РЕШЕНИЕ
№ 1285
гр. Варна, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Лазар К. Василев
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Гражданско дело №
20213110104904 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от ИЛ. Л. Ц.,
ЕГН **********, срещу СН. Г. М., ЕГН **********, и ВЛ. С. М., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим
имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР,
одобрени със Заповед № **** г. на ИД на АГКК, с административен адрес:
град ***, Район ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с площ от 66,25 кв.м., състоящ се от: две стаи, дневна и кухня -
бокс и други сервизни помещения, без посочени съседи по нотариален акт и
при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж - *** и
***, под обекта - няма, над обекта -****, ведно с Изба без номер и площ по
предходен документ за собственост, а по данъчна оценка с площ от 6,26 кв.м.,
както и 1,1307% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо
поземлен имот с идентификатор ***, при квоти: ХА за ИЛ. Л. Ц. и % за СН.
1
Г. М. и ВЛ. С. М. в режим на СИО.
Ищцата твърди, че е наследник на своя дядо ***, починал на *** г., по
заместване на баща си ***, починал на *** г., като *** и съпругата му *** са
придобили в режим на СИО процесния недвижим имот по силата на ЗПИНМ,
за което бил съставен Нотариален акт № *** г., том ***, дело № *** г.
Сочи, че с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт
№ ***, том ***, рег. № *** дело № *** г. от *** г. на Нотариус *** продали
процесния имот на ответницата СН. Г. М., която към датата на сключване на
договора била в граждански брак с ответника ВЛ. С. М..
Заявява, че с влязло в сила Решение № ** г. по гр.д. № *** г. по описа
на Районен съд - *** договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт № ***, дело № *** г. от *** г. на Нотариус ***, е прогласен
за относително недействителен по отношение на ищцата ИЛ. Л. Ц., до
размера на наследствената й квота от наследството на ***, починал на ***г., а
именно: само за 1/4 идеална част.
С оглед на изложените съображения и доколкото е невъзможно
извършването на доброволна делба между страните, ищцата предявява
исковата си претенция.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с
който изразяват становище за неоснователност на предявения иск.
Не се оспорват обстоятелствата, че *** и съпругата му *** са
придобили в режим на СИО процесния недвижим имот по силата на ЗПИНМ,
за което е съставен Нотариален акт № *** че ищцата ИЛ. Л. Ц. е наследник на
своя дядо ***; че с влязло в сила Решение № *** г. по гр.д. № *** г. по описа
на Районен съд *** договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален
акт № ***г. на Нотариус *** е прогласен за относително недействителен по
отношение на ищцата ИЛ. Л. Ц. до размера на наследствената й квота от
наследството на ***, починал на *** г., а именно: само за 1/4 идеална част.
Ответниците твърдят, че на 04.05.2009 г. *** съставил саморъчно
завещание, съгласно което завещал в полза на съпругата си ***
притежаваната от него ½ идеална част от процесния недвижим имот. Сочат,
че това обстоятелство е известно на ищцата, като саморъчното завещание
2
било депозирано за съхранение при нотариус.
Изложени са съображения, че изразената в завещанието воля на
наследодателя не следва да се счита дерогирана, доколкото извършеното с
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № **** на
Нотариус ***, разпореждане страда от порок, което обстоятелство е
установено с Решение № *** по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд - ***
В тази връзка намират, че процесният имот е останал в патримониума на
лицето, в чиято вреда е договаряно, поради което и завещанието е произвело
своето действие и ищцата не е съсобственик по отношение на имота.
По изложените съображения молят предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендират присъждане на сторените разноски по делото, като представят
списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното по делото съдебно заседание страните не са се явили и не
са били представлявани от процесуалните си представители.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното за установено от фактическа страна:
От представения по делото Нотариален акт № ***от *** г., том ** г. на
нотариус ***, се установява, че *** и съпругата му *** са придобили в
съпружеска имуществена общност недвижимия имот с изграждането му през
1969 г. по силата на ЗПИНМ, а именно апартамент № ** от сграда, находяща
се в кв. „**** в ляво от стълбището, вход Г.
От Нотариален акт № *** г. на нотариус *** се установява, че **,
действащ чрез пълномощника си СН. Г. М., и съпругата му ***са продали
процесния недвижим имот на СН. Г. М. за сумата от 10 000 лева, а данъчната
оценка на недвижимия имот е в размер на 34 088 лв.
С Решение № ***г. на Районен съд *** влязло в сила на 27.03.2017г.
сделката, обективирана в Нотариален акт № *** г. на нотариус ***, е
прогласена за относително недействително по отношение на ИЛ. Л. Ц., до
размера на наследствената й квота от наследството на ***, починал на
24.06.2011г., а именно само за ¼ идеални части от имота, поради договаряне
на пълномощника във вреда на представлявания, на основание чл. 42, ал. 2 от
3
ЗЗД.
От удостоверение за наследници № *** от ***г., издадено от Община
***, се установява, че ***е починал на ***., като негови наследници по закон
са съпругата му *** и дъщеря му ИЛ. Л. Ц..
