Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

 

                                  №

 

                               град Свиленград, 08.06.2020 година

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар Ренета Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 132 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

                                   

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 1574/2019 от 22.01.2020 година на Заместник-Директора на Териториална дирекция Южна морска, в частта, с която на Д.М.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Н.П., за нарушение на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 9 370.40 лв. (пункт ІІ).

В останалата си част по пункт І и по пункт ІІІ НП не е обжалвано и е влязло в сила.

Жалбоподателят Д.М.Г. моли за отмяна на обжалвания акт в посочената част, тъй като счита същия за неправилен, незаконосъобразен, постановен при неправилно установена фактическа обстановка и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че не бил извършил нарушението – процесните стоки били натоварени в автомобила след напущане на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Д.Г., не се явява. За него се явява адвокат Н.П., който пледира за отмяна на обжалвания акт в частта му по пункт ІІ, тъй като фактическата обстановка, описана в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) не кореспондирала на установената по делото, не били установени щети по последната бариера при напущане на МП, липсвали записите от охранителните камери, неправомерно митническите служители напуснали територията на МП и преследвали жалбоподателя, процесните стоки били натоварени в автомобила след напущане на МП и т.н. Сочи, че Съдът не следвало да кредитира показанията на митническите и полицейските служители, тъй като били в противоречие по между си. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.

   В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –Заместник-Директорът на Териториална дирекция Южна морска, редовно призовани на посочения съдебен адрес, изпращат представител – Старши юрисконсулт Галина Попова, която сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските. 

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 30.07.2019 година, около 22.00 часа на МП „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, на път от Република Турция за Република България пристига моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Шаран” с държавен регистрационен номер Х 37 55 КР, управляван от българския гражданин – жалбоподателя Д.М.Г. и собственост на Кирил Ангелов Димов. В автомобила пътува и лицето Мариана Кирилова Гълъбова.

Преди започване на митническата проверка всички пътуващи в автомобила, включително жалбоподателят, са поканени устно от митническия служител – свидетелят М.Д.С., да декларират носените от тях вещи, стоки и валутни ценности. Никой не декларира нищо.

Автомобилът е насочен към гаража на посоченото трасе за извършване на митническа проверка. Тръгва към гаража, но в последствие се отклонява и жалбоподателят се насочва към изхода на МП в посока България и го напуща.

Свидетелят М.С. търси съдействие от полицейските органи (по-точно от свидетеля Г.Н. Георгиев – служител на Главна дирекция „Гранична полиция”) автомобилът да бъде върнат на МП „Капитан Андреево” за извършване на митническата проверка, като го уведомява устно за случилото се. Междувременно съобщава на колегите си Я.И.Я. и Ф.Л.Н. за отклонилия се от проверка лек автомобил. Последните двама незабавно предприемат действия по издирване на автомобила, откриват го на бензиностанция „Лукойл” (първата бензиностанция след излизане от МП, находяща се на около 1 - 2 км разстояние и на около 1 до 4 минути пътуване с МПС спрямо изхода на МП), където е спрян за проверка от свидетелите Т.Р.Т. и Т.Б.В. и го връщат на МП „Капитан Андреево”, преди още свидетелят Г.Н. Георгиев да предприеме някакви действия за издирването на автомобила.   

На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ е извършената митническа проверка на автомобила в гаража на посоченото трасе, при която в естествените (фабричните) кухини под тапицерията на автомобила са открити укрити недекларирани цигари марка „ММ класик слимс” – 901 кутии, всички без български акцизен бандерол, поставени в черни найлонови чанти (торби). Установява се че са на жалбоподателя предвид изявлението му в тази насока и липсата на възражения от другото пътуващо в автомобила лице. Освен това са открити и обувки – 432 чифта, чанти – 217 броя, панталони – 104 броя и препарати за растителна защита – 158 литра и 102 кг.

Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 1793 от 30.07.2019 година.

На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано Писмено обяснение, в което сочи, че стоката е натоварена в Истанбул, като не присъствал през цялото време на товаренето и не знаел че е различна спрямо тази, за която бил информиран.

На основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя е съставен и връчен лично АУАН № 1564/31.07.2019 година, в който жалбоподателят не посочва възражения против констатациите в Акта.

