№ 100
гр. София, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20211001000758 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Радоп-2000” ЕООД, с
която обжалва решение № 260 580 от 06.04.2021 г., постановено по т.д. № 1 429/20 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, с което съдът е отхвърлил
предявения от РАДОП-2000 ЕООД срещу „Нивел“ ООД и „Монтеканал България 2“ ЕООД
иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците за
заплащане на сумите от 18 689.40 лева и 25 000 лева, представляващи част от дължимото
възнаграждение за изпълнени работи - СМР, възложени по договор с ответника „Нивел“
ООД, сключен на 21.03.2018 година, и удържани от ответника „Нивел“ ООД, както следва:
първата сума - като гаранция за добро изпълнение и на основание чл. 15, ал. 2 от договора и
втората сума - като неустойка за забавено изпълнение по чл. 35 от договора, като
неоснователен и е осъдил „Радоп-2000“ ЕООД да заплати на „Нивел“ ООД, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 2 900 лева - съдебни разноски, сторени в производството.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в разрез със събраните по него доказателства. Твърди и не оспорва извода на
съда, че иска е неоснователен, предвид липсата на активна материална легитимация, но в
тази връзка твърди, че съдът никъде в мотивите си не коментира, че с допълнителна искова
молба в процеса встъпва правоприемника на фирма „Бормио“ ЕООД – „Радоп ингженеринг“
ООД. Оспорва и изводите на съда по отношение на крайния срок за изпълнение на
възложените СМР, като твърди, че възприетата дата от първоинстанционния съд е тази по
отношение на първия етап, а не крайния срок за изпълнение на всички работи. Твърди, че
съдът не коментира и установения факт, че през м.юни 2018 г. ответниците са започнали
разговори с фирма „Етем“ АД, основния доставчик, без да уведомят ищеца. Твърди, че
доставката се извършвали от възложителя и главния изпълнител, а той е приел само да
извърши монтажа. Оспорва и твърди, че липсва яснота относно размера на неустойката,
както и твърди, че факта, че първия ответник е праеал с акт 15 сграда по-късно, разкрива
1
забавата на същия. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното като незаконосъобразно и неправилно и вместо него постанови ново, с което да
уважи предявените искове, като претендира разноски и за двете инстанции.
Ответникът по жалбата „Монтеканал България 2“ ЕООД оспорва същата.
Твърди, че същата е неоснователна, а релевираните пороци не биха мвогли да се отразят на
изхода на делото. Моли съда да приема за правилно и законосъобразно отказа на
първоинстанционния съд за встъпване в процеса на „Радоп инженеринг“ ООД, като всички
права са прехвърлени от „Радоп-2000“ЕООД, поради което същият е загубил процесуално-
правната си легитимация. Моли съда да постанови решение, с което да се потвърди
атакуваното като правилно и законосъобразно, претендира разноски.
Ответникът „Нивел“ ООД оспорва подадената въззивна жалба. Твърдиу, че
противно на изложеното в жалбата съдът се е произнесъл по молбата за встъпване. Развива
доводи за допустимостта и основателността на встъпването във висящ процес.Твърди, че
възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилна и
законосъобразна. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното и
претендира разноски в настоящето производство.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение №
260 580 от 06.04.2021 г., постановено по т.д. № 1 429/20 г. по описа на Софийски градски
съд, Търговско отделение, 3 състав, че съдът е отхвърлил предявения от „Радоп-2000“ ЕООД
срещу „Нивел“ ООД и „Монтеканал България 2“ ЕООД иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и
чл. 266 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците за заплащане на сумите от 18 689.40 лева
и 25 000 лева, представляващи част от дължимото възнаграждение за изпълнени работи -
СМР, възложени по договор с ответника „Нивел“ ООД, сключен на 21.03.2018 година, и
удържани от ответника „Нивел“ ООД, както следва: първата сума - като гаранция за добро
изпълнение и на основание чл. 15, ал. 2 от договора и втората сума - като неустойка за
забавено изпълнение по чл. 35 от договора, като неоснователен и е осъдил „Радоп-2000“
ЕООД да заплати на „Нивел“ ООД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 2 900 лева -
съдебни разноски, сторени в производството.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
между ищеца „Радоп – 2000“ ЕООД и първия отметник „Нивел“ ООД е сключен договор за
изработка от 21.03.2018 г., чието съдържанието не се оспорва да е това по представени
препис от документа, приложен към исковата молба и приет като доказателство по делото.
