№ 50
гр. Кърджали, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Деян Г. Събев
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20215100500116 по описа за 2021 година
С решение № 50/24.05.2021 г., постановено по гр.д. № 76/2020 г. по
описа на Районен съд – Ардино, е осъдена С. Р. Т. от гр. А. да заплати на „Н.
**“ Е., гр. А. сумата в размер на 11 466.95 лв., от които главница 10276.58
лева, законна лихва върху главницата в размер на 1190.37 лв. за периода
30.03.2019 г. до датата на подаване на исковата молба 19.05.2020 г., както и
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба 19.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението С. Р.
Т. е осъдена да заплати на „Н. **“ Е., гр. А. сумата в размер на 2559.00 лева,
представляваща разноски.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от С. Р. Т. чрез
представител по пълномощие. Решението се обжалва като неправилно,
постановено при съществени нарушения на материалния закон и
процесуалните правила, и като необосновано. Сочи се, че изводите на
първоинстанционния съд противоречат на събраните по делото доказателства
и действителното фактическо положение между страните, което е довело до
неправилно приложение на материалния закон. Излагат се съображения. Сочи
се, че в настоящия казус не е доказано наличието на неотчетност на МОЛ с
неустановен характер, т.е. наличието на липса, тъй като са установени лицата,
1
които са пазарували на вересия и сумите, които дължат, като самите те
признавали тези суми и имало подписани разписки от тях за дължимите суми.
Доказано било по безспорен начин, че пазаруването на вересия от ромите е
ставало със знанието и разрешението на търговския директор на ищеца „Н.
**“ Е. С. А. А.. По изложените съображения жалбодателката моли въззивния
съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното такова и да реши
делото по същество, като отхвърли изцяло предявения иск като
неоснователен и недоказан, или да върне делото за разглеждане от друг
съдебен състав, ако приеме, че при постановяване на обжалваното решението
са допуснати груби процесуални нарушения. Моли да й бъдат присъдени
направените деловодни разноски в двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна „Н. **“ Е., гр. А.,
чрез представител по пълномощие е подаден отговор на въззивната жалба, с
който същата се оспорва като неоснователна. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбодателката С. Р. Т. лично и чрез представител
по пълномощие поддържа въззивната жалба. Представя списък на разноските
по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „Н. **“ Е., гр. А., представлявана от пълномощник в
съдебно заседание, оспорва въззивната жалба по изложените в отговора на
същата съображения. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във
въззивната жалба, приема следното:
При извършената служебно проверка съгласно чл. 269 ГПК на
обжалваното изцяло решение, въззивният съд констатира, че същото е
валидно и допустимо, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Предявен за разглеждане е осъдителен иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ във
вр. с чл. 211 КТ във вр. с чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответницата по иска и
настояща жалбоподателка да заплати на ищеца сумата в размер на 11466.95
лв., от които главница – 10 276.58 лева, представляваща стойността на
причинената липса от продажба на стоково-материални ценности в
качеството й на материално отговорно лице – продавач-консултант в магазин
2
- с. Е., общ. А., собственост на „Н. **“ Е. и неотчетени пари в касата на
дружеството, ведно със законната (мораторна) лихва върху главницата в
размер на 1190.37 лв. за периода 30.03.2019 г. до датата на подаване на
исковата молба 19.05.2020 г., както и законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба 19.05.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Няма спор по делото, че жалбодателката С. Р. Т. е работела като
продавач-консултант в магазин – с. Е., собственост на „Н. **“ Е. по трудов
договор от 23.05.2014 г. до прекратяването му по взаимно съгласие на
страните на 01.04.2019 г. Съгласно връчената й длъжностна характеристика,
при изпълнение на задълженията си, е носела отговорност за установена
липса на стоки, материална отговорност във връзка с опазването на
поверените й стоки, отчетническа отговорност във връзка с поверените й
парични и материални ценности, като отчетността й е била пред
ръководството на дружеството. Не е спорно и обстоятелството, че на
29.03.2019 г., съгласно 3аповед № 2/28.03.2019 г. на изп. директор на
дружеството, е извършена инвентаризация на магазин – с. Е., общ. А. от
назначена със заповедта комисия, на която е било възложена проверка на
всички материални ценности, които се намират в магазина към деня на
инвентаризацията.