Описаните по–горе цигари са иззети с Разписка № 0159542 от дата 31.07.2019 година.

С Приемателно–предавателен протокол от дата 31.07.2019 година, цигарите са предадени на отговорно пазене в склад на Териториална дирекция Южна морска.

         Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Определена е митническата стойност на стоките – предмет на нарушението в общ размер на 4 685.20 лв. съгласно чл. 29, ал. 4, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).

На 13.08.2019 година жалбоподателят депозира Молба, в която сочи че действителната обстановка е различна от тази, посочена в АУАН.

Във връзка с постъпилата Молба е изготвено Становище от юрисконсулт на АНО, в което е посочено, че наведените в Молбата доводи са неоснователни.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска издава процесното НП № 1574/2019 на 22.01.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 31.01.2020 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване и на името на получателя му, а именно че е получено лично от жалбоподателя. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, тъй като е превозил стоки, за които се дължи акциз през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 9 370.40 лв. (минималния размер от 200 % от продажната цена на недекларираната стока).

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година, Заместник-Директорите на Териториалните дирекции имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ. Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП е видно от Заповед № 7811 от 29.11.2019 година. Т.е. Заместник-Директорът на Териториална дирекция Южна морска се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 03.06.2020 година свидетели М.Д.С., С.Т.В., Ф.Л.Н., Г.Н. Георгиев, Т.Р.Т. и Т.Б.В.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на М.Д.С. и С.Т.В., Ф.Л.Н., Г.Н. Георгиев, Т.Р.Т. и Т.Б.В., които са последователни, без вътрешни противоречия, взаимно допълващи се и логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява  посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира превратно или недостоверно да пресъздават обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия, от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Основания за критика по отношение на показанията на първите трима от посочените свидетели – митнически служители, не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че актосъставителят е и свидетел, извършил проверката и установил нарушението, и независимо от това, че лицето е в служебно правоотношение с АНО, това не го прави заинтересувано лице, тъй като в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН (в този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова). Ето защо, според Съда показанията на посочените свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че жалбоподателят Г. е превозил стоки, за които се дължи акциз през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

Следва да се посочи, че действително има известни несъответствия между показанията на разпитаните по делото свидетели, които по никакъв начин не променят извода на Съда за доказаност на деянието и дееца. Тези несъответствия, за които говори и адвокат П., Съдът намира, че се дължат на отдалечеността във времето на събитието, за което лицата свидетелстват и е нормално някои факти от случилото се да избледнеят в съзнанието им, респ. да бъдат забравени или смесени с други идентични случаи.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Предвид горното Съдът не дава вяра на изложеното от жалбоподателя, че е превозваните от него цигари – предмет на настоящото производство, са натоварени след напущане на МП „Капитан Андреево”, поради следните съображения: лицето около 10 минути след напущане на МП е установено, че е на бензиностанция „Лукойл”, която се намира на около 1 - 2 км от изхода на пункта, което разстояние се минава с автомобил за около от 1 до 4 минути и след около 15 минути колата е била върната на МП. Не е възможно за около 5 до 9 минути да се натовари стоката, открита от митническите органи при физическата проверка, тъй като артикулите са разнообразни и количествата са големи. Отделно от това стана ясно, че лицето е получило Информационен лист след проверката, извършена след връщането му на МП. Ако твърденията на лицето бяха верни и е бил проверен и е имал разрешение да продължи пътя си, то е следвало да му е бил издаден Информационен лист, съпроводен с печат на митнически служител (съгласно показанията на свидетелите – митнически служители), което явно не е така. На следващо място следва да се посочи, че процесните цигари са били старателно укрити в естествени кухини под тапицерията на автомобила, което също изисква време и то доста повече от 5 до 9 минути (съгласно изложеното по-горе), респ. 25 – 30 минути (съгласно твърденията на жалбоподателя). Изложеното от жалбоподателя звучи нелогично и предвид факта, че както сам е посочил в Личното си обяснения има явно някакви здравословни физически проблеми, което прави практически невъзможно да натовари цялата открита недекларирана стоката в автомобила и то за толкова кратко време. Отделно от това следва да се отчете и факта, че изложената в Жалбата версия Съдът намира за съставена в опит за изграждане на защитна такава от жалбоподателя. В подкрепа на изложеното е и факта, че тази версия се сътворява чак в Жалбата, въпреки че е била налице възможност да се посочи още в административната фаза – например в Личното обяснение, в съответната графа от АУАН, касаеща възражения, в 3-дневния срок за Възражение, което не е сторено. Непосочването на версията и изпущането на всички възможни моменти за посочването й в административната фаза на производството, звучи нелогично и неоправдано от житейска гледна точка.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, изложени в съдебно заседание и касаещи липсата на щети по бариерата, тъй като както свидетелите – митнически служители, посочиха че въпросната бариера в някои дни с натоварен трафик, какъвто е бил 30.07.2019 година, остава вдигната с оглед по-бързото придвижване на МПС и пътници и за да не се получават задръствания; действително записите от охранителните камери са били унищожени, което не променя горните изводи на Съда, тъй като Молбата, за която говори адвокат П. (, приложена в АНП) в пледоарията си е оставена без уважение и няма основание поради което да не се унищожат записите; фактът че митническите служители извън правомощията си са предприели действия по отношение на отклонилия се от проверка лек автомобил по никакъв начин не променя горните изводи на Съда, тъй като в случая по безспорен и категоричен начин е доказано инкриминираното нарушение.      

