РЕШЕНИЕ
№ 2712
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20241110208154 по описа за 2024 година
при участието на секретар Йордана Ташева, след като разгледа докладваното от
съдията н. а. х. дело № 8154 по описа за 2024 година, за да се произнесе с решение, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. М. М., против Електронен фиш № ********** от
20.06.2021г. за налагане на глоба за установено от електронна система за събиране на пътни
такси (ЕССПТ) административно нарушение по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП), c
което на осн. чл.179, ал.3а вр. чл.187а, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 800 (хиляда и
осемстотин) лева за нарушение по чл.139, ал.7 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че санкционният акт бил незаконосъобразен поради нарушение
на императивните материални разпоредби, наличие на съществени нарушения на
процесуалните правила, както и при наличие на противоречие с целта на закона. Сочи се, че
правилата относно издаването на електронен фиш не се прилагали при нарушения на Закона
за пътищата и по чл.179, ал.3а от ЗДвП, а приложение следвало да намерят разпоредбите на
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) относно наличието на
съществени нарушения в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и
издаването на Наказателни постановления, като липсвала правна възможност за
санкциониране на нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП с издаване на ЕФ. На следващо място,
в жалбата се твърди, че до влизане в сила на електронния фиш имало влязла в сила
разпоредба, предвиждаща по-благоприятно правило за поведение (приложение на по-
благоприятен закон на осн. чл.3, ал.2 от ЗАНН), защото имало промяна в чл.10б, ал.7 от ЗП
в сила от 01.01.2024г., с която се премахвало наличието на административно нарушение,
респ. електронният фиш се явявал издаден за нарушение, което не е било извършено от
жалбоподателя, защото новата редакция на чл.10б, ал.7 от ЗП предвиждала, че когато е
1
налице частично или пълно недеклариране на ТОЛ-данни в рамките на един календарен ден
за пътно превозно средство от категорията на чл.10б, ал.3 от ЗП, за което има действащ
договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на
собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване
през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по
ал.8, и при заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образувало
административно-наказателно производство. Изложени са твърдения в жалбата, че не е била
установена по безспорен начин самоличността на извършителя, т. к. от съдържанието на
ЕФ не можело да бъде направен безспорен извод, че жалбоподателят е извършил вмененото
му административно нарушение, не се съдържали доказателства, на базата на които да е
установено това. Посочено е също, че водачите не били задължени субекти по отношение
плащането на ТОЛ-такси, следователно липсва изпълнително деяние, както и субективният
елемент – вината. Жалбоподателят твърди, че ЕФ не бил издаден по образеца, съответстващ
на датата на извършване на нарушението – в настоящия случай административно-
наказващият орган (АНО) е игнорирал задълженията си, произтичащи от разпоредбата на
чл.189ж, ал.1, изр.2 oт ЗДвП, като без да събере необходимите доказателства и да установи,
дали в действителност е извършено нарушение и какво е неговото правно изражение, е
издал обжалвания ЕФ, като се твърди също, че ТОЛ-декларациите се подавали от
Националните доставчици на услугата (НДУ). Излагат се и твърдения, че електронният фиш
не се ползвал с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически
положения, т. к. това не било изрично предвидено в закона. Снимковия материал, изготвен с
техническото устройство – елемент от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП и справка от ЕССПТ по
чл.10, ал.1 от ЗП безспорно представлявали доказателствени средства по смис. на чл.189,
ал.15 от ЗДвП, но същите нямали задължителна доказателствена сила, дадена им от
материалния закон в съдебния процес, а по силата на чл.14, ал.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН
доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена сила, с оглед на което в съдебното производство, предвидената в чл.189е, ал.9 от
ЗДвП доказателствена сила на справката по чл.189e, ал.8 от ЗДвП относно отразените в нея
данни, не можело да има за последица нито отпадане на задължението на санкциониращия
орган да установи и докаже извършването на твърдяното нарушение, нито възлагане в
тежест на наказаното лице доказването, че не е извършило нарушението, което следвало от
тълкуването на „л.84 от ЗАНН вр. чл.103 от НПК – тежестта на доказване в
административно-наказателното производство е на наказващия орган. Изложени са
съображения и за наличието на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Отправено е искане за
отмяна на атакувания ЕФ и се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Р. М., редовно призован, не се явява, а се
представлява от адв. Т. К. (вж. л.208), който поддържа жалбата с изложените в нея доводи и
съображения, като представя и писмени съображения, които съдът да вземе под внимание
при решаване на случая.
Въззиваемата страна (и наказващ орган) – Национално ТОЛ-управление при АПИ,
редовно призован, се представлява от юрк. Д. Д. (л.207), който оспорва жалбата и предлага
да се потвърди електронния фиш и прави възражение за прекомерност.
Съдът, след като изслуша доводите на страните, провери служебно изцяло
атакувания електронен фиш, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствените материали по делото, съобрази законовите разпоредби, прие за
установено следното:
Относно фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
На 20.06.2021г., в 11:02 часа, пътно превозно средство (ППС) – влекач марка/модел
******** с рег. № ********, с техническа допустима максимална маса 18 000 кг, с брой оси
– 2 бр., екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке, с общ брой оси – 5 бр., с обща
2
технически допустима максимална маса на състава – 44 000 кг, се движело по път А-6, км 50
+427, с посока намаляващ километър. Пътният участък бил включен в обхвата на платената
пътна мрежа.
За товарния автомобил не била заплатена дължимата по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата пътна такса в пълен размер. За превозното средство не била подадена ТОЛ-
декларация за преминаването през съответния сегмент от пътната мрежа, нито била закупена
валидна маршрутна карта.
Нарушението било заснето с устройство с № 10182 – стационарна контролна
точка (СКТ), представляващо автоматично устройство за записване на пътния
трафик (АУЗПТ) и елемент от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП и регистрирано под №№
С5FС95С1252В0СE9E053021F16044126.
