Решение по дело №15036/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2887
Дата: 27 септември 2022 г.
Съдия: Любомир Нинов
Дело: 20213110115036
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2887
гр. Варна, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110115036 по описа за 2021 година
Ищцовото дружество „*** твърди, че на 06.04.2021г. в гр.***, на
кръстовището с ул.***“ е реализирано ПТП между л.а.„*** с ДК№***,
управляван от ответника Г.Б. и пътника ***к. Видно от Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица №***, съставен на 06.04.2021г. от РУ-Варна,
водачът на л.а. „****" е нарушил правилата за движение по пътищата и
виновно е нанесъл вреди на ***. Причина за настъпване на застрахователното
събитие е, че л.а. не пропуска правилно движещия се пътник, като блъска
същия и напуска ПТП- то. ЗД "*** е сключило със собственика на л.а. ***,
при управлението на който е причинено увреждането, задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", свързана с притежаването и
използването на МПС - полица № BG/07/***, валидна от 19.05.2020г. до
18.02.2021г. Съгласно КЗ, застраховката покрива гражданската отговорност
на водача Г.Б., за причинените от него вреди на трети лица. Ползвайки се от
сключената застраховка "Гражданска отговорност" на делинквента,
увреденото лице е подало искане в дружеството за изплащане на
обезщетение. След приемане и регистриране в *** на щета
№****/29.04.2021г. е изплатено обезщетението по регресната претенция.
Предвид гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ,
за дружеството е възникнал интерес от завеждане на настоящото
производство. Моли, да се осъди ответника - да му заплати сумата от 5000лв.
- главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените съдебно-
1
деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Г.Б. в срока по чл.131 от ГПК е подал възражение в което
сочи, че оспорва иска, тъй като в заведената от *** щета в офис на ищеца, не
са посочени конкретните травми настъпили от ПТП-то, като такива не са
посочени и в сключената спогодба между ищеца и пострадалата. Оспорва
размера на обезщетението изплатено от застрахователя за описаната в
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №399/07.04.2021г. травма -
охлузване на десен глезен, тъй като е видно от Лист за преглед на пациент в
консултативно - диагностичен блок/спешно отделение на МБАЛ „Св. Анна-
Варна" АД от 06.04.2021г., че се касае за контузия на глезен. Сочи, че няма
данни *** да е падала на земята и да си е удряла главата или да е удряна в
главата от МПС-то за да се стигне до сътресение на мозъка. Твърди, че не е
станал повод за завеждане на делото, тъй като не е уведомен за извършеното
плащане и наличие на регресна претенция от ищеца.
Предявеният иск намира правното си осн. в чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл.235 от ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно чл.154 от ГПК за възникване на регресното вземане по иска с
правно основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ ищецът следва да установи, че има
качеството застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, че е
изплатил обезщетение в претендирания размер за причинените от
пътнотранспортно произшествие вреди на увредено лице, като ответникът е
причинил виновно произшествието, след което е напуснал мястото на ПТП
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. В първото
по делото редовно заседание страните са заявили, че не спорят относно това,
че ответника след сезиране на съда е заплатил на ищеца сумата от 500лв.,
като това се установява и от представената вносна бележка.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
онези свои твърдения, правоизключващи и правопогасяващи възражения, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл. да обори
презумпцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства –
Протокол за ПТП с пострадали лица от 06.04.2021г., искане за завеждане на
претенция, застрахователна полица и договор за спогодба от 27.05.2021г.,
медицинско удостоверение №282/2021г., амбулаторни, болнични листи и
друга медицинска документация, преводно нареждане и комплексна САвтМЕ
по безспорен начин се установява, че третото неучастващо по делото лице
*** е предявила пред ищеца искане за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди причинени и при ПТП причинено от
ответника който към него момент е имал сключена с ищцовото дружество
застраховка ГО. Установява се и страните не спорят, че заплатеното
2
обезщетение е в размер на 5 000лв., като срещу това е декларирано от
пострадалата, че няма да има други претенции за имуществени и
неимуществени вреди и пропуснати ползи срещу дружеството или
причинителя на ПТП-то.
Видно е от медицинското удостоверение, че пострадалата е претърпяла
травми на левия крак-глезен и коляно, което означава и се е оплакала от
симптоми характерни за мозъчно сътресение, поради което съдебният медик е
дал заключение за наличие на мозъчно сътресение и е препоръчал
консултация с невролог. От представената документация за извършена
компютърна томография се установява, че в хода на този преглед не са
установени болестни изменения на главния мозък на пострадалата.