С обясненията си, дадени по реда на чл. 176 ГПК пред
първоинстанционния съд, едноличният собственик на „Н. **“ Е. С. К. отрича
в търговските обекти на дружеството да има практика за продажба на стоки
на вересия. Сочи, че не е давал съгласие магазинерката С.Т. да дава стоки на
вересия от магазина в с. Е., като не е давал такова разпореждане нито на нея,
нито на търговския директор С. А..
От показанията на свидетеля С. А. се установява, че е бил търговски
директор на ищцовото дружество от 14.05.2014 г. до 26.07.2019 г. С неговото
знание и устно съгласие, на работници-дървосекачи, които били пристигнали
и се установили в с. Е. през 2016 г., ответницата започнала да дава стоки на
вересия от магазина. В началото отношенията били коректни, като стоките
били заплащани съгласно уговорката, но през 2017 г. задълженията скочили
на 10000 лв., тъй като тези няколко човека спрели да плащат и тогава
свидетелят забранил на продавачката да им дава повече стоки на вересия.
Свидетелят сочи, че при извършената ревизия на 13.04.2018 г. комисията е
намерила 7 лв. липси, като другото са били вересии, и най-вероятно са били
занулени тогава. Сочи, че новите вересии от 10000 лв. са натрупани най –
вероятно в периода от 18.03.2018 г. до 29.03.2019 г. Сочи, че преди
3
извършване на всяка инвентаризация съответното МОЛ е било уведомявано,
че му предстои такава и да си събере вересиите в рамките на около една
седмица.
Свидетелите С. Т. и Галя Законова установяват с показанията си, че
през 2015 г. или 2016 г. в с. Е. дошла ромска група, като присъствали в
магазина по времето на проведен телефонен разговор между С.Т. с
управителя С. А., който разрешил да пазаруват на вересия от магазина.
Представените с исковата молба документи относно протичането и
резултатите от извършената инвентаризация, приети като писмени
доказателства, съдът обсъжда във връзка със заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от
съда като пълно, обективно и компетентно изготвено, тъй като вещото лице е
установило, че всички констатации, описани в приложените към исковата
молба финансови документи отговарят на истината съобразно воденото
счетоводство в „Н. **“ Е..
Така установено от експертизата е следното: при започване на
инвентаризацията е попълнен формуляр „Стоково-паричен отчет“, датиран на
29.03.2019 г., съдържащ следните данни: Приходи: на 28.03.2019 г. в
търговския обект по счетоводни данни следва да има наличност на СМЦ на
стойност 14887.02 лв. За периода от 01.03.2019 г. до 28.03.2019 г. МОЛ е
получила стоки на стойност 1261.53 лв. По счетоводни данни остатъкът,
който следва да е наличен към датата на инвентаризацията следва да е
стойност 16148.55 лв. Разходи: за периода от 01.03.2019 г. до 29.03.2019 г. са
били отчетени от продажба на стоки суми в общ размер на 3011.01 лв. Сумата
е предадена и осчетоводена в счетоводството на „Н. **“ Е.. Бракувани са
стоки на обща стойност 437.75 лв., за което са съставени съответните
документи за бракуване на СМЦ. Протоколите за брак са осчетоводени по
надлежния ред в счетоводството на ищеца. Експертизата сочи, че прихода
минус разхода определя наличността на стоката в инвентаризирания обект, а
именно: 16148.55 лв. приход - 3011.01 лв. отчетени суми - 437.75 лв.
бракувани СМЦ = 12699.79 лв. Потвърден от МОЛ остатък на стока, който
следва да бъде съхранен и наличен в обекта, предмет на инвентаризация е
12699.79 лв. Стоково-паричният отчет е подписан от МОЛ на обекта.
При проверка в счетоводството на „Н. **“ Е. е констатирано, че
стойностното изражение на стоките, описани в Стоково-паричния отчет
отговаря на счетоводните записи относно заведените, изписани, бракувани и
налични стоки в хранителен магазин – с. Е. с МОЛ С.Т..
Експертизата сочи, че за наличните СМЦ в инвентаризирания
търговски обект е съставен Инвентаризационен опис, като намерената
наличност е описана по количество, единична цена и стойност, и същата е на
обща стойност 2589,91 лв.
Резултатите от инвентаризацията са оформени в Акт за резултатите от
проверката на СМЦ с резултат липса в размер на 10276,58 лв. /стока по
4
счетоводни данни 12699,79 лв. + амбалаж 166,70 лв. - 2589,91 лв. установена
наличност/.
