№ 156
гр. гр. Добрич, 22.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Десислава Б. Николова
Галина Д. Жечева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500099 по описа за 2022 година
намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
частна жалба с вх.№ 260232/19.01.2022 г. ( по регистратурата на ДРС ) на „
Водоснабдяване и канализация Добрич “ АД, град Добрич срещу
определение № 260000 от 4.01.2022 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№
397/2021 г.,с което е отхвърлена молбата му по член 248 от ГПК за изменение
на определението на същия съд по същото дело от 3.11.2021 г. в частта
относно разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е
постановено в нарушение на член 78,ал.5 от ГПК и член 2,ал.5 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .
Позовава се на решение от 9.03.1978 г. по дело № 106/ 1977 г. на съда на ЕО.
В първото по делото заседание искът срещу ответника е оттеглен,
единственото извършено от него до прекратяване на производството
процесуално действие е подаването на отговор на исковата молба , делото е с
ниска фактическа и правна сложност и това е основание за намаляване на
възнаграждението до минималния размер.
Ответникът по частната жалба Е.Н.А. от село В., община Добричка я
оспорва като неоснователна. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение е сбор от минималните размери на същото, изчислени
съобразно интереса ( цената ) по всеки от заявените два иска, възлиза на
1
624,36 лева и надхвърля присъденото с определението за прекратяване.
Пълномощникът на ответника е подал отговор на исковата молба, явил се е в
открито съдебно заседание, в което е представил списък за разноските и
доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение, а ищецът не е
възразил за прекомерността му до приключването му, поради което правото
му на това възражение е преклудирано. Иска присъждане на разноски за
настоящото производство .
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице с правен
интерес да иска отмяна на обжалваемото определение по член 248 от ГПК.
Правото си на частна жалба то е упражнило редовно и в определения в
обжалвания акт двуседмичен ( по – дълъг от законния срок, който е
едноседмичен ) срок, считан от 5.01.2022 г. – член 62,ал.3 от ГПК.
За да откаже изменение на определението от 3.11.2021 г. в частта
относно присъденото на ответника на основание член 78,ал.4 от ГПК
адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева , първоинстанционният съд е
приел,че ищецът не е направил възражение по член 78,ал.5 от ГПК нито в
първото по делото заседание, нито в определения тогава от съда срок и
правото му да го заяви е преклудирано.
По делото е проведено на дата 27.09.2021 г. едно открито заседание, в
което ищецът чрез пълномощника си – юрисконсулт - е заявил оттегляне на
исковете. Районният съд е приел, че оттеглянето е направено от
пълномощник, който няма права по член 34,ал.3 от ГПК и че дължи на
основание член 101,ал.3 от ГПК да определи на ищеца срок за поправянето
му. Указал на страните, че при бездействие на ищеца в този срок, ще
продължи разглеждането на делото. В същото заседание ответникът,
представляван от надлежно упълномощен адвокат, напомнил искането си за
разноски от отговора, с вх.№ 265101/ 25.03.2021 г. с приложени към него
договор за правна защита и съдействие от 10.03.2021 г. и разписка от същата
дата за изплатено адвокатско възнаграждение от 500 лева и представил в
заседанието списък за разноските ( в молба на л.71 от делото на ДРС ).
Ищецът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. При представено от него в съдебно определения
едноседмичен срок изрично пълномощно за юрисконсулта съдът е
постановил в закрито съдебно заседание прекратително определение и се е
2
произнесъл по искането на ответника за разноски, като му е присъдил пълния
размер на адвокатското възнаграждение – 500 лева.
В практиката на ВКС ( определение № 152 от 11.05.2017 г. по гр.д.№
50235/2016 г., и определение № 90 от 21.02.2017 г. по гр.д.№ 4625/2016 г.,
двете на ІV, г.о. на ВКС ) е прието, че отговорността за разноски в исковия
процес е материалноправен институт, включващ норми от ГПК – член 78, ал.1
– 11 от ГПК .Тя е деликтна , безвиновна, ограничена до размера на
направените от насрещната страна разноски за производството, а не за
отделни процесуални действия. Съгласно член 78,ал.4 от ГПК при
прекратяване на делото ответникът има право на заплатените от него до
прекратяването разноски, в т.ч. на възнаграждението за един адвокат .
Правилата не придават значение на факта дали защитата , за която то е
уговорено , не е реализирана в пълен обем и не придвиждат възможност за
частично освобождаване на ищеца от отговорността за разноски съобразно
извършените от адвоката до прекратяването на делото процесуални
действия. Частично освобождаване може да се постанови само в хипотезата
на член 78,ал.5 от ГПК .
В практиката на ВКС ( определение № 36 от 26.01.2015 г. по ч.гр.д.№
5936/2014 г. на І г.о. ; определение № 157 от 30.05.2017 г. по ч.гр.д.№
5875/2016 г. на ІІІ г.о ; определение № 31 от 10.02.2021 г. по гр.д.№ 3301/2019
г. на ІІ г.о. ) се приема, че възражението по член 78,ал.5 от ГПК следва да се
заяви в срока по член 80 от ГПК, в който се правят всички искания за
разноски - приключване на последното заседание в съответната инстанция.
Срокът не се прилага, само когато страната поради развитие на
производството не е могла да вземе участие в него – не се провежда открито
заседание или не е осъществена надлежно размяна на книжа. Но когато
страната, която се позовава на прекомерност , е имала възможност да се
запознае с искането на насрещната страна за разноски и доказателствата във
връзка с него преди производството да бъде прекратено, то тя не може да
заявява възражение за прекомерност в срока и по реда на член 248,ал.1 от
ГПК.
С оглед тези разрешения въззивният съд намира, че ищецът отговаря за
разноската на ответника за адвокатско възнаграждение без оглед на
осъщественото от адвоката му от предмета на договора за поръчка.
3
Заседанието от 27.09.2021 г. е последно с оглед извършеното от
първоинстанционния съд : дал указания и срок за поправяне на оттеглянето
на исковете и съобщил на страните, че ще предприеме следващи процесуални
действия,само ако поправка не бъде извършена . С оглед това процедиране
ответникът е заявил искане за разноски и представил списъка за тях.
Присъстващият пълномощник на ищеца се е запознал с тях, но не е възразил
за прекомерност на адвокатското възнаграждение в това заседание.
Пропускът му го лишава от правото да направи съответното възражение с
молбата по член 248 от ГПК. Отказът на съда да измени определението в
частта по разноските по същите съображения е законосъобразен . Според
установената практика ( определение № 216 от 17.07.2017 г. по гр.д.№
3648/2016 г. на ІІІ г.о. ; определение № 18 от 12.01. 2017 г. по ч.гр.д.№
5183/2016 г. на ІV г.о. на ВКС ) не се дължат разноски в производствата по
определяне на разноски . За това въззивният съд не присъжда разноски за
настоящото производство на ответника по частната жалба.
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260000 от 4.01.2022 г. на Добричкия
районен съд по гр.д.№ 397/2021 г.,с което е оставена без уважение молбата на
„ Водоснабдяване и канализация Добрич “ АД, град Добрич по член 248 от
ГПК за изменение на определение ( без номер ) от 3.11.2021 г. по същото дело
в частта относно разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4