Въпросното превозното средство било собственост на „Николетти” АД (вж. л.33),
както е видно и от справката от Отдел „Пътна полиция” – СДВР (вж. л.90-92), но било
ползвано от Ей Ти Ел” ЕООД с договор за наем (вж. л.34-36), в което дружество по трудов
договор работел жалб. Р. М. (вж. л.41). Въпросното ППС било оборудвано с бордово
устройство № ********, чрез което предавало данни, относими към определяне
дължимостта и размера на ТОЛ-таксите, заплащани за движение по платената
републиканска пътна мрежа. За целта собственикът на това ППС бил сключил договор от
20.05.2021г. с „Интелигентни Трафик Системи” АД за предоставяне на услуга електронно
събиране на пътни такси, като към датата и часа на заснетото нарушение бордовото му
устройство не е предавало данни за извършено заплащане на пътни такси, т. к. от
18.06.2021г. в 10:53 ч. до 26.06.2021г. до 12:52 ч. бордовото устройство не е предавало данни
и информация.
При тези данни и фактически обстоятелства срещу Р. М. М. бил издаден електронен
фиш с № ********** за налагане на глоба за нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10,
ал.1 от ЗП. С него на въззивника за нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП, на осн. чл.187а, ал.5
вр. чл.179, ал.3а от ЗДвП, било наложено административно наказание „глоба” в размер на
1 800.00 (хиляда и осемстотин) лева. Към фиша бил приложен и генерираният
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, съдържащ
номера на нарушението, ведно с приложени към него статични изображения във вид на
снимков материал (вж. л.43-46).
Видно от представената обратна разписка, фишът бил връчен на нарушителя на
03.04.2024г., поради което следва да се приеме, че жалбата срещу него е подадена в
законовия преклузивен срок на 16.04.2024г.
Изложените фактически обстоятелства се установява от събраните по делото
доказателствени материали: писмените доказателства – свидетелство за регистрация на
МПС – част I (л.33), договор от 22.08.2016г. за наем на МПС (л.34-36), договор от
02.03.2020г. за заплащане на услуга за електронно събиране на пътни такси (л.37-39, 66-68),
предплатен баланс по договора с НДУ (л.40), трудов договор от 09.09.2024г. с
жалбоподателя (л.41), доклад от ЕССПТ по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения
по чл.179, ал.3 – ал.3в от ЗДвП (л.43-44), известие за доставяне на ЕФ (л.47), становище на
Отдел „УИСИ” в НТУ (л.48), писмена справка от „Интелигентни трафик системи” АД (л.56-
57), технически запис от датата на нарушението (л.58-65), общи условия за предоставяне на
услуга електронно събиране на пътни такси (л.69-85), писмена справка от ОПП-СДВР (л.90-
92), писмена справка от АПИ (л.95-96) с приложения – протокол от заседание на
управителния съвет на АПИ, заповеди на председателя на управителния съвет на АПИ,
извлечение от географска карта, извлечение от електронна система за географските
координати на сегмент км 50 +427 от път А-6, доклад от директора на ОПУ – София, писмо
от директора на ОПУ – София, Писмо от началника на ДНСК (л.97-105), писмо от
25.07.2022г. от АПИ до СРС (л.129), писмена справка от АПИ (л.174-177) с приложения –
3
заповед на председателя на УС на АПИ, протокол от заседание на УС на АПИ, протокол за
годността за приемане СТК, извлечение от електронната система за местоположение на СКТ
№ 10182, история на обработка на нарушението (л.178-203), пълномощни за процесуално
представителство, приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и веществените
доказателства – статични изображения във вид на снимков материал на ППС (л.45-46).
Така изброените доказателствени материали съдът намира за отразяващи в пълнота
интригуващите делото факти. Анализирани поотделно и в тяхната съвкупност те позволяват
еднозначно установяване на релевантните към предмета на доказване обстоятелства, поради
което следва да бъдат възприети без резерви като единни, последователни и
кореспондиращи помежду си.
В конкретика, съдебният състав се позовава в правните си изводи върху приложените
по делото доклад от ЕССПТ с приложените към него статични изображения във вид на
снимков материал. Липсват данни, дискредитиращи достоверността на така обсъжданите
доказателствени източници. От тях се придобива информация относно номера на ППС,
ТОЛ-секцията, в които е засечено нарушението и географските координати, дата и час на
нарушението. По повод на датата, часа и типа на записващото устройство – данните са
изводими и от снимковия материал, приложен по делото, като същият е заснет към доклада
за установяване на нарушение и допълнително очертава подлежащите на доказване факти.
Като съобрази разпоредбата на чл.167а, ал.3 от ЗДвП по повод изготвените доклад и
статични изображения във вид на снимков материал, то съдът основава фактическите си
констатации и върху тях.
Съдът даде вяра на приобщената по делото разпечатка за логовете на монтираното на
ППС с рег. № ******** бордово устройство, предоставена от „Интелигентни Трафик
Системи” АД, видно от която за периода от 10:53 ч. на 18.06.2024г. до 26.06.2021г. в 12:52 ч.
устройството не е предавало данни за движението на товарния автомобил, нито за
превозното средство има заплатена валидна ТОЛ-декларация или валидна маршрутна карта.
Този извод се допълва от категоричния отговор на националния доставчик на услугата
(НДУ) за електронно заплащане на ТОЛ-такси, че преминаването на автомобила през
конкретния ТОЛ-сегмент от платената пътна мрежа за визирания времеви период не е
отчетено, като тази информация е в унисон и с предоставената от доставчика с данни за
техническите записи (логове) за 20.06.2021г., сред които не се откриват такива, касаещи
ТОЛ-сегмента км 50 +427 от път А-6, в които въпросното МПС да фигурира със заплатени
пътни такси. По делото, от друга страна, отсъстват и доказателствени сведения за процесния
ТОЛ-сегмент да е закупена предварително и маршрутна карта, с която да е извършено
плащане за дължимите пътни такси.