Заключението на вещото лице в медицинската част на комбинираната
експертиза е че ***е постъпила в спешен медицински център с оплаквания
включващи и главоболие, виене на свят и гадене, които симптоми са
характерни за мозъчното сътресение. Вещото лице медик също така е
посочило, че съгласно представената медицинска документация лечението на
пострадалата е продължило от 6 до 24 април 2021г. Съгласно представения
протокол за ПТП ответникът е причинил същото и е напуснал мястото на
настъпването му.
Следва да се има предвид, че хипотезите, при които органите на МВР
посещават задължително мястото на ПТП, са изрично и изчерпателно
посочени в чл.125 от ЗДвП, както следва: при произшествието има убит или
ранен човек; произшествието е предизвикало задръстване на платното за
движение; в произшествието участва пътно превозно средство, което
превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на
това създава опасност за движението; има съмнение, че участник в
произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава
необходимите права за управление на МПС; произшествието е с участие на
пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската
армия, както и на чужди въоръжени сили; между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него;
произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му вреди.
Събраните по делото доказателства установяват, че на посочената в
исковата молба дата е настъпило произшествие, при което водачът на л. а.
"***" е реализирал ПТП, след което е напуснал местопроизшествието.
На 06.04.2021г. е бил съставен Протокол за ПТП от органите на МВР.
Съставът намира, че настъпването на ПТП-то, кой е причинителят,
напускането на местопроизшествието, възникването на травми за
пострадалата, наличието на застрахователно отношение и изплащането от
страна на застрахователя на застрахователно обезщетени не са предмет на
спор между страните предвид вече коментираното частично плащане.
3
Спорен остава въпросът какъв е обемът на вредите причинени на
пострадалата и съответно полагащото се за тях обезщетение, като страните
основно спорят имало ли е мозъчно сътресение. По този въпрос съдът намира,
че следва да се позове на заключението дадено в медицинската част, съгласно
което ***е претърпяла мозъчно сътресение, като вещото лице за да даде това
заключение се е позовало на информацията дадена от пострадалата пред
съдебния медик. Съставът приема за доказано настъпването както на
безспорните леки телесни повреди по десния крак на пострадалата, така и
наличието на мозъчно сътресение у същата. Съставът прави извода за
наличие на мозъчно сътресение от факта, че тази диагноза е записана в
представения амбулаторен лист №342/13.04.2021г., тя кореспондира със
становището на съдебния медик дадени в медицинското удостоверение
№282/2021г., че следва да се извърши консулт с невролог поради съмнения за
мозъчно сътресение и заключението на вещото лице дадено по делото, че
също счита, че ***е получила мозъчно сътресение при настъпването на ПТП-
то. Що се отнася до степента на сътресението съставът приема, че то е било
леко, като този извод се налага както от становището дадено от вещото лице,
така и от предписаното домашно лечение за период от две седмици. При това
положение съдът приема за доказано, че обема нараняванията на
пострадалата включва леки телесни повреди-контузия на дясна глезена става,
дясно коляно и лека степен на мозъчно сътресение. Що се отнася до
съотносимостта на изплатеното обезщетение към претърпените вреди съдът
намира, че изплатеното обезщетение е справедливо, тъй като то съгласно
представената спогодба обхваща всички претенции на пострадалата към
застрахователя и застрахования, като това безспорно включва и изпитаният
страх от факта на изпадане в състояние на пряка заплаха за живота при
настъпването на ПТП-то. По изложените причини съдът приема, че
изплатеното от застрахователя обезщетение е справедливо и изплащането му
от страна на ответника на ТД се дължи поради факта, че Б. е напуснал
мястото на настъпване на ПТП-то, като по този начин е попаднал в хипотезата
на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ и за него е възникнало задължение за отговорност по
обратната претенция на изплатилия обезщетение застраховател. Предвид
настъпилото в хода на делото частично плащане, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца само сумата от 4 500лв., а за разликата до 5
000лв. претенцията следва да бъде отхвърлена.
Ответникът предвид изхода на делото, представените доказателства и
направеното искане следва да бъде осъден да заплати на ищеца и 1 000лв.
сторени по делото разноски.
Ето защо, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Б. Б. ЕГН********** от гр.**** да заплати на ЗД „*** със
4
седалище и адрес на управление гр.**** сумата от 4 500лв. изплатено от
застрахователното дружество обезщетение в полза на ***в качеството и на
пострадала при ПТП настъпило на 6.04.2021г. причинено от ответника по
време на действие на застраховка Гражданска отговорност, заедно със
законната лихва от датата на сезиране на съда-18.10.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата от
присъдените 4 500лв. до претендираните 5 000лв., на осн. чл.500, ал.1, т.3 от
КЗ.
ОСЪЖДА Г. Б. Б. ЕГН********** от гр.* да заплати на ЗД „***със
седалище и адрес на управление гр.*** сумата от 1 000лв. сторени по делото
разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5