Решение по дело №830/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2305
Дата: 5 декември 2017 г. (в сила от 12 февруари 2020 г.)
Съдия: Атанас Ангелов Маджев
Дело: 20171100900830
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№………../05.12.2017 г.

Гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ

При секретаря Милена Кюркчиева, като разгледа докладваното от съдия Атанас Маджев т.д. № 830/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.367 и сл. ГПК.

Образувано искове от „О.И.“ ЕООД /към момента ООД/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Триадица“, бул. „********против „О.Л.Б.“ АД /към момента ЕАД/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Оборище“, ул. „********. Ищецът е предприел искова защита на правата си на акционер в ответното дружество чрез предявяване на искове с правно основание чл. 71 ТЗ за отмяна, като незаконосъобразни на решения взети на провело се заседание на Съвета на директорите на ответното дружество на 22.02.2017 г., респективно е предявил искове за прогласяване на същите за нищожни по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Въпреки изрично заявената от ищеца последователност на предявяването на така очертаните искови защита, а именно най-напред да се разгледат исковете по чл. 71 ТЗ, а при извод за тяхна неоснователност при условията на евентуалност да се пристъпи към разглеждане на исковете за нищожност, настоящата съдебна инстанция, счита, че подобен ред на разглеждане е невъзможен с оглед характера на пороците, които подлежат на изследване при взетите решения, като най-напред следва да се провери, дали същите са валидни, а след това да се пристъпи към разглеждането на това, дали страдат от пороци, които обуславят тяхната отмяна. Ето защо поредността на разглеждане на предявените претенции ще бъде в ред обратен на заявения от ищеца, а именно – исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и при евентуалност исковете по чл. 71 ТЗ.   

В този смисъл пред СГС са предявени главни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД за установяване нищожност на взетите от Съвета на директорите на негово заседание, провело се на 22.02.2017 г. решения, както следва : 1./ Освобождаване на А.Б., като председател на СД и избор на нов председател на СД в лицето на В.Л.П.; 2./ Освобождаване на И.В.И., като изпълнителен директор /изпълнителен член/ на дружеството и избор на нов изпълнителен директор в лицето на А..С.Б./изпълнителен член на СД/ на дружеството; 3./ оттегляне овластяването на И.В.И. да представлява дружеството и овластяване на  А..С.Б.да представлява същото, като председателя на СД - В.Л.П. е натоварен с това да сключи договор за управление с новоизбрания изпълнителен член на СД на дружеството - А.С.Б.; 4./ във връзка с приетите промени в управлението на дружеството чрез избора и овластяването на нов изпълнителен директор е създадена комисия по предаване на документите в състав : В.Л.П. и С.П.П., която следва незабавно да осигури предаването на документите и информацията. Новият изпълнителен директор на дружеството е натоварен с предприемане на действия за изработване на нов печат на дружеството и незабавното информиране на всички контрагенти за промяната му, а така също новоизбрания изпълнителен директор е овластен да издаде заповед за назначаването на три комисии за приемане на управлението на дружеството – по офиса на управление на дружеството и по производственото предприятие. 

При условията на евентуално съединяване са предявени конститутивни искове за отмяната, поради тяхната незаконосъобразност на решения на Съвета на директорите, които са взети по време на проведено на 22.02.2017г. заседание, както следва : 1./ Освобождаване на А.Б., като председател на СД и избор на нов председател на СД в лицето на В.Л.П.; 2./ Освобождаване на И.В.И., като изпълнителен директор /изпълнителен член/ на дружеството и избор на нов изпълнителен директор в лицето на А..С.Б./изпълнителен член на СД/ на дружеството; 3./ оттегляне овластяването на И.В.И. да представлява дружеството и овластяване на  А..С.Б.да представлява същото, като председателя на СД - В.Л.П. е натоварен с това да сключи договор за управление с новоизбрания изпълнителен член на СД на дружеството - А.С.Б.; 4./ във връзка с приетите промени в управлението на дружеството чрез избора и овластяването на нов изпълнителен директор е създадена комисия по предаване на документите в състав : В.Л.П. и С.П.П., която следва незабавно да осигури предаването на документите и информацията. Новият изпълнителен директор на дружеството е натоварен с предприемане на действия за изработване на нов печат на дружеството и незабавното информиране на всички контрагенти за промяната му, а така също новоизбрания изпълнителен директор е овластен да издаде заповед за назначаването на три комисии за приемане на управлението на дружеството – по офиса на управление на дружеството и по производственото предприятие.    