Видно от същия, „Нивел“ ООД и „Радоп – 2000“ ЕООД са постигнали съгласие ищецът да
изработи, достави и монтира срещу възнаграждение алуминиеви конструкции (врати,
прозорци и плъзгащи се позиции) за обект многофамилна жилищна сграда с подземен гараж
- етап 1 и етап 2 - в количества и срокове съгласно Приложение 1, неразделна част от
договора. Срокът по договора е определен съгласно линеен график - Приложение 3, като
крайният срок за приключване на работата е посочен в чл. 6. Страните са се съгласили
срокът да се счита спазен, ако преди тази дата е съставен двустранен констативен протокол
за количеството и качеството на изработеното. Уговореното възнаграждение е по цени по
оферта и количествено-стойностна сметка и по реално извършената работа (която при
2
несъответствия е договореното по Приложение 1 се остойностява по единични цени за
съответното СМР). Изискуемостта на вземанията за възнаграждение настъпва съгласно по
чл. 15, ал. 1 след изтичане на 10 работни дни от подписване на приемо-предавателен
протокол, акт за извършени СМР и издадена фактура.
Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от договора, че
страните са постигнали съгласие възложителя да удържи гаранция за точно изпълнение на
задълженията на ищеца - качествено и в срок - в размер от 5% от стойността на всяка
издадена фактура по чл. 15, ал. 1, както и в случай на неизпълнение и възникване право на
неустойка за възложителя по чл. 35 от договора. Уговорено е и връщане на гаранцията при
условията на ал. 3 и ал. 4 от договора. Видно от разпоредбата на чл. 35 , изпълнителят
дължи неустойка за вреди от забавено изпълнение в размер на 0.1% за ден забава и не
повече от 10 % от стойността на забавеното изпълнение.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 22.03.2018 г.
е сключен и рамков договор с продължително изпълнение и еднотипни доставки между
ищеца и „Етем България“ ЕАД, по силата на който „Радоп-2000“ ЕООД е следвало да
закупува от произвежданите от „Етем България“ ЕАД стандартни и др. алуминиеви
профили, PVC профили и др., специфицирани по фактури и платими в 7-дневен срок от
издаването им. По делото не са ангажирани доказателства за връзка на така посочения
договор, с този, от които са възникнали задълженията на ищеца да изработи и монтира
процесните прозорци.
Не се спори, а се установява и от констативен протокол от 11.12.2018 г.,
съставен и подписан в присъствието на представители на възложителя и изпълнителя по
договора от 21.03.2018 г., че са приети изпълнените по обекта СМР, като са направени
забележки по реда на чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Обективирано е и постигнато съгласие за
възникнало вземане за неустойка по чл. 35 от рамковото споразумение и нейния размер от
25 000 лева, като изрично е отразено, че неустойката е за вреди от забавено изпълнение. Не
се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че страните са подписали 6
приемо-предавателни протокола в периода 11.06.2018 г. - 26.11.2018 г., в които са отразени
количествата и стойността на изпълнената и приета работа по тях, въз основа на които са
издадени процесиите 6 фактури, последната от които на 11.12.2018 г.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че от стойността
на изработеното ответникът е удържал общо гаранция в размер на 18 689.55 лв. на
основание чл. 15 от рамковото споразумение и неустойка от 25 000 лв. по чл. 35 от
договора, като останалото дължимо възнаграждение за изпълнените работи, начислено по
протоколите и фактурите е заплатено на изпълнителя.
Не се спори, а се установява и от тристранно споразумение от 29.01.2019 г., че
от датата на сключване „Радоп-2000“ ЕООД е заместен за напред в своя дълг/ задължения по
рамковото споразумение от трето, неучастващо в настоящото производство дружество.
Видно от изразената от страните воля, е налице заместване в дълг по смисъла на чл. 102
ЗЗД, при изричното съгласие на кредитора. В споразумението ясно са описани и останалите
неизпълнени (разплатени или незаплатени) СМР, за които ищецът се е задължил на
21.03.2018 г. и от отговорността за изпълнението от които по силата на споразумението се е
освободил. Видно от разпоредбите на същото тристранно споразумение, същото съдържа и
елементи на договор за цесия, по силата на който ищецът е прехвърлил на ответника
„Нивел“ ООД, при условията на чл. 2 и чл. 3, своето вземане за възнаграждение за
изпълнени СМР в размер на 18 689.40 лв., удържани като гаранция за точно изпълнение.