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

 

        ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

 

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата на депозиране на Жалбата в Регистратурата на Районен съд - Свиленград), от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

 

             ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН   

 

        Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията, наведени в посочената по-горе Молба, депозирана от жалбоподателя, и събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства - изготвено е било Становище от 03.09.2019 година от Старши юрисконсулт Галина Попова относно съставения АУАН, в което е посочено, че наведените доводи са неоснователни. Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова. Независимо от изложеното АНО изрично в НП е посочил, че оставя без уважение депозираната от жалбоподателя Молба.

Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние  е идентично, като изрично е посочено че на визираните в тези два акта дата и място, жалбоподателят е превозил стоки, за които се дължи акциз през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 3 от ЗМ, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена.

   Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 31.07.2019 година актосъставителят М.Д.С. е заемал длъжността „Инспектор” в Териториална дирекция Южна морска към Агенция „Митници””, т.е. бил е митнически орган. В тази насока е и изявлението на свидетеля С., направено в открито съдебно заседание, проведено на 03.06.2020 година. Лицето, подписало НП – Йосиф И. Адвокатов, заема към момента на издаването му длъжността „Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска” и деянието е извършено в зоната на отговорност на Териториална дирекция Южна морска.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП в атакуваната част не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

 

 ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

 

      Стойността на стоката, предмет на процесното митническо нарушение, тъй като представлява тютюнево изделие - цигари, по правилото на чл. 233, ал. 3 от ЗМ се формира и е равна на тяхната продажна цена. Същата е определена от митническите органи в размер на сумата 4 685.20 лв. - общо за цялото количество, според представеното Становище, в което е материализирано това заключение, ведно с Искане с рег.№ 32-230131/07.08.2019 година. Оценяването на предмета на нарушението е извършено от Комисия от митнически служители, в състав трима членове, специално назначена със Заповед № ЗТД-1000-257/18.04.2019 година, изменена и допълнена със Заповед № ЗТД-1000-329/30.05.2019 година, двете на С.Д. Директор на Териториална дирекция Южна морска, издадени във връзка със Заповед № ЗАМ-632/11.04.2019 година на Директора на Агенция „Митници”. От съдържанието на цитираното Становище, се установява, че продажната цена е определена от Митницата, на основание чл. 29, ал. 4, т. 1 от ЗАДС, тъй като за процесните тютюневи изделия има регистрирана продажна цена. Съдът констатира, че посочената официална цена за конкретната процесна търговска марка цигари, регистрирана в Публичния регистър на цените на тютюневите изделия, воден в Агенция „Митници” от 07.08.2017 година, а преди това до 06.08.2017 година воден от Министерството на финансите, съгласно чл. 6 от Наредба за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, е налична и установена – цигари „ММ класик слимс” – 5.20 лв. от 20 къса. Съобразно така посочената единична продажна цена за процесната марка и съобразно количеството кутии в резултат на математическо пресмятане митническите органи са получили и определили сборно сумата в размер на 4 685.20 лв., формираща общата продажна цена на същите. В този смисъл, цената твърдяна от органа е определена въз основа на официални документи и данни, ноторно известни и публично достъпни. Последните не се оспорват от жалбоподателя и при липса на обратни или други доказателства, събрани в хода на настоящото производство, установяващи друга различна продажна цена в т.ч. и доказване на такива на придобиване (покупно-продажна цена), Съдът извърши единствено служебно справка в Публичния регистър относно цената на процесното тютюнево изделие, воден от 07.08.2017 година от Агенция „Митници”, достъпен на интернет-страницата на Агенция „Митници”. Поради това, не се намериха основания да не бъде приета така посочената от АНО, за правилно и законосъобразно определена, съгласно § 1, т. 34 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, както и на правните норми от приложимия специален нормативен акт - ЗАДС - чл. 29, ал. 4, т. 1, с оглед вида на стоките - акцизни, при обявена, т.е. официално регистрирана продажна цена в Публичния регистър на Агенция „Митници” за цената на тютюневото изделие.