Експертизата е установила, че предходната ревизия на хранителен
магазин – с. Е. е била извършена на 28.03.2018г. Наличността на стоките на
29.03.2018 г. в търговския обект е била 17609.71 лв. Заприходените стоки от
29.03.2018 г. до 29.03.2019 г. са на обща стойност 40530.84 лв. Изписаните
стоки като продадени за периода от 29.03.2018 г. до 29.03.2019 г. са на обща
стойност 45440.76 лв. Наличните по счетоводни данни стоки към 29.03.2019 г.
са в размер на 12699.79 лв. Констатацията е направена на база Дневник на
сметка 304/1 „Стоки склад 153 хранителен магазин с. Е.“.
Според експертизата констатираната липса в размер на 10276.58 лв. е
за период от 29.03.2018г. до 29.03.2019г.
В тази връзка вещото лице сочи, че в Акт за резултатите от проверката
на стоково материални ценности в обект с. Е. от 05.01.2016 г. са записани
стоки, дадени на вересия в размер на 1275.80 лв. МОЛ С.Т. е предала Опис на
стоките, предадени на кредит /вересия/, но не са записани видове стоки, а
само имена на лицата, без положен от тях подпис, както следва: 1. С. Ш. –
282.50 лв.; 2. Г. - 260.50 лв.; 3. Д. - 217.00 лв.; 4. Ц. - 280.00 лв. и 5. Ф. М. -
235.80 лв. Общо: 1 275.80 лв.
В Акт за резултатите от проверката на стоково - материални ценности в
обект с. Е. от 29.03.2018 г. са записани стоки, дадени на вересия в размер на
11 945.87лв. МОЛ С.Т. е подписала Списък на дадените стоки на кредит, в
който не са посочени видовете стоки. Лицата, на които са били дадени без
удостоверителен подпис за получени стоки, са: 1. С. З. – 960.00 лв.; 2. Ц. С. –
125.00 лв.; 3…… З. -119.10 лв.; 4. Г. Б. – 82.27 лв.; 5. С. Т. – 1950.00 лв.; 6. Ж.
А. – 3900.75 лв.; 7. К. И. – 3958.75 лв.; 8. З. М. - 85,00 лв.; 9. Ш. – 765.00 лв.
Общо: 11 945.87 лв.
В Акта за резултатите от проверката на СМЦ от 29.03.2019 г., стоките,
дадени на вересия, са записани като липсващи стоки. Посочените лица по
списък са: 1. С. Т. – 2000.83 лв.; 2. И. Т. – 4008.76 лв.; 5. Ж. Г. – 3938.90 лв. и
4. З. Н. – 85.00 лв. Общо: 10033.49 лв.
В заключение, експертизата приема, че в констатираната липса не може
да се установи дали са включени сумите посочени като вересии в Акт за
резултатите от проверката на стоково материални ценности от 05.01.2016 г. и
Акт за резултатите от проверката на стоково материални ценности от
29.03.2018г., поради следните обстоятелства: И. Т. посочен, при ревизия от
29.03.2019г, като лице, получило на вересия стоки за 4008,76 лв., не фигурира
в предходните актове; Ж. Г. посочен, при ревизия от 29.03.2019 г., като лице,
получило стоки на вересия за 3938,90 лв. не е ясно едно и също лице ли е с Ж.
А., посочен при ревизия на 29.03.2018г.; З. Н., посочен, при ревизия от
29.03.2019 г., като лице, получило стоки на вересия за 85 лв., не е ясно едно и
също лице ли е с З. М., посочен при ревизия на 29.03.2018 г.; С./С. Т. не е ясно
кога и какви стоки е получил на вересия и дали е отчел част от стоките на
5
вересия, посочени при ревизия на 29.03.2018 г. Не са записани срещу имената
видовете стоки, дадени на вересия, датите, на които са дадени стоките, нито е
положен подпис от лицата, получили стоките.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните
изводи: разпоредбата на 207, ал. 1 КТ урежда отговорността на т. н.
отчетници. Съгласно т. 2 на същата, работник/служител, на когото е
възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или
отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя при
липса в пълен размер, ведно със законната лихва от деня на причиняване на
щетата, а ако това не може да се установи – от деня на откриване на липсата.
В случая е безспорно, че жалбодателката е заемала материално-отчетническа
длъжност, като продавач консултант в магазин – с. Е., по трудово
правоотношение. При извършената инвентаризация е установена липса на
стоково-материални ценности, включително и липси в касовата наличност.