Ищецът твърди, че има качеството на акционер в ответното дружество - „О.Л.Б.“ АД /към момента ЕАД/, като Съвета на директорите на последното провел свое заседание на 22.02.2017 г. в гр. София, като взел четири решения по предварително обявен дневен ред. Съдържанието на посочените решения е подробно изложени в настоящото определение по-горе. От ищеца са изложени две групи основания, с които посочените решения се атакуват, а именно такива с доводи за тяхната нищожност и съответно с доводи за тяхната незаконосъобразност. Според ищеца основание за нищожност на целия кръг от взети решения е обстоятелството, че мандатът на избрания през 2011 г. Съвет на директорите, които е пет годишен е изтекъл и към момента на провелото се заседание на този орган на 22.02.2017 г. същия не е бил снабден с правомощията да взима каквито и да е било решения, с изключение на това да свика извънредно ОС на акционерите, което да осъществи правомощията си по избор на нов персонален състав на СД. Това означава, че взетите по време на това заседание решения от СД са такива при липса на компетентност на органа, който ги е взел. На самостоятелно основание се изтъква, че протоколът от проведеното заседание на СД на ответното дружество от 22.02.2017 г. носи подписа само на трима от общо петимата членове на управителния орган, което означава, че същия не е съставен надлежно, което пък има за последица липсата на валидно обективиране на изразената от органа воля за вземане на атакуваните решения, а оттам и до липса на взети решения.  Изтъкнато е самостоятелно профилирано основание за нищожност на решението по т.2 от проведеното заседание на СД, а именно за освобождаване на И., като изпълнителен директор на ответника. Акцентира се върху това, че в следващата точка е взето решение за оттегляне овластяването на И. да представлява ответното дружество. Развива се тезата, че с първото решение И. е бил освободен, като изпълнителен член на СД, а с второто изрично е оттеглено овластяването му да представлява дружеството. Компетентността за това И. да бъде освободен, като член на СД е поверена на ОС на акционерите, респективно СД не разполага с подобно правомощие да назначава и освобождава членове на СД. Това означава, че взетото по отношение на И. решение по т. 2 за освобождаването му като изпълнителен член е при липса на компетентност на органа които го е взел. На следващо място ищецът развива и съображения в насока допуснати пороци на решенията на СД по време на провелото се на 22.02.2017 г. негово заседание, които водят до тяхната незаконосъобразност. Споменава се, че при ответното дружество няма приети според императивното изискване на чл. 244, ал. 2 ТЗ и чл. 36, ал. 3 от Устава Правила за работа на Съвета на директорите. Освен това към датата – 22.02.2017 г. Съвета на директорите на ответното дружество е нямал избран председател, като явяването на Ат. Б. в това качество не почива на годно основание. Именно, поради липсата на приети Правила за работа на този орган по време на провелото се негово заседание на 22.02.2017 г. били допуснати пороци, както следва : адресираните покани до членовете на Съвета били получени на 20.02.2017 г., тоест само ден преди провеждането на обсъжданото заседание, което създава пречки пред пълноценната подготовка за предстоящото заседание. Успоредно с това поканите били връчени на отделните членове на СД по различен способ, а имено на двама чрез нотариално удостоверяване, а на други двама на ръка срещу разписка. Липсата на единен начин за връчване на поканите също рефлектирала до законосъобразното провеждане на заседанието и го опорочавала. Допълва се, че поканите били изпратени от А.Б. отразен в качеството му на председател на СД, което не отговаряло на правната действителност, а същевременно нямало яснота кое е лицето легитимирано да свиква
СД. Тези нарушения на процедурата по свикване на заседанието също се извеждат от ищеца, като такива водещи до порочност на взетите решения. Добавя се и това, че заседанието било свикано за провеждане на адрес, които е различен от адреса на управление на ответното дружество, като въпреки бележките на двама от членовете на СД в тази насока въпросното заседание било проведено. Относно т. 4 в предварително оповестения дневен ред били включени допълнителни въпроси, за което действие отново двама от членовете на органа възразили, но се състояло обсъждане и приемане и на тази точка в цялост. Незаконосъобразност на решенията се мотивира и от факта, че мандата на органа, които ги е взел е изтекъл към момента на провежданото на 22.02.2017 г. заседание. Прави се позоваване и на нарушения допуснати в процедурата по изготвяне на протокола, а именно легитимираните да го подпишат лица. Полагането на подпис от нотариус върху протокола, макар и с цел удостоверяване положените подписи на други лица е нарушение на разпоредбата на чл. 239 ТЗ и опорочава взетите от СД решения.  По тези съображения се иска тяхната отмяна при провеждане на съдебния контрол относно тяхната законосъобразност.             

В срока по чл.367 ГПК ответникът – „О.Л.Б.“ АД /към момента ЕАД/ надлежно уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК не упражнява правото си на отговор по предявените за разглеждане искове.

Съдът като прецени доводите на ищеца и събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа страна:

Чрез представената към ИМ в заверен препис книга на акционерите на дружеството - „О.Л.Б.“ АД започната на 29.04.2010 г. се установява, че дружеството - „О.И.“ ЕООД има качеството на акционер, доколкото е притежател на поименни акции от капитала на „О.Л.Б.“ АД.