Съгласно чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, който превози през държавната граница стоки, за които се дължи акциз без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за контрол на митническите пунктове, чийто служители не са на самата държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на Република България.

       От показанията на свидетелите М.Д.С. и С.Т.В. (митническите служители, осъществили митническия контрол и последвалата митническа проверка), по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че на 30.07.2019 година при влизането си в Република България, през ГКПП „Капитан Андреево”, идвайки от Република Турция, жалбоподателят е носел, т.е. фактически е превозил през държавната граница стоки с търговски характер, за които се дължи акциз, а именно процесните цигари. Същите, установи се, той не е обявил и декларирал в момента на преминаване през митническия контрол, нито устно, нито писмено. Точно обратното, цигарите са били скрити в естествени кухини под тапицерията на автомобила, който е управлявал – место, изяснено конкретно в свидетелските показания, като реалното им наличие там и разкриването им е последващо, в резултат на действията на контролните органи и извършената от тях митническа - физическа проверка. А последното фактическо обстоятелство е категорична индиция за липса на изискуемото знание от страна на митническите органи за внасянето на тези стоки на митническата територия на страната. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от негова страна на носените тютюневи изделия, който също е несъмнено и пряко доказан от гласните доказателства (показанията на свидетеля М.С.), субсумира и липсата на дадено надлежно разрешение от този компетентен орган, последица именно поради отсъствието на знание у него за тези стоки, въвеждани на митническата територия на Република България. Разпитаните по делото свидетели М.С. и С.В. са формирали непосредствени възприятия относно разкриването на цигарите и намирането им укрити, по начин - гореуказан, тяхното количество, уточняват точното им местоположение и начина на укриването им. Иначе казано, въз основа на тези гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко доказан е фактът на реалното наличие на процесните тютюневи изделия в държане и фактическата власт на жалбоподателя при преминаването на държавната граница, с което е реализирано и тяхното превозване през нея, но без знанието и разрешението на митническите органи. Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от състава митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ. излизащи/износ от митническата територия на Република България. Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние от жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия състав на нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ (т.нар. митническа контрабанда) и то в довършена изпълнителна форма, а от фактическа страна изразило се в превозване през държавната граница, при влизане в страната, на стоки, за които се дължи акциз, по вид конкретно - цигари, без знанието и разрешението на митническите органи. За съставомерността на последното, достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен контрол. А с оглед изпълнителното деянието и неговото реализиране, в случаи на внос/влизане в страната, правно значим е обективният факт на фактическото пресичане на държавната граница и на митническата територия, с навлизането на която и наличието на стоките там/на нея, деянието се счита за довършено. Направените правни изводи се налагат предвид установеното правно задължение във връзка с преминаването на митнически контрол, като действащо е задължението за деклариране на стоки, както въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Субект на това задължение, несъмнено и няма спор, е бил и жалбоподателят, възникнало за него още в момента на влизането му в страната и започването на формалностите по митнически контрол, но същото той не е изпълнил, както безспорно се установи от свидетелските показания. От друга страна и самият факт на укриването на стоките в естествените кухини под тапицерията на автомобила, който е управлявал е категорична индиция за незнанието от страна на митническите органи, т.