Липсата по правило се състои в недостиг в касата или склада и представлява
състояние на неотчетност. Характерно за този недостиг е неустановения му
произход, невъзможността да се установят причините за състоянието на
неотчетност. При липсата, поради наличието на презумпция за причиняване
на щетата от отчетника, неговата вина се предполага. Констатацията за
наличието на липса обръща тежестта на доказване. Върху отчетника се
възлага тежестта да докаже, че не е причинил щетата, или ако я е причинил,
че това не е извършено виновно. В случая, доколкото в отговора на исковата
молба, от ответницата - жалбоподателка се въвежда твърдението, че
констатираната при ревизията липса е от давани незаплатени стоки на вересия
от магазина до 21.08.2017 г., което е ставало със знанието и съгласието на
търговския директор С. А., и тъй като от същата не се оспорват другите
фактически обстоятелства, в т.ч. констатираната щета, може да се направи
извод, че по същество се оспорва презумпцията, че щетата е причинена
виновно, или с оглед на посоченото по-горе, в нейна тежест е било да я
обори. В тази връзка, съдебната практика приема, че отчетникът следва да
разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес законовата
презумпция за виновност, като въведе фактите (и връзките между фактите)
относно произхода на липсата и докаже, че тя не се дължи на негови действия
или бездействия, или че като вреда тя е резултат от нормален производствено
стопански риск; изпълнение на неправомерна служебна заповед, или се дължи
на обстоятелства, за които е отговорен работодателят. В тази насока са
решение № 252/09.12.2015 г. по гр.д. № 843/2015 г. на ІІІ г.о., решение №
56/10.03.2011 г. по гр.д.№ 540/2009 г. на III г.о., решение № 380/12.06.2009 г.
по гр.д.№ 758/2009 г. на III г.о. и решение № 423/2013 по гр.д. № 2145/2013 на
ІV г.о на ВКС. С оглед на тези разяснения следва да се посочи, че от
доказателствата по делото се установява, че съгласието на св. А. в качеството
му на търговски директор ответницата да дава стоки на вересия от магазина
на работниците-дървосекачи, е било оттеглено (същият е забранил да се дават
повече стоки на вересия) след като е станало ясно, че се е натрупало голямо
6
задължение към 2017 г. Същевременно е установено по делото, че липсата е
за периода 29.03.2018 г. – 29.03.2019 г., т.е. след като на МОЛ е била
забранена тази практика, като свидетелят сочи още в показанията си, че при
предходната ревизия от 2018 г. комисията е намерила липси от 7 лв., а
другото са били версии, които най-вероятно са били занулени. Посоченото
обосновава извода, че, ако МОЛ на магазина С.Т. е продължила да дава стоки
след 29.03.2018 г., то това е ставало по нейно усмотрение. Така неоспоримо
обстоятелство обаче е, че задължение на ответницата като магазинер, респ.
отчетник, е било събирането на вересиите, тъй като именно в качеството й на
отчетник са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената
(чл. 126, т. 8 КТ). В такъв смисъл са и показанията на св. А., който сочи, че
преди всяка ревизия, съответният МОЛ на проверяван обект, е
предупреждаван за предстояща инвентаризация и преди същата следва да си
събере вересиите. Предвид обсъденото следва да се приеме, че ответницата не
е опровергала законовата презумпция за виновното причиняване на липсата.
На следващо място следва да се обсъди и наведения довод в отговора на
исковата молба, че щетата е с установен произход – от давани, но
незаплатени стоки на вересия, поради което представлява вреда, а не е щета с
неясен произход, за да е липса. Този довод е неоснователен, поради следното:
съгласно обсъденото заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
констатираната липса в размер на 10276.58 лв. е за период от 29.03.2018г. до
29.03.2019 г. В тази връзка вещото лице е посочило, че по време на ревизията,
от магазинера С.Т. е бил представен Опис на лицата, получили стоки на
кредит/вересия/. Вписаните в описа лица са: С. Т. – 2000.83 лв.; И. Т. –
4008.76 лв.; Ж. Г. – 3938.90 лв. и З. Н. – 85.00 лв.; общо: 10 033.49 лв. Вещото
лице е посочило, че срещу имената не са записани видовете стоки; датите, на
които са дадени стоките на вересия; не е положен и подпис от лицата,
получили стоките. Посочило е също така, че в установената липса не може
категорично да се констатира дали са включени сумите, посочени като
вересии в Акт за резултатите от проверката на стоково материални ценности
от 05.01.2016 г. и Акт за резултатите от проверката на стоково - материални
ценности от 29.03.2018 г., поради следните обстоятелства: И. Т., посочен при
инвентаризацията от 29.03.2019 г. като лице, получило на вересия стоки за
4008.76 лв. не фигурира в предходните актове; Ж. Г., посочен при ревизията
от 29.03.2019 г. като лице, получило стоки на вересия за 3938.90 лв., не е ясно
дали е едно и също лице ли с Ж. А., посочен при ревизия на 29.03.2018 г.; З.