Приобщени са три броя писмени покани отправени от А.С.Б., подписал ги в качеството му на Председател на Съвета на директорите на „О.Л.Б.“ АД, като същите са адресирани до трима от членовете на Съвета на директорите на посоченото АД /към момента ЕАД/, а именно : В.Л.П., С.П.П. и А.С.Б., като със същите е оповестено насрочено за провеждане заседание на Съвета на директорите на търговско дружество - „О.Л.Б.“ АД /към момента ЕАД/, като е вписана датата, часът и мястото на провеждане на същото, както и точките от дневния ред, които ще се разглеждат и гласуват по време на свиканото заседание. Върху поканите са налице разписки, от съдържанието на които се установява, че са били връчени успешно на техните адресати все на датата – 20.02.2017 г.

Сред доказателствата ангажирани от ищеца са и два броя нотариални покани оформени от нотаруис – М.К., вписана под номер 200 в Регистъра на НК с район на действие – СРС, като и тези покани са отправени от А.С.Б., подписал ги в качеството му на Председател на Съвета на директорите на „О.Л.Б.“ АД, като същите са адресирани до други двама от членовете на Съвета на директорите на посоченото АД /към момента ЕАД/, а именно : И.В.И. и К.К.И.а. В тях сщо е оповестено насрочено за провеждане заседание на Съвета на директорите на търговско дружество - „О.Л.Б.“ АД /към момента ЕАД/, като е вписана датата, часът и мястото на провеждане на същото, както и точките от дневния ред, които ще се разглеждат и гласуват по време на свиканото заседание. Върху поканите е налично нотариално удостоверяване на факта на връчването им лично на адресатите - И.В.И. и К.К.И.а все на датата – 20.02.2017 г.

Представен е Протокол от проведено на 22.02.2017 г. заседание на Съвета на директорите на „О.Л.Б.“ АД /към момента ЕАД/, като в същия е удостоверено, че мястото на провеждане на заседанието е в гр. София, бул. „********, ет. 4, а часът на неговото започване е 11,00 ч. Вписано е, че към този момент на заседанието присъстват всички членове на СД, а именно :  А.С.Б., И.В.И., С.П.П., К.К.И.а и В.Л.П.. Заседанието е проведено при предварително оповестения с цитираните по горе покани дневен ред, а именно : 1. Избор на нов Председател на СД; 2./ Освобождаване на досегашния Изпълнителен директор /Изпълнителен член на СД на дружеството/ и избор на нов; 3./ Оттегляне на овластяването на освободения по т.2 Изпълнителен директор и овластяване на нов член на СД като Изпълнителен директор /Изпълнителен член/. Прекратяване на действащия договор за управление и сключване на нов с новия Изпълнителен директор; 4./ Обсъждане на организационни въпроси свързани с управлението на дружеството. Към момента на откриване на свиканото заседание на СД е изразено възражение от страна на И. И. в качеството на член на съвета на директорите, като е посочено несъгласие относно мястото на провеждащото се заседание, доколкото дружеството разполага със собствен офис, където е и адреса му на управление и именно там е легитимното място за провеждане на заседанията на СД. Освен това е направено позоваване, че при настоящия си персонален състав СД не разполага с мандат да взема каквито и да е било решения, защото срокът, за които членовете на този орган са избрани е изтекъл. Предвид това е изложено мнение, че най-напред следвало да се свика и проведе ОС на акционерите, което е властно да избере състав на СД и едва след това новоформирания състав на този орган да взима съответните решения във връзка с управлението на дружеството и прочее. От И. е направена и критика за момента на връчване на поканата за свиканото заседание на СД, а именно ден преди самото му провеждане, като е отбелязано, че това препятствало възможността за адекватна подготовка относно въпросите, които са включени в дневния му ред. Заключва, че свиканото за 22.02.2017 г. заседание на СД на ответника не следва да се провежда, поради наведените аргументи, и допълва, че ако все пак заседанието се проведе, то И. ще се възползва от правото си да гласува по предложените решения по дневния ред. При констатация за налични кворум и мнозинство изисквани за започване на заседанието според Устава, същото е открито, като за председател на заседанието е избран – А.Б., а за негов протоколчик – Л.Б.. При проведеното заседание с мнзинство от 3 гласа „За“ и 2 гласа „Против“ са взети следните решения :  1./ Освобождаване на А.Б., като председател на СД и избор на нов председател на СД в лицето на В.Л.П.; 2./ Освобождаване на И.В.И., като изпълнителен директор /изпълнителен член/ на дружеството и избор на нов изпълнителен директор в лицето на А..С.Б./изпълнителен член на СД/ на дружеството; 3./ оттегляне овластяването на И.В.И. да представлява дружеството и овластяване на  А..С.Б.да представлява същото, като председателя на СД - В.Л.П. е натоварен с това да сключи договор за управление с новоизбрания изпълнителен член на СД на дружеството - А.С.Б.. Респективно с мнозинсво от гласовете 3 гласа „За“ и отказ на двама от членовете на СД да вземат учасите в гласуването по тази точка /И. и И.а/ е взето решение по точка 4./ във връзка с приетите промени в управлението на дружеството чрез избора и овластяването на нов изпълнителен директор е създадена комисия по предаване на документите в състав : В.Л.П. и С.П.П., която следва незабавно да осигури предаването на документите и информацията. Новият изпълнителен директор на дружеството е натоварен с предприемане на действия за изработване на нов печат на дружеството и незабавното информиране на всички контрагенти за промяната му, а така също новоизбрания изпълнителен директор е овластен да издаде заповед за назначаването на три комисии за приемане на управлението на дружеството – по офиса на управление на дружеството и по производственото предприятие. След приключване на заседанието съставения протокол от провеждането му е подписан от трима от общо петимата членове на СД, а именно :  В.Л.П., С.П.П. и А.С.Б.. Факът на полагането на подписите от посочените лица е нотариално удостоверен от нотариус – А.Ш., вписана под номер 500 в НК, с район на дейсвие – СРС. Така също върху протокола е налице удостоверяване от помощник-нотариус М.Т., че лицата И. И. и К. И.а са отказали да подпишат протокола от заседанието на СД състояло се на 22.02.2017 г. 