Собствеността на процесния състав от превозни средства – влекач и ремарке, се
изяснява чрез справката от ОПП – СДВР и СРМПС – част I, от която е видно, че тя се
упражнява от дружеството „Николетти” АД, а фактическата власт и ползването – от „Ей Ти
Ел” ЕООД като наемател на въпросното ППС, в което дружество работи
жалбоподателят – въззивник. Във връзка със задължението за предоставяне на услуга за
електронно събиране на пътни такси в хода на настоящото производство са депозирани
договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато
разстояние с предплащане, сключен между наемателя „Ей Ти Ел” ЕООД и „Интелигентни
Трафик Системи” АД и Общи условия към него, позволяващ да се придобие представа за
конкретно постигнатите договорки между дружествата.
От извлечението от електронната система, поддържана от АПИ, се установява и
точното местонахождение на устройство (СТК) № 10182, която е заснела нарушението,
данните за която съвпадат с тези, откриващи се в издадения електронен фиш.
Изброените писмени доказателства позволяват да се съпоставят посочените във фиша
белези на пътния участък, ТОЛ-сегмента, включен в списъка на Републиканските пътища,
4
времето, мястото и другите обективни характеристики на извършеното административно
нарушение. Събраните по делото доказателствени материали, доколкото формират
устойчива и вътрешно непротиворечива съвкупност, позволяват на съда изграждането на
еднозначни и категорични фактически изводи по процесното събитие.
При така установените фактически обстоятелства се налагат следните изводи от
правна страна на първоинстанционния съд:
Жалбата е подадена от легитимирано надлежно физическо лице (санкционираното
лице), при спазване на срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН (ЕФ е връчен на
03.04.2024г., а жалбата е от 16.04.2024г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
(обжалваем) административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата се явява основателна и по изложени в нея
съображения.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.139, ал.7 вр.
чл.179, ал.3а от ЗДвП, извършено в качеството му на водач на ППС, като му е наложена
предвидената в чл.187а, ал.5 от ЗДвП санкция за физически лица в размер на 1 800 лева.
На първо място, съгласно чл.139, ал.5 от ЗДвП движението на пътни превозни
средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение
на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните
такси по чл.10, ал.1 от ЗП. Според ал.7 на същата разпоредба, водачът на пътно превозно
средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП е длъжен преди движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената
пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, освен
когато тези задължения са изпълнени от трето лице. От своя страна, разпоредбата на чл.10,
ал.1, т.2 от ЗП гласи, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база
време и на база изминато разстояние, като такса за изминато разстояние – ТОЛ-такса за
пътни превозни средства по чл.10б, ал.3 от ЗП; заплащането на ТОЛ-таксата дава право на
едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или
пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
ТОЛ-сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси
се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ-сегменти такси;
таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на
пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно
средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък. Съгласно чл.10б, ал.3 от ЗП ТОЛ-таксата се заплаща от собственика
или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9, като
заплащането дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две точки.
На следващо място, според посочената като основание за издаване на процесния ЕФ
разпоредба на чл.179, ал.3а от ЗДвП водач, който управлява ППС от категорията по чл.10б,
ал.3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който
е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с „глоба” в размер на 1 800 лева.
Съгласно чл.187а, ал.1 от ЗДвП при установяване на нарушения по чл.179, ал.3 – 3б
от ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано
5
от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното
превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че
пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Ако собственикът на ППС е
юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно
средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, на собственика се налага наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 800 лева – по чл.179, ал.3а от ЗДвП (чл.187а, ал.2, т.2 от ЗДвП).
Според разпоредба на чл.102, ал.2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска
движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното
превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на пътното
превозно средство, а ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател – задължението
се изпълнява от него. Иначе казано, изпълнителното деяние на нарушението представлява
поведението на собственика на ППС, респ. ползвателя му (ако е вписан в СРМПС) по
допускане на движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, когато за
превозното средство не са изпълнени задълженията за заплащане на съответната такса по
чл.10, ал.1 от ЗП. В процесния ЕФ се съдържат данни само за водача на ППС, като
отсъстват данни за собственика на въпросния състав от ППС.
Към датата на твърдяното нарушение в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (ред.,
ДВ, бр.26 от 30.03.2021г.) е предвидено, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП,
установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да се издава
ЕФ, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, за налагане на наказания „глоба” или
„имуществена санкция” в размер, определен за съответното нарушение, т. е. предвидена e
възможност за издаване на ЕФ само и единствено за нарушения на чл.179, ал.3 от ЗДвП, но
не и за нарушения по чл.179, ал.3а от ЗДвП, поради което издаденият ЕФ подлежи на отмяна
на това основание. Безспорно е, че новата редакция на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от
ЗДвП е допълнена, като вече е предвидено, че при нарушение по чл.179, ал.3 – ал.3б,
установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава ЕФ, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, за налагане на наказания „глоба” или
„имуществена санкция” в размер, определен за съответното нарушение. Изменението е
влязло в сила от 13.02.2024г. (ДВ, бр.13 от 2024г.), което означава, че за нарушения като
процесното, извършени преди тази дата, не съществува възможност за издаването на ЕФ.
Следвало е нарушението да бъде санкционирано по общите правила на административно-
наказателно производство чрез съставяне на АУАН и издаване на НП, а не по реда на
особения ред на издаване на ЕФ.
Съгласно разпоредбата на чл.189е, ал.1 и ал.2 от ЗДвП актовете за установяване на
административни нарушения по чл.179, ал.3 – 3в от ЗДвП се съставят от длъжностните
лица на службите за контрол по чл.165, чл.167, ал.3 – ал.3б и чл.167а съобразно тяхната
компетентност (ал.1), като при установяване на нарушение по чл.179, ал.3 – ал.3б от цит. з.
преди съставяне на АУАН, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да
заплати таксата по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата. Когато АУАН се съставя в отсъствие на
нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на АУАН
(ал.2).
В случая е наложено административно „глоба” в размер на 1 800 лева, на осн.
