Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260686 07.05.2021
г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд LIV граждански състав
На двадесет и четвърти февруари Година 2021
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Евгени Узунов
Секретар: Илияна
Гальова
като разгледа докладваното гр.д. № 3114
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на ТП НА НОИ - БУРГАС,ЕИК *********,с адрес: *************, представлявано
от Т.Ж.Ж.
– Директор СРЕЩУ:Д.И.И. ЕГН **********, с адрес: ***;
ПЪРВА ЕВАНГЕЛСКА СЪБОРНА ЦЪРКВА, ЕИК ********,*********** с председател Р.А.К. и „Съюз на евангелските съборни
църкви“, **************
От
съда се иска да обяви недействителността на трудов договор между Д.И.И. и Първа евангелска съборна църква, ЕИК *********, с
адрес: *****************, представлявана от Р.К. за периода 02.12.1996 г. до
31.01.2009 г., като се твърди, че договора е сключен в противоречие със закона.
В
исковата молба се сочи, че при извършена
финансова ревизия по разходите на ДОО за периода 01.01.1997
г. - 29.02.2012 г. по заповед на директора на ТП на НОИ – Бургас на ПЪРВА
ЕВАНГЕЛСКА СЪБОРНА ЦЪРКВА, ЕИК ********* е съставен ревизионен акт за начет и
са издадени задължителни предписания изх. № ***/*********** г. за заличаване на
подадените данни за Д.И. като самоосигуряващо се лице
за периода януари 2004 г. - януари 2009 г.
Постановен
е отказ за преизчисление на отпуснатата пенсия на г-н
И. с добавяне на стажа за периода 2004 г. - 2009 г., когато са подадени данни
за него като за самоосигуряващо се лице.По негова
жалба е образувано административно дело № *****/***** г. по описа на
Административен съд - Бургас. В хода на делото е извършена съдебно-графологична
експертиза на подписите на трудовата книжка на г-н И. стаж за периода
01.02.1993 г. до 31.01. 2009 г. с работодател Първа евангелска църква, като
съгласно заключението на вещото лице никой от подписите положени за работодател
в колони 6 и 9 на страници 7 и 9 в правоъгълния печат, с който е оформен
трудовия стаж за периода 01.02.1993 г. до 31.01.2009 г. в Първа евангелска църква
не е положен от Р.К. - представляващ Първа евангелска съборна църква, като
подписа в дясно в отпечатъка на правоъгълния печат на стр. 9 от трудовата
книжка е положен от г-н Д.И., който от 1996 г. не представлява посочената
църква.
С
влязло в сила решение № ***/******* г. по адм. дело №
****/****** г. Административен съд - Бургас отхвърлил жалбата на г-н И. против
решение № ****-******** от *********** г. на директора на ТП на НОИ - Бургас, с
което е потвърдено разпореждане № ** от ********* г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване, с което пенсията е определена в действителен размер.
Видно
от писмо с изх. № *********** г. на Община Бургас, съгласно информацията от
Регистъра на вероизповеданията, Първа евангелска църква и Първа евангелска
съборна църква са вписани като едно и също поделение на вероизповеданието „Съюз
на Евангелските съборни църкви“. Промяната в наименованието на местното
поделение е извършена след 1999 г.
Съгласно
удостоверение № ***************** г. издадено от Община Бургас е регистирана промяна в ръководството на Първа евангелска
църква гр. Бургас като се заличава местното ръководство с председател Д.И.И. и се вписва ново ръководство.
Представят
се писмени доказателства.Претендират се разноски.
Депозиран
е отговор от ответника Д.И. ***, съдебен адрес: адв. Ц.Д. ***.Ответника И. не
отрича факта, че не е престирал труд към втория и
третия ответник, тъй като ПЪРВА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА с адрес на ***********, която
той е представлявал в посочения период не е
СЪБОРНА църква, не е Първа евангелска съборна църква. С Първа ЕСЦ /
която е била регистрирана на същия адрес през 1999 г./, са членували в един и
същи съюз - Съюза на евангелските съборни църкви, с адрес ***********, писмо с
изх. № *** от ********* г.Представя доказателства.Моли за отхвърляне на
иска.Иска допускане до разпит на двама свидетели.
Депозиран
е отговор от ответника пастор Р.А.К., председател на „Първа Евангелска Съборна
Църква - Бургас" с ЕИК *********** чрез Адвокат Г.А.К.,***.
В
отговора се признава иска, като се твърди, че за периода 1996 - 2009 година Д.И.