По време на заседанието на СД на ответното дружество проведено на 22.02.2017 г. е присъствал и Г.Т.- Помощник – нотариус на нотариус – В. М., с рег. номер 053 и район на действие – СРС, като от същия е изготвен констативен протокол от 22.02.2017 г. относно всички действия на лицата взели участие в обсъжданото заседание на СД от момента на явяване на лицата взели участие в заседанието на адреса на неговото провеждане до момента на приключване на заседанието. Удостоверени са подписите положени под този констативен протокол от лицата – И.В.И. и К.К.И.а.      

 Съдът при служебно осъществена справка по публичната партида на „О.Л.Б.“ АД /към момента ЕАД/ в Търговския регистър воден при Агенция по вписванията констатира следното във връзка с юридически сатут на ответното дружество : на 19.09.2017 г. в търговския регистър е вписана промяна в правно-организационната форма на търговското дружество, като съощото от акционерно дружество е трансформирано в еднолично акционерно дружество с едноличен собственик на капитала дружеството-ищец. Вписаните лица представляващи дружеството са И. И. и А.Б., а в състава на Съвета на директорите, като членове са вписани - И.В.И., А.С.Б., К.К.И.а, В.Л.П. и С.П.П.. Последното вписване относно персоналния състав на Съвета на директорите на ответното дружество датира от 14.06.2010 г. 

Отново проверката концентрирана върху осъществените вписвания  в ТР по партидата на „О.Л.Б.“ АД /към момента ЕАД/ показва, че състава на Съвета на директорите провел заседанието от 22.02.2017 г., чиито решения се оспорват е избран от ОС на акционерите на дружеството датиращо от 07.06.2010 г., като вписването на този персонален състав по партидата на търговеца е осъществено на 14.06.2010 г. След този момент по отношение Съвета на директорите не са осъществявани вписвания. Според релевантния към датата – 07.06.2010 г. Устав на „О.Л.Б.“ АД /към момента ЕАД/ и по конкретно чл. 27, ал. 1 от същия мандатът на членовете на Съвета на директорите е със срок до 5 години, като те могат да бъдат преизбирани без ограничение. В чл. 26, ал. 3 от Устава пък е предвидено, че СД приема правила за работата си и избира Председател измежду членовете си.

Според последния актуален Устав на „О.Л.Б.“ АД /към момента ЕАД/ действал към релевантния момент на провежданото заседание на СД от 22.02.2017 г., а именно този от приет по време на ОС на акционерите от 18.07.2011 г. в чл. 36, ал. 3 отново присъства текст, че СД приема правила за работата си и избира председател измежду членовете си. Няма промяна и относно възприетата продължителност на мандата на този орган, а именно същия продължава да бъде със срок до пет години. В чл. 38 са уредени въпросите относно кворума необходим за провеждане на заседание на СД, както и мнозинството, което следва да се постигне за вземане на решения. Предвидено е, че решенията могат да се вземат ако присъстват най-малко половината от членовете на СД, като решенията се вземат с обикновено мнозинство освен в хипотезите предвидени в Устава. Според чл. 40 от Устава в правомощията на СД е да избере измежду състава си един изпълнителен член – Изпълнителен директор на дружеството, като същия осъществява оперативното ръководство на дружеството, а така също представлява дружеството пред трети лица.        