От удостоверение от 03.06.2014г. е видно, че СН. Г. М. е в брачна
връзка с ВЛ. С. М., считано от 03.10.1982г.
Видно от Саморъчно завещание от 04.05.2009г., *** е завещал в полза
на съпругата си *** собствената си ½ идеална част от апартамент № 9 от
сграда, находяща се в кв. „*** етаж в ляво от стълбището, вход ***
Завещанието е подписано от завещателя и от двама свидетели: ***
При така установената фактическа обстановка по делото, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 34 от ЗС. По
аргумент от разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК, в първата фаза на делбата
следва да бъде установено дали заявеното от страните състояние на
съсобственост действително съществува, на какво основание, между кои лица
и какви са техните права от съсобствеността. Следователно основателността
на иска за делба е обусловена от наличието на възникнала на предвидено в
закона и твърдяно в исковата молба основание съсобственост върху имота –
предмет на делба, чието ликвидиране се цели чрез инициираното делбено
производство.
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорнo
и ненуждаещo се от доказване по делото e отделено обстоятелството, че *** и
съпругата му *** са придобили в режим на СИО процесния недвижим имот
по силата на ЗПИНМ, за което е съставен Нотариален акт ***че ищцата ИЛ.
Л. Ц. е наследник на своя дядо ***; че с влязло в сила Решение № *** г. по
гр.д. № *** г. по описа на Районен съд - *** договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт № *** г. на Нотариус *** е прогласен за
относително недействителен по отношение на ищцата ИЛ. Л. Ц. до размера на
наследствената й квота от наследството на ***, починал на *** г., а именно:
4
само за 1/4 идеална част.
Спорно между страните е обстоятелството, дали ищцата е собственик на
така посочената ¼ идеална част от процесното жилище, доколкото ответникът
е навел възражение, че по силата на саморъчно завещание, собствените
идеални части на праводателя на ищцата са преминали в патримониума на
съпругата му, считано от датата на смъртта на завещателя – 24.06.2011г., а
този завет не е отменен с обявената за недействителна разпоредителна сделка,
обективирана в Нотариален акт № **** г.
При така наведените твърдения от страните, ищцата е следвало да
докаже наличието на съсобственост между нея и ответниците, възникнала на
сочените основания и при сочените квоти, а ответниците е следвало да
установят фактите, на които основават правоизключващото си възражение, а
именно пораждане на транслативното действие на саморъчното завещание в
полза на ***
Настоящият състав на съда намира, че ищцата е установила в условията
на пълно и главно доказване наличието на съсобственост между нея и
ответниците, съсобственото им имущество, както и дяловете на всеки от тях в
имуществената общност. Видно от влязлото в сила съдебно Решение № ***
от 08.05.2015г. на Районен съд ***, атакуваната разпоредителна сделка от
22.06.2011 г. е била обявена за относително недействителна по отношение на
ИЛ. Л. Ц., до размера на наследствената й квота от наследството на ***,
починал на ***г., а именно само за ¼ идеални части от имота, поради
договаряне на пълномощника във вреда на представлявания, на основание чл.
42, ал. 2 от ЗЗД.
От доказателствата по делото се установи, че *** и съпругата му *** са
придобили процесното жилище в съпружеска имуществена общност, поради
което всеки от тях е притежавал по ½ идеална част от жилището. От
удостоверение за наследници на ***се установи, че негови наследници по
закон са съпругата му ** и дъщеря му *** Предвид това, след смъртта на ***
е станала собственик на ¾ идеални части от жилището, а останалата ¼ е
преминала в собственост на ищцата.
Тъй като разпоредителната сделка от 22.06.2011 г. е обявена за
относително недействителна само по отношение на И.Ц. и само по отношение
5
на ¼ идеални части от недвижимия имот, то следва да се приеме, че сделката
е породила вещноправния си ефект и собствеността върху ¾ идеални части от
апартамента е върху ответниците.
Предвид горното, ответниците и приобретатели по сделката СН. Г. М. и
ВЛ. С. М. са останали собственици на ¾ идеални части от процесното
жилище, по силата на договора за покупко-продажба, а ищцата е собственик
на ¼ идеални части от апартамента по наследяване от дядо си.
Доколкото ищцата е установила фактите и обстоятелствата, за които е
носила доказателствена тежест в процеса, то следва да бъде разгледано и
въведеното от ответниците правоизключващо възражение.
Ответниците твърдят, че ищцата не е собственик на сочените ¼ идеални
части от процесното жилище, тъй като въпреки обявяването на сделката за
недействителна е налице друго основание, което изключва нейните права, а
именно саморъчно завещание от 04.02.2009г., съставено от *** което
завещание поражда правното си действие и съответно лишава ищцата от
възможността да наследи праводателя си.
Съдът намира така въведеното възражение за неоснователно, по
следните съображения:
Нормата на чл. 41, ал. 1 от ЗН предвижда, че отчуждаването изцяло или
отчасти на една завещана вещ отменя завета относно това, което е отчуждено,
дори и когато отчуждението бъде унищожено по други причини, а не поради
порок в съгласието. При така предвидената законова разпоредба следва да се
приеме, че след като една вещ бъде завещана, но преди да почина завещателят
се разпореди с нея, заветът се отменя. Изключение от това правило е случаят,
в който разпореждането с вещта, след като тя е била завещана, бъде
унищожено поради липса на съгласие от прехвърлителя (завещателя).