чл.187а, ал.5 вр. чл.179, ал.3а от ЗДвП, на водача на горепосоченото ППС. Съгласно чл.39,
ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо
средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната
норма на ЗАНН, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на
6
чл.179, ал.3а от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. Както бе посочено по-горе, в
нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на ЕФ за
процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда
тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие
да бъде издадено НП за въпросното нарушение, а не да се съставя електронен фиш. Този
извод на съда не се променя и от нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, съгласно която по
отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал.3 – ал.3б се прилагат
разпоредбите на чл.189, ал.10, защото това би означавало по тълкувателен път да се изведе
възможност за издаване на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на
административно-наказателната отговорност на едно лице.
Така изложеното се отнася и до нормите на чл.167а, ал.2, т.8 от ЗДвП и чл.167а, ал.4
от ЗДвП. В първата разпоредба е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този
закон определените от председателя на УС на АПИ длъжностни лица съставят и връчват
АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3 – ал.3в от с. з. Съответно,
във втората норма е уредено изграждането и поддържането от АПИ на информационна
система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за
нарушения по чл.179, ал. 3 – ал.3в, като в информационната система могат да се съхраняват
и съставени, но невръчени покани за съставяне на АУАН, АУАН и НП за нарушения по
чл.179, ал.3 – ал.3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са
подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично
предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП и не се
конкретизира за кое от нарушенията се отнасят електронния фиш и АУАН.
Същото важи и за разпоредбата на чл.187а, ал.4 от ЗДвП, която сочи, че вписаният
собственик, съотв. ползвател, се освобождава от административно-наказателна отговорност
по ал.1 и ал.2 във връзка с административни нарушения по чл.179, ал. 3 – ал.3б, ако в срок от
7 дни от връчването на АУАН или ЕФ представи декларация, в която посочи данни за
лицето, което е извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление на
МПС. Нормата на чл.187а, ал.4 от ЗДвП не предвижда изрично издаването на ЕФ за
нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП. Тя разглежда възможността за освобождаване от
административно-наказателна отговорност за нарушения по чл.179, ал.3 –ал.3б от ЗДвП, за
които са издадени ЕФ или са съставени АУАН, без да се конкретизира ЕФ и АУАН за кое от
нарушенията се отнасят. Липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща
възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП изключва
възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения, а като е издал
процесния ЕФ, наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, което е самостоятелно основание за отмяна на атакувания ЕФ.
Поради изложеното съставът на първоинстанционния съд приема, че в случая липсва
изрична законова разпоредба, която предвижда възможността да бъде съставен ЕФ за
нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез
разширително тълкуване на нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП да се приеме, че тя се отнася и
до нарушенията по чл.179, ал.3а от ЗДвП (вж. Реш. № 921/10.05.2024г. по к. а. н. д. №
172/2024г. на Административен съд – Ловеч).
С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ОСС на ВАС, постановено по
тълк. дело № 1/2013г., е прието, че съкратеното производство за административно-
наказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл.189, ал.4 от
ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството
със съставяне на АУАН и завършването му с издаване на НП. Електронният фиш е
приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване, т. е. изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и на НП, сравнително подробно регламентирани в
7
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. В съответствие с цитираната
тълкувателна практика е и възприетото в съдебната практика разбиране, че за
законосъобразността на електронния фиш е достатъчно да е изготвен чрез въведени по
съответния ред автоматизирани технически средства или системи (АТСС), при спазване на
изискванията за тяхното използване. В този аспект се явява неприложима разпоредбата на
чл.34 от ЗАНН. Посочената разпоредба установява сроковете за съставяне на АУАН и
издаване на НП, които не са част от специалното производство по издаване на електронните
фишове. Следователно и що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, вкл. и преценката
относно сроковете по чл.34 от ЗАНН. След установяване и заснемане на нарушението
следва да бъде съобразен единствено общият срок за административно-наказателно
преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Предвид посоченото настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл.34 от ЗАНН не
намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична
разпоредба, като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е
посочено приложимостта на ЗАНН (чл.189, ал.8 от ЗДвП).
На следващо място, в случая е установено, че изцяло не е заплатена дължимата
пътна такса, а не че няма никакво плащане, като не е посочено какъв е размера на
дължимата, но неплатена пътна такса, за да се съпостави неплатеният размер на
дължимото с размера на санкцията. В същото време, в санкционната норма законодателят е
предвидил само абсолютен размер на санкцията, което прави невъзможна
индивидуализацията по чл.12 от ЗАНН и преценка с оглед рамките на конкретните
обстоятелства по нарушението, напр. размера на неплатената такса, който е основен фактор
при отмерване.
В разглеждания случай, въззивникът не е допуснал административно нарушение,
доколкото в случая разпоредбите на чл.179, ал.3а вр. чл.139, ал.7 от ЗДвП са били поставени
в противоречие с общностното право, регламентиращо съответния тип обществени
отношения, и по-конкретно с разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2020/204 на
Комисията от 28.11.2019г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската
услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване,
електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение № 2009/750/ЕО (Регламента), които е следвало да
намерят пряко приложение. До този извод съдът достига по следните аргументи:
Съгласно чл.2, § 7 от Регламента доставчиците на ЕУЕПТ (Европейска услуга за
електронно пътно таксуване) информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки
случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни
мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство. Тази
разпоредба обаче, е съобразена във вътрешното ни право едва с изменения в Закона за
пътищата, приети със ЗИД на ЗП (обн., ДВ, бр.14 от 2023г. – в сила от 01.01.2024г.) С
промяната към текста на чл.10б от ЗП са добавени три нови алинеи (седма, осма и девета),
като новата ал.7 на чл.10б от ЗП гласи, че в случай, че е налице частично или пълно
недеклариране на ТОЛ-данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство
от категорията по ал.3 (каквото е и процесното ППС – бел. с.), за което има действащ
договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние,
на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за
преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на
уведомление по ал.8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува
административно-наказателно производство. Така формулирана, тя в цялост е
синхронизирана с нормата на чл.2, § 7 от Регламент № 2020/204 на Комисията от
28.11.2019г., така че да се отговори на изискването за съответствието с общностното
8
право. Този извод произтича и от прочита на мотивите към законопроекта за изменение и
допълнение на Закона за пътищата, в които изрично се сочи, че предложенията имат за цел,
от една страна, транспонирането на европейското законодателство относно
заплащането на ТОЛ-таксите и минимализирането на техническите грешки при
функционирането на системата за заплащане на ТОЛ-такси, а от друга страна – да бъде
осигурена справедливост при случаите, в които се установява неправилно или частично
деклариране на ТОЛ-данни. Така с предвиждането на изрична процедура, чрез която
собствениците или ползвателите на превозни средства, за които се дължи ТОЛ-такса за
ползването на платената пътна мрежа, ще бъдат своевременно информирани относно
факта за неправилно декларирани ТОЛ-данни и респективно незаплатени ТОЛ-такси.