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Критериите, разграничаващи нищожните и незаконосъобразните, съответно противоречащи на устава, решения на органите на търговското дружество и различните способи на защита на правата на съдружниците и акционерите са посочени в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. на ОСТК на ВКС. В т. 1 и т. 2 от посоченото Тълкувателно решение е изразено разбирането, че решението на Общото събрание, което е извън пределите на неговата и на другите органи на търговското дружество компетентност, определена от закона и учредителния акт, е нищожно и нищожността може да се установи със самостоятелен установителен иск, който може да бъде предявен от всеки член на дружеството при наличие на правен интерес, като в зависимост от това дали решението подлежи на вписване или не искът е с правно основание чл. 124, ал. 1 и ал. 4 ГПК /преди чл. 97, ал. 1 и ал. 3 ГПК /отм.//, или чл. 29 ЗТР /преди чл. 431, ал. 2 ГПК /отм.//. Решенията на органите на търговското дружество, които са приети в противоречие с учредителния акт или императивни разпоредби на закона, с изключение на нормите, уреждащи компетентността, са незаконосъобразни и подлежат на отмяна чрез предявяване на конститутивен иск. Искът по чл. 71 ТЗ е предоставен на всеки член на дружеството, за защита на правото му на членство и отделните му членствени права, когато те бъдат нарушени от други, различни от Общото събрание органи на дружеството. Искът не е ограничен със срок и с оглед вида на търсената защита, той може да бъде установителен, конститутивен или осъдителен. Ако е взето нищожно решение от орган, различен от Общото събрание, и засяга права на съдружник или акционер, последният е легитимиран да предяви иск за защита срещу нарушението. Ако решението на органа не подлежи на вписване, правното основание на иска за установяване на нищожността на решението е чл. 71 ТЗ във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК. Ако решението на органа подлежи на вписване, правното основание на иска е по чл. 29 ЗТР – установяване на вписване на несъществуващи обстоятелства. Правният интерес за предявяване на установителния иск представлява абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост. По отношение на осъдителните и конститутивните искове по чл. 71 ТЗ правният интерес е презумптивен, като за допустимостта на тези видове искове е достатъчно ищецът да установи, че е съдружник или акционер. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. на ОСТК на ВКС, решение № 50/16.06.2014г. по т. д. № 1087/2012г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 196/2013 от 10.01.2014г. по т. д. № 615/2012г. на ВКС, ТК, І т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Горният общ прочит на способите за защита на правата на акционерите в  „О.Л.Б.“ АД /към момента ЕАД/ и обхвата на тяхното приложение важи в пълна степен и по отношение на акционера – „О.И.“ ЕООД /към момента ООД/. Последният несъмнено има качеството на акционер и може да оспорва решенията на всеки един от органите на ответното акционерно търговско дружество. Сред тези органи попада и Съвета на директорите, като взетите по време на провежданите от него заседания решения подлежат на проверка за валидност и законосъобразност именно чрез исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване на тяхната нищожност, респективно исковете по чл. 71 ТЗ за обявяване тяхната незаконосъобразност.