Н., посочен при ревизията от 29.03.2019 г. като лице, получило стоки на
вересия за 85 лв. не е ясно дали е едно и също лице със З. М., посочен при
ревизия на 29.03.2018 г.; С./ С. Т. не става ясно кога и какви стоки е получил
на вересия и дали е отчел част от стоките на вересия, посочени при ревизия на
29.03.2018 г. Допълнително и все в тази връзка, от съда следва да се посочи,
че в отговора на исковата молба са посочени следните лица, като получили
стоки на версия: С. Т. А. - 1978.03 лв., Ж. Г. К. - 3938.90 лв., И. Т. А. - 4008.76
лв.; З., женен за сестрата на С. А. - 107.80 лв., или общо: 1033.49 лв. По
7
отношение годността на обсъжданите опис/списъци да установят произхода
на констатираната щета, следва да се приеме, че доколкото продаваните стоки
във всеки магазин са индивидуално определени вещи и представляват
отделен артикул с единична цена, то отчетността на съответния продавач –
отчетник изисква точно, конкретно и недвусмислено водене на сметките,
както при продажбата на стоките, така и при даването им на вересия.
Обсъжданите списъци не съдържат информация за вид, количество, единична
цена, дата на предаване на стоката, както и подпис на лицето, което я е
получило. Същевременно съдържат съществени несъответствия относно
имена и суми. Така, ако С. Т. по описа и посоченият С. Т. А. в отговора на ИМ
са едно и също лице, то е налице разлика в сумите – 2000.83 лв. по описа и
1978.03 лв. по отговора; лицето И. Т. по описа не е ясно дали е лицето И. Т. А.
по отговора на ИМ; З. Н. по описа не фигурира в отговора на ИМ, а
посоченият в последния „З., женен за сестрата на С. А.“ от своя страна не
фигурира в описа, същевременно Ж. Г. К. по описа, не фигурира в отговора на
ИМ. Въз основа на обсъденото не може да се направи категоричен извод, че
са давани стоки на вересия в периода, в който е възникнала щетата 29.03.2018
г. – 29.03.2019 г., но може да се направи краен извод, че констатираната при
инвентаризацията на 29.03.2019 г. щета е с неустановен, неясен произход,
поради което представлява липса.
Предвид горното следва да се приеме, че ответницата не е опровергала
от една страна презумпцията за виновно причиняване на липсата, нито е
доказала твърдението си, че щетата е с установен произход и като такава,
представляваща вреда. Наличието на липса, в доказания в случая от ищцовото
дружество размер от 10276.58 лв., ангажира пълната имуществена
отговорност на жалбодателката в качеството й на МОЛ – продавач-
консултант в магазина на с. Е., поради което предявеният за разглеждане иск
по чл. 207, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 211 КТ във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
основателен и доказан по размер и следва да се уважи. Съгласно
разпоредбата, върху тази сума се дължи законна (мораторна) лихва, считано
от 30.03.2019 г. до 19.05.2020 г. в размер на 1190.37 лв. На основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху главницата се дължи и законна лихва, считано от предявяване
на иска 19.05.2020 г. до окончателното й изплащане.
По изложените съображения съдът намира въззивната жалба срещу
постановеното от първоинстанционния съд решение за неоснователна, което
следва да се потвърди като правилно.
При този изход на делото на ответника по жалбата следва да се
присъдят направените във въззивното производство разноски в размер на
1020 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна защита и съдействие от 08.09.2021 г.
Мотивиран от горното, въззивният съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 50/24.05.2021 г., постановено по гр.д. №
76/2020 г. по описа на Районен съд – Ардино.
ОСЪЖДА С. Р. Т., ЕГНС **********, с постоянен адрес: гр. А. ул. „Б.
б.“ № *, вх. Б, ет. 2, ап. 20 да заплати на „Н. **“ Е., ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. А., ул. „Републиканска“ № 1 направените във
въззивното производство разноски в размер на 1020 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията
по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9