Това е и тезата, която ответниците защитават в настоящия процес, а именно,
че завещанието не следва да бъде счетено за отменено, доколкото сделката е
призната за недействителна.
Както беше посочено по-горе, по делото безспорно се установи, че
разпоредителната сделка е прогласена за относително недействителна по
отношение на ищцата за притежаваните от нея ¼ идеални части от процесния
6
апартамент, като основанието на което е прогласена недействителността е чл.
40 от ЗЗД. Съгласно чл. 40 от ЗЗД ако се установи, че представителят и
лицето, с което той договаря, са се споразумеят във вреда на
представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. Тази
недействително предполага договаряне на представляващия и третото лице
във вреда на представлявания, тоест се касае за недобросъвестност от
страна на представляващия, а не липса на съгласие от страна на
представлявания. Доколкото не е налице мнимо представителство или
водене на чужда работа без пълномощие, то е налице воля за сключване на
сделка от страна на представлявания.
Липсата на съгласие е по-съществен порок, предвиден в нормата на чл.
26, ал. 2 от ЗЗД, който води до нищожност на сделката, а не до нейната
недействителност и в частност относителна такава. Съдът намира, че
прогласената в настоящия случай относителна недействителност няма
касателство към липсата на съгласие от страна на представлявания, за да е
налице изключението, предвидено в чл. 41, ал. 1 от ЗН.
Напротив, по делото се установи, че *** е упълномощил СН. Г. М. да го
представлява по прехвърлителната сделка, като я е упълномощил свободно да
се договаря с който намери за добре, включително и със себе си.
Отмяната на завещателните разпореждания е строго формален акт и
поради това не е достатъчно само изявена несъмнена воля на завещателя.
Необходимо е да е спазена предвидената форма в чл. 38 и чл. 39 ЗН -
отмяната да е извършена с ново завещание или с нотариален акт, или с
последващо завещание, в което се съдържат разпоредби, несъвместими със
старите – така Решение № 712 от 5.12.2003 г. на ВКС по гр. д. № 212/2003 г., I
г. о. В конкретния случай е налице разпоредителна сделка с имуществото,
предмет на завета, като последната е обективирана в нотариален акт по
смисъла на чл. 38 от ЗН. До сделката се е стигнало след като *** изрично е
упълномощил С.М. да го представлява пред нотариус като продаде
собствената му ½ идеална част от жилището. В последствие договорът е
прогласен за относително недействителен поради недобросъвестност от
страна на пълномощника, а не поради липса на съгласие от страна на
представлявания. Следва да се има предвид и факта, че относителната
недействителност е била прогласена по инициатива на наследницата на
7
представлявания и след неговата смърт. Не е ясно дали сделката, сключена
при тези условия, би била атакувана от *** ако той не беше починал,
доколкото същият е упълномощил С.М. да се договаря с когото намери за
добри и за цена, каквато намери за добре.
Изложеното по-горе води до извода, че е налице промяна във волята на
*** да завещае собствените си ½ идеални части от жилището на съпругата си,
като тази промяна във волята е довела до упълномощаването на *** М. и до
сключване на договор за покупко-продажба. Промяната във волята се
установява по недвусмислен начин от доказателствата по делото, поради
което и съдът счита, че заветът е отменен на основание чл. 41 от ЗН,
респективно завещанието не е породило правните си последици, поради което
след смъртта му, по отношение на собствените му идеални части от
процесното жилище, *** е бил наследен от наследниците си по закон и при
наследствените дялове, предвидени в ЗН.
Предвид изложеното, предявеният иск се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен, като процесният недвижим имот бъде допуснат
до съдебна делба, при съделители и квоти, посочени в исковата молба.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, разноските в делбеното
производство подлежат на възлагане с решението по извършване на делбата,
поради което такива не следва да се присъждат в настоящата фаза на процеса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА до делба САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК, съгласно
схема, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. *** с
административен адрес: гр. ***, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, с площ от 66.25 /шестдесет и шест цяло и двадесет и
пет стотни/ кв. метра, състоящ се от: две стаи, дневна и кухня-бокс и други
8
сервизни помещения, без посочени съседи по нотариален акт и при съседни
самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж: *** и *** под
обекта: няма и над обекта: ***, стар идентификатор: няма, ведно с ИЗБА, без
посочен номер и площ по предходен документ за собственост, а по данъчна
оценка с площ от 6,26 /шест цяло и двадесет и шест стотни ю/ кв. метра,
както и 1,1307% идеални части от общите части на сградата /сграда № 1/ и от
правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата,
съставляващо поземлен имот с идентификатор № ***, при следните квоти:
1/4 ид.ч. за ИЛ. Л. Ц. и 3/4 ид.ч. за СН. Г. М. и ВЛ. С. М., в режим на
СИО.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9