Вече се изложиха съображения, че настоящия съдебен състав с оглед интензитета на даваната защита най-напред, като главни следва да разгледа предявените искове основани на чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД независимо от волята на ищеца. Първият изтъкнат от ищеца порок, които според него прави взетите от заседанието на СД състояло се на 22.02.2017 г. решения нищожни е това, че мандатът на членовете на СД е бил изтекъл и те не са могли валидно да формират воля относно подобни решения. Настоящата инстанция, като съобрази вече изложената фактическа обстановка, вкл. и направената проверка относно вписванията в ТР по отношение ответното акционерно дружество и в частност по отношение избрания негов Съвет на директорите, намира, че по волята на акционерите в Устава действително е предвидено, че мандатът на персоналния състав на СД е до пет години, считано от момента на избора им. Доколкото избора на членовете на СД участвали в заседанието на 22.02.2017 г. се е състоял на 07.06.2010 г., то очевидно към датата на обсъжданото заседание – 22.02.2017 г. техния мандат е бил вече изтекъл и няма данни те да са били преизбрани. Същественото тук е, дали в една такава хипотеза органа на управление в лицето на Съвета на директорите до избор на нови членове /преизбиране на старите такива/ може да продължи да функционира и да изпълнява правомощията си съгласно закона и устава. Съдът намира, че отговорът, които следва да бъде даден при едно подобно фактическо положение е утвърдителен, а именно, че избраните и вписани в ТР членове на СД макар да са с изтекъл мандат продължават да изпълняват правомощията си на такива без ограничение в техния обем. Това е така, защото мандатното правоотношение с членовете на СД, на които е възложено управлението на даденото дружество възниква от решението на ОСА по чл. 221 т. 4 и т. 5 ТЗ, с което се определя и размера на възнаграждението. Това мандатно правоотношение не се прекратява ex lege, а чрез изрично решение на ОС на акционерите, което със свое решение да освободи било един било целия състав на СД. В този контекст  отношенията между лицето, избрано от ОСА за член на СД или избрано от СД за изпълнителен директор, за които е извършено съответно вписване в ТР, не се прекратяват с простото изтичане на мандата им по чл. 233 ал. 1 ТЗ. Да се приеме обратното би означавало всякога в хипотезата на чл. 233, ал. 1 ТЗ при липса на проведено събрание на акционерите за преизбиране или избор на нов състав на СД и изтекъл мандат на стария такъв, последния да е възпрепятстван да изпълнява правомощията му на основен орган на управление на търговското дружество, какъвто резултат не може да се сподели да е бил преследван с установяване мандатност на членовете на СД. Още повече изрично е предвидено, че същите могат да се преизбират. Изложеното мотивира сезирания съд да приеме, че развития от ищеца довод за нищожност на взетите от СД решения на 22.02.2017 г. извън мандата на действие на този орган е неоснователен, като само по себе си това правно положение на членовете на СД не рефлектира върху надлежното функциониране на този орган, а напротив същия е властен да упражнява правомощията си в пълния им дефиниран от закона и устава обхват, вкл. да взема решения от кръга на гласуваните по време на заседанието му от 22.02.2017 г. Тези правомощия ще бъдат прекратени едва след избора на нов персонален състав на СД и неговото вписване в ТР. По второто наведено от ищеца опорочаване на атакуваните  решения на СД концентрирано върху това, че съставения протокол от състоялото се заседание на 22.02.2017 г. не е подписан от всеки от присъствалите по време на това заседание членове на СД, настоящата инстанция счита, че и тук с оглед установените по делото факти отсъства възможност да се заключи, че е допуснато опорочаване на установената в закона форма за обективиране на решенията на СД. Съгласно изричното изиксване заложено в нормата на чл. 239 от ТЗ в изрично задължение на съвета на директорите е вменено, да води протокол от заседанията си, който се подписва от всички присъстващи. Анализирайки приобщения по делото протокол от провелото се на 22.02.2017 г. решаващия орган не констатира да е допуснато нарушение на формата за отразяване на решенията взети по време на заседанието на СД. Вярно е това, че протокола не носи подписа на всички членове на СД, които са взели участие в заседанието, а именно няма положен подпис от И. И. и К. И.а. Липсата на тези реквизити от протокола обаче не са последица от неговото погрешно изготвяне или пропуск при воденето му, а се касае до изричен отказ на посочените двама участника да подпишат изготвения протокол. Този отказ е надлежно удостоверен от помощник – нотариус –М.Такова и е израз изцяло на субективната воля на лицата отказали да изпълнят задължението си в качеството им на членове на СД да подпишат изготвения по повод провелото се заседание на СД протокол. Недвусмислено се установява, че тези лица са упражнили правата си в това заседание, като са се изказали и са гласували по предложените точки от дневния ред. Нито в закона, нито в устава на ответното АД има уреждане на изключения, които да позволят на даден член да откаже да подпише изготвения протокол от заседание на СД. Напротив същия е длъжен да го подпише след като е присъствал на заседанието и е упражнил правата си на член на СД. В този смисъл не може да се възприеме позиция, че е налице неподписан по смисъла на чл. 239 ТЗ протокол, респективно няма взети решения от СД в установената за това форма, а оттам отразените в протокола такива са невалидно, поради едно подобно опорочаване. Обратно, атакуваните решения са намерили своето външно проявление в изготвения на 22.02.2017 г. протокол, които трябва да се приеме за редовен и съставен изцяло по установените от законодателя процедурни правила за неговото изготвяне.

Последното трети профилирано възражение единствено до нищожност на решението взето по т. 2 от заседанието на СД от 22.02.2017 г. също не се споделя от сезирания със спора съд. Позоваването на ищеца е, че И. И. е освободен, като член на СД на ответното АД без органа сторил това да има подобна материална компетентност е напълно произволно и не кореспондира на фактическите положения установени по делото, а именно съдържанието на взетите от СД решения на заседанието му от 22.02.2017 г. и в частност, това по т. 2 от дневния ред. С него действително – И. И. е освободен, но не от качеството му на избран член на Съвета на директорите, а от качеството му на Изпълнителен директор на ответното АД /ерго изпълнителен член на същото/. Касае се до две съвсем различни по своя обем от дружествени компетенции фигури, като най-ярко това разграничение следва от нормата на чл. 244, ал. 4 ТЗ, която изрично урежда фигурата на изпълнителния член /в случая при ответника назован – Изпълнителен директор, така – чл. 40 от Устава. Изборът на изпълнителен член, както според ТЗ, така и според уставните правила е поверен на Съвета на дикторите, които следва да избере един от своите членове и за изпълнителен член, комуто са предоставени ред други правомощия, вкл. и това да представлява дружеството в отношенията му с трети лица. В упражнение именно на тези си правомощия Съвета на директорите на ответното АД /сега ЕАД/ е взел решение за освобождаван на И. И., като изпълнителен член /Изпълнителен директор/. От съдържанието на това решение не може да се прави заключение, че И. е бил освободен и като член на СД, с каквито компетенции действително разполага единствено ОС на акционерите. Ето защо и това оспорване с аргументи за нищожност на взето решение не се споделя от съда и следва да се отклони, като недоказано.  

С оглед това, че възраженията за невалидност на взетите решение от СД на 22.02.2017 г. се изчерпват с обсъдените и приети за неоснователни такива, настоящата съдебна инстанция, намира, че предявените и гледани като главни искове при квалификацията на чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД са недоказани от ищеца, то същите следва да се отхвърлят с постановяване на решението по спора.

