се зачете като изявление в този
смисъл.
С оглед на тези съображения, настоящият състав приема, че с връчване на препис от
исковата молба вземанията за главница и възнаградителна лихва с ненастъпил падеж са
станали предсрочно изискуеми. Според заключението на ССчЕ останалият неиздължен
размер на главницата възлиза на 3174, 26 лева, а този на възнаградителна лихва е в размер
на 1441. 71 лева.
Същевременно съдът съобразява, че по делото се претендира възнаградителна лихва
само за периода 15.06.2020 г. до 03.07.2021 г., а не до края на срока на договора. При
съобразяване на утвърдения от страните погасителен план, за исковия период от 15.06.2020
г. до 03.07.2021 г. размера на възнаградителната лихва възлиза на 901,10 лева.
Първоинстанционният съд е присъдил възнаградителна лихва в по-голям от дължимия
размер - 1169,54 лева. Предвид пределите на въззивната проверка обаче и забраната за
влошаване на положението на обжалващия съгл. чл. 271, ал. 1 от ГПК, решението следва да
4
се потвърди в тази част.
В заключение предвид извода на настоящия състав за настъпила изискуемост на
дълга с връчване на препис от исковата молба по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК на 17 .02.
2022г. обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен иска за
присъждане на главница до пълния заявен размер от 3174, 26 лева и да се потвърди в частта
относно възнаградителната лихва. Законната лихва върху главницата е дължима именно от
уведомяването с връчване на препи от исковата молба на ответника.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от иска. На осн.чл.78, ал.8
ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 120 лева за
въззивната инстанция, на осн. чл. 25, ал. 2 от НПП, определено при съобразяване на цената
на иска, броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на
представителя. Този размер на възнаграждението следва да се съобрази при присъждане на
разноските пред настоящата инстанция съобразно уважения материален интерес. Така при
материален интерес, предмет на въззивното производство от 380,40 лева, уважен интерес от
108,23 лева и общо сторени разноски в размер на 170 лева, на въззивника се присъждат
48,36 лева. За първоинстанционното производство се следват допълнително разноски в
размер на 35,84 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1929/15.06.2022г., постановено по ГД16340/21 на
ВРС(електронно дело 20213110116340 от ЕИСС), поправено с решение № 2415/20.07.22г в
частта, с която е отхвърлен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 19, бл.53
Е,вх.В срещу длъжника Я. С. Я., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. В., ул. ***** № 12,
ет.4, ап.7 иск за установяване на изискуеми задължения за възнаградителна лихва по
Договор за потребителски кредит № 30041386215 от 19.12.2019г. за периода 15.06.2020 г. до
03.07.2021 г. за горницата над 1169.54лв до 1441.71лв, за които вземания е издадена
оспорена от длъжника заповед за изпълнение по ЧГД12534/21г. на ВРС .
ОТМЕНЯ решение №1929/15.06.2022г., постановено по ГД16340/21 на
ВРС(електронно дело 20213110116340 от ЕИСС), поправено с решение № 2415/20.07.22г в
частта, с която е отхвърлен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 19, бл.53
Е,вх.В срещу длъжника Я. С. Я., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. В., ул. ***** № 12,
ет.4, ап.7 за установяване на изискуеми задължения за горница над 3066.02лв до 3174.25лв
остатъчна предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит №
30041386215 от 19.12.2019г., за които вземания е издадена оспорена от длъжника заповед за
5
изпълнение по ЧГД12534/21г. на ВРС и вместо него ПОСТАНОВЯ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България” № 19, бл.53 Е,вх.В и Я. С. Я., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. В., ул. *****
№ 12, ет.4, ап.7, че в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 19, бл.53 Е,вх.В съществува
вземане спрямо длъжника за сумата над установените с решението 3066,02 лева до пълния
предявен размер от 3174,25 лева, за които вземания е издадена оспорена от длъжника
заповед за изпълнение по ЧГД12534/21г. на ВРС , ведно със законната лихва, считано от 17
.02. 2022г. до окончателното издължаване на сумата.
ОСЪЖДА Я. С. Я., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. В., ул. ***** № 12, ет.4, ап.7
ДА ЗАПЛАТИ в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 19, бл.53 Е,вх.В сумата от 48
,36 лева, представлява разноски за въззивното производство и допълнително сумата от 35,84
лева разноски за първата инстанция.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6