- не е престирал работната си сила в полза на „Първа
Евангелска Съборна Църква - Бургас", като вследствие на това съответно не
му се е дължало никакво възнаграждение и такова не му е било изплащано от
„Първа Евангелска Съборна Църква - Бургас" за въпросния период.
По
делото е депозиран отговор и от Г.Ж.Ж., ЕГН: **********-
председател на религиозна институция „СЪЮЗ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ СЪБОРНИ ЦЪРКВИ В
БЪЛГАРИЯ“, вписан в регистъра на вероизповеданията под № **, том *, стр. **, по
ф.д. № ********г. по описа на СГС, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление: ***************. В отговора се твърди, че Ответникът Д.И., никога
не е бил в трудовоправни отношения със „Съюза на
евангелските съборни църкви в България“, нито с местното му поделение Първа
Евангелска Съборна Църква - гр. Бургас, което изрично е отразено в писмо до ТИ
- НОИ гр. Бургас с изх. № *********год.За упоменатия период *************г. - ************.,
същият не е бил на трудов или граждански договор и съответно ръководството на
„Съюзът на Евангелските съборни църкви в България“ за посочения период не е
оформяло каквито и да са документи, включително ведомости за заплати и т.н„ тъй
като не е бил сключван никога какъвто и да е трудов договор с ответника по
делото.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно
от доказателствата по делото, Д.И.И. на ********** г
. е подал заявление в ТП на НОИ - Бургас за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
С
разпореждане № ********** от ********* г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване на ТП на НОИ - Бургас е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст на заявителя в минимален размер.
С последващо
разпореждане № ********** от ********* г. пенсията е определена в действителен
размер.
При
отпускане на пенсията, на г-н И. е зачетен трудов стаж, оформен в трудова
книжка за периода от ******* г. до *********** г. с посочен работодател „Първа
евангелска църква“. Проверката на ТП НОИ установила, че за част от периода, от
януари 2004 г. до януари 2009 г. за Д.И. са подавани данни в регистъра на
осигурените лица като самоосигуряващо се лице. Този
период не е взет предвид при отпускане на пенсията. Данни за сключен трудов
договор са подадени в регистъра на трудовите договори.
По
отношение на лицето бил постановен отказ за преизчисление
на отпуснатата му пенсия на г-н И., като
е отказано добавяне на стажа за периода 2004 г. - 2009 г.,тъй като са
били подадени данни като за самоосигуряващо се лице.
Отказа
бил обжалван и е образувано
административно дело № ******** г. по описа на Административен съд - Бургас.Този
период-сочен като трудов стаж у бил оформен и в трудовата книжка на г-н И.. В
хода на административното дело е установено, че в в трудовата книжка на г-н И.
стажа за периода **********г. до ********* г. е с посочен работодател „Първа
евангелска църква“, но подписите положени за работодател в колони 6 и 9 на
страници 7 и 9 в правоъгълен печат, е който е оформен трудовия стаж за периода *******
г. до ******** г. в Първа евангелска църква не е положен от Р.Киряков -
представляващ Първа евангелска съборна църква, като подпис в дясно в отпечатъка
на правоъгълния печат на стр. 9 от трудовата книжка е положен от г-н Д.И.,
който от 1996 г. не представлява посочената църква.
С
влязло в сила решение № ********* г. по адм. дело № *********
г. Административен съд - Бургас отхвърлил жалбата на г-н И. против решение *********
1 от ********** г. на директора на ТП на НОИ - Бургас, с което е потвърдено
разпореждане № ** от ****** г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с
което пенсията е определена в действителен размер.
По
делото се установява, че без трудовия стаж за периода *******************., Д.И.
няма право на отпуснатата му от ТП на НОИ - Бургас пенсия за осигурителен стаж
и възраст.
Видно
от писмо е изх. № ********** г. на Община Бургас, съгласно информацията от
Регистъра на вероизповеданията, Първа евангелска църква и Първа евангелска
съборна църква са вписани като едно и също поделение на вероизповеданието „Съюз
на Евангелските съборни църкви“. Промяната в наименованието на местното
поделение е извършена след 1999 г.
Съгласно
удостоверение № ************* г. издадено от Община Бургас е регистрирана
промяна в ръководството на Първа евангелска църква гр. Бургас като се заличава
местното ръководство с председател Д.И.И. и се вписва
ново ръководство.
Д.И.
не е бил назначаван на трудов или граждански договор и съюза не е имал никакви
трудово-правни отношения с него.