Предвид сбъдването на вътрешнопроцесуалната предпоставка за разглеждане на евентуалните искове основани на чл. 71 ТЗ сезирания съд пристъпва към обсъждане, дали се установяват наведените от ищеца незаконосъобразности на взетите решения от орган на управление на АД с едностепенна система на управление, а именно – Съвет на директорите. Касае се за предявени конститутивни по своята правна природа искове, като се преследва отмяната на всички взети по време на състоялото се на 22.02.2017 г. решения от СД на „О.Л.Б.“ АД /към момента ЕАД/. Както вече се спомена безспорно по делото се доказва, че дружеството предприело исковата защита - О.И.“ ЕООД /към момента ООД/ към датата на вземане на атакуваните решения е имало качеството на акционер в ответното АД. Това е достатъчно за да се приеме, че същото разполага с нужната легитимация да опонира срещу законосъобразността на тези решения, като привежда аргументи за тяхната процесуална или материална неподчиненост на законовите, респективно уставните правила.

Най-напред във връзка с упрека за липса на надлежно приети Правила за работа на СД, каквото е законовото изискване въведено в чл. 244, ал. 2 ТЗ, респективно в чл. 36, ал. 3 от Устава трябва да се спомене, че действително по делото не се доказва подобни правила да са били установени от органа призван да ги изработи и приеме, а именно СД. Липсата на такива правила обаче не може да рефлектира върху решенията вземания от СД и в частност тези от 22.02.2017 г. Това е така защото в Устава на ответното дружество, а именно текстовете от чл. 35 до чл. 41 вкл. дават детайлна уредба на Съвета на директорите, като орган функциониращ при управлението на търговското дружество – посочено е как се избират членовете на СД, на какви условия следва да отговарят същите, какъв е техния брой, както и органа които ги избира; изброени са правата и задълженията на Съвета на директорите, какъв е неговия мандат и най-вече при какъв кворум следва да се провеждат заседанията на този колективен орган, респективно изискуемото мнозинство за вземане на решенията от същия. Следователно въпреки липсата на данни за приети изрични правила за работата на Съвета на директорите, то не може да се заключи, че е налице празнота относно уредбата, при която Съвета на директорите следва да упражнява правомощията си, вкл. и начина на провеждане на неговите заседания. Що се касае до момента на получаването на поканите от членовете на СД за насроченото заседание на СД за 22.02.2017 г., а именно датата – 20.02.2017 г. трябва да се посочи, че отсъства нормативно установен срок за период от време между момента на връчването на поканата за насроченото заседание на СД и датата на неговото провеждане. В този смисъл не може да се възприеме тезата на ищеца, че решенията са взети в разрез с някакво обективно правило за подобен срок. Вярно е, че участниците във всеки колективен орган на управление, вкл. СД следва да имат време за да се запознаят и подготвят по точките, вкл. в дневния ред на предстоящото заседание по отношение, което са били поканени да участват. Съдът обаче намира, че характера на вкл. в дневния ред предстоящи за обсъждане точки не изисква значително по своята продължителност време, а напротив касае се до персонални промени в структурата на самия СД. Последният се характеризира, като оперативен орган на акционерното дружество, а неговите членове се предполага, че следва да са с нужната професионална подготовка, която да им позволява бързина и компетентност при вземането на дадено решение. За пълнота следва да се добави, че ищеца изобщо не е легитимиран да отправя подобни възражения, доколкото същия няма качеството на член на СД на ответното дружество, респективно начина на свикване и обезпечаване правата на участие на конкретните членове не може да се ползва, като аргумент от него за незаконосъобразност на взетите решения по време на същото. При същите бележки напълно напразни са и възраженията на акционера – ищец във връзка с формата на изпратените и връчени покани за заседанието; компетентността на лицето, което е свикало заседанието; мястото на неговото провеждане; вкл. на допълнителни въпроси в предмета на точка 4 от дневния ред; полагане на подпис върху протокола от нелегитимирани лица – нотариус. Независимо от това обаче разгледани по същество тези възражения не намират опора, нито в ТЗ, нито в Устава на ответното АД. Това, че поканите за заседанието свикано за 22.02.2017 г. до една част от членовете на СД са връчени със съдействието на нотариус не влияе върху оповестителната им функция, а напротив създава правна сигурност относно достоверността на осъщественото връчване. По делото няма данни към момента на разпращане на писмените покани за заседанието от 22.02.2017 г. Съвета на директорите да се представлява от лице различно от А.Б., които именно в качеството му на такъв е предприел действието по свикване на обсъжданото в настоящия процес заседание. Относно мястото на провеждане на заседанието трябва да се отбележи, че по този въпрос няма установено изискване, че това всякога трябва да бъде вписания адрес на управление на дружеството, респективно конкретен имот притежаван в собственост от дружеството. Доколкото няма изрични правила трябва да се приеме, че мястото на провеждането на заседанието на СД се определя от лицето, което го свиква, като всеки един от членовете на СД е надлежно уведомен с поканата и относно този индивидуализиращ елемент на конкретното заседание, като предвид това, че всички членове са присъствали не може да се заключи, че определянето на различен адрес от адреса на управление е възпрепятствало участието на даден член на СД в това заседание. По повод съдържанието на решението по т. 4 от процесното заседание на СД не се наблюдава допускане на промяна в отнапред разгласения дневен ред, защото тази точка е формулирана при съдържание – обсъждане на организационни въпроси, свързани с управлението на дружеството, като взетите решения по нея изцяло кореспондират с така очертаното предметно съдържание. Още повече решенията по т. 4 са изцяло обвързани с предходните решения по т 1, т. 2 и т. 3, като обезпечават тяхното изпълнение и оперативна дейност на новоизбраните изпълнителен директор и председател на СД.