Доколкото в споразумението участва и кредиторът, прехвърлянето му е противопоставимо и
като титуляр на това вземане след 29.01.2019 г. се лигитимира само „Бормио“ ЕООД (с
настоящо наименование „Радоп инженеринг“ ООД), а не и ищецът в производството.
Не се спори, а се установява и от констативен протокол на (л. 39), неоспорен от
3
страните, че страните са постигнали съгласие относно съществуването на вземане за
неустойка по договора в размер на 25 000 лв., чието основание е чл. 35 от споразумението от
21.03.2018 г. Не се спори, а се установява и от двустранно подписани протокол № 6 и сметка
№ 22- 6 към него, че страните са описали количеството извършена и приета работа в периода
15.09.2018 г. - 26.11.2018 г., като същата е остойностена и е отразено приспадането на
сумата от 25 000 лв. за неустойка за забава, по отношение на размера на която страните
също са се съгласили. Посочените доказателства установяват и извършване и приемане на
СМР след крайния срок - 30.06.2018 година.
В показанията си свидетеля Я.,твърди, че възложените работи са извършени
след края на месец юни, като при изготвяне на констативния протокол през м. 12.2018 г. са
останали възложени, но неизпълнени СМР.
В показанията си свидетелят Ц. прави общи изводи, без конкретика във вида на
извършените дейности и тяхното приключване, а и не противоречат и на заявеното от св. Я..
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
С атакуваното решение № 260 580 от 06.04.2021 г., постановено по т.д. № 1
429/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, че съдът е
отхвърлил предявения от „Радоп-2000“ ЕООД срещу „Нивел“ ООД и „Монтеканал България
2“ ЕООД иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД за солидарно осъждане на
ответниците за заплащане на сумите от 18 689.40 лева и 25 000 лева, представляващи част от
дължимото възнаграждение за изпълнени работи - СМР, възложени по договор с ответника
„Нивел“ ООД, сключен на 21.03.2018 година, и удържани от ответника „Нивел“ ООД, както
следва: първата сума - като гаранция за добро изпълнение и на основание чл. 15, ал. 2 от
договора и втората сума - като неустойка за забавено изпълнение по чл. 35 от договора, като
неоснователен и е осъдил „Радоп-2000“ ЕООД да заплати на „Нивел“ ООД, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 2 900 лева - съдебни разноски, сторени в производството.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на подадената жалба съдът намира, че същата е процесуално
допустима, като подадена в установените срокове и от лице с представителна власт.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните в жалбата доводи за незаконосъобразност на решението са
свързани с твърденията, че съдът неправилно е възприел и интерпретирал фактическата
обстановка по отношение на крайния срок за изпълнение на поетите с договора задължения
от изпълнителя, както и са инвокирани твърдения за необоснованост на решението,
свързани с необсъждането на встъпването от страна на „Радоп инженеринг“ ЕООД и се
оспорва приетия размер на дължимата неустойка. Така релевираните доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът в настоящия си състав намира за
неоснователни, по следните съображения:
За да бъде успешно проведен иска с правно основание чл.266, ал.1, вр.чл.79
от,ал.1 от ЗЗД ищецът следва да установи по безспорен начин, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за изработка, че е изработил (изпълнил)
възложеното му с договора точно и в уговорените срокове, че извършената работа е приета
от ответника. В тежест на ответника е да ангажира доказателства от които се установява, че
4
е изпълнил задълженията си за заплащане на уговореното възнаграждение, както и да
докаже всички правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Спорен пред настоящата инстанция е извода на първоинстанционния съд по
отношение на крайния срок за изпълнение на поетите с договора задължения. Договорът
за изработка по чл. 258 ЗЗД е неформален договор, с който изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а тя - да заплати
възнаграждение. Видно от събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от
страните при възникване на облигационната връзка между ищеца и първия ответник същите
са постигнали съгласие „обема и сроковете на възложените рабоати да се посочат в
предварително изготвени от номинирания подизпълнител и одобрени от възложените
(„Монтеканал2“ ЕООД и главния изпълнител („Нивел“ ООД) оферта и количествено-
стойностна сметка, представляващи приложение №1, неразделна част от договора. По
делото са представени две оферти от ищеца, които имат характера на колричествено-
стойностни сметки, но липсват доказателства и твърдения, че същите са съгласувани и
одобрени от ответниците. В чл.6 от договора между страните, същите са уговорили, че
срокът за изпълнение и предаване на възложеното е съгласно линеиния календарен график
(приложение №3), като срокът се счита спазен, ако до крайната дата посочена в графика е
съставен констативен протокол за установяване на количеството и качеството на
договореното, в който не са констатирани никакви недостатъци, подлежащи на
отстраняване. Видно от приложения график, в т.32 на същият е посочен срока за изпълнение
на външвната дограма – 28.04.18 г. – 30.06.18 г. В представеният констативен протокол от
11.12.2018 г. е отразено, че възложената работа е приета със забележки ( липса на
уплътнения и част от дръжките), като страните са постигнали съгласие, че ищецът дължи
неустойка по чл.35 от договора, която е в размер от 25 000 лв. Тълкувайки логически и
систематично действителната обща на воля на страните отразена в чл. 6 и чл. 7, по реда на
чл. 20 ЗЗД, настоящият състав намира, че изводите на първоинстанционния съд по
отношение на крайния срок за изпълнение на поетите с договора задължения от ищеца е
30.06.2018 г. Този извод се налага с оглед технологичните особености на строителната
дейност. Съставеният и неоспорен от страните линеен график е план във времето за
последователността и продължителността на отделните строително-монтажни дейности. В
него се отразяват прогнозното времетраене на всяка строително-монтажна дейност.
Тълкуването на действителната воля на страните да обвържат срока за изпълнение на
задълженията по договора с този график, налага еднозначен и обоснован извод, че същите са
приели за краен срок за изпълнение именно отразената в линейния график крайна дата за
монтаж на външна дограма - 30.06.2018 г. С оглед на изложеното настоящият състав
споделя изводите на първоинстанционния съд, че за ищеца е възникнало задължението да
заплати уговорената неустойка за забавено изпълнение на задълженията по договора.
По отношение на направеното възражение относно размера на неустойката,
съдът в настоящия си състав намира същото за неоснователно. Видно от разпоредбата на
чл.35 от договора страните са постигнали съгласие за неустойка за забава в размер на 0.1%
5
на ден върху стойността на забавените строително-монтажни дейности, но не повече от 10%
от тази стойност. С подписаният конставен протокол за приемането на изпълнените работи,
същите са постигнали съгласие относно размера на дължимата неустойка, като по този
начин са предоговорили размера на дължимата неустойка, като са посочили конкретен
размер на същата, с които размер ищецът се е съгласил. С оглед на изложеното, настоящият
състав намира, че инвокираните доводи в тази насока са неоснователни.
По отношение на наведеният довод за необсъждане на встъпването на „Радоп
инженеринг“ ООД съдът в настоящия си състав намира, че същите са неоснователни и не се
подкрепят от доказателствата по делото. Безспорно в допълнителната искова молба вх.№
298 285 от 04.12.20 г. ищецът е подал молба за встъпване на основание чл.215 от ГПК от
„Радоп инженеринг“ ООД. Видно от резолюцията на първоинстанционния съд от 07.12.20 г.,
същият е оставил без уважение искането за встъпване по чл.215 от ГПК. С оглед на
изложеното, настоящият състав намира, че по делото не е конституиран в качеството на
страна „Радоп инженеринг“ ООД, които е заместил в задълженията по договора ищеца в
настоящето производство, както и на когото са прехвърлени правата по отношение на
дължимите и удържани гаранционни суми ( чл.2, ал.3 от тристранното споразумение).
Прехвърлянето на вземания и задължения е уредено в нормите на чл. 99 - 102
ЗЗД. По силата на уговорка между страните по едно облигационно отношение кредиторът
прехвърля вземането си и новият кредитор разполага с правото да го събере от длъжника.
Законът предвижда и прехвърлимост на задължения чрез встъпване или заместване в дълг.
Общото между тази правни институти е промяната в субектите на облигационното
отношение. Правната доктрина допуска прехвърляне не само на вземания, но и на права по
договор чрез цесия, както и прехвърляне на правоотношение, при което се съчетават
правилата на цесията и на заместването в дълг.
По изложените съображения съдът, в настоящия си състав намира, че
атакуваното решение е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на направените изявления за разноски, съдът намира, че такива се дължат на
въззиваемата страна „Нивел“ ООД, поради което въззивника следва да бъде осъден да
заплати сумата от 1500 лв., представляваща разноски за един адвокат пред настоящата
инстанция.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 580 от 06.04.2021 г., постановено по т.д. № 1 429/20 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „Радоп-2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ярослав Вешин“, бл. 16, вх. Г, ап. 5 да заплати на „Нивел”
ООД, ЕИК ********* сумата от 1 500(хиляда петстотин) лв., представляваща разноски за
един адвокат пред настоящата инстанция, на основание чл.78 от ГПК.
6
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните, пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7