к. тази информация е била укрита от тях. Ето защо, след като пътникът – жалбоподателят Г., влизайки в страна не е изпълнил задължението си, във връзка с преминаването през митнически контрол и не е декларирал носените от него акцизни стоки - тютюневи изделия, каквито реално са открити едва при последваща физическа митническа проверка, безспорно с това си бездействие той е консумирал от обективна страна квалифицирания състав на административно нарушение по чл. 233, ал. 3 от ЗМ, с изпълнително деяние – „превозва”, дефинирано в основната хипотеза на ал. 1 на същата норма, чийто предмет са стоки, за които се дължи акциз - цигари. Следва да се отбележи, с оглед конкретното количество тютюневи изделия - общо 901 броя кутии цигари, внасяни в страната от трета Държава (извън ЕС) надлежното за тях деклариране е писменото, по аргумент за обратното от чл. 225 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, с директно действие за вътрешното ни законодателство, след присъединяването на Република България към ЕС, вр.чл. 66, ал.1 от ЗМ. Но такова, не се доказа да е направено от жалбоподателя, нещо повече, той дори не обявява устно тези факти - за носени стоки, още по-малко от конкретния вид. Задължението за обявяване е възложено на лицето, което пресича държавната граница и в чиято фактическа власт се намират вещите, подлежащи на деклариране. Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на митническите органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това лице е било приканено от митническия служител да декларира намиращите се във фактическата му власт и пренасяни стоки. В случая доказан е и квалифициращият признак на нарушението, с оглед вида и естеството на пренесените стоки - цигари, които по родов признак, имат особеното качество на тютюнево изделие, по смисъла на легалната дефиниция на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия - § 1, т. 4, б. „а” от ДР, а като такива представляват и акцизна стока, т.е. за която се дължи акциз, на основание чл. 4, т. 1, вр.чл. 2, т. 2 и чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Съобразно видът им и тяхното бройно количество - 901 броя кутии цигари, установено по делото като предмет на процесното нарушение, същите надвишават многократно допустимите нормативно установените прагове за безмитен внос, предвидени в чл. 51а, ал. 4, т. 1, предложение второ от ППЗДДС, вр.чл. 58, ал. 7 от ЗДДС (40 броя цигари), като едно от възможните условия за освобождаване от плащане на акциз, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗАДС. Последно сочи и търговски характер, доколкото изключено е предназначение за лични и семейни нужди или подарък. След като е така, извършеното от жалбоподателя деяние, изразяващо се в превозване на цигари, покрива по обективните си признаци - изцяло квалифицирания фактически състав на митническо нарушение по ал. 3 на чл. 233 от ЗМ. Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото доказателства е и правният извод за неговото авторство - в лицето на жалбоподателя Г.. Последният е лицето, подписало Разписката за задържането на същите и предвид факта, че цигарите са открити в естествени кухини под тапицерията на автомобила, който е управлявал, липсва каквото и да е основание да се изключи държането им от негова страна към момента на пресичането на границата и влизането му в Република България. Изпълнителното деяние на превозването, като една от съставомерните формите на нарушението митническа контрабанда, се свърза с фактическото въвеждане на стоките - в случая цигари, на митническата територия на страната от влизащото в нея лице, което ги държи, а по този начин и ги превозва, като последното не изисква непременно непрекъснато чисто физическо притежание/държане в своя фактическа власт. Последното е установено по делото, наред и с другия изискуем признак - укриването на информация за тези стоки от митническите органи, субсумиращо липсата на знание и дадено разрешение от последните за тяхното внасяне - въвеждане в страната, както вече се посочи. Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.

       Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –  извършено е виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от факта на укриването на тютюневите изделия. Т.е.  жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните последици - укриването на информация от митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на носените стоки, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят е бездействал при митническия контрол. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е било известно, от една страна с оглед публичното им оповестяване - обявени публично, на указателни табели и на няколко езика, включително български език, с местоположение изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници, според създадената инфраструктура на ГКПП „Капитан Андреево” и предвид факта, че това е ноторно известно, както и местоживеенето му в страна от ЕС и предвид факта, че е преминавал през границата на страната (по думите на свидетеля М.С.). Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

       В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние - превозва. До същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде споделен. В допълнение към вече изложените съображения, необходимо е да се разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните форми на контрабанда – превозва и пренася, въздигнати в самостоятелен фактически състав съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 3 от ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било невъзможно или пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен превоз на товари, респ.Договор за превоз. Само по себе си фактическото обстоятелство за пътуване с МПС и управлението му от нарушителя, респ. намиране на цигарите в това МПС, не обосновава изпълнително деяние във форма - превозва, за осъществяване на митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя по обективните си характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние - превозил/превозва, следователно и приетата от АНО правна квалификация е правилната, както досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ.

Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет – цигари.

Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто извършване, чийто предмет -цигари, те и акцизна стока, в количеството си - 901 броя кутии фактически многократно надвишава минималното допустимото за необлагаем внос - освободен от митни сборове - акциз и ДДС, както и начинът на превозването им, следва да се отчитат за завишаващи обществената опасност на конкретното нарушение. В тази насока, като релевантен аргумент отчита се и се цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия контрол - в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняваните публични, фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9  от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.

Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.

 

ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

Съгласно чл. 233, ал. 3 от ЗМ за митническа контрабанда на тютюневи изделия на виновните лица се налага „Глоба” в размер от 200 % до 250 % от продажната цена на недекларираните стоки.

        Административното наказание по пункт ІІ от обжалваното НП е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 200 % от продажната цена на недекларираните стоки съобразно Становището на митническите органи, приложено в АНП. Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с  разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи такива. Като очевидно отчетени са конкретно количество на контрабандно пренесените стоки – значително, което обстоятелство безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като смекчаващи вината обстоятелства, извън това за превозването на стоките да не е бил използван тайник или друг специален начин, се установиха липсата на данни в кориците на делото за други нарушения, за които има влезли в сила НП и младата възраст на жалбоподателя. Предвид така установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите такива, поради което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на извършеното е индивидуализиране на наказанието в минимален размер, в който именно е и наложената Глоба – формирана от 200% от продажната стойност на стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка относно режима на индивидуализация е правилен относно процентното отношение на наложеното административно наказание.

Административното наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 9 370.40 лв. съгласно Становището на митническите органи, приложено в АНП. Така наложеното с обжалваното НП наказание в пункт ІІ, Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.     

По разноските:

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 200 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита и съдействие и от страна на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли Жалбата, подателят на Жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. От изложеното следва, че в полза на АНО действително следва да бъдат присъдени разноски за юрсконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.

Т.е. основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е справедливо. 

Сумата следва да се присъди в полза на Агенция „Митници” в качеството й на юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”, в чиято структура се намира издателят на потвърденото в обжалваната част НП.  

С оглед изхода на делото не следва в полза на жалбоподателя да се присъждат разноски.                    

По отношение на Решението в частта за разноските жалбоподателят и АНО не могат да искат изменение, тъй като по делото не бяха представени Списъци на разноските от тяхна страна.

По делото се констатираха разноски за пътни на свидетели в общ размер на 93 лв., платени от бюджетните средства на Районен съд – Свиленград. НП следва да бъде потвърдено в обжалваната част по пункт ІІ, като при този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК по силата на препращането на чл. 84 от ЗАНН, Съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати изцяло направените по делото разноски, платими по Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Свиленград, както и държавна такса в размер на 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.

       Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                    Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 1574/2019 от 22.01.2020 година на Заместник-Директора на Териториална дирекция Южна морска, в частта, с която на Д.М.Г. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 9 370.40 лв. (пункт ІІ).

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА Д.М.Г. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Митници” с адрес: град София, ул.„Г. Сава Раковски” № 47, сумата от 80 лв., представляваща направените разноските по настоящото производството за юрисконсултско възнаграждение. 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.М.Г. с ЕГН ********** ***, за присъждане на разноски по делото.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, ОСЪЖДА Д.М.Г. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ по Бюджета на съдебната власт направените разноски в размер на 93 лв. (деветдесет и три лева), представляващи такива за пътни разходи на свидетели, вносими по сметка на Районен съд – Свиленград, както и държавна такса в размер на 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на Изпълнителен лист.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

                                                                               (Кремена Стамболиева)