Заедно с това и ще им се предостави възможност да заплатят дължимите от тях ТОЛ-
такси за ползването на платената пътна мрежа, като едва след незаплащането в
предоставения им 14-дневен срок на дължимите ТОЛ-такси, ще може да се пристъпи към
реализиране на административно-наказателна отговорност. Чрез въвеждането на
подобна процедура, от една страна, ще се минимализират грешките във функционирането
на ТОЛ-системата, обработването на ТОЛ-данните, загубата на обхват и други
фактори, които не могат да се вменят във вина на собствениците или ползвателите на
превозните средства, а от друга страна – след изтичане на срока за доброволно заплащане
на ТОЛ-таксите, ще бъде виден вече умисълът и наличието на вина, която е задължителен
елемент при реализиране на административно-наказателната отговорност. Тази
процедура ще е в унисон и с чл.2, точка 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2020/204 на
Комисията от 28.11.2019г. относно подробните задължения на доставчиците на ЕУЕПТ,
минималното съдържание на заявлението за област на ЕУЕПТ, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за
отмяна на Решение 2009/750/ЕО. Чрез тази процедура се създават гаранции за
собствениците или ползвателите на пътни превозни средства, за които е установено
неправилно декларирани ТОЛ-данни, че няма да се злоупотребява с правата им и ще е
налице прозрачност при заплащане на ТОЛ-таксите. Предоставянето на срок за
доброволно плащане на таксата и недопускането на образуване на административно-
наказателно производство до нейното доброволно плащане в дадения срок е гаранция за
спазването на основни принципи и начала в правото. По този начин ще се минимализират и
всички административно-наказателни производства, които се образуват срещу Агенция
„Пътна инфраструктура” по обжалване на издадени правораздавателни актове, тъй
като санкционни актове ще бъдат издавани само и единствено след като не е заплатена
ТОЛ-такса след срока за уведомяване за наличие на нередност.
Като следващ аргумент в мотивите се чете, че именно и чрез въвеждането на
горепосочената процедура заплащането на компенсаторна такса ще остане като
механизъм само и единствено тогава, когато е установена незаплатена пътна такса по
чл.10, ал.1 от ЗП, превозното средство за същия ден се е движило без маршрутна карта и
не е било включено към договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за
изминато разстояние. Тя ще запази своята функция, но за да се гарантира спазването на
гореописаната процедура, е необходимо да се предоставя възможност за заплащане на
компенсаторната такса едва след приключване на процедурата по уведомяване за
доброволно заплащане на ТОЛ-такси, защото само след изтичането на доброволния срок за
плащане ще бъде налице противоправно поведение и възможност за образуване на
административно-наказателно производство, от което ще може собственикът,
ползвателят или водачът на превозното средство да се освободи чрез заплащането на
компенсаторна такса.
Налага се извод, че редът, уреден с нормите на вътрешното законодателство по
отношение санкционирането на нарушенията, свързани с неизпълнение на задълженията по
чл.139, ал.7 вр. чл.179, ал.3а от ЗДвП, не е съобразен и противоречи на пораждащите
9
пряко действие норми на акт от общностното право. От друга страна, провежда се ясна
диференциация между уведомяването от доставчика на услугата за електронно отчитане на
такси за изминато разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна такса, по
смисъла на чл.2, § 7 от Регламент № 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. и заплащането на
компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП. Незаплащането на компенсаторната такса не
дерогира приложението на чл.2 от Регламента. Обстоятелството, че изменените норми на
чл.10б от ЗП влизат в сила на 01.01.2024г. не променя този факт. Още повече когато то
следва да се разглежда и като по-благоприятен закон, което обосновава приложението на
чл.3, ал.2 от ЗАНН. Каза се и по-горе, дори мотивите към законопроекта за промяна в Закона
за пътищата, налагат волята на законодателния ни орган да се пристъпи към тях, поради
отсъстващо съответствие до този момент с Регламент № 2020/204 на Комисията от
28.11.2019г. Доколкото действащото законодателство към датата на процесното нарушение е
поставяло в по-неблагоприятно положение адресатите на правилото на чл.139, ал.7 вр.
чл.179, ал.3а от ЗДвП, които са били обвързани в договорни отношения с доставчици на
услуги за електронно събиране на такси и не са били уведомени за констатирани пропуски
при декларирането на ТОЛ-данни и заплащането на ТОЛ-такси, нормите на вътрешното
право са били несъвместими с общия принцип, установен в Договора за функциониране на
Европейския съюз (ДФЕС) за недопускане на дискриминация при упражняване на основни
права и свободи. В духа на изложените дотук аргументи е следвало да се прилага пряко
разпоредбата на чл.2, § 7 от Регламента, което от своя страна е щяло да доведе до извод, че
водачът на въпросното ППС не е извършил нарушение. Това е така, тъй като в конкретния
случай, към процесната дата 20.06.2021г. между наемателя (ползвател) на превозното
средство „Ей Ти Ел” ЕООД и „Интелигентни трафик системи” ЕАД е пораждал действие
договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато
разстояние с последващо плащане, в който дори е предвидено задължение за доставчика на
услуги да уведомява ползвателя за всеки констатиран технически проблем на бордовото
устройство, вкл. и ако то не предава данни или те са несъответни на реалните параметри на
превозното средство, с което се реализира превозът. За да съобрази пряко приложимата
разпоредба на чл.2, § 7 от Регламента, при констатация на неотчетено ползване на платената
пътна мрежа и незаплатени такси, доставчикът на електронната услуга, респ. АПИ, е
следвало да уведомят ползвателя „Ей Ти Ел” ЕООД да отстрани техническата
неизправност в бордовото устройство и да заплати доброволно в определен срок
дължимата за съответния пътен участък ТОЛ-такса. При наличието на договорни отношения
за заплащане по електронен път на конкретно дължимата такса, идеята на чл.2, § 7 от
Регламента е в такива случаи нередността да се отстрани преди да се пристъпи към
санкциониране, което е напълно обяснимо предвид това, че такива ситуации, свързани с
проблеми от техническо естество, няма как автоматично да водят до ангажиране на
отговорността, особено на водача на ППС, който няма и задължение (вж. по-горе) да
заплаща пътните такси. Моментното непостигане на надлежно подавани ТОЛ-данни,
съответно декларации, при вероятно възникнал технически проблем при отчитането, при
това допуснат от трето лице, не следва да бъде отнесено към жалбоподателя, нито пък той да
търпи неблагоприятни последици от това. Едва при констатирано последващо бездействие
от страна на дружеството, наело за ползване на пътното превозно средство, е следвало да се
пристъпи към ангажиране на имуществената отговорност на ползвателя на пътното
превозно средство, но не на водача. В случая уведомяване не е извършено, така че да се
коментира бездействие на жалбоподателя след него, което налага и извод, че не е допуснато
нарушение. Този подход е бил именно верен и допустим, за да се постигне съответстващ на
цитирания Регламент резултат, в изпълнение и на изискването на чл.288 от ДФЕС, който
обявява, че регламентът е акт с общо приложение, който е задължителен в своята
цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Ето защо настоящият състав намира, че административно-наказващият орган не е
10
провел производството законосъобразно срещу Р. М. М. по повод така констатираното
нарушение.
Служебно известно на настоящия състав, че Хасковският административен съд е
сезирал Съда на ЕС с искане за тълкуване на разпоредбата на чл.9а от Директива №
1999/62/ЕО и към настоящия момент СЕС има произнасяне по преюдициалното запитване. С
Решение от 21.11.2024г. на СЕС по дело № С-61/23 е прието, че разпоредбата на чл.9а от
Директива № 1999/62/ЕО на Европейския парламент (ЕП) и на Съвета от 17.06.1999г.
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива № 2011/76/ЕС на ЕП и на Съвета от 27.09.2011г.,
трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, вкл. когато тази система предвижда
възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез
заплащане на «компенсаторна такса с фиксиран размер. Безспорно тълкуването на
разпоредбата на чл.9а от Директивата е от значение за правилното приложение на закона,
като според настоящия съдебен състав Съдът на ЕС освен с цитираното решение вече се е
произнесъл по подобни казуси (вж. напр. Решение от 22.03.2017г. по съединени дела № С-
497/15 Euro-Team Kft. и № 498/15 Spirál-Gép Kft.), и дадените в така постановените решения
насоки на националните юрисдикции, са достатъчно конкретни и ясни, за да бъдат
приложени и в настоящия случай. Отделно, отговорът, който СЕС дава на зададения от
Административен съд – Хасково въпрос, само частично допринася за правилното решаване
на настоящия спор, т. к. в контекста, в който е формулиран въпроса към СЕС, се иска
тълкуване само на изискванията за съразмерност и пропорционалност, въведени с чл.9а, § 7
от Директивата, но не и какво следва като последица от констатираното несъответствие на
националното законодателство. Този въпрос обаче, е изследван от СЕС в постановеното от
него Решение от 4.10.2018г. по дело № С-384/2017г., като в решението е посочено, че
принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които
са в основата на общите конституционни традиции на държавите-членки и трябва да
бъдат спазвани в национална правна уредба, навлизаща в приложното поле на правото на
Съюза или приета в изпълнение на това право … Принципът на пропорционалност
задължава държавите-членки да приемат мерки, които са подходящи за постигането на
преследваните цели и не надхвърлят необходимото за постигането им (в т. смис. и Решение
от 17.04.2018г. по дело № С-414/2016г., Egenberger). Този принцип, който е гарантиран и в
чл.49, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата”) и който
предвижда, че тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо
престъплението, е задължителен за държавите-членки, когато прилагат правото на Съюза в
съответствие с чл.51, предл.1 от Хартата. Следователно тежестта на санкцията трябва да
съответства на тежестта на съответното престъпление, като това изискване произтича
не само от чл.52, предл.1 от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на
наказанията, установен в чл.49, предл.3 от Хартата (в т. смис. Решение от 20.03.2018г.,
Garlsson Real 5 Estate и др., по дело № C-537/16). Изискванията на Европейския съд по
правата на човека (ЕСПЧ) по отношение на съразмерността на наказанията са приложими
в случай като разглеждания в главното производство на осн. чл.17, предл.1, чл.51, предл.1 и
чл.52, предл.1 и предл.3 от Хартата във връзка едни с други, като принципът на
пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства на
тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето на наказанието и на
размера на имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по
случая.
Заключението по решението от 20.03.2018г., постановено от СЕС е, че „от една
11
страна, че не може да се приеме, че изискването за съразмерност, предвидено в чл.9а от
Директива № 1999/62/ЕО, има директен ефект, и от друга страна, че с оглед на задължението
си да предприеме всички необходими общи или специални мерки, за да гарантира
изпълнението на тази разпоредба, националният съд трябва да тълкува националното право
в съответствие с посочената разпоредба или, ако такова съответстващо тълкуване е
невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена,
предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза
резултат. В съответствие с последното, наложената процесна санкция за извършеното
нарушение е категорично несъответна. Нарушението се изразява в неплащане на дължимата
пътна такса само за преминаване през сегмента/рамката, отчела нарушението. Това е
конкретното място, посочено в ЕФ като такова на извършване на нарушението – главен път
А-6, км 50 (като обозначението +427 се отнася до метрите на посочения км). Това е мястото,
на което е разположена СКТ на устройство № 10182. Тъй като разпоредбите на чл.179, ал.3а
от ЗДвП и чл.187а, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не допускат извършването на преценка
относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при
определяне на техния размер, а предвиждат налагане на административно наказание
(„глоба” и „имуществена санкция”) в абсолютен размер, и доколкото в правомощията и
компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само
прилагането на приетия такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на
националния закон по начин, съответен на Директивата, поради което и единственият начин,
който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на
частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба –
чл.179, ал.3а вр. чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, да бъде оставена без приложение, т. к. в противен
случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат. В подобни случаи,
следва да се извърши проверка дали съществува обща административно-наказателна
разпоредба, която предвижда налагането на административни наказания за нарушения на
ЗДвП, за които не е предвидена друга санкция. В случая такава обща санкционна разпоредба
липсва. Единствената обща санкционна норма е тази на чл.185 от ЗДвП, но същата
предвижда единствено налагането на глоба, но същата има приложение, ако друго не се
предвижда в специалните разпоредби, а такива са именно разпоредбите относно
нарушенията, свързани с незаплащането на пътните такси. Действително, чл.10б, ал.5 от ЗП
урежда (чрез фикция) невъзможността да се установи действително изминатото разстояние
извън причини на ЕССПТ, като предвижда в този случай какво разстояние да се приема за
изминато. Това законодателно решение предоставя възможност на АПИ да възприема
изчислено по този начин разстояние като местоизвършване на нарушението, вместо да го
фиксира в една точка на пътя, за която е дължима много занижена като размер такса. Такъв
подход, с оглед възприетото място на извършване на нарушението – път А-6, км 50 +427, не
е възприет, което е довело и до издаване на обжалвания ЕФ, с който е наложено
административно наказание „глоба” от 1 800 лева – категорично несъответно на
нарушението. Тези съображения сочат на непропорционалност на наказанието. Принципът
за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция,
тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз (Решение на СЕС от
9.02.2012г. по дело С-210/2010г., M. U., т.23 ) В т.24 от Решението (както и редица други) е
посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето
на националните санкции – защото не предвижда изрично критерии за преценка на
пропорционалността на подобни санкции, санкционните мерки по национално
законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за
постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има
предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до
най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по
отношение на преследваните цели. (вж. Решение от 17.03.2016г. на Общия съд, VІІІ състав,
12
по дело № T-817/2014г., в т.50 и чл.5, предл.4 от ДЕС). Така, при приложение на принципа на
пропорционалност, което приложение следва не пряко от чл.9а на Директивата, а от
споделените мотиви в решение от 4.10.2018г. на СЕС, V състав по дело № C-384/2017г.,
посочените критерии за преценката му по правото на Съюза – следва да се има предвид
преследваната с реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици
цел, която неблагоприятните последици надхвърлят. Преценката за несъразмерност
обосновава незаконосъобразността на ЕФ, с който е засегнат основния принцип.
Действително, националният законодател е създал достатъчно гъвкав законов механизъм,
залегнал както в Закона за движението по пътищата, така и в Закона за пътищата за
освобождаване от следващата се за процесното нарушение административно-наказателна
отговорност. Предвидена е в чл.10, ал.2 от ЗП възможност за нарушителят да заплати
компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административно-
наказателна отговорност. Доколкото в случая е издаден ЕФ (акт, с който се установява и
едновременно с това санкционира нарушението) и съгласно чл.189ж, ал.2 от ЗДвП
заплащането на компенсаторната такса може да стане в посочения 14-дневен срок от
получаване на фиша, т. е. при всички случаи след неговото издаване. А преценката за
съразмерност, както е прието в решението на СЕС по дело № C-384/2017г. се дължи от
всички органи и предхожда издаването на фиша, т. к. се отнася до санкцията, която следва да
се наложи с него. Затова в процесния случай факта, че жалбоподателят не се е възползвал от
правото по чл.10, ал.2 от ЗП, с реализиране на което може да предпостави анулиране на
фиша по чл.189ж, ал.3, т.1 от ЗДвП, не засяга решението за отмяна на ЕФ поради
незаконосъобразността му, резултат от несъразмерността на наложеното с него
административно наказание за извършено нарушение.
По отношение на това, дали ЕФ е бил издаден съгласно изискванията за реквизити,
визирани в чл.189ж, ал.1, изр.2 от ЗДвП, сред които са и описаните обективни и субективни
признаци на нарушението, следва да се отбележи, че съдържанието на електронния фиш е по
утвърден образец, като в същия е отразено, че на 20.06.2021 г. 11:02 часа, е установено
нарушение № *************** с ППС влекач *********, регистрационен № ***********, с
технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория “ЕВРО 5”
състав с ремарке с общ брой оси 5 и обща технически-допустима максимална маса на
състава 40000, община Столична, за движение по път А-6 км 50+427, с посока Намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не
е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за
посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. Нарушението е установено с устройство № 10182, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път А-6 км 50+427, за което е представен протокол за установяване
годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка.
Направено е ясно описание на нарушението по време и място на извършване. Съдът обаче
счита, че при описание на нарушението липсва яснота и категоричност относно приетото от
наказващия орган, а именно в какво се изразява нарушението - в липсата на валидна
маршрутна карта или в липсата на валидна ТОЛ-декларация за преминаването, което води до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице, да разбере в извършването на
какво нарушение е обвинено, съответно за какво нарушение следва да понесе отговорност, за
да организира в пълен обем защитата си.
Електронният фиш се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП (собственик
на МПС или представляващия юридическото лице, което е собственик на МПС) с
препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от
министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и
правомощията им.