По повод на възражението ситуирано върху изтеклия мандат на Съвета на директорите решаващия състав вече изложи своите съображения обратни на виждането на ищеца за опорочаване на решенията взети на 22.02.2017 г.  на това основание, като аргументите, както по въпроса за тяхната валидност, така и по този за тяхната законосъобразност за идентични и не изискват допълнително детайлизиране.

Така според изтъкнатите мотиви и предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 71 ТЗ трябва се явяват недоказани и трябва да се отхвърлят.                   

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски се поражда единствено за ответната страна. Доколкото от същата не е отправено искане с подобен предмет, то такива не следва да й се присъждат със съдебното решение. Искането на процесуалния представител на ищеца основано на чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед неоснователността на предявените от тази страна искове не следва да се уважава, като разноски макар и да са сторени не й се полагат.

С оглед изложените мотиви, СГС

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените за разглеждане от „О.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Триадица“, бул. „********против „О.Л.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Оборище“, ул. „********, главни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД за установяване нищожност спрямо ответника на взетите от Съвета на директорите на „О.Л.Б.“ ЕАД /към момента на провеждане на заседанието на Съвета на директорите от 22.02.2017 г. - АД/ на негово заседание, провело се на 22.02.2017 г. решения, както следва : 1./ Освобождаване на А.Б., като председател на СД и избор на нов председател на СД в лицето на В.Л.П.; 2./ Освобождаване на И.В.И., като изпълнителен директор /изпълнителен член/ на дружеството и избор на нов изпълнителен директор в лицето на А..С.Б./изпълнителен член на СД/ на дружеството; 3./ оттегляне овластяването на И.В.И. да представлява дружеството и овластяване на  А..С.Б.да представлява същото, като председателя на СД - В.Л.П. е натоварен с това да сключи договор за управление с новоизбрания изпълнителен член на СД на дружеството - А.С.Б.; 4./ във връзка с приетите промени в управлението на дружеството чрез избора и овластяването на нов изпълнителен директор е създадена комисия по предаване на документите в състав : В.Л.П. и С.П.П., която следва незабавно да осигури предаването на документите и информацията. Новият изпълнителен директор на дружеството е натоварен с предприемане на действия за изработване на нов печат на дружеството и незабавното информиране на всички контрагенти за промяната му, а така също новоизбрания изпълнителен директор е овластен да издаде заповед за назначаването на три комисии за приемане на управлението на дружеството – по офиса на управление на дружеството и по производственото предприятие.

ОТХВЪРЛЯ  предявените за разглеждане от „О.“  ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Триадица“, бул. „********против „О.Л.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Оборище“, ул. „********, евентуални искове с правно основание чл. 71 ТЗ за отмяната, поради тяхната незаконосъобразност на решения на Съвета на директорите на О.Л.Б.“ ЕАД /към момента на вземане на провеждане заседанието на Съвета на директорите от 22.02.2017 г. - АД/, ЕИК ********, които са взети по време на проведено на 22.02.2017г. заседание, както следва : 1./ Освобождаване на А.Б., като председател на СД и избор на нов председател на СД в лицето на В.Л.П.; 2./ Освобождаване на И.В.И., като изпълнителен директор /изпълнителен член/ на дружеството и избор на нов изпълнителен директор в лицето на А..С.Б./изпълнителен член на СД/ на дружеството; 3./ оттегляне овластяването на И.В.И. да представлява дружеството и овластяване на  А..С.Б.да представлява същото, като председателя на СД - В.Л.П. е натоварен с това да сключи договор за управление с новоизбрания изпълнителен член на СД на дружеството - А.С.Б.; 4./ във връзка с приетите промени в управлението на дружеството чрез избора и овластяването на нов изпълнителен директор е създадена комисия по предаване на документите в състав : В.Л.П. и С.П.П., която следва незабавно да осигури предаването на документите и информацията. Новият изпълнителен директор на дружеството е натоварен с предприемане на действия за изработване на нов печат на дружеството и незабавното информиране на всички контрагенти за промяната му, а така също новоизбрания изпълнителен директор е овластен да издаде заповед за назначаването на три комисии за приемане на управлението на дружеството – по офиса на управление на дружеството и по производственото предприятие.    

     Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                              СЪДИЯ: