РЕШЕНИЕ
№ 19586
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. Й.ОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110108749 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от Й. Б. М., ЕГН **********, срещу З. Д. М., ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 49, ал. 1, ал. 3 СК за развод по изключителна вина на ответната
страна, обективно кумулативно съединен с небрачен иск по чл. 56, ал. 1 СК относно
предоставяне ползването на семейното жилище, както и по чл. 53, ал. 1 от СК.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 21.04.1985 г., от
който нямат ненавършили пълнолетие деца. Сочи се, че през последните десет години
отношенията им с ответницата са обтегнати и не живеят като семейство. Заявява, че
ответницата често е злоупотребявала с алкохол, ставала агресивна и налагала над ищеца и
неговата майка психически тормоз. Твърди, че е настройвала децата срещу него и е
отказвала да полага грижи в домакинската работа. Изтъква, че след поредния скандал през
2019 г. ответницата напуснала семейното жилище и се преместила да живее при нейните
родители, като по – късно отново се върнала в семейното жилище. Поддържа, че през месец
август 2021 г. ответницата окончателно напуснала семейното жилище и се преместила да
живее в къщата при родителите си, находяща се в гр. София, кв. „Сухата река“, ул.
„Константин Фотинов“ № 79. В съдебно заседание ищецът се явява лично, представлява се
от процесуален представител и поддържа иска.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната страна е депозирала писмен отговор, с който
заявява, че оспорва всички твърдения в исковата молба. Поддържа, че върху нея е бил
упражняван психически и физически тормоз. Твърди, че ищецът не е полагал грижи за
1
семейството. Оспорва твърдението, че е злоупотребявала с алкохол, ставала е агресивна и е
налагала психически тормоз над него и майка му. Сочи, че ищецът е отправял обиди по
адрес на техния син. Оспорва твърденията, че ответницата е настройвала децата против
ищеца. Заявява, че ищецът й е налагал и сексуален тормоз.
Ответницата е предявила и насрещна искова молба с алтернативно предявен иск с правна
квалификация чл. 49 СК, ал. 1, ал. 3 за развод по вина на ответната страна по насрещния иск,
обективно съединен с небрачен иск по чл. 53 от СК за възстановяване на предбрачното й
фамилно име. Заявява, че желае брака да бъде запазен и алтернативно ако съдът прецени, че
е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, да го прекрати по вина на другия
съпруг, вземайки предвид фактите, подробно описани в исковата молба. Изтъква, че ако
съдът прекрати брака, желае да носи предбрачното си фамилно име – Терезова. Твърди, че
по отношение ползването на семейното жилище твърди, че заедно с децата й имат принос за
извършените подобрения и основни ремонти на семейното жилище, с оглед на което, желае
семейното жилище да бъде дарено на децата им, със запазено право на ползване от бащата,
като съдът определи конкретни помещения, в които ищеца да живее.
В срока по чл. 131, ал 1 от ГПК ответникът по насрещните претенции е подал отговор на
насрещната искова молба с която заявява, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по
изключителна вина на ответницата по първоначалната искова молба. Оспорва ищцата да е
била подлагана на физически и психически тормоз. Оспорва обстоятелството, че само
ищцата по насрещния иск е полагала грижи за децата. Твърди, че не е злоупотребявал с
ракия всяка вечер. Счита, че заявеното в отговора на исковата молба, с което ответницата
иска от ищеца да прехвърли семейното им жилище на децата е ирелевантно, тъй като
последните са пълнолетни. Поддържа, че спора между страните се свежда до това, кой от
двамата съпрузи е виновен за разтройството на брака.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищецът заявява, че желанието му е да се разведе с
ответницата. Сочи, че ответницата прекалява с алкохола и не може да я търпи. Твърди, че
докато вечеряли с ответницата, последната е заявила, че иска да викне момчета за да го
набият.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ответницата заявява, че след като е подготвяла
вечеря ищецът й е крещял без причина. Твърди, че ищецът й казвал, че по цял ден спи и не
прави нищо. Споделя, че ищецът не е позволявал на ответницата да даде зимнина на детето.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Относно прекратяването на брака:
Видно е от приложеното към първоначалната искова молба копие на удостоверение за
граждански брак, че такъв е бил сключен между ищцата и ответника на дата 21.04.1985 г. в
гр. София, Република България.
От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 176, том IX,
2
дело № 156878 от 08.04.1986 г. е видно, че ищецът по настоящото дело – Й. Б. М. е придобил
собствеността върху процесното семейно жилище, а именно еднофамилна жилищна сграда,
находяща се в с. Лозен,- гр. София.
От показанията на разпитания по делото свидетел Й.ова (майка на ищеца), се установява,
че познава ответницата от 1985 г. Поддържа, че по време на брака, отношенията им били
добри, като след 50 годишнината на ответницата се влошили, тъй като последната заминала
за Гърция заедно със своята сестра и приятелка. Посочва, че след като се върнала от Гърция
започнала да се кара с ищеца – Й.. Твърди, че ответницата наблягала на алкохола и след като
пие започва да се кара. Поддържа, че ответницата не е падала докато пие, а е имало промяна
в говора. Свидетелката споделя, че по време на скандалите не е идвала полиция, но ги е
чувала цялата махала. Твърди, че ответницата е напуснала за първи път семейното жилище
през 2014 г., тъй като искала да се развежда, след което отишла при родителите си.
Поддържа, че по – късно ответницата се върнала, имало е малко затишие, но след време
караниците започнали отново. Изтъква, че до 2021 г. е била при ищеца, но малко – по късно
си тръгнала и окончателно напуснала ищеца. Твърди, че в семейното жилище към момента
живее нейния син. Споделя, че първия път когато си е тръгнала ответницата, е било по
повод, че пак е била приемала алкохол, тъй като е викала. Поддържа, че ищецът не е водил
друга жена вкъщи, дори след като си е тръгнала ответницата, не е имало друга жена.
Споделя, че ищецът пие по малко, но не се напива и не вика.
От показанията на свидетеля М. (син на страните), се установява, че страните са били
родители за пример, но са започнали конфликти от страна на неговата баба, тъй като
последната се месила в семейния им кръг. Твърди, че заедно с неговата сестра са ставали
свидетели на скандали, а отношенията им се влошили от 1997 г. насам, като поводът бил, че
искал да отидат на кино семейно, но бащата се дърпал и попитал бабата на свидетеля дали
може да отиде с тях на кино. Сочи, че ищецът се прибирал изнервен и започвал да крещи и
да избива комплекси върху семейството, което започнало да ги демотивира. Свидетелят
споделя, че средата е станала много токсична за него и за неговата сестра. Изтъква, че един
от конфликтите между страните по делото е бил породен от това, че ищецът заключвал
мазето, тъй като бабата на свидетеля е наредила да го направи. Споделя, че е имало случаи,
в които сестрата на свидетеля е идвала заедно с нейния мъж и детето си и ответницата
докато се опитвала да откъсне няколко зеленчука от градината, същата била блъсната на
земята от ищеца, пред погледа на свидетеля и неговата сестра. Поддържа, че страните по
делото не живеят заедно от три години. Изтъква, че е виждал ответницата да пие, но не и да
се напива. Твърди, че също така е виждал ищецът да пие от бирата на ответницата. Споделя,
че ищецът понякога се напива, но не всяка вечер. Разказва, че е имало случай ищецът да
дразни ответницата, след което избухва скандал. Заявява, че най – вероятно неговия баща
(ищец) има друга жена. Споделя, че лично не е виждал ищеца с друга жена, но е разбрал от
съседите. Заявява, че по време на скандали не е идвала полиция.
Съдът след като прецени показанията на разпитаните свидетели при условията на чл. 172
от ГПК, счита, че същите следва да бъдат кредитирани, тъй като са логични, последователни
3
и безпротиворечиви. Отделно от това съдът следва да отбележи, че и от двамата разпитани
свидетели се излагат твърдения за брачни провинение и на двамата съпрузи по време на
съвместното им съжителство което води до извод за наличие на вина както у ищеца, така и у
ответника. От една страна в показанията на свидетелката Й.ова (майка на ищеца) се
съдържат твърдения за злоупотреба с алкохол от страна на ответницата, следствие на което
възникват скандали между нея и ищеца, като от друга страна от показанията на свидетеля
М. (син на страните) се установи, че ищецът е имал обидно отношение към семейството,
както и че ищецът е блъснал ответницата на земята докато последната се е опитвала да
откъсне няколко зеленчука от градината. От показанията на същия свидетел се установи, че
ищецът понякога се напива, както и че същия е изхвърлил цялата салата на земята в хола. С
оглед на изложеното от свидетелите съдът приема, че вина за дълбоко и непоправимо
разстройство на брака имат и двете страни.
С предявения конститутивен иск по чл. 49, ал. 1 от СК съпругът упражнява своето лично
преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по съдебен ред на
основания, възникнали след сключването му. Правото възниква при дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е такова състояние
на брачната връзка, при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите,
разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от
съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно отрицание на
нормалното състояние на брачното правоотношение (ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).
В настоящия случай е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство, намиращо
израз в продължителна фактическа раздяла от около три година, неразбирателство и липса
на уважение между съпрузите. От показанията на разпитаната свидетелка Й.ова безспорно
се установи, че ответницата е напуснала жилището на ищеца през 2021 г., което се подкрепя
и от показанията на свидетеля М. който заявява, че страните по делото не живеят заедно от 3
години. Установи се, че същите не поддържат никакви отношение по между си. Съдът счита,
че в този вид бракът съществува съвсем формално, същият не е в интерес на съпрузите,
обществено е неоправдан, поради което счита, че следва да бъде прекратен на основание чл.
49, ал. 1 от СК.
Ето защо искът с правно основание чл. 49, ал. 1 СК се явява изцяло основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
Относно вината: Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК предвижда, че съдът се произнася
по въпроса за вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това.
Вината в семейното право представлява субективното отношение на съпруга към
собственото му противобрачно поведение и неговия резултат. Искането не представлява
отделен установителен иск и тъй като законът не посочва каква да е неговата форма, то е
възможно същото да е направено в исковата молба, в писмения отговор на ответника, както
и устно пред съда. Страните са поискали произнасяне относно вината за разстройството на
брака. Тук е необходимо да се има предвид, че когато съдът е сезиран с искане за
произнасяне по брачната вина, той е длъжен да прецени поведението и на двамата съпрузи и
4
може да приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство имат и двамата или дори
съпругът, който е поискал произнасяне по вината (вж. изрично в този смисъл Решение №
160/14.05.2014 г. по гр. д. № 5764/13 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 189/07.10.2015 г. по гр.
д. № 7400/15 г., III г. о. на ВКС).
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства, намира, че вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, които са нарушили
изискването на чл. 14 и чл. 15 от СК. От показанията на разпитаните свидетели безспорно се
установи, че същите не са проявили необходимото уважение един към друг и
разбирателство, като през последните 3 години, съпрузите са абдикирали не само от
задължението по чл. 15 от СК за съвместно живеене, но и от общата грижа за семейството.
Тъй като по делото не се установи която и да е от страните да е направила отстъпки и
компромиси, за възстановяване на брачната връзка, за разрешаване на проблемите помежду
им и скрепяване на брака, съдът приема, че това поведение на страните през релевирания за
делото период обуславя извод за вина и на двамата съпрузи за разстройството на брака им.
Относно ползването на семейното жилище: По делото ищцовата страна претендира
ползването на семейното жилище. Предоставянето на същото за ползване е последица от
развода между страните - елемент от имуществените последици на прекратяването на брака.
По делото не се спори, че семейното жилище на страните е еднофамилна жилищна сграда,
построена в дворно място с площ 611 кв.м., находящо се в село Лозен, ул. „Преслав“ № 12,
което видно от представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 176,
том IX, дело № 156878 от 08.04.1986 г е собственост на ищеца. В настоящия случай
страните нямат ненавършили пълнолетие деца. Предвид обстоятелството, че семейното
жилище е собственост на ищеца, същия претендира ползването му, а ответницата го е
напуснала преди 3 години и не е заявила претенция относно ползването на семейното
жилище, съдът намира, че следва да предостави ползването на семейното жилище на ищеца
по делото.
Относно фамилното име: Съдът намира, че предявеният иск в насрещната искова молба
по чл. 53 СК относно фамилното име на съпругата се явява основателен – предявен е от този
съпруг, който е променил името си при сключването на брака. Установява се от
представеното по делото удостоверение за граждански брак, че при сключването на
граждански брак ищцата е носела фамилното име Терезова, което е променила на М..
Същата желае да възстанови предбрачното си фамилно име след прекратяването на брака.
Искането е основателно, поради което съдът намира, че същото следва да бъде уважено.
Относно разноските: С оглед изхода на делото относно вината разноските по делото
следва да останат за всяка една от страните така както са направени. Държавната такса при
решаване на делото по иска за развод съдът определя на 50,00 лв. съобразно чл. 6, т. 2 от
ТДТКССГПК, като същата следва да се възложи на двете страни поравно предвид изхода на
делото.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА, сключен
на 21.04.1985 г. в гр. София, Република България, за което е съставен акт за граждански брак
№0338/21.04.1985 г. в гр. София, Столична община, район „Благоевс“, между Й. Б. М., ЕГН
**********, срещу З. Д. М., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН по ВИНА и на двамата съпрузи.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след прекратяване на брака З. Д. М., ЕГН
**********, да носи предбрачното ФАМИЛНО ИМЕ - Т..
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 2 СК ползването на семейното жилище,
находящо се в село Лозен, ул. „Преслав“ № 12 на Й. Б. М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК Й. Б. М., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК З. Д. М., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6