Водачите не са задължени субекти по отношение плащането на ТОЛ-такси,
13
следователно липсва изпълнително деяние. Съществуващо е разминаване между словесното
описание на нарушението – че водачът не е заплатил дължимите ТОЛ-такси и числовото
изражение на правните разпоредби, които вменяват съвсем различни задължения на водача,
като същият не е отговорен за заплащането на пътни такси. Ако и доколкото изпълнителното
деяние на вменяваното административно нарушение на жалб. Р. М. е това посочено в ЕФ –
незаплатена и дължима пътна ТОЛ-такса при управление на процесното ППС на процесната
дата и място, то адресат на такова задължение за плащане на таксата, не е водачът, нает от
превозвача да извършва превоз на товари, а на собственика на управляваното МПС, или
съответния ползвател (наемател)/ на превозното средство. Жалбоподателят не е адресат на
задължението за заплащане на пътна такса и поради тази причина не може да бъде
административно-наказателно отговорно лице за неизпълнение на такова задължение.
По отношение на довода за наличие на „маловажен случай”, следва да бъде посочено,
че според § 1, т.4 от ДР на ЗАНН „маловажен случай” е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице …, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. Нормата на чл.53, ал.1 вр. чл.28 от ЗАНН
(ред., ДВ, бр.13 от 2020г.), приложима към датата на соченото нарушение, предвижда, че за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване
на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
С оглед представените обстоятелства по делото, съдът намира, че случаят би бил
маловажен по смис. на § 1, т.4 от ДР на ЗАНН, ако бъдат доказани фактическите
обстоятелства. Съгласно текста на чл.53, ал.1 от ЗАНН (ред., ДВ, бр.13 от 2020г.),
приложима към датата на нарушението когато се установи, че нарушителят е извършил
деянието виновно, ако няма основание за прилагането на чл.28 и чл.29, наказващият орган
издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно
административно наказание. Съдебният състав счита, че наказващият орган не е
установил по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, вкл. и самоличността на
лицето, което го е извършило, и неговата вина, което означава, че е налице нарушение на
въпросната разпоредба, от една страна, а от друга – с оглед крайната непропорционалност на
наложеното наказание с дължимата такса (срвн. 1 800 лева с 0.27 лева!), и наличието, с оглед
този размер на дължимата такса, на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.
По изложените съображения настоящата инстанция приема, че обжалвания ЕФ е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен изцяло.
По въпроса за разноските в това производство, разпоредбата на чл.63д от ЗАНН
дава възможност на страните да бъдат присъждани разноски, като се спазват правилата на
АПК и на ГПК. С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателят Р. М. М..
Правоимащата страна прави изрично искане за присъждане на направени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство, като представя надлежни
доказателства за заплатен размер от 720.00 (седемстотин и двадесет) лева по банков път (вж.
фактура и платежно нареждане – л.133-134) за осъщественото процесуално
представителство от надлежно упълномощен адвокат. По отношение на претендираното
адвокатско възнаграждение е направено възражение за прекомереност от процесуалният
представител на наказващия орган. В тази връзка, следва да бъде посочено, че съгласно
чл.63д, ал.2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата
(ЗАдв).
14
От друга страна, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение при усл. на чл.36 от ЗАдв, има своето основание,
като същото следва да бъде възложено в тежест на АПИ, а въпрос на преценка на съда е
какъв да бъде размерът на присъденото възнаграждение (вж. и Решение на СЕС от
25.01.2024г. по дело № С-438/2022г.). По правило, адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз има право на възнаграждение за своя труд (чл.36, ал.1 от ЗАдв). Размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз
и клиента (чл.36, ал.2, изр.1 от ЗАдв). Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа (чл.36, ал.2, изр.2 от ЗАдв). При липса на договор, по искане на
адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента адвокатският съвет определя
възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет (бел. с. – тази за
възнагражденията за адвокатска работа) (чл.36, ал.3 от ЗАдв).
В същото време, Съдът на ЕС със споменатото решение е приел, че - чл.101, § 1 от
ДФЕС вр. чл.4, § 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101,
§ 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски
услуги и адвокатско възнаграждение; - чл.101, § 1 от ДФЕС вр. чл.4, § 3 от ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта” по смисъла на тази разпоредба; при наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената
национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в чл.101, § 1 от ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията
споразумения и практики; - чл.101, § 2 от ДФЕС вр. чл.4, § 3 от ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по чл.101, § 1 от ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, вкл. когато предвидените в
тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С оглед разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за
възнагражденията за адвокатска работа (НВАР), както и с оглед заложените критерии по
§ 1а, ал.2 от НВАР, на осъществилата правната помощ адв. Й. Л. би следвало да заплати
възнаграждение от 480.00 (четиристотин и осемдесет) лева, но с оглед спецификата на
делото, неговата несложност откъм фактически обстоятелства и правна квалификация,
неутежнено съдебно следствие (приети само писмени доказателства, без разпит на никакви
свидетели), и доколкото реалните действия по делото са изготвяне на жалбата и явяване в
съдебно заседание, които с оглед критериите за оценка на адвокатските действия в НВАР и
възприетите от съда критерии, възнагражденията за тези действия този състав преценява, че
следва да бъдат оценени на 100.00 лева (за изготвяне на жалбата) и 250.00 лева (за явяването
в съдебно заседание), то и именно разноски в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева
отговарят на посочените от съда критерии и характеристики на делото. Тази сума следва
АПИ да бъде осъдена да заплати в полза и по сметка на страната (жалб. Р. М. М.), която е
била защитавано от адв. Л. (вкл. и чрез преупълномощаване).
При допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наличието на
15
нарушение на материалния закон, атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен, и
затова на осн. чл.63, ал.2, т.1 и ал.3, т.1 и т.2 и чл.63д от ЗАНН , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилен и незаконосъобразен Електронен фиш № ********,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура”, с който на жалбоподателя Р. М. М., на осн.
чл.187а, ал.5 вр. чл.179, ал.3а от Закона за движение по пътищата, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева за
извършено административно нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” ДА ЗАПЛАТИ в полза и по сметка на
жалбоподателя Р. М. М. СУМАТА от 350.00 (триста и петдесет) лева като разноски за
адвокатска защита и процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК на
касационните основания по НПК пред Административния съд – гр. София в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16