В
хода на делото е представена Заповед № ** от ****** г. /стр.12 от делото/ съгласно
която на основание чл. 29, буква „г“ от Кодекса на труда се назначава г-н Д.И.И. на длъжност пастор при Първа евангелска църква с основна
месечна заплата 4500 лв., като за прослужено време към 1.02.1993 г. да се
заплаща 9% допълнително месечно възнаграждение в размер на 405 лв. Заповедта е
подписана от директор Д. И..
При
така представените доказателства, съдът намира следното:
Фактите
по делото, такива, каквито са установени при изложението на фактическата
обстановка, не са спорни между страните.
Спорни
са правните последици вследствие на така осъществените факти, като основният
спорен въпрос, на който съдът следва да даде отговор е - може ли г-н Д.И. да е
пастор без представителна власт и с това да работи по трудов договор в
сдружението и съответно дали сключеният трудов договор между него като
работодател и личността му, като работник, е действителен.
Ищецът
твърди, че такъв договор е недействителен като се налага извод, че се сочи основание
по чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради това, че имал невъзможен предмет - обективна
липса на трудово отношение. При условията на евентуалност, навежда възражение
за недействителност на трудовия договор, поради противоречие с чл.38, ал.1 от ЗЗД, твърдейки, че представителят не можел да договаря от името на
представлявания, нито лично със себе си.
Недействителността
като правен институт на трудовото право урежда основанията за недействителност,
реда за нейното обявяване, правните последици и възможността за саниране.
Недействителността на трудовия договор се характеризира с редица особености
спрямо недействителността на договорите по ЗЗД. В трудовото право не са уредени
отделни основания за нищожност и унищожаемост на
договорите.Ако работникът или служителят е действал добросъвестно отношенията
между страните по договора до момента на обявяването му за недействителен се
уреждат като при действителен трудов договор. Тази специална уредба е свързана
с особения характер на трудовите правоотношения, обхващащи правото на труд, на
трудово възнаграждение, което от своя страна е свързано с осигуряване на
средства за живот, а също така и с оглед влиянието на трудовите правоотношения
върху социално осигурителните права на работника или служителя.
Съгласно
разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от КТ трудовият договор е недействителен, когато
противоречи на закона или на колективен трудов договор или го заобикаля.
Съдът
намира, че в случая не е налице
основание за недействителност – невъзможен предмет по чл. 26, ал.2 ЗЗД. Процесният трудов
договор е сключен между два различни правни субекта – от една страна е
юридическото лице – Първа евангелска църква, в качеството му на работодател, а
от друга страна е физическото лице, в качеството му на пастор-изпълнител.
Спорен
въпрос се извежда от обстоятелството дали Д.И. е имал представителна власт за
да договаря сам със себе си.
Видно
от представените доказателства към датата на издаване на заповедта с №** /*****г.
пастор Д.И. е имал представителна влас, бил е
надлежно оправомощен да сключи договор от името на
църквата като работодател и себе си като пастор.
Не
се спори по делото, че след 1996г. е бил освободен от църковното настоятелство,
но по делото не са ангажирани доказателства за надлежно прекратяване на
трудовия договор. Възоснова на него до 2004г. са
начислявани и плащани осигурителните задължения към бюджета на държавата а до
2009г. Д.И. е внасял и осигурителни вноски като самоосигуряващ
се.
Съдът
намира, че не е налице и нарушение по
смисъла на чл. 38,ал.1 ЗЗД- сключване на трудов договор без съгласие на
представлявания.
В
заключение, настоящият съдебен състав счита, че атакуваният в настоящото
производство договор е действителен, поради което предявеният иск за обявяване
на неговата недействителност, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Твърдението
за изтекла погасителна давност, настоящият състав на съда намира, че е
недоказано и предвид изхода на спора по същество.
Мотивиран
от гореизложеното и на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на ТП
НА НОИ - БУРГАС,ЕИК ***********,с адрес: *************, представлявано от Т.Ж.Ж. – Директор СРЕЩУ:Д.И.И. ЕГН **********,
с адрес: ***; ПЪРВА ЕВАНГЕЛСКА СЪБОРНА ЦЪРКВА, ЕИК ************,**************** с председател
Р.А.К. и „Съюз на евангелските съборни църкви“, София, ******* за
обявяване на недействителността на трудов договор между Д.И.И.
и Първа евангелска съборна църква, ЕИК ********, с адрес: ***********, представлявана
от Р.К./правоприемник на Първа евангелска църква“ рег.с №*********** г. под №******/
в Специалния регистър на Община Бургас/
за периода 02.12.1996 г. до 31.01.2009 г., сключен съгласно Заповед № **
от *********